Разделяй и владей - ако има какво

В крайна сметка може би ще се вземат правилните решения за кризата, въпреки опитите да се пробват най-напред други

Приписвани на Чърчил думи за късното включване на Съединените щати във Втората световна война бяха припомнени тези дни - че са взели правилното решение, след като са изчерпали всички други възможности. В България също в крайна сметка ще се вземат правилните решения за кризата от коронавируса въпреки очевидните опити да се пробват най-напред други.

България изглежда като в началото на развития, през които други държави вече преминаха или преминават в момента. И доколкото те не протичат еднакво, а резултатите от мерките за овладяване на заразата се различават в някои случаи драстично, българските власти имат макар и краткото времево предимство да изработят изпреварващ най-мрачните здравни и икономически ефекти модел. Въпросът е как се взимат решенията, на какви основания и кой носи отговорността за тях. И преди всичко каква е философията им спрямо неизбежните тежки щети, които ще понесат и обществото, и икономиката.

Във времето недоволството ще расте и изпитаната тактика с "бушони" и гасене на "пожари" едва ли ще дава същия резултат.

Форматът - сутрин кризисен щаб, по обед медицински съвет, а привечер телевизионна "проповед" от премиера Борисов, в която ни казва, че се справяме най-добре с мерките "и всички други ни хвалят", не допринася за изясняването на тези въпроси. При драматично променената ситуация в държавата управляващите запазват стила си да действат най-вече когато видят на хоризонта нарастващо недоволство. А в това отношение кризата има безспорно превъзходство - с развитието й във времето недоволството ще расте и тактиката с "бушони" и гасене на "пожари" ще разкрие изначалната си неефективност.

Не е изненадващо, че в направено наскоро експресно телефонно проучване на "Галъп интернешънъл" сред 1000 души голямото мнозинство от тях (66%) одобряват досегашните мерки на правителството срещу разпространението на заразата. Подобна е картината и в други страни - хората разбират опасността и приемат ограниченията. Още по-важен момент в данните е, че зад одобрението към действията на властите стоят 22% паника от новата ситуация, 64% тревожност и едва 12% спокойствие. Измерено между 20 и 23 март, това доверие отразява впечатлението за единодействие и яснота по отношение на действията, огласявани два пъти дневно от началника на Националния оперативен щаб ген. Венцислав Мутафчийски.

Войната на щабовете

Тази седмица картината като че ли помръкна с решението на премиера Борисов да сформира и Медицински съвет, който да работи независимо от оперативния щаб. Включването на широк кръг ползващи се с авторитет специалисти в оформянето на стратегията срещу болестта е повече от желателно. Но начинът, по който това беше направено, говори и за други движещи мотиви.

За хората от здравния сектор не е тайна конфликтът между проф. Мутафчийски и посочения за ръководител на Медицинския съвет проф. Коста Костов. Малко след като Мутафчийски оглави ВМА преди две години, Костов си подаде оставката като дългогодишен ръководител на отделението по пулмология и напусна лечебното заведение - по общо мнение, принуден от новото ръководство. С въпросите към двамата как ще работят заедно сега този конфликт стана известен на всички.

В хода на премиера може да се види познатият стил "разделяй и владей", когато е заплашен рейтингът му и когато се налага да прехвърли отговорността си на други "виновни". На този принцип той управлява вече 10 години и успява да излезе "сух" от многобройните скандали в трите си мандата. Както и подходът му да приобщава критиците си, които имат влияние, за да ги неутрализира. Проф. Костов например е популярен не само с професионализма си, но и с острия си език срещу начина, по който се управлява държавата. Той е един от малкото представители на гилдията, реагирали гласно и с гняв на заплахите с глоби и наказания към лекарите и хората, работещи в болниците, при обявяването на извънредните мерки. "Хей, мишоци, ние не сме политици или депутати, а медици! (...) Когато ce измъкнем oт eпидeмиятa, нe зaбрaвяйтe кой e издърпaл нaй-късата клечка, докато виe cи пoдхвърлятe cирeнцeтo в лапички и въртитe муcтaци прeд екрана нa тeлeвизoрa", написа той във фейсбук и позицията му беше разпространена широко в социалната мрежа и новинарските сайтове.

Медийно популярен в сегашната ситуация стана и друг член на Медицинския съвет - специалистът по инфекциозни болести доц. д-р Атанас Мангъров, който от самото начало подлага под въпрос стратегията на ръководения от ген. Мутафчийски щаб. (Отделно в споменатото експресно проучване Мутафчийски изпреварва с 16 пункта по доверие Борисов.)

Разминаванията във вижданията на двете структури проличаха веднага - с първата препоръка на Медицинския съвет да се премине към масови тестове, чиято ефективност пък от националния щаб последователно оспорват. Така Борисов получи възможността да влезе в ролята на арбитър и балансьор, което ще рече да огласи правилното решение след натрупването на достатъчно голямо напрежение заради грешките, вината за които се надява да остане отново извън него. Ясно е, че споделената и от него съпротива срещу по-широкото тестване не е защото израелският премиер Нетаняху лично му бил казал, че точни бързи тестове няма. Само че и страхът от истината, която скринингът би извадил наяве, колкото и да е разбираем, не решава, а задълбочава проблемите.

В икономическия тил

Това, че решенията за икономиката и помощта, която фирмите и заетите в тях очакват от държавата, се взимат още по-бавно, не е най-големият проблем, поне засега, въпреки голямото значение на фактора време. По-важно е да са обмислени, с балансиран за засегнатите от кризата ефект и да се прилагат прозрачно. Сравнението с мерките, които другите страни взимат, също ще им даде контекст. Освен завръщането на т.нар. тристранка се очаква Томислав Дончев да оглави икономически съвет в по-широк състав, който все още е неизвестен. Големият проблем остава възможната трансформация на предложенията му в парламента, където поведението на депутатите много често се диктува от лобистки интереси.

Един печален опит за използването на извънредните мерки за политически цели показа до каква степен е настръхването в реалната икономика - с приетото с гласовете на ГЕРБ предложение на БСП за фиксиране на цените като борба със спекулата. Явно никакви аргументи на хората в ГЕРБ, които са се възпротивили на такова решение, не са успели да разубедят премиера да се въздържи от изкушението да разобличи опозицията. Разбрал ги е вероятно, когато към президента полетяха апели да наложи вето над безумния текст, който щеше буквално да извади от релси икономиката. След ветото Борисов държа пред камерите дълга и ядосана реч срещу Радев и БСП с неясен ефект. А отговорността официално беше поета от изпълняващия поръчки от всякакъв характер правосъден министър.

Първите 2 млрд. лв. от бюджета, с които правителството се ангажира за компенсации в засегнатите от заповедта за извънредното положение сектори, изглеждат също по линията на гасенето на пожари. Ограничителните критерии и неяснотата за всички останали очаквано не се посрещат с одобрение нито от работодателите, нито от синдикатите, нито от икономическите анализатори (Виж "Експериментална ваксина и за икономиката").

"Разделяй и владей" се вижда също и в опитите да се противопоставят едни бизнеси срещу други, работещите срещу пенсионерите и т.н. Но политическите дивиденти, които се очаква подходът да донесе, ще се изпарят, ако след няколко месеца голяма част от икономиката е спряла, а броят на безработните започне да расте неудържимо. Ако държавата изпадне в това състояние, нито ще има какво да разделяш вече, нито какво да владееш.

Можем да заложим на предизборната година - противно на традицията тази дава шансове за правилните решения, които да доведат и до реални, а не имитирани реформи. Начело със съдебната, без която нищо не може да тръгне напред.