Разделяй и владей - ако има какво
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Разделяй и владей - ако има какво

Разделяй и владей - ако има какво

В крайна сметка може би ще се вземат правилните решения за кризата, въпреки опитите да се пробват най-напред други

995 прочитания

© Цветелина Белутова


Приписвани на Чърчил думи за късното включване на Съединените щати във Втората световна война бяха припомнени тези дни - че са взели правилното решение, след като са изчерпали всички други възможности. В България също в крайна сметка ще се вземат правилните решения за кризата от коронавируса въпреки очевидните опити да се пробват най-напред други.

България изглежда като в началото на развития, през които други държави вече преминаха или преминават в момента. И доколкото те не протичат еднакво, а резултатите от мерките за овладяване на заразата се различават в някои случаи драстично, българските власти имат макар и краткото времево предимство да изработят изпреварващ най-мрачните здравни и икономически ефекти модел. Въпросът е как се взимат решенията, на какви основания и кой носи отговорността за тях. И преди всичко каква е философията им спрямо неизбежните тежки щети, които ще понесат и обществото, и икономиката.

Във времето недоволството ще расте и изпитаната тактика с "бушони" и гасене на "пожари" едва ли ще дава същия резултат.

Форматът - сутрин кризисен щаб, по обед медицински съвет, а привечер телевизионна "проповед" от премиера Борисов, в която ни казва, че се справяме най-добре с мерките "и всички други ни хвалят", не допринася за изясняването на тези въпроси. При драматично променената ситуация в държавата управляващите запазват стила си да действат най-вече когато видят на хоризонта нарастващо недоволство. А в това отношение кризата има безспорно превъзходство - с развитието й във времето недоволството ще расте и тактиката с "бушони" и гасене на "пожари" ще разкрие изначалната си неефективност.

Не е изненадващо, че в направено наскоро експресно телефонно проучване на "Галъп интернешънъл" сред 1000 души голямото мнозинство от тях (66%) одобряват досегашните мерки на правителството срещу разпространението на заразата. Подобна е картината и в други страни - хората разбират опасността и приемат ограниченията. Още по-важен момент в данните е, че зад одобрението към действията на властите стоят 22% паника от новата ситуация, 64% тревожност и едва 12% спокойствие. Измерено между 20 и 23 март, това доверие отразява впечатлението за единодействие и яснота по отношение на действията, огласявани два пъти дневно от началника на Националния оперативен щаб ген. Венцислав Мутафчийски.

Войната на щабовете

Тази седмица картината като че ли помръкна с решението на премиера Борисов да сформира и Медицински съвет, който да работи независимо от оперативния щаб. Включването на широк кръг ползващи се с авторитет специалисти в оформянето на стратегията срещу болестта е повече от желателно. Но начинът, по който това беше направено, говори и за други движещи мотиви.

За хората от здравния сектор не е тайна конфликтът между проф. Мутафчийски и посочения за ръководител на Медицинския съвет проф. Коста Костов. Малко след като Мутафчийски оглави ВМА преди две години, Костов си подаде оставката като дългогодишен ръководител на отделението по пулмология и напусна лечебното заведение - по общо мнение, принуден от новото ръководство. С въпросите към двамата как ще работят заедно сега този конфликт стана известен на всички.

В хода на премиера може да се види познатият стил "разделяй и владей", когато е заплашен рейтингът му и когато се налага да прехвърли отговорността си на други "виновни". На този принцип той управлява вече 10 години и успява да излезе "сух" от многобройните скандали в трите си мандата. Както и подходът му да приобщава критиците си, които имат влияние, за да ги неутрализира. Проф. Костов например е популярен не само с професионализма си, но и с острия си език срещу начина, по който се управлява държавата. Той е един от малкото представители на гилдията, реагирали гласно и с гняв на заплахите с глоби и наказания към лекарите и хората, работещи в болниците, при обявяването на извънредните мерки. "Хей, мишоци, ние не сме политици или депутати, а медици! (...) Когато ce измъкнем oт eпидeмиятa, нe зaбрaвяйтe кой e издърпaл нaй-късата клечка, докато виe cи пoдхвърлятe cирeнцeтo в лапички и въртитe муcтaци прeд екрана нa тeлeвизoрa", написа той във фейсбук и позицията му беше разпространена широко в социалната мрежа и новинарските сайтове.

Медийно популярен в сегашната ситуация стана и друг член на Медицинския съвет - специалистът по инфекциозни болести доц. д-р Атанас Мангъров, който от самото начало подлага под въпрос стратегията на ръководения от ген. Мутафчийски щаб. (Отделно в споменатото експресно проучване Мутафчийски изпреварва с 16 пункта по доверие Борисов.)

Разминаванията във вижданията на двете структури проличаха веднага - с първата препоръка на Медицинския съвет да се премине към масови тестове, чиято ефективност пък от националния щаб последователно оспорват. Така Борисов получи възможността да влезе в ролята на арбитър и балансьор, което ще рече да огласи правилното решение след натрупването на достатъчно голямо напрежение заради грешките, вината за които се надява да остане отново извън него. Ясно е, че споделената и от него съпротива срещу по-широкото тестване не е защото израелският премиер Нетаняху лично му бил казал, че точни бързи тестове няма. Само че и страхът от истината, която скринингът би извадил наяве, колкото и да е разбираем, не решава, а задълбочава проблемите.

В икономическия тил

Това, че решенията за икономиката и помощта, която фирмите и заетите в тях очакват от държавата, се взимат още по-бавно, не е най-големият проблем, поне засега, въпреки голямото значение на фактора време. По-важно е да са обмислени, с балансиран за засегнатите от кризата ефект и да се прилагат прозрачно. Сравнението с мерките, които другите страни взимат, също ще им даде контекст. Освен завръщането на т.нар. тристранка се очаква Томислав Дончев да оглави икономически съвет в по-широк състав, който все още е неизвестен. Големият проблем остава възможната трансформация на предложенията му в парламента, където поведението на депутатите много често се диктува от лобистки интереси.

Един печален опит за използването на извънредните мерки за политически цели показа до каква степен е настръхването в реалната икономика - с приетото с гласовете на ГЕРБ предложение на БСП за фиксиране на цените като борба със спекулата. Явно никакви аргументи на хората в ГЕРБ, които са се възпротивили на такова решение, не са успели да разубедят премиера да се въздържи от изкушението да разобличи опозицията. Разбрал ги е вероятно, когато към президента полетяха апели да наложи вето над безумния текст, който щеше буквално да извади от релси икономиката. След ветото Борисов държа пред камерите дълга и ядосана реч срещу Радев и БСП с неясен ефект. А отговорността официално беше поета от изпълняващия поръчки от всякакъв характер правосъден министър.

Първите 2 млрд. лв. от бюджета, с които правителството се ангажира за компенсации в засегнатите от заповедта за извънредното положение сектори, изглеждат също по линията на гасенето на пожари. Ограничителните критерии и неяснотата за всички останали очаквано не се посрещат с одобрение нито от работодателите, нито от синдикатите, нито от икономическите анализатори (Виж "Експериментална ваксина и за икономиката").

"Разделяй и владей" се вижда също и в опитите да се противопоставят едни бизнеси срещу други, работещите срещу пенсионерите и т.н. Но политическите дивиденти, които се очаква подходът да донесе, ще се изпарят, ако след няколко месеца голяма част от икономиката е спряла, а броят на безработните започне да расте неудържимо. Ако държавата изпадне в това състояние, нито ще има какво да разделяш вече, нито какво да владееш.

Можем да заложим на предизборната година - противно на традицията тази дава шансове за правилните решения, които да доведат и до реални, а не имитирани реформи. Начело със съдебната, без която нищо не може да тръгне напред.

Приписвани на Чърчил думи за късното включване на Съединените щати във Втората световна война бяха припомнени тези дни - че са взели правилното решение, след като са изчерпали всички други възможности. В България също в крайна сметка ще се вземат правилните решения за кризата от коронавируса въпреки очевидните опити да се пробват най-напред други.

България изглежда като в началото на развития, през които други държави вече преминаха или преминават в момента. И доколкото те не протичат еднакво, а резултатите от мерките за овладяване на заразата се различават в някои случаи драстично, българските власти имат макар и краткото времево предимство да изработят изпреварващ най-мрачните здравни и икономически ефекти модел. Въпросът е как се взимат решенията, на какви основания и кой носи отговорността за тях. И преди всичко каква е философията им спрямо неизбежните тежки щети, които ще понесат и обществото, и икономиката.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK