Няма съгласие за мерките за компенсиране на работодатели

Социалните партньори не постигнаха съгласие в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) по критериите на правителството за изплащане на компенсации на бизнеса, пострадал от извънредното положение. Основното възражение, по което работодателите са практически единодушни, е за обхвата на икономическите дейности, за които се предвижда подпомагане. Те настояват за друг подход за определянето на обхвата - не чрез изброяване на засегнати сектори и дейности, както предлага правителството, а чрез определяне на реалните загуби от намалената дейност.

Друг нерешен проблем е, че компенсаторните механизми не обхващат малкия и средния бизнес, лицата, упражняващи свободна професия, занаятчии, еднолични търговци и др. Над 800 000 са самоосигуряващите се лица, които към настоящия момент не могат да получат никаква подкрепа, се казва в становището на БСК.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Поради липсата на съгласие разговорите в рамките на НСТС ще продължат в събота.

Закони, постановления, спорове

Законът за извънредното положение, обнародван във вторник, предвиди, че засегнатите от извънредното положение работодатели от частния сектор имат право на компенсация в размер на 60% от осигурителния доход за януари 2020 г. на засегнатите лица в продължение на максимум три месеца. Критериите за определяне на кръга от пострадали работодатели с право на подпомагане обаче трябва да се определи от МС. Проектът на постановление на МС бе готов още през уикенда, но срещна много възражения от страна на работодателите, най-вече заради ограничението на правото на компенсации до работодатели от твърде тесен кръг икономически дейности. Последва втори вариант на постановлението, в който списъкът бе разширен, но това не удовлетвори работодателските организации.



Становищата на работодателите и синдикатите в рамките на този диалог бяха публикувани в петък на Портала за консултативни съвета на МС. Заседанието се проведе онлайн, но не беше публично достъпно.

След него стана известно, че на практика повечето участници са подкрепили предложението на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) мерките за подкрепа да обхванат не само предприятия, които са преустановили дейността си или част от нея, но и такива, които се е наложило да преструктурират работата си, да преминат на непълно работно време и които търпят чувствителен спад на продажбите. Водещият критерий следва да е подкрепа, пропорционална на неотработеното време, а не кодът на икономическа дейност, тъй като именно неотработеното време е количественият измерител на претърпените загуби, се казва в становището на АИКБ. Предлага се подкрепа да се оказва при намаляване под 60% на работното време. На следващо място, друг обективен критерий е намаление на приходите от продажби най-малко с 25%, което е лесно доказуемо.

От своя страна Българската търговско-промишлена палата (БТПП) предлага също така изцяло да отпадне изискването към подпомаганите работодатели да нямат задължения за данъци и осигуровки, доколкото липсата на оборот в момента е обективна пречка за изпълнение на тези задължения. Компромисен вариант е това изискване да се отнася за месеца преди въвеждането на извънредното положение, се казва в становището на БТПП.

В повечето становища се предлага да се съкратят сроковете, предвидени за произнасяне по заявленията за компенсация и за изплащане на сумите.

Какво става със самонаетите

Като подходяща алтернативна мярка за компенсиране на самонаетите, включително занаятчиите и едноличните търговци, Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) предлага да се допълни законът за извънредното положение, като се предвиди, че за периода, докато то трае, не се дължи патентен данък по Закона за местните данъци и такси, а общинските съвети да бъдат призовани да намалят определения от тях размер на патентния данък до минималния. Пак с допълнение в този закон държавата може да признае прекъсване на осигурителния период за тези лица през цялото или през част от времето на обявеното извънредно положение, ако не са осъществявали дейност, което би имало за последица недължимост на осигурителни вноски за този период, се предлага в становището на ССИ.