Забележителната къща на художника и професор Симеон Велков на ул. "Мизия" 9 е напът да бъде надстроена. Това се вижда от издаден проект за изменение на устройствения план, който предвижда жилищна сграда с допълнителни два етажа и сливане на къщата със съседната сграда. Той е публикуван на сайта на район "Средец" на 13 март и предизвика недоволството на хора от квартала и граждани в социалните мрежи. От придружаващите го скици става ясно, че проектът за строителство е съгласуван с Министерството на културата през август, въпреки че къщата е декларирана като културна ценност от местно значение.
Това е поредният случай, в който има план за заличаването на ценна архитектура. Миналото лято подобни намерения имаше за къщата на архитект Фингов в центъра на столицата, но впоследствие инвеститорът се отказа от намеренията си и реши да я реставрира. Къщата на проф. Велков пък е образец на ранния модернизъм и е особено рядък и добре запазен пример от периода за свободно стояща в имот жилищна сграда с двор в София, напомнят от фондация "Български архитектурен модернизъм".
Историята на собствеността ѝ започва през 2001 г., когато е разделена между две семейства - Гергови и Мартаян. Следващата година 42.3% от двора ѝ и половин етаж са продадени на Мариан Белишки (вероятно наследник на проф. Велков, тъй като цялото му име е Симеон Велков Белишки). По последни данни неговият дял е останал същият, като Симеон Гигов притежава 46.2%, а Мариела Мартанян - 11.5%, идеални части от дворното място. Тя е регистрирала зъболекарския си кабинет на адреса на къщата, но не пожела да коментира бъдещето ѝ пред "Капитал". Другите двама собственици не бяха открити за коментар. И трите страни са упълномощили Венцислав Гълъбов да задвижва документите по процедурата за новия проект. В същото време той разполага с дялове в три строителни фирми - "Билдинг инженеринг", "Билдингтрейд" и "Лозенец-инженеринг". Гълъбов също не беше открит за коментар .
Автор на новия проект е не особено популярната "Дит Консулт" ЕООД с управител Константин Пенчев. Според фондацията "Български архитектурен модернизъм" изпълнението му би било груба намеса в композицията на сградата и напълно би заличило голяма част от характеристиките, които са причина сградата да е културна ценност. "Видимо е също, че плоският ѝ покрив - един от основните стилистични белези на модернизма, също ще бъде заличен. Заявяваме и твърдо вярваме, че предвиденото мероприятие по изпълнението на представения проект би било тежък удар по архитектурната история на София", се казва в изявление на фондацията.
Историята
Проф. Симеон Велков е роден в Панагюрище през 1885 г. и завършва живопис в Държавното художествено-индустриално училище в София в класа на проф. Иван Мърквичка. През войните е на фронта като военен художник, бил е преподавател и по-късно и професор в Държавната художествена академия в столицата.
Къщата му е проектирана като резиденция и ателие от самия него - учил е изкуство в Германия през 20-те години на миналия век и после се е увлякъл по модернизма. Това става ясно от регистъра на сградата, съставен през 1998 г. като допълнение към екипния изследователски проект "Регионални размисли на съвременното движение в България между двете световни войни. Приносът на жените" с ръководител Любинка Стоилова. След като сградата е разпозната като архитектурен паметник на културата от местно значение от Националния институт за недвижимо културно наследство през 1977 г., в нея реномирани художници като Владимир Димитров-Майстора, Иван Лазаров, Илия Бешков, Илия Петров и Ненко Балкански са провеждали срещите си.
Забележителната къща на художника и професор Симеон Велков на ул. "Мизия" 9 е напът да бъде надстроена. Това се вижда от издаден проект за изменение на устройствения план, който предвижда жилищна сграда с допълнителни два етажа и сливане на къщата със съседната сграда. Той е публикуван на сайта на район "Средец" на 13 март и предизвика недоволството на хора от квартала и граждани в социалните мрежи. От придружаващите го скици става ясно, че проектът за строителство е съгласуван с Министерството на културата през август, въпреки че къщата е декларирана като културна ценност от местно значение.
Това е поредният случай, в който има план за заличаването на ценна архитектура. Миналото лято подобни намерения имаше за къщата на архитект Фингов в центъра на столицата, но впоследствие инвеститорът се отказа от намеренията си и реши да я реставрира. Къщата на проф. Велков пък е образец на ранния модернизъм и е особено рядък и добре запазен пример от периода за свободно стояща в имот жилищна сграда с двор в София, напомнят от фондация "Български архитектурен модернизъм".
5 коментара
Къщата на Фингов в момента е оградена. Има някаква странна табела с описание на предстоящия ремонт. Пише за разни подземни паркинги и уплътняване на парцела. Рисунка няма. Та така.
"... реновирани художници като..."
Капитал, пак сте дали на някой "лоу-кост" кадър да напише материала.
Отделно и снимката е повече от неубедителна - за обикновен човек, като мене не е ясно защо трябва да се извежда като новина преминаването на тази сграда в небитието. Точно пък в София, където след опустошението от 1944 г. нищо не си е на мястото и нищо не струва, колкото би струвало в едно нормално общество.
Преди години Капитал ви на умрело и за съборената сграда на ул. Ив. Вазов срещу редакцията им. Сега там се кипри скъпарска къща, абсолютно запазила вида на първообраза.
Нека, наистина се съсредоточат върху къщата на арх. Фингов и онази на Патриарха зад Одеон, която аха! ще падне.
И на Руски паметник има една изоставена за саморазрушаване. И само там ли?
"... реновирани художници като Владимир Димитров-Майстора, Иван Лазаров, Илия Бешков, Илия Петров и Ненко Балкански са провеждали срещите си."
Ами да, ако авторката беше написала просто "известни художници", може би нямаше да се получи правописната грешка. Също така ще бъде добре, ако се освободи и от изискванията на словореда в английския език и започне да мисли по български.
Измъчения, изоставен вид на къщата е крещящо признание, че такива планове се кроят отдавна. Държавата има механизъм за подобни случаи и може много лесно да се намеси. Колко културни паметници имаме в нашата държава? За няколко месеца могат да се обходят и да се вземат необходимите мерки.
Колко пачки тежат върху затворените клепачи на нашите чиновници?