Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 31 мар 2020, 16:52, 3085 прочитания

Съветът на Европа: Състоянието на медиите в България се влошава

Комисарят по човешки права Дуня Миятович обяви констатациите си за спазването на човешките права в страната

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Българските власти трябва да са по-отдадени в борбата с расизма, стереотипите, базирани на пола, и гарантиране свободата на медиите. Това са основните изводи от доклада на комисаря по човешки права към Съвета на Европа Дуня Миятович. Тя беше на мисия в България в края на 2019 г., а заключенията й бяха публикувани във вторник.

Едно от основните заключения в доклада е посветено на свободата на медиите в България. Дуня Миятович приема, че в резултат на различни фактори и най-вече непрозрачната медийна собственост и финансиране заплахите към журналисти, използването на дела за обида и клевета, както и политическото влияние, състоянието на медийната свобода в България продължава да се влошава.


По време на посещението си в България комисарят се фокусира върху три основни теми - расизъм, нетолерантност, дискриминация, насилие над жени и домашно насилие и свобода на медиите.

Миятович счита, че е необходима както политическа, така и културна промяна в начина, по който малцинствените групи са третирани и представяни в България, където езикът на омразата, дискриминацията и враждебността спрямо ромите, ЛГБТИ хората и представителите на други малцинствени групи продължава да будят сериозно безпокойство.

Тя призовава българските власти да реагират остро в случаите на реч на омразата, включително и когато идва от високопоставени политици, а също така - да засилят законовата защита срещу дискриминация и престъпления от омраза, като гарантират, че те ще бъдат ефективно разследвани и наказвани.



Акцент в доклада на комисар Миятович е враждебността към ромите, които трябваше да напуснат домовете си в резултат на протести в няколко населени места в страната. Ето защо тя препоръчва властите да предприемат "действия за съществено подобряване на жилищното положение на ромите в дългосрочен план, включително чрез постоянни усилия за узаконяване и обезпечаване на сигурността на жилищния фонд в съществуващите селища.

В доклада е отчетено и напрежението покрай неслучилата се ратификация на Истанбулската конвенция, като се посочва, че е налице разпространяване на дезинформация "за обхвата и целите на конвенцията и на повърхността излизат дълбоко вкоренени стереотипи за ролите на половете в обществото." Комисарят обръща внимание, че същата съдба е сполетяла и Стратегията за закрила на детето и Закона за социалните услуги. "В допълнение комисарят е загрижен и поради това, че гореспоменатите дебати са предизвикали засилена нетърпимост към правозащитниците, особено към онези, работещи в сферата на правата на жените и на ЛГБТИ хората", се казва още в доклада.

Според Дуня Миятович правителството трябва да се справи с тези "опасни тенденции", като активно осведомява обществото за нуждата от защита на жертвите на домашно насилие. Комисарят "настоятелно призовава властите отново да започнат дебата по ратификацията на Истанбулската конвенция, да приемат Стратегията за закрила на детето и да обезпечат навременното и ефективно прилагане на Закона за социалните услуги".

Оценката на комисар Миятович е, че "въпреки високите равнища на насилие срещу жени и домашно насилие наличните услуги за жертвите са недостатъчни и не обхващат в нужната степен всички региони на България". Ето защо, независимо от това дали Истанбулската конвенция е ратифицирана или не, властите "следва да предприемат стъпки за увеличаване на броя на кризисните центрове и други социални услуги, необходими за жертвите на домашно насилие".

В частта за медийната свобода са отчетени серия от негативни тенденции - "непрозрачната собственост върху медиите, тормозът на журналисти и използването на съдебни дела за клевета са хронични проблеми. В допълнение, политическото влияние върху медиите много сериозно подрива доверието в пресата". Комисар Миятович напомня, че "гражданите се нуждаят от свободна, разследваща и независима преса, за да могат да участват активно в демократичната тъкан на обществото", както и, че "държавата е върховният гарант за принципа на плурализма и отговаря за насърчаването на разнообразните и независими медии".

"Медийният пазар често бива описван като заплетен възел от отношения между политици, бизнес и медии, в който малък брой собственици контролира мнозинството от медиите. По всичко личи, че повечето медии в България са в ръцете на няколко влиятелни субекти, които контролират и друг бизнес или участват в политиката. Според медийните анализатори до 80% от печатните медии към момента са концентрирани в една-единствена медийна група, която е и основен акционер в единствената в страната фирма за разпространение на печатни издания", пише още в доклада.

Комисарят очаква от българските власти, че ще предприемат действия по декриминализация на обидата и клеветата, както и да дадат ясен сигнал, че заплахите и посегателствата срещу журналисти са неприемливи и няма да останат безнаказани. Освен това от правителството се очаква да предприеме "мерки за подпомагане на по-добра професионална защита и условия на работа за журналистите", както и да гарантира независимостта и ефективността на Съвета за електронни медии чрез усъвършенстване на нормативната уредба относно състава на контролния орган.

Друга препоръка е насочена към "недостатъците в нормативната уредба и нейното прилагане, които понастоящем позволяват прекомерната концентрация на собственост върху медиите".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Всички компании ще купуват ток от борсата Всички компании ще купуват ток от борсата

Идеята е дори малки магазинчета, фризьорски салони, кафенета и адвокатски кантори да излязат на свободния пазар от 1 октомври

29 май 2020, 1042 прочитания

Общини на ръба на фалита 1 Общини на ръба на фалита

Над 210 млн. лв. по-малко приходи са събрали общините през първите четири месеца на тази година спрямо 2019-а

29 май 2020, 976 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
AirBnB ще компенсира с 250 млн. долара наемодателите си покрай коронавируса

Не се очаква сериозен ефект от помощта върху бизнеса с краткосрочни наеми в България

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Средиземноморска арт диета

Парижкият дигателен център за изкуство Atelier Des Lumieres показва изложба с работи на Моне, Реноар, Шагал

Aко това е чалга – аз съм "за"

Защо Мила Роберт е явление на попкултурната сцена в България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10