Източници на "Капитал" от Съдийската колегия на ВСС разказаха, че решението за затварянето на съдилищата е взето "под стрес" и след среща с представители на щаба. В същото време сред съдиите не е имало особени брожения срещу решението да бъдат изпратени да работят от дома, като изписват делата, по които имат да пишат съдебни актове. Съдебните палати са под ключ и в тях не се допускат не само адвокати, но и съдии, които нямат дежурство. Отделни съдии успяха да се обединят в споделянето на опит при дистанционното разглеждане на дела, което обаче остава крайно ограничено.

Най-пострадали от затварянето на съдилищата обаче ще бъдат потребителите на правосъдие. Прогнозите са, че след извънредното положение ще се получи "тапа" - както заради много разсрочени съдебни заседания, така и заради отлежалите и неразпределени дела. В комбинация с очертаващите се икономически последствия от кризата (и ръст на търговските и гражданските спорове) това може да доведе до блокаж на системата.

Да те задържат по скайп

Най-много работа имат дежурните наказателни съдии - през тях минават исканията от полицията за разрешение за претърсвания, разпитите пред съдия, исканията за настаняване в психиатрично заведение и исканията на прокуратурата за задържане под стража.

В София тези дела се гледат по skype. Съдия Емил Дечев от Софийски градски съд (СГС) е дежурен в първата седмица след "затварянето" на съдилищата. "Съдебната палата изглежда странно, призрачно празна и тиха, като музей след края на работното време. Даже през август не е така", разказа той. И обясни, че мерките за неотклонение се гледат чрез skype: "Задържаните от ареста, а съдията, защитата и прокурора са в залата на съда."

Според него това решение ограничава до известна степен правото на защита, но той го намира разумно и пропорционално "с оглед необичайните обстоятелства". Съдия Дечев прави уточнението, че "това не трябва продължи повече, отколкото борбата с епидемията го налага".

В статия за "Съдийски вестник" Мирослава Тодорова, която е колега на Дечев в СГС, защити използването на skype в ситуацията и аргументира защо трябва да се вземат други мерки в посока увеличаване на публичността на заседанията: "Значимостта на този въпрос не бива да се подценява, защото правосъдието се осъществява, когато е видимо за всички."

Тази седмица по skype в Софийския районен съд беше разглеждана мярката за неотклонение на българин, завърнал се от чужбина и поставен под карантина, който обаче не бил открит на адреса си. Той се е намирал в сградата на съда, но съдиите и адвокатите му са били в друга зала.

В събота Районният съд в Благоевград ще гледа и първото дело за нарушаване на мерките, въведени във връзка с епидемията. Става дума за 19-годишен студент във Великобритания, който се е прибрал и бил поставен под карантина. Когато полицаите отишли до дома му да видят дали я спазва, никой не отворил. Потърсен от служителите на МВР по телефона, той обяснил, че е в банята. Те изчакали 40 минути, когато младежът се прибрал заедно с баща си, с когото били на разходка. Наказанието, което може да получи, ако бъде признат за виновен, е до пет години затвор.

Наказателните съдии вероятно ще имат повече работа и предвид хиперактивността на прокуратурата по време на извънредното положение. Държавното обвинение не изпуска възможност да отчете дейност и вече е натрупало близо стотина бъдещи обвиняеми.

Опашката от дела, която се задава

Наказателните дела обаче са най-малкият проблем за съдебната система. Още преди да е ясно докога ще продължи извънредното положение, може да се предположи, че сериозни затруднения ще има в най-натоварените съдилища в страната - районният и градският съд в София и в частност гражданските им отделения, където делата са най-много.

Първият проблем, който съдии от Софийския районен съд (СРС) посочиха, е ограниченият достъп до сградите на съда. Съдиите работят дистанционно, като от дома си пишат решенията по делата, които са обявили за решени преди затварянето на съда.

На 16 март всеки съдия е трябвало да вземе папките по всички решени казуси и да ги занесе вкъщи, за да работи по тях. Ако не го е направил тогава, няма как сега да ги вземе, защото според приетите от ВСС правила достъп до съда имат само дежурните съдии.

Съдия разказа как председателят на СРС е "отключил" на два пъти сградата за половин час. По информация на "Капитал" въпросният бърз достъп (за 30 мин) се осигурява всяка седмица.

Друг нерешен въпрос е с пренасрочването на делата, т.е. отлагането на онези, които е трябвало да се проведат между 13 март и 13 април. Съдиите са ги отложили за след тази дата, но след удължаването на извънредното положение ще трябва да направят цялото упражнение още веднъж. За целта обаче трябва да отидат до съда - да видят делата и да напишат разпореждания, които да бъдат изпратени до страните.

В същото време в съда има стотици неразпределени искови молби, а освен това пристигат и нови, а в първите седмици след отварянето на съда ще има бум, тъй като тогава ще започнат да текат всички срокове, спрени по време на извънредното положение. Така ще се получи задръстване, което ще доведе до сериозно забавяне в разглеждането на делата.

Следващият проблем е какво се случва с написаните решения по време на извънредното положение. През седмицата ръководителите на СГС, СРС и Софийският апелативен съд поискаха от Съдийската колегия на ВСС да не изисква от съдилищата да обявяват готовите решения, защото това ще постави в риск здравето както на магистратите, така и на съдебните служители, тъй като щяло да доведе до струпването им в сградата на съда.

От писмото на тримата началници на най-големите съдилища в страната става ясно, че няма никаква техническа възможност този процес да става дистанционно.

А най-абсурдното е, че през последните 15 години през европейските фондове са инвестирани десетки милиони левове в електронно правосъдие. В същото време най-натовареният съд в България - районният в София, дори няма сканирана версия на делата, по която съдиите да могат да работят дистанционно.