Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 3 апр 2020, 10:35, 38582 прочитания

Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Социалната изолация не е решение на епидемията, а само печелене на време за подготовка.
  • Дотук България го използва за минимални организационни и материални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини.
  • Засиленото тестване ще покаже реалния размер на епидемията, но то все още не се случва
Минаха три месеца, откакто новият за човечеството вирус започна да разболява първо Китай, а после и света, и вече се знае, че той не може да бъде победен само като се бяга от него. Добрите стари мерки за социална изолация само отлагат проблема, а не го решават. Те печелят време, което според Световната здравна организация може и трябва да бъде използвано основно за две неща.

Първото е за подготовка на здравната система:
  • реорганизация на болници, така че да посрещнат максимално много пациенти
  • увеличаване на броя и подготовката на персонала, нужен за болни от COVID-19
  • осигуряване на защитни средства за медиците (така че да има кой да лекува очакваните много болни)
  • набавяне на нужната техника - най-вече вентилатори за обдишване.
За да бъде намалена вълната от болни още повече, трябва и вирусът активно да се преследва, а не само да се чакат болните сами да се обадят. Това означава:
  • установяване на възможно най-много заразени чрез масово тестване
  • откриване на още повече заразени чрез проследяване на контактите на всички болни
  • изолиране и карантини на леки случаи и потенциално болни, за да не заразяват други.
Ограничителните мерки до момента работят изключително добре в България. Регистрираните заразени са малко в сравнение с повечето европейски страни, а ръстът на новите случаи показва, че най-острото разпространение на заразата е спряно. Дотук добре. С извънредното положение България си спечели три седмици, въпросът е обаче какво друго беше направено през тях.


За съжаление властите далече не са щедри на информация за много от нещата. Независимо дали липсва структурирана такава, или институциите я крият, това е проблем, който пречи за битката с вируса. Единствено пълна прозрачност, честна комуникация и открити действия могат да доведат до така нужното спокойствие, доверие и желание за съдействие от страна на хората. Това всъщност - пак според Световната здравна организация, е третият основен стълб в борбата с COVID-19.

Подобренията в здравната системата

Болниците. В началото беше хаос. Въпреки подготовката във ВМА, първите болни в София попаднаха в "Пирогов", след това и в "Св. Анна", в Пета градска болница, в частни клиники като "Софиямед" и много други в провинцията. Цели отделения бяха временно карантинирани. Едва миналата седмица хаосът бе преодолян след заповед на здравния министър в кои клиники ще се лекуват леко и тежко болни пациенти и подробни указания как да се подготвят отделенията.



Общо леглата за нетежки случаи са около 7400 в цялата страна - в държавни, общински и частни болници. Интензивните легла за най-тежко болните с апарати за обдишване са 1324. Те са силно неравномерно разпределени - във Видин например са само 6, в Перник - 10, а в София - 430.

Апаратурата. Увеличаването на интензивните легла е ограничено от броя на апаратите за изкуствена вентилация, като броят им в страната би трябвало да съответства на заложените, т.е. малко над 1300. В последните седмици дарители изпратиха такава техника към "Пирогов" (22 нови апарата) и други болници в София и страната. Правителството уговори и сделка с Китай за 50 нови апарата.

Точна бройка на дарените и купените апарати и техническите им характеристики обаче не са публично известни.

Медицинският персонал. Първоначалното изостряне на напрежението между властите и лекари, които заплашваха с оставки, защото смятаха, че болниците, отделенията и хората не са подготвени да лекуват COVID -19, сега сякаш се поуталожи. Като цяло обаче медицинските кадри в България не достигат, а проблемът се задълбочава от това, че и в момента страни като Австрия привличат така нужните медицински сестри от България с по-добро заплащане и условия. Тази седмица поне един чартър с български сестри потегли за Австрия.

Добрата новина е, че има доброволци - предимно студенти от медицински специалности и специализанти - млади лекари. Те помагат за вземане на проби, за дезинфекция, за измерване на температурата, а някои са и директно в помощ на лекуващите коронавирус.

Най-много доброволци има Военномедицинска академия - 230, в "Пирогов" около 50 души работят вече около месец, в "Александровска" са около 180.

Предпазните материали за лекарите. Въпреки хвалбите на премиера как не само осигуряваме вътрешните нужди, но ще бъдем и голям износител на маски и защитни облекла, предпазните материали продължават да са оскъдни. Всеки ден лекарските колегии, неправителствени организации и държавата разпределят стотици маски и защитни облекла, но точна информация къде те не достигат няма публично. Целта на логистичния щаб е да снабди първо клиниките, в които се грижат за коронавирус пациенти. От здравното министерство обаче признават, че все още редовното снабдяване със защитни облекла на работещите на първа линия е проблем.

В същото време здравната система е сравнително оголена. Явен пример е "Спешна помощ" - защитни облекла имат само няколко екипа, които отиват при директно доказани пациенти с COVID-19. В същото време линейките за пациенти с други заболявания са "въоръжени" само с обикновени еднократни маски и ръкавици.

Липсата на защитни материали е и сред основните причини за пасивността на личните лекари - публична тайна е, че особено в по-малките градове те отказват не само прегледи на живо, но дори и взимане на проби за тест от потенциално заразени.

В "Спешна помощ" защитни облекла имат само няколко екипа, които отиват при доказани пациенти с COVID-19. Останалите ползват обикновени еднократни маски и ръкавици

В "Спешна помощ" защитни облекла имат само няколко екипа, които отиват при доказани пациенти с COVID-19. Останалите ползват обикновени еднократни маски и ръкавици

Фотограф: Юлия Лазарова

В момента по данни на кризисния щаб са заразени 20 медици, а по информация на "Капитал" сред тях има и служители на "Спешна помощ". Примери от други страни показват рисковия потенциал от огнища в болниците - в Испания например 14% от близо 100 хил. регистрирани случая са на медици. Още по-тревожен е рискът да се заразят хиляди други пациенти.

Изводът: Три седмици по-късно здравната система е малко по-добре организирана за по-масова среща с COVID-19, но далеч не достатъчно. Материалните подобрения са минимални. Мотивацията е далече от нужната. И макар да не е голямо успокоение, повечето страни по света се борят с голям недостиг на предпазни материали и техника, включително богати държави като САЩ, Великобритания и Испания.

(Без) по-масово тестване

Седем хиляди бавни PCR теста - едва толкова е направила България за над 3 седмици. Въпреки че експертите не спират да повтарят колко важно е за овладяването и управлението на епидемията, управляващите и кризисният щаб отказват да тестват масово. Нещо повече - тестване се отказва дори на хора с начални, леки симптоми на COVID-19.

Съпротивата на щаба към "бързите" китайски тестове е с мотив, че те били много неточни. Това обаче не отговаря на въпроса защо се правят толкова малко от бавните и по-надеждни PCR тестове. Самият ген. Мутафчийски заяви в сряда, че капацитетът на лабораториите е 1300 проби в денонощие, но до момента не са взимани повече от 400 проби. Обяснение за този факт няма.

Държавата работи само с 4 лаборатории в три града. Но вирусологични лаборатории има в почти всяка голяма болница. Машини имат и много частни лаборатории. Те вече правят и бързи, и бавни тестове - до момента са направени 3000 частни проби.

България не е единствената в Европа, която не желае да ползва бързи тестове. Но вероятно е една от много малкото, които не използват капацитета си за "бавни" тестове докрай и не се опитват да го увеличат. Това може да създаде сериозен проблем само след няколко седмици, когато (надяваме се) епидемията мине пика си и започне да утихва. Тогава България ще трябва да вземе решение да махне ограничителните мерки, но без тестове няма да има никаква представа колко голям ще е рискът от втора вълна на зараза.

Германия например също използва само PCR тестове, но има огромен капацитет - до 160 хил. теста седмично в 47 лаборатории. И понеже има критика, че това не е достатъчно, здравните власти ще използват и възможностите на ветеринарните лаборатории, за да увеличат броя.

Великобритания, която може да прави сега 5000 PCR теста дневно, пък ще увеличи капацитета си двойно или тройно, като включи в процеса и PCR машините от лабораториите на големите болници и медицинските училища.

Съседна Румъния, където отношението към тестването е точно толкова консервативно, колкото и тук, обяви, че вече ще се тестват не само контакти на заразени и карантинирани, но и всички със симптоми, както и медицински персонал, след като броят на регистрираните заразени мина 2000 души. Властите заявяват, че опитват и да увеличат капацитета за PCR тестване поне до 2500 проби на ден (при 1500 - 2000 сега).

Дали и кога ще се премине към по-широко тестване, остава неясно. Миналата седмица премиерът и щабът дадоха сигнал, че може би в идните седмици ще има промяна. България е поискала 1 млн. тестове от общата поръчка на ЕС - 600 хил. PCR тестa, а останалите - по-бързи, с които се изследва за антитела. По думите на премиера те можело да бъдат приложени през следващите седмици. Повече яснота по този план обаче няма.

Засега бе обявено, че предстои тестване на фокус група от 1000 човека - предимно полицаи, и с бързи тестове за антитела. Същата мярка обяви преди дни и Румъния, но с по-голяма група - 10 хиляди души, които ще бъдат избрани по статистически метод.

Все повече държави ускоряват тестването за вируса чрез мобилни станции, в които проби се взимат директно от колата

Все повече държави ускоряват тестването за вируса чрез мобилни станции, в които проби се взимат директно от колата

[Reuters]

Междувременно други страни показват, че организацията за по-широко тестване далеч не е невъзможна мисия. Южна Корея - световният шампион по тестване (на глава от населението), първа приложи мобилни станции за взимане на проби, без хората да трябва да слизат от колите си. Както и "телефонните будки", в които медицинският персонал взима проби от пациентите, без да има контакт между тях - чрез вградени в стъклото гумени ръкави. Вдъхновение от Южна Корея черпи все повече и САЩ. В страната от около седмица започна по-масово тестване (което е видно и от ръста на регистрираните заразени в САЩ) и вече в много градове има мобилни drive-through тест станции.

Великобритания пък "до дни" ще пусне на пазара 3.5 млн. "бързи" теста за антитела за домашно ползване - в аптеките или за онлайн поръчка. В момента се проверява точността им, защото те са съвсем нови. Устройството работи с убождане на пръста и анализ на капката кръв, като показва дали човек вече е прекарал вируса и има имунитет.

Изводът: България има спешна нужда от по-масово тестване - независимо дали става дума за увеличаване на капацитета на PCR или бързи тестове, а най-добре и двете. Пазарът вече предлага повече от една възможност, а ние пропускаме шанс да бъдат намерени възможно най-много заразени още в ранна фаза.

Проследяване на контактите

С масово тестване може да бъде разкрита голяма част от засегнатите от епидемията, но намирането на всички контакти на всеки заразен е от съществено значение, за да се задържи предаването на заразата. Иначе ситуацията напомня малко на лодка с една голяма и много малки пробойни. Можем да запушим голямата дупка и да изгребваме водата, но лодката ще продължи да се пълни, макар и по-бавно.

Какво и как се прави в България по тази точка е трудно да се каже. Ако се опрем на споделяната от щаба не особено изобилна информация за конкретните случаи, то при някои от тях очевидно успяват да се хванат свързани лица - най-често става дума за най-близките в семейството. Има обаче и много единични болни, при които не са оповестени открити свързани случаи, а е малко вероятно те да не са заразили никой друг.
Обяснението за това са самите указания, че на тестване подлеждат само хора с вече сравнително тежки симптоми, а хората с леки или без симптоми, които са били в контакт със заразен с корнавирус, в много голяма част от случаите получават отказ да бъдат тествани.
Това на практика обезсмиля цялата мярка по издирването на контактните лица - какъв е смисълът от търсенето и намирането им, ако те няма да бъдат проверени за вирус и няма да бъдат взети съответните мерки по наблюдението и изолацията им?

Иначе за проследяването на контактите принципно има три известни подхода.
  • В основата си това е здравна "детективска" работа, която изисква значителен човешки ресурс. В разгара на епидемията например Ухан е имал екип от 18 000 души, които са проследявали и издирвали хора.
  • Технологиите и big data дойдоха на помощ, когато случаите нараснаха значително в Китай и в Южна Корея. Използват се дигиталните данни на заразените - картови плащания, GPS данни от мобилни телефони и коли, кадри от публични камери и т.н., за да се проследят движенията им и да се известят всички, които са били в близост до тях. Те са длъжни да останат вкъщи за 14 дни. В Израел се използва комбинация от big data анализ, както и данни от телефона на заразения, което също да позволи възстановяване на пълния му маршрут. Тази информация се обявява публично (без да се разкрива самоличността на болния), за да може всеки, който е бил по тези места в това време, да се подложи на карантина. Миналата седмица ЕК насърчи мобилните оператори да предоставят по-бързо на властите информация с цел противодействие на инфекцията. Италия, Германия и Австрия използват данните, които всеки доброволно предоставя (от приложения, от локация и т.н.), за да изготвят такива анализи.
  • Широко сканиране за хора с температура също е ефективен начин, който вече има "традиция" в някои азиатски страни, засегнати от SARS и MERS преди години. Служители мерят температурата на пътниците, преди да влязат в обществен транспорт, офис сгради и много други публични места, включително супермаркети.
Практиката с използването на дигиталните данни, ако е по-лесно приложима в Азия, в Западна Европа намира отпор от гледна точка намесата в човешките права и свободи.
Ако правителствата в Европа могат да придобият big data (която е достъпна за целите на дигиталния маркетинг), то получаването на персонализирана информация (геолокация на конкретен човек - било то през телефона, било то през плащания с банкова карта) е намеса в личния живот, която може да стане само със санкцията на съд.

Другите два метода също са достатъчно предизвикателни. "Детективската работа" изисква голям брой здравни работници, посветени на това, с които западните системи не разполагат. Скенерите за телесна температура също не са масови.

В момента по информация на "Капитал" управляващите обмислят въвеждане на технологични решения, които биха помогнали както за по-ефективно проследяване на контакти, така и за по-добър контрол над карантините.
Всички контакти обаче трябва да се тестват, иначе мярката е безсмислена в тази й част.

Остава отворен и въпроса какво се случва след намирането на контактите и потвърждаването на заразените сред тях. СЗО всъщност препоръчва намерените леки случаи по възможност да не се пращат за домашно лечение, а да се настаняват в специално обособени сгради под лекарски надзор: например болници без интензивни отделения, запазени само за по-леки случаи, санаториуми, дори студентски общежития и хотели - всеки град има достатъчно подходящи пространства със самостоятелни стаи и базови удобства за тази цел.

Тази препоръка е, защото у дома носителите на вируса, дори да нямат симптоми, често заразяват членове на семействата си - по данни от Китай например 75-80% от случаите на зараза са семейни клъстери. Леко болните и безсимптомните често нарушават и домашната си изолация, което може допълнително да разпространи заразата.
Допълнителен аргумент е, че в някои случаи състоянието на болните рязко се влошава. Ако те са под лекарски надзор, промяната може много по-бързо да бъде забелязана и да те да бъдат преместени в интензивно отделение.

В Китай и Южна Корея тази практика на настаняване и на по-леко болните в специални центрове - нещо средно между общежития и клиники за първа помощ (подобни на луксозни хотели в южнокорейския случай), бе широко разпространена в пика на епидемията. Сега вече и в САЩ основно хотели се превръщат във "временни болници" - в Ню Йорк, Лос Анджелис, Чикаго и др, след като в страната броят на случаите расте главоломно, а истории за цели семейства, убити от коронавируса, изпълниха медиите.

Как се контролират карантините

Към момента в България има около 30 хил. души, които са поставени под карантина - това са хора, които са се завърнали от чужбина, такива с констатирана зараза (хората без симптоми и извън рисковия профил се лекуват от дома) и техните контакти. Те нямат право да напускат дома си, а МВР и районните здравни инспекции трябва да следят за спазването на това ограничение. Контролът в София и по-големите градове най-често става дистанционно (с обаждане по телефона), но в по-малките населени места полицейски патрули обикалят адресите и лично проверяват дали карантината се спазва. Ако човекът не бъде открит на адреса, на който трябва да бъде, то той със сигурност ще се сдобие с обвинение, за което може да получи до пет години затвор.

Ресурсът, с който МВР разполага обаче, е крайно ограничен, за да следи всички под карантина, чиято бройка тепърва ще расте. Именно с този аргумент преди две седмици бе дадена възможност полицията да изисква трафични данни (местоположение по клетка, с която е свързан ползваният от поставения под карантина телефон) от мобилните оператори. Тази информация обаче може да се ползва само когато е констатирано нарушение на карантината, а не за превенция.

По информация на "Капитал" сега българските власти обсъждат възможността за въвеждане на технологични решения, които да позволят както проследяването на възможни контакти на заразените, така и контрола на карантината.

През седмицата от израелската държавна отбранителна компания RAFAEL Advanced Defense Systems Ltd. (RAFAEL) обявиха, че са предложили на българското правителство облачната платформа за анализ на големи масиви от данни Wisdom Stone, която по принцип е създадена за отбранителни и разузнавателни цели, но сега е адаптирана за борба с разрастващата се в глобален мащаб пандемия.

Според източниците на "Капитал" тестовете с програмата Wisdom Stone са започнати от експерти на МВР и "Информационно обслужване". Системата позволява big data анализ и е базирана по-скоро на т.нар. разузнаване по открити източници, отколкото на данни от мобилните телефони. В нея обаче може да се "налее" всякаква информация, например данни от регистъра на заразените, информация от болници, както и тези данни да се свържат с други - месторабота, местоживеене и т.н.

Друго решение, което се обсъжда, е въвеждането на приложение, подобно на ползваното в Полша, което да позволи проследяване на поставените под карантина - чрез геолокация и лицево разпознаване.

Изводът: България, подобно на целия западен свят, трудно може да впрегне достатъчно голям човешки ресурс за издирването на контакти и за контрола над карантините. Технологиите могат да дадат известни решения, но с уговорката, че няма да се пресича линията на личните свободи и наблюдението няма да продължи и след като коронавирусът си тръгне.

По темата работиха Ани Коджаиванова, Десислава Николова, Росен Босев

Капитал #13

Текстът е част от брой 13 на седмичния Капитал (3-9 април). В броя ще прочетете още:


Прочетете

Следете в реално време ситуацията с Covid-19
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Мерките се разхлабват още, нова вълна оптимизъм на световните борси 1 Вечерни новини: Мерките се разхлабват още, нова вълна оптимизъм на световните борси

И още: В сряда ЕК ще представи идеята си за Фонд за възстановяване; Германия ще помогне на Lufthansa с 9 млрд. евро

26 май 2020, 1490 прочитания

Тайна е колко струва хлябът в затворите в страната Тайна е колко струва хлябът в затворите в страната

Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" отклони искането за информация кой и за колко пари е доставял храните в затворите от 2012 до 2018 г.

26 май 2020, 974 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Covid 19"

Всеки ден научавайте най-важното и актуалното по темата, без излишна емоция, с данни, факти и проверена информация.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Ремонтът на закона за извънредното положение решава някои проблеми на бизнеса

Уточнява се кои срокове спират да текат, забавени плащания - само по кредити, отменя се съдебната ваканция за 2020 г. и др.

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Шоуто трябва да продължи, но как

Пандемията промени значението и начина на работа на вечерните шоута, независимо дали говорим за Джон Оливър или Николаос Цитиридис

20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10