В последните седмици се засилиха обвиненията към ЕС за липса на солидарност между страните членки. Реагираха ли адекватно според вас европейските институции на кризата с коронавируса и има ли опасност това да създаде трус в ЕС?

- Европейските институции имат минимален бюджет - 1% от БВП на страните членки и почти нулеви правомощия в сферата на здравеопазването. Техните правомощия и ресурси за реакция са съответно минимални. В рамките на правомощията си и Европейската комисия, и Европейският парламент реагираха необичайно бързо и адекватно. И тук вече идва големият въпрос - как тези ресурси да бъдат достатъчни. Защото е очевидно, че националният егоизъм не може да бъде отговор. Богатството на Европа се гради на отворени граници и отворени пазари. Видимо е, че отделните държави не могат да се справят сами нито със здравната криза, а още по-малко - с икономическите последици.

Работата на общите институции сега е насочена първо към гарантиране на необходимата медицинска апаратура, медикаменти и санитарни средства, болничен капацитет, човешки ресурс. Към възстановяване на независимостта на Европа от доставки на лекарства, оборудване и санитарни материали; на независимостта на фармацевтичната ни индустрия. И с още по-голяма сила - преодоляване на икономическата криза и възстановяване на икономиките.

През изминалите дни виждаме, че ЕК има амбиция за мащабна обща програма за възстановяване. И тук е особено важна ролята на ЕП - само парламентът може да гарантира, че ще има достатъчно средства в Многогодишната финансова рамка (МФР) 2021 - 2027 и конкретно в бюджета за 2020 г., за да има същински общ отговор на кризата, общ спасителен план. Аз вече се обърнах към колегите, и особено към групата на ЕНП, с такъв призив - за смели преговори за рязко увеличение на общия бюджет на ЕС.

Достатъчни ли са икономическите мерки, които предприе българското правителство за минимизиране на щетите за икономиката от кризата?

- Краткият отговор е не. Но нека навлезем в малко детайли. Към момента действаща е една-единствена мярка - т.нар. разпределение на заплатите 60/40 за засегнати предприятия. Тази мярка не работи - и това вече се вижда, тя не издържа теста на пазара. Много малко фирми са потърсили помощ по тази рамка. Обратно - съкращенията непрекъснато се увеличават, стигат 5000 души на ден нови безработни. Отделно - тази мярка е насочена към едрия бизнес. Тя е бавна, тромава, ограничителна. В най-добрия случай тя отнема 20 дни само административни процедури - това е непосилно в сегашната ситуация. Тази мярка не подпомага изобщо най-засегнатите групи от населението - самонаети лица, фамилен бизнес туристически и ресторантьорски бизнес, завръщащите се от чужбина работници, родителите, често самотни родители, които отглеждат децата си в условията на дистанционно обучение

Сега не е време за конфронтация. Аз се обръщам много конструктивно към управляващите - спешно, в рамките на броени дни, пакетът икономически мерки трябва да бъде изцяло преразгледан, да се съобрази с икономическите реалности и нуждите на хората. Нужна е незабавна осигурителна ваканция - иначе мнозинството фирми и самонаети лица ще се окажат неизправни и няма да могат да кандидатстват нито за държавно подпомагане, нито за банков кредит. Нужна е пряка финансова "инжекция" за запазване на работни места. Нужна е телефонна и онлайн гореща линия на Агенцията по заетостта за хората, които се връщат от чужбина, за консултиране на осигурителните им права. Нужна е пряка подкрепа за родители, които отглеждат децата си. Всички тези мерки бяха предложени и от "Демократична България", от Националния клуб на жените към ДСБ, от бизнеса, от експерти... Всички тези мерки се прилагат в останалите европейски държави.

Преди всичко - нужно е да се възстанови доверието между малкия бизнес и властта, много тежко нарушено през изминалите години, и особено сега - с арогантното и безотговорно поведение на управляващите и особено на министър Горанов. Нужно е изцяло ново общуване между правителството и малкия бизнес.

България ще ползва 1.4 млрд. евро от различни европейски програми за справяне с последствията от кризата. Ще се ангажират ли европейските институции с контрол и изискване за прозрачност върху изразходването на тези средства, така че те да се използват реално за овладяване на кризата и последствията от нея, а не просто да са отчетени на хартия?

- Тези 1.4 млрд. евро бяха само първата, пожарна стъпка на ЕК и ЕП. И те съвпадат с обхвата на "мерките", които кабинетът обяви, т.е. те бяха незабавно усвоени, но не по добър начин. ЕС тепърва ще разгърне програмата си за икономическо възстановяване. На първо време - 100 млрд. за запазване на работните места и функционирането на малкия бизнес, и впоследствие - цялостна възстановителна програма на обявена стойност 2.7 трилиона евро.

Преди седмица по моя инициатива група депутати от различни фракции в ЕП се обърнахме към комисията с искане европейската помощ да бъде придружена с гаранции за подпомагане на реалния бизнес, особено на малките и семейни предприятия и самоосигурените лица. Днес вече виждаме, че гласът ни е бил чут. ЕК изрично поставя условия за използване на спасителните фондове - подкрепа за малкия бизнес, изрично споменава самоосигурените и техните нужди, подчертава, че са нужни не само заеми, но и пряко подпомагане на засегнатия бизнес.

Към момента политиката на българското правителство не отговаря на европейските условия за подпомагане. Това е много опасно, това създава риск да бъдем на опашката на спасителната програма. От вчера до днес имах десетки разговори, онлайн дискусии и преки срещи с бизнеса в България. Всички се обръщат към мен с молба да се обърна директно към г-н Борисов, да пиша, ако е нужно, да обясня защо мерките досега, първо, не отговарят на нуждите на хората и, второ, не отговарят на модела на възстановяване, по който е тръгнала цяла Европа.

Какво според вас трябва да направи България, за да излезе с възможно най-малко щети - и човешки, и икономически, от тежката и за всички други държави ситуация?

- Трябва да бъдем част от общото решение. Трябва управляващите да не повтарят грешките от 2009 г., когато допуснаха фалит на българския бизнес, докато европейският се възстановяваше успешно. Отново казвам - трябва преди всичко да се възстанови доверието. И ще си позволя едно лично мнение, един личен съвет - трябва в пика на икономическата криза да се влезе с нов спасителен пакет от мерки и с нов финансов министър.

Председателят на еврокомисията Урсула фон дер Лайен каза, че следващият бюджет на ЕС трябва да приеме формата на план "Маршал" за възстановяване от кризата, предизвикана от коронавируса. Същевременно и тя, и много от старите демокрации в Европа изразяват загриженост за засилващото се авторитарно управление в Унгария. С плана "Маршал" на САЩ след Втората световна война икономическата подкрепа за Западна Европа е неразделно свързана с възстановяването и изграждането на демократичните институции, върховенството на закона, човешките права, независимите медии...

- Заедно с други колеги настоявам ЕС да има план не само за възстановяване на икономиката, но и на политическите и икономически свободи. Както казах в началото, всяка криза концентрира власт в правителствата - и политическа, и икономическа власт. Предстои и държавите, и ЕК да вземат много нови кредити - няма друг начин за излизане от кризата. Наливането на този публичен ресурс променя структурата на икономиката, извънредните мерки променят балансите на властта.

Да, нужен ни е план за възстановяване на нормалния обществен живот и връщането към здрава и процъфтяваща икономика трябва да върви ръка за ръка с възстановяването на правовата държава. А в страни с тежки проблеми с върховенството на закона като България - с преизграждане на институциите и правовия ред.

Интервюто взе Велина Господинова