Българската държава засега се отказва от намерението да иска дерогация на Конвенцията за правата на човека заради ограниченията, наложени в рамките на извънредното положение. Засега властите само ще уведомят Съвета на Европа за предприетите законови мерки във връзка с пандемията, с ясната заявка, че те ще бъдат валидни до приключване на извънредното положение.
Това става ясно от съобщение на Министерството на външните работи (МВнР) по тази тема, което се очаква вече седмица, след като правосъдният министър Данаил Кирилов първо обяви, че е подписал нотификация до Страсбург за временна дерогация на конвенцията, а след това обяви, че решението за това ще вземе вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева. По правило официалните контакти със Съвета на Европа се осъществяват през МВнР.
Днес МВнР съобщи, че България официално е уведомила с вербална нота Съвета на Европа за предприетите мерки за ограничаване на разпространението на коронавируса - обявеното на 13 март извънредно положение, приетия на 23 март Закон за извънредното положение, както и влезлите на 14 март 2020 г. в сила изменения в Закона за здравето, с които също се въвеждат някои ограничения във връзка с пандемията. Мерките са мотивирани с пандемията и свързаната с това абсолютна необходимост от защита на здравето на хората и ограничаване на разпространението на COVID-19. Нотата е подготвена от експертните екипи на Министерството на правосъдието и на Министерството на външните работи, се подчертава съобщението.
Българската страна информира Съвета на Европа, че временното ограничение на част от правата на гражданите и лицата, пребиваващи на наша територия, ще трае единствено до приключване на периода на извънредно положение. Заявена е готовност, ако допълнително се установи необходимост от дерогация на част от разпоредбите на Конвенцията на Съвета на Европа за защита на правата на човека и основните свободи, да бъде уведомен генералният секретариат на Съвета на Европа.
Текстът на чл. 15 от конвенцията предвижда възможност за държавите временно да дерогират задълженията по нея по време на война или извънредно положение при много стриктни условия (какво гласи текстът вижте в карето най-отдолу). Заявлението на министър Кирилов на 22 март, че ще бъде поискана дерогация, предизвика смут повече заради начина, по който беше направено, както и заради коментара му, че това ще доведе до недопустимост на жалбите пред Съда в Страсбург срещу България.
Всъщност правото на жалба срещу държавата за нарушения на основни права по време на извънредното положение не се отменя и при дерогация, коментираха още тогава юристи пред "Капитал". Съдът в Страсбург ще разгледа тези жалби, преценявайки дали въведеното ограничение е станало със закон, дали то преследва легитимна цел, в случая - защита на здравето на населението, дали конкретната наложена мярка е пропорционална и др.
Самото известие за дерогация по чл. 15 от конвенцията няма никаква ограничителна функция, то само уведомява, че има предприети ограничения заради пандемията, коментира за "Капитал" Здравка Калайджиева, български съдия в Страсбург 2008 - 2015 г. От друга страна, по време на пандемия Съдът по правата на човека би отчел повишената необходимост от ограничения за защита на ценности, както и повече пространство на националните власти за преценка.
Здравка Калайджиева: Уведомлението не е променя наложените ограничения тук, нито правото на жалба до Страсбург
"Каквото и уведомление да изпратят българските власти до Съвета на Европа, то не променя наложените ограничения тук, нито правото на жалба до Страсбург. Във всички случаи в ситуация като тази и да има дерогация, и да няма, съдът ще даде на националните власти повече пространство за собствена преценка. Когато преценява пропорционалността на мерките - били те в нормална ситуация или в извънредно положение, съдът всякога признава, че националните власти са в най-добро положение да преценят обстановката и да наложат евентуални ограничения. Такива ограничения на правото на придвижване, на свободата на словото, правото на лична свобода, правото на личен и семеен живот, подлежат по принцип на ограничения, когато това се налага за опазването на общественото здраве и обществения ред, както и за закрила на правата и свободите на другите. В извънредно положение на пандемия съдът във всички случаи би съобразил повишената необходимост от ограничения за защита на ценности. Свободата на преценка на националните власти е по-голяма при извънредно положение. Независимо от това дали е отправена нотификация за дерогация или не", коментира пред "Капитал" Калайджиева.
1. По време на война или на извънредно положение, застрашаващи съществуването на нацията, всяка от Високодоговарящите страни може да предприеме действия, освобождаващи я от изпълнението на нейните задължения по тази Конвенция, но строго в пределите на изискванията на положението, при условие че тези действия не са несъвместими с другите й задължения по международното право.
2. На основата на предходната разпоредба не се допуска никакво освобождаване от задълженията по член 2 (право на живот - б.р.), освен по отношение на смъртта като резултат от правомерни актове на война, както и от задълженията по членове 3 (забрана за изтезания и нехуманно отношение), 4§1 (забрана за робство и принудително подчинение) и 7 (забрана за налагане на наказани без закон).
3. Високодоговаряща страна, която се възползва от правото на такова освобождаване, е длъжна да предостави на Генералния секретар на Съвета на Европа пълна информация относно предприетите действия и породилите ги причини. Тя също така е длъжна да информира Генералния секретар на Съвета на Европа за датата на прекратяване на тези действия и на възстановяване прилагането на разпоредбите на Конвенцията в пълния им обем.
Българската държава засега се отказва от намерението да иска дерогация на Конвенцията за правата на човека заради ограниченията, наложени в рамките на извънредното положение. Засега властите само ще уведомят Съвета на Европа за предприетите законови мерки във връзка с пандемията, с ясната заявка, че те ще бъдат валидни до приключване на извънредното положение.
Това става ясно от съобщение на Министерството на външните работи (МВнР) по тази тема, което се очаква вече седмица, след като правосъдният министър Данаил Кирилов първо обяви, че е подписал нотификация до Страсбург за временна дерогация на конвенцията, а след това обяви, че решението за това ще вземе вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева. По правило официалните контакти със Съвета на Европа се осъществяват през МВнР.
1 коментар
А може ли да се откажем от Данко Острото като прасовъден министър? Щото вече не се трае, честно казано. И положението с него става безпределно позорно.