Култура на първа линия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Култура на първа линия

Shutterstock

Култура на първа линия

Какви ще са спасителните мерки за културната сцена в България и как независимият сектор намери идентичност

Светослав Тодоров
4381 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Източник: Shutterstock
Темата накратко
  • За пръв път Министерството на културата обмисля държавна подкрепа за независимия културен бранш.
  • Обсъжданият вариант е за минимална работна заплата за нуждаещите се творци.
  • Реакцията идва след натиск на активни културни мениджъри и творци, които отправиха конкретни искания.

Културата е в нокдаун. Извънредното положение затвори театри, кина, концертни зали, галерии, арт пространства, клубове и барове. Планирани събития се изместват или се отменят. Отвъд финансовите загуби и несигурното бъдеще на пространствата за по-голямата част от творците ситуацията е особено тежка, тъй като източникът им на доход е повече от един (хората в изпълнителските и сценичните изкуства често съчетават различни дейности - например един илюстратор може да е и сценограф, актьорите играят в няколко различни формата, културните мениджъри обикновено не се занимават с един тип събития и т.н. - бел. авт.).

"Възстановяването няма да бъде лесно", коментира министърът на културата Боил Банов пред БНТ тази седмица. Впоследствие пред БНР той заяви, че професионалистите на свободна практика ще могат да избират между безлихвeните кредити от 1500 лв. на месец, които ще раздава Българската банка за развитие, и друга експресна мярка - изплащане на три минимални работни заплати за двата месеца на извънредно положение. Тази сутрин Боил Банов потвърди мерките по време на сутрешен брифинг. "Искаме не само да спасим сектора, но и да дадем развитие", каза министърът на културата. "Това не са социални помощи, това е подкрепа." Заявленията ще се подават онлайн или по пощата, а повече информация за процеса ще има следващата седмица. Според министъра на труда и социалната политика Деница Сачева работещите в сферата на културата вече се възползват и от мярката "60/40".

Министърът на културата също така потвърди, че хората, които работят в държавните структури, ще получат заплатите си от бюджета на министерството (както досега) и няма да бъдат пускани в неплатен отпуск. На заседание на Министерския съвет тази седмица беше отпусната и допълнителна субсидия за трудови възнаграждения и осигуровки на държавните сценични изкуства за следващите шест месеца (считано от 13 март) или до изчерпване на средствата на базата на миналогодишните разходи по това бюджетно перо.

Реакцията на Министерството на културата дойде след известен натиск от общността. Някои от най-активните български културни мениджъри и творци започнаха да обединяват усилия в разпознаването на независим културен сектор (всички от сферата на изкуството, които не са част от държавни и общински структури), който да отправи конкретни искания.

На 13 март организации, свързани с изпълнителските изкуства, изпратиха петиция до Министерството на културата за спешна реакция поради липса на досегашна стратегия за работещите на свободна практика.

Исканията, които събраха близо две хиляди подписа, включват създаването на социален фонд, който да подкрепи независимите български творци, структурен фонд, който да гарантира устойчивостта на организациите, своевременни мерки, които да гарантират равнопоставеност между държавния и независимия културен сектор. Впоследствие те пуснаха и анкета в социалните мрежи за това как се движат доходите на работещите в независимия културен сектор и как им се отразява кризата в момента. Първите им проучвания индикират загуба близо 18 млн. лева. за културната сфера в страната. В интервюто си за БНТ Банов описа загубите просто като "огромни".

Ситуацията се нажежи, след като министърът на финансите Владислав Горанов определи като "маргинали" хората, които нямат работодател. Въпреки че впоследствие той уточни, че не е имал предвид професионалистите на свободна практика, определението му се превърна в нарицателно.

"Ако "маргиналите", които не могат да работят поради мерките за осигуряване на общественото здраве, не получат спасителна подкрепа веднага, независимият културен сектор ще бъде мъртъв до месеци", предупреди Асен Асенов от фондация ЕДНО в "Дневник" и сравни следващата година като връщане към 1990 г. Пред БНР Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата, описа ситуацията така: "Ако направим грешка днес, в следващите две години минимум ще трябва да спасяваме културата от ликвидиране на части от нея и ще получим т.нар. непълен пазар, което означава изчезване на цели форми от изкуството."

Сред хората, които стоят зад инициативата за по-директен диалог с Министерството на културата, са кураторките Владия Михайлова и Виктория Драганова, които се включиха в общите искания към петицията от 13 март. Те представят "Инициатива Визуални изкуства", която обединява различни творци, специалисти и организатори в една кауза.

Владия Михайлова е куратор в галерия "Васка Емануилова", филиал на Софийската градска художествена галерия. От 12 години работи с млади автори и организации. "У нас независимият сектор промени мисленето за култура и вече десетилетия е двигател на нови художествени и естетически платформи", казва тя.

Виктория Драганова е куратор и директор на независимо пространство Swimming Pool, което от пет години разнообразява сцената на града и спомага за обмена между чуждестранни и местни творци. "Искането за държавна помощ е породено от факта, че всички ние плащаме данъци и сме зависими от структурата на този географски и социален контекст, в който работим."

По всичко личи, че от дискусиите на независимите творци с министерството в момента зависи дали прогресът в този сектор от последните години ще бъде развит, запазен или върнат в начална точка. Дискусиите между Министерството на културата и представителите на независимия културен сектор продължават в понеделник.

Q&A: Владия Михайлова и Виктория Драганова: Да си независим не означава да не си заплатен

Какво точно се включва в т.нар. независим културен сектор?

Владия Михайлова
Фотограф: Калин Серапионов

В.М.: Към него принадлежат всички свободно практикуващи артисти, културни мениджъри, куратори, режисьори и др., както и организациите, които не са общински или държавни. Има всякакви юридически форми, част от организациите работят на проектен принцип и са нестопански, има и малки частни бизнеси и инициативи. Всички те участват в икономиката на културата, защото създават изкуство, изграждат мрежите за реализация на художествените продукти и спомагат за тяхното разпространение. Освен това те са много по-гъвкави, по-бързи, по-експериментални, по-рискуващи от установените институции.

В.Д.: Докато при държавни институции функцията е ясна, в независимия сектор публичното постоянно се предефинира спрямо нуждите и визиите в едно общество. Това е една социална лаборатория, оттук идва и рискът, за който Владия говори и който независимите поемат - тук буквално се произвежда общество. Да си независим не означава да не си отговорен пред никого. Независимите организации не само предлагат визии за едно по-добро бъдеще, но и осигуряват условия за труд и разпределят средства.

Имате ли опасения, че държавната помощ ще направи този сектор по-малко независим?

В.М.: Не. И донякъде е тъжно, че още не сме минали отвъд този въпрос. Почти във всички европейски държави (и не само) съществува финансова инфраструктура за подкрепа на независимия сектор. Това са фондове, грантови схеми, стипендии и други, които предлагат както възможности за проектно финансиране, така и базисно структурно финансиране на организациите, в което се включват всякакви разходи. Да си независим не означава да не си заплатен за труда си. Да си независим е форма на юридическо съществуване в рамките на сектора на културата. У нас цялата тази финансова инфраструктура я няма и това стана още по-видимо сега в момент на криза.

В.Д.: Държавата е поела задължението да третира еднакво държавни и независими структури - липсата на структурна помощ за независимите води до привилегии за държавния сектор, което е недопустимо. Подкрепата от държавата не води задължително до зависимост, има достатъчно инструменти в рамките на един либерален и демократичен ред. Привърженичка съм на смесено финансиране от стопанска дейност, дарения, държавно подпомагане и обменна (немонетаризирана) икономика - това директно регулира зависимостите. В България все още имаме малко възможности за финансиране, липсват независимо проектно финансиране, публично-частни инициативи, дарителски схеми - това поставя държавата в една особено силна позиция дори когато разпределя минимални средства.

Каква е щетата за артистите и културните мениджъри според проучването ви?

В.М.: На базата на обща анкета за целия независим сектор, подготвена от експерта за културни изследвания Нели Стоева, преподавател в Софийския университет, стана ясно, че загубите в сектора на културата са много големи. Анкетата е попълнена досега от близо 900 души, като става ясно, че обемът на загубите за сектора се приближава до сумата 18 млн. лв. (по-конкретно 17 693 633 лв.). Те биха били в пъти повече, ако се изследва добавената стойност на културата в приходите на градовете и туризма, който също е критичен сектор при настоящата криза. Не просто хората на изкуството губят, губи държавата и си създава освен безперспективно и лишено от култура бъдеще и огромен социален проблем. В момента по-тясно в сферата на визуалните изкуства също се опитваме да си изясним ситуацията. Направихме отделна анкета, сравнима с общата, за да си представим какво конкретно се случва с нас.

Виктория Драганова
Фотограф: Цветелина Белутова

В.Д.: Актуални статистически проучвания за нашия сектор почти не съществуват. Провеждането на едно дълбоко проучване трябва да е в интерес на самата държава и да бъде организирано от нея. Потвърждават се някои от фактите, които до момента знаем интуитивно: големият дял самоосигуряващи се лица спрямо тези, които са на трудови договори, хибридни организационни и финансови структури, големият дял частни инициативи в сектора, многото безвъзмезден труд в публичен интерес. В голямата си част интересите на фрийлансърите и малките организации се припокриват. Всички тези резултати са залегнали в основата на стратегията, предложена тези дни пред културното министерство.

Какви са резултатите след срещите ви с Министерството на културата?

В.М. Независимият сектор се обедини в исканията си за социална и структурна подкрепа, като на последната среща с г-н Боил Банов стана ясно, че тя може да се случи през единствения фонд, с който разполага министерството - фонд "Култура". Тази подкрепа при никой случай не може да се осъществи в рамките на бюджета на министерството и още по-малко бюджета на фонда. Затова трябва се търси допълнително финансиране от правителството, като в момента имаме уверение от г-н Банов, че се работи в тази посока.

Освен директната помощ в размер на минималната работна заплата, която ще бъде отпусната, вече действаща мярка е и възможността за вземане на безлихвен заем в размер на 1500 лв. месечно. Условията по заема са добри - пет години необслужване на кредита и връщане за период до десет години. Хора, които работят на граждански договори също ще могат да се възползват от това. Продължаваме да обсъждаме с министъра и структурната подкрепа на организациите, като всичките програми на Министерство на културата и на фонд "Култура" тази година се запазват.

Конкретно за Визуалните изкуства за първи път ще има отворена сесия за проекти към дирекция "Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства". В момента преговорите вървят така, че вярвам, полагаме основните на много неща, които ще важат и развиват дейността на сектора и за в бъдеще.

В.Д. Към тези резултати ще добавя, че от страна на културното министерство има интерес за назначаване на работна група, която да работи по изготвянето на нова програма по структурно подпомагане на независими организации - така в бъдеще финансови и други структурни рискове биха били подсигурени. Обсъжда се и предложението за създаване на регистър на заетите в културния сектор, който ще има за цел да облекчи прилагането на социални и други мерки оттук нататък.

За мен мен водещо продължава да бъде обединението и солидарността, появили се в нашите среди и в отношение към други културни сектори. Вместо апатия и незаинтересованост, покрай които печелят само частни интереси, започнахме да формулираме интереси, да отстояваме позиции, изобщо да изискваме, и то заедно - обединената инициатива във визуалните изкуства, която представяме с Владия, отново е положителен резултат на създалата се ситуация. Сега виждаме, че имаме успех, но и че този успех е само начало към реформиране на държавната подкрепа в независимия сектор. Но готови решения няма - всичко е свързано с много ангажимент, труд и добра воля, и от страна на независимите, и от страна на държавните структури.

Как подпомагат културните дейци в Европа

По какъв начин държавата може да помогне на културата в тази ситуацията е актуален проблем не само за България - той е неразрешен до голяма степен и за целия регион. Има и изключения: в Северна Македония е приета стратегията творците както на свободна практика, така и на щат да получават месечна заплата 240 евро, докато трае извънредното положение. В страните, които традиционно инвестират в творците си, решенията бяха намерени бързо. Още в края на март работещите на свободна практика в Германия получиха безвъзмездни 5000 евро. Берлинският сенат отпусна 100 млн. евро в грантове, с които да пребори ефектите от кризата върху малкия бизнес и културата, и отделно 300 млн. за засегнатите в хотелиерската и ресторантьорската сфера. Допълнителни 50 милиарда евро ще отидат към културния сектор, тъй като по думите на културния министър на Германия Моника Грутерс "хората на изкуството са незаменими, особено в ситуация като тази". Бързи реакции имаше и във Франция, където се приеха данъчни облекчения за хората в този профил, а всеки може да кандидатства за социална подкрепа за частично или пълно покритие на вноските или за отпускане на извънредна финансова помощ. В сряда започнаха и дискусии между културните министри в Европейския съюз.
Източник: Shutterstock
Темата накратко
  • За пръв път Министерството на културата обмисля държавна подкрепа за независимия културен бранш.
  • Обсъжданият вариант е за минимална работна заплата за нуждаещите се творци.
  • Реакцията идва след натиск на активни културни мениджъри и творци, които отправиха конкретни искания.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK