Нов опит за блокиране на военната модернизация

Искането на Марешки за замразяване на двата армейски мегапроекта за момента изглежда като популистка солова акция

Аргументът на "Воля", че ще има шокови военни разходи насред глобалната пандемия, обаче е доста манипулативен. За разлика от сделката за новите бойни самолети, където страната ни се ангажира да даде накуп огромната сума от около 2.2. млрд. лв., в случая става дума за разсрочено плащане в рамките на близо десетилетие.
Аргументът на "Воля", че ще има шокови военни разходи насред глобалната пандемия, обаче е доста манипулативен. За разлика от сделката за новите бойни самолети, където страната ни се ангажира да даде накуп огромната сума от около 2.2. млрд. лв., в случая става дума за разсрочено плащане в рамките на близо десетилетие.
Аргументът на "Воля", че ще има шокови военни разходи насред глобалната пандемия, обаче е доста манипулативен. За разлика от сделката за новите бойни самолети, където страната ни се ангажира да даде накуп огромната сума от около 2.2. млрд. лв., в случая става дума за разсрочено плащане в рамките на близо десетилетие.
Аргументът на "Воля", че ще има шокови военни разходи насред глобалната пандемия, обаче е доста манипулативен. За разлика от сделката за новите бойни самолети, където страната ни се ангажира да даде накуп огромната сума от около 2.2. млрд. лв., в случая става дума за разсрочено плащане в рамките на близо десетилетие.

Все по-мрачни облаци започват да се сгъстяват над главата на военното министерство, което през последната година с променлив успех се опитва да задвижи два ключови проекта за модернизация на българските въоръжени сили - за два нови модулни патрулни кораба и за 150 натовски бронирани бойни машини. Общата стойност на двете програми е почти 2.5 млрд. лв. с ДДС. След внезапно възникналата икономическа криза покрай глобалната пандемия на новия коронавирус и откритото противопоставяне на финансовия министър Владислав Горанов срещу инвестиционните разходи за отбрана нова атака дойде днес и по линия на българския парламент.

Тази сутрин партията "Воля" на Веселин Марешки депозира в деловодството на Народното събрание проект за решение, с което се налага мораториум върху финализирането на въпросните две големи сделки. "Ние от "Воля" смятаме, че предвидените над 2 милиарда лева за военна техника са лукс, който държавата не бива и не може да си позволи в такъв момент! Мораториумът върху посочените две решения на НС е повече от належащ!", обявяват в мотивите си от партията на Марешки. Подобна реторика се чува през последните дни и от страна на лидера на БСП Корнелия Нинова.

За момента все още не е ясно дали в случая "Воля" действа солово и популистки, или играе ролята на прокси на ГЕРБ, които биха желали да използват военните проекти като фискален буфер, но не желаят директно да настройват армията срещу себе си. Засега косвените индикации са по-скоро за първия сценарий - Марешки просто да следва своя традиционен дневен ред. Източници от ГЕРБ категорично отричат да са обсъждали с "Воля" темата за военните проекти.

Марешки - "пацифист" с история

Позицията на Марешки по темата всъщност не е нова. Партията му, която е с почти открито проруска насоченост, беше единствената парламентарна формация, която се противопостави на решенията за одобряването на въпросните два проекта още от самото начало. Тогава държавните финанси бяха в цветущо здраве, а за предстоящата криза с коронавируса все още никой не можеше и да предположи. Марешки и съратниците му предложиха аналогичен мораториум и при сключването на договора за доставка на нови изтребители F-16 Block 70 от САЩ.

Аргументът на "Воля", че ще има шокови военни разходи насред глобалната пандемия, обаче са доста манипулативни. За разлика от сделката за новите бойни самолети, където страната ни се ангажира да даде накуп и предварително огромната сума от около 2.2. млрд. лв., в случая става дума за разсрочено плащане, и то в рамките на близо 10 години. Всичко това ще започне да се случва най-рано през следващата година, когато парализата на икономиката заради изолацията би трябвало да е вече неприятен спомен. Евентуалните вноски по проекта за бойните машини са около 100 млн. лв. годишно, а за военните кораби - около 170 млн. лв.

"Парите по проектите за модернизация не се плащат еднократно, а разсрочено, във времето напред. Проектът за новите бойни кораби ще се изплаща в продължение на 6 години, за бронираните машини - за 9 години. И тези пари започват да се изплащат след като има договори; в момента няма договори за тези проекти. Заради пандемията от коронавируса те на практика са замразени в момента. Дори и да бъдат сключени към края на годината, парите за тях ще се изплащат занапред", коментира министърът на отбраната и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов пред bТВ в събота. Неговото желание да финализира военните мегапроектите обаче се сблъсква и с откритата съпротива на финансовия му колега Владислав Горанов, който използва началото на кризата с коронавируса и блокирането на икономиката, за да възроди принципната си съпротива си срещу инвестиционните разходи в отбраната. На финала премиерът Борисов вероятно ще трябва да преценява дали е склонен да подлага на риск стабилността на управляващата си коалиция точно в този момент и дали е готов да се обвърже открито с подкрепата на ДПС, ако ВМРО реши да се отдръпне заради евентуално блокиране на военните сделки.

Превъоръжаване с много въпросителни

Иначе и двата военни мегапроекта са в доста напреднала фаза. Модернизационната програма за придобиване на модулни патрулни кораби на стойност почти 1 млрд. лв. с ДДС е почти пред завършване - чака се само одобрение от Министерския съвет и гласуване в парламента. По нея вече има определен победител - германската отбранителна фирма "Люрсен", която почти сигурно ще използва услугите на българската корабостроителница "Делфин" за сглобяване на корпусите на плавателните съдове.

По информация на "Капитал" обаче до сделка може и да не се стигне, ако договорът не бъде подписан до есента, а първата вноска не бъде направена до февруари 2021 г. Причината е, че "Люрсен" всъщност са системен интегратор и трябва да закупят оборудването и въоръжението за корабите от други военни подизпълнители. И ако това не стане преди началото на следващата година, цените, които германците ще получат от своите партньори, със сигурност ще бъдат други. Това от своя страна вероятно ще доведе до провал на проекта, тъй като той се осъществява с много ниска норма на печалба, за да се вмести в скромния спрямо изискванията бюджет за бойни кораби.

Не по-малко заплетена е ситуацията около проекта за 150-те бронирани бойни машини. В момента той се намира в предпоследната тръжна фаза - участниците трябва да бъдат сведени до два, които ще бъдат допуснати до полеви тестове. Най-вероятно това ще са мултинационалната General Dynamics Eropean Land Systems (GDELS) с преобладаващо американско участие и финландската Patria. И двете компании използват израелски куполи - съответно на отбранителните фирми Rafael и Elbit Systems. В надпреварата технически остана и германския концерн Artech GmbH, които произвеждат отличните, но скъпи машини Boxer. От тръжната процедура отпадна френския оръжеен концерн Nexter Group в консорциум с белгийския производител на куполи John Cockerill, след като негови представители демонстративно подадоха "празна" оферта (четири кашона с бели листа) и се опитаха да направят политическо предложение на управляващите за преминаване към директно договаряне тип "правителство - правителство".

На "тихия фронт" обаче агресивно действа още една фирма, която официално не участва в надпреварата - щатската The Armored Group (TAG). Към момента за нея се знае твърде малко, като обаче е сигурно, че досега не е доставяла бронирани машини за нито една натовска армия. На практика TAG се опита да се включи в надпреварата на финалната права, много след като участниците бяха сведени до "къс списък" от четири компании и формално нямаше как тя да бъде допусната. Съществува обаче вариант, при който американската фирма може да се опита да саботира процедурата и да лобира на политическо ниво за пряко междуправителствено договаряне по схема, подобна на тази с изтребителите F-16. Косвен индикатор в тази посока е срещата на премиера Борисов от миналата седмица с щатския посланик Херо Мустафа и обявеното в четвъртък решение на Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната на САЩ, според което България вече ще може да купува оръжие по програмата FMS на разсрочено плащане.

Към момента горното нито може да бъде потвърдено, нито отхвърлено. Според източници на "Капитал" също така първите "разсрочени" сделки за американска бойна техника вероятно ще са не за бойни машини, а за 3D радари (нужни за по-ефективно използване на F-16 и евентуално съюзническо патрулиране над Северна Македония), за модернизация на авиобаза Граф Игнатиево, както и за боеприпаси за изтребителите. По неофициална информация на "Капитал" също така работата по проекта за бронираните машини в настоящия му форма все още продължава нормално (макар и със забавяния заради изолацията), като преди седмица участници се получили уточняващи въпроси относно техническите параметри на своите предложения.