БСП иска отмяна на достъпа на МВР до трафичните данни на хора под карантина
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

БСП иска отмяна на достъпа на МВР до трафичните данни на хора под карантина

"В момент, когато съдилищата са затворени, парламентарният контрол е осуетен от управляващите и медийната свобода е под въпрос, ролята на Конституционния съд е особено важна. Затова и разчитаме, че той ще се възползва от случая да върне в някакви нормални рамки законодателния процес", коментира зам.-председателят на парламентарната група на БСП Крум Зарков, който внесе искането в КС, придружен от Георги Свиленски и Филип Попов

БСП иска отмяна на достъпа на МВР до трафичните данни на хора под карантина

63-ма депутати от левицата сезираха Конституционния съд с промените в Закона за електронните съобщения

3132 прочитания

"В момент, когато съдилищата са затворени, парламентарният контрол е осуетен от управляващите и медийната свобода е под въпрос, ролята на Конституционния съд е особено важна. Затова и разчитаме, че той ще се възползва от случая да върне в някакви нормални рамки законодателния процес", коментира зам.-председателят на парламентарната група на БСП Крум Зарков, който внесе искането в КС, придружен от Георги Свиленски и Филип Попов

© Пресцентър БСП


Базисни пороци на законодателния процес и сериозен риск от злоупотреба с права на граждани. С тези основни мотиви парламентарната група на БСП сезира Конституционния съд (КС) с искане за обявяване на противоконституционност на промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), които дадоха достъп на МВР - без предварителен съдебен контрол, до трафичните данни на гражданите, поставени под карантина или задължително лечение. Искането до КС е подписано от 63-ма депутати от левицата. (Текста на искането вижте в прикачения файл.)

Оспорените промени

Промените в ЗЕС бяха направени с преходни разпоредби в закона за извънредното положение, предложени преди второто четене на закона от Димитър Лазаров (ГЕРБ) - без официални мотиви и обосновка. Те задължават операторите на мобилни услуги да съхраняват трафичните данни за срок от 6 месеца и за:

  • принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на болни и заразоносители от холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък остър респираторен синдром и туберкулоза с бацилоотделяне, които са нарушили лечението;
  • лица, които подлежат на задължителна изолация по разпореждане на министъра на здравеопазването във връзка с болести извън вече изброените, болни, заразоносители, дори контактни лица и лица, които са влезли в страната от чужбина.

Става въпрос за много широк кръг от хора, практически неограничен, чиито данни МВР може да иска в този шестмесечен срок. Органите на МВР (Главна дирекция "Национална полиция", Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на МВР) ще могат да искат незабавен достъп до техните данни и чак след като го получат, да уведомяват председателя на районния съд за последващо потвърждаване на вече осъществения достъп. Това от своя страна означава, че при искането на незабавен достъп те няма да са длъжни да мотивират пред съответния оператор кое налага искането. Чак ако след това председателят на районния съд постанови отказ, предоставените по този начин данни незабавно се унищожават. Тези опции за МВР се прилагат до отпадане на необходимостта от принудително изпълнение на задължителната изолация и болнично лечение на лицата от изброените категории, които са отказали или не изпълняват заповедта.

Порочната законодателна практика

На първо място, искането за пореден път поставя пред КС въпроса за порочната практика на парламента да се приемат законови промени, внесени непосредствено преди второто четене на законопроекта в пленарната зала, при това без да имат пряка връзка с принципите и обхвата на законопроекта, приет на първо четене. Тази практика противоречи на принципа на правовата държава, на конституционните правила на законодателния процес, както и "на фундаменталния принцип на публичността в парламентарното управление, изведен от чл. 1, ал. 1 от Конституцията и категорично утвърден в конституционноправната доктрина и практиката на парламентаризма", се казва в искането.

КС до момента твърдо отказва да се произнася по въпроса дали дадени законодателни предложения, внесени в законопроекта преди второто му четене, излизат от обхвата на гласувания на първо четене проект, понякога в такава степен, че нарушават основни принципи на законодателния процес, като например изискването за разглеждането на проекта на две четения.

"Трайният отказ на Конституционния съд" да се произнася по тези спорни въпроси "има тежки негативни практически последствия", се казва в искането. Този "законодателен подход" се прилага все по-често и до голяма степен обезмисля законовите гаранции за задълбочено и публично обсъждане на законопроектите. На практика това нежелание на КС да се произнася по допустимостта на дадени законодателни предложения, направени между двете гласувания, фактически предоставя на парламентарното мнозинство неограничена възможност да решава кои промени да се разглеждат на две гласувания и кои - само на едно гласуване, се казва още там. Отправя се призив до КС да преосмисли досегашната си практика по този въпрос.

В конкретния случай атакуваните разпоредби в ЗЕС са ярък пример за този порок на законодателния процес. На практика промяната, направена в ЗЕС, която дава достъп на МВР без предварителен съдебен контрол до трафични данни на граждани (под карантина и задължително лечение), ще остане приложима и след извънредното положение, въпреки че е направена през закона за извънредното положение. Извън всичко друго самата промяна предвижда трафичните данни на лица под карантина да се пазят шест месеца с цел предоставяне на МВР, т.е. много повече от крайния срок на извънредното положение, който е до 13 май (засега), както и от цялото му времетраене.

Когато Народното събрание приема закон в нарушение на правилника си за работа, приет от същото това Народно събрание, това "поставя под съмнение идеята за върховенството на правото", се казва в мотивите на искането. Това важи с още по-голяма сила, когато промените засягат конституционно прогласени лични права на гражданите. В случая става въпрос за непропорционална намеса в правото на личен живот на гражданите и на тайната на кореспонденцията и на другите съобщения.

Как изключението става правило

В искането се припомня, че от приемането на ЗЕС през 2015 г. до момента изключенията, при които се предоставят трафични данни без съдебен контрол, непрекъснато се разширяват и постепенно се превръщат в правило. Първоначално те бяха предвидени само за нуждите на националната сигурност и за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления, после се прибавиха и случаите на издирване и спасяване на лица по Закона за защита при бедствия, после - и за предотвратяване на тежки престъпления в рамките на оперативно-издирвателната дейност по антикорупционния закон. Въпросът е доколко това е оправдано.

В случая - по отношение на болни, заразоносители, лица в карантина, контактни лица, влезли от чужбина и др., съществуват и други способи за установяването и откриването им като принудителното изпълнение на задължителната им изолация и болничното лечение, се казва в искането.

"Пороците на атакуваните разпоредби са много, а големият риск е, че се отварят широко вратите за злоупотреби и за нарушения на изконни и конституционно закрепени права, каквито са неприкосновеността на личния живот и тайната на съобщенията. В момент, когато съдилищата са затворени, парламентарният контрол е осуетен от управляващите и медийната свобода е под въпрос, ролята на Конституционния съд е особено важна. Затова и разчитаме, че той ще отмени опасните законови текстове и ще се възползва от случая да върне в някакви нормални рамки законодателния процес", коментира за "Капитал" зам.-председателят на парламентарната група на БСП Крум Зарков, който внесе искането в КС, придружен от Георги Свиленски и Филип Попов.

В София няма нито едно направено искане от полицията за разкриване на трафични данни за проследяване на хора, които са били подставени под карантина, но не я спазват. Това написа "Капитал" преди десет дни на базата на отговор на Софийския районен съд (СРС) на запитване на медията. При това в София има най-голям брой лица, поставени под карантина. Полицаи споделят пред "Капитал", че поправката е лошо написана и трудно използваема - най-вече за лица, избягали от болница. Това обаче не е пречка срещу злоупотреба.

Базисни пороци на законодателния процес и сериозен риск от злоупотреба с права на граждани. С тези основни мотиви парламентарната група на БСП сезира Конституционния съд (КС) с искане за обявяване на противоконституционност на промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), които дадоха достъп на МВР - без предварителен съдебен контрол, до трафичните данни на гражданите, поставени под карантина или задължително лечение. Искането до КС е подписано от 63-ма депутати от левицата. (Текста на искането вижте в прикачения файл.)


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK