Парламент за еднолично управление
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Парламент за еднолично управление

Премиерът Бойко Борисов все по-рядко идва в парламента, като отказва да присъства на дебатите, когато опозицията иска вот на недоверие на кабинета, както и дори когато прави персонални промени в правителството си

Парламент за еднолично управление

Извънредното положение затвърди статута на Народното събрание като "обслужващ персонал" на премиера

Велина Господинова
6498 прочитания

Премиерът Бойко Борисов все по-рядко идва в парламента, като отказва да присъства на дебатите, когато опозицията иска вот на недоверие на кабинета, както и дори когато прави персонални промени в правителството си

© Георги Кожухаров


"Парламентът може да бъде свикван по четири хипотези: от председателя, от народни представители, от президента и от Министерския съвет. При необходимост това става за 24 часа. Ако днес се появи такова предложение, аз още утре мога да го свикам". Така председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, цитирайки конституцията, уверяваше опозицията, а и широката публика, че независимо от наложеното преди около месец от управляващото мнозинство решение за спиране на работата на парламента, опозиционните формации имат механизъм, по който, ако пожелаят, могат да предизвикат извънредно заседание по определена тема. Още първият опит на опозицията от БСП да се възползва от даденото й от конституцията право като поиска изслушване на премиера Бойко Борисов за мерките на кабинета във връзка с епидемията в рамките на парламентарния контрол на правителството обаче удари на камък. Депутатите от ГЕРБ бойкотираха заседанието във вторник, като не се регистрираха в пленарната зала и така предотвратиха идването на премиера Борисов в парламента.

Процедурната хватка за "спасяването" му от неудобни въпроси беше обяснена с мотива парламентът "да не се превърне в развъдник на заразата", с нежеланието на ГЕРБ да стават съучастник в "PR кампанията", която според тях си правела лидерът на БСП Корнелия Нинова, както и с това, че премиерът същия ден вече бил говорил пред журналисти. Само че откакто парламентът работи в режим на повикване (само за промени, свързани с извънредното положение), депутатите присъстват в пленарната зала по определени от тях правила, съобразени с препоръчаните от Националния оперативен щаб мерки за безопасност. Освен това парламентарният контрол е един от малкото инструменти на опозицията, чрез които тя може да изисква обяснения от властта за действията й. В случая това е още по-задължително, защото само така управляващите могат да бъдат принудени да дадат публично отговори на въпроси, които обслужващите ги медии няма да поставят. Още повече че, откакто страната е в извънредно положение, се ползват и с пълната подкрепа на още две формално извън властта партии - ДПС и "Воля".

Ориентализирана форма на демокрация

Премиерът за пореден път демонстративно пренебрегна правилата на парламентарната демокрация, като възможните обяснения за решението му не са чак толкова много. Едното е свързано с нежеланието му да отговаря на въпросите, за част от които намекна Корнелия Нинова след проваленото заседание на парламента - като например "защо 90% от мерките, които предлага правителството за безработните и фирмите, са кредити", "защо от мярката 60/40 се готви да се възползва футболен клуб на олигарх, близък до властта" (Кирил Домусчиев - бел. ред.), както и решението кредитите да се гарантират от Българската банка за развитие (ББР) след скандала с отпуснатите 75 млн. лв. на колекторска фирма.

Политологът Георги Киряков определи поведението на премиера като "ориентализирана форма на пряка демокрация". "Институциите - това съм аз. Демокрацията - това съм аз. Не ми трябват вече посредническите услуги нито на моята парламентарна група, нито на опозицията. Аз мога през пресконференции да общувам директно. Това е преводът на поведението в политиката на премиера Бойко Борисов", коментира той пред БНР. "Извънредното положение му даде тласък да завърши тази своя визия за функциониране на демократичните институции и правовата държава. Защото той и друго казва - "Върховенството на закона, това съм аз", каза политологът.

Борисов така нареди

Това, че парламентът и мнозинството са нещо като обслужващ персонал на изпълнителната власт, се видя най-ясно при приемането на закона за извънредното положение. Промените в законодателството първо се приемаха от мнозинството така, както са предложени от правителството и без дебат, а след това се оказваше, че трябва отново да се поправят. На няколко пъти парламентът прие и спорни текстове, които бяха гласувани от мнозинството след телефонен разговор с Борисов. Едното беше решението депутатите, шефовете на държавни агенции, министрите и политическите им кабинети да даряват заплатите си за периода на извънредното положение. Първоначално от ГЕРБ предлагаха депутатите да замразят доходите си до края на годината, но след разразилата се в пленарната зала популистка дискусия и след телефонен разговор с Борисов от ГЕРБ предложиха крайната мярка, в която включиха и широк кръг хора от изпълнителната власт, а после трябваше да ги изключат.

По същия начин беше допуснат и гафът с поправката, която уж с цел да бори спекулата на практика въведе фиксирани цени на всички стоки и услуги. Идеята дойде от БСП - с правило, според което по време на извънредно положение всички фирми са длъжни "да предоставят на населението" стоките и услугите на цена, равна на средноаритметичната за последните три месеца преди настъпването му. Изискването не само не позволяваше на стоките да поскъпват, независимо от фактора, който налага това, но на практика забраняваше и поевтиняването. Но освен абсурдния текст абсурден бе и начинът на приемането му: първоначално той бе отхвърлен, а след това прегласуван по идея на ГЕРБ с неясни мотиви. Според едни депутати, за да се спре говоренето на левицата, че ГЕРБ подкрепяли спекулата, а според други - за да се осигури парламентарен кворум за приемането на целия закон, което се наложило заради отсъствието на депутати от мнозинството. А до решението за приемането му според представители на ГЕРБ се стигнало след нареждане на Борисов по телефона. Текстът в крайна сметка не влезе в сила, след като президентът наложи вето, а парламентът го одобри.

Една от най-горещите теми извън коронавируса, с които се занимаваха депутатите, беше механизмът, по който трябва да се възстановят на потребителите върнатите от "Газпром" близо 200 млн. лв. след постигнатото ново споразумение за намаляване на цените на газа със задната дата - от 5 август 2019 г. Упражнението се превърна в истински водевил. На няколко пъти бяха направени и оттеглени предложения за промени в Закона за енергетиката, като крайният резултат беше, че въпросът как индустриалните потребители ще бъдат компенсирани си остана неясен. Стигна се до това работодателските организации да поискат оставката на ресорния министър Теменужка Петкова, като обвиниха управляващите, че се опитват да ощетят индустрията с около 45 млн. лв. (за първите три месеца на тази година). Накрая спорните текстове бяха премахнати и на практика "Булгаргаз" ще трябва да възстанови платените от бизнеса суми. За да се случи това обаче, най-вероятно ще трябва да бъде взето специално правителствено решение.

На принципа "ако мине"

В законопроекта за извънредното положение правителството вкара и редица други спорни текстове на принципа "ако минат". Единият беше за разпространението на невярна информация за заразна болест, който предвиждаше наказание до 3 години затвор и глоба от 1000 до 10 000 лв. Този текст развързваше ръцете на прокуратурата да преследва неудобните на властта. В крайна сметка също отпадна след президентско вето.

Въпреки че беше ясно, че предложената от правителството мярка за фирмите в затруднено положение заради кризата 60/40 в първия й вариант (според който реалната тежест за заплатите оставаше в работодателите в съотношение 77/23) няма да проработи, мнозинството я гласува. След бурен протест от работодателските организации държавата все пак пое и 60% от разходите за осигуровки. "В този вариант мярката 60/40 стана една идея по-прилична. Проблемът е, че няма ясни критерии кой точно има право да кандидатства по нея. И може да се получи нечестна практика едни фирми от даден бранш да получат достъп до финансиране, а други от същия бранш - да не получат", казва бившият депутат - от предишния парламент, Мартин Димитров. Политологът Петър Чолаков също смята, че гласуваните от парламента мерки не са успели да успокоят бизнеса. "Извънредното положение е от 13 март, но доколкото знам, първите плащания по кредитирането на застрашените от кризата фирми са се случили едва сега, което означава, че бизнесът стои в безтегловност. Всеки ден има фирми, които фалират, има хора, които се освобождават от работа. Очакваната безработица най-вероятно ще достигне 10%. Така че мерките, които се приемат, са хаотични и недостатъчно убедителни за бизнеса. Първоначално даже Борисов се опита да излезе с аргумента, че от ЕС няма да получим никакво финансиране, което не се оказа вярно. Ще получим близо 4.5 млрд. лв. и трябва да се мисли как точно да бъдат разпределени тези средства", каза Чолаков.

Депутатът от БСП Явор Божанков, който е и член на правната комисия, казва, че "качеството на гласувания от парламента закон за извънредното положение съответства на процедурата, по която беше приет". "Заседанието на правната комисия беше прекъсвано на няколко пъти, в един момент пред себе си виждах два доклада и три хвърчащи листа, а конкретните текстове се четяха устно. С две думи, гласуване по преразказ", описа той атмосферата. Това е причината според него в закона да няма гаранции за прозрачност при харченето на средствата, особено тези, които ще минат през ББР. "Финансова подкрепа за фирми в затруднение идва по линия на ББР и оттам чрез клоновата мрежа на банковата система. Доверието в системата е ключово. Скандалът с отпуснатите 75 млн. лв. на колекторска фирма със спорна репутация засили усещането в частния сектор, че докато го убеждават в неизбежността на загубите и страданията за него, някой печели добре по време на криза", каза Божанков.

Едно възможно решение

"Проблемът е, че имаме комбинация от лоша среда - извънредно положение, и пълна безконтролност на изпълнителната власт. Затова група граждани създадохме клуб "Просперитет" точно с идеята да има контрол върху правителството и прозрачност при харченето на средствата, каза Мартин Димитров. Ако човек иска да проследи различните актове на правителството във връзка с извънредното положение, не може да ги намери, защото е страшна каша - с едно решение се отменя друго. Затова предлагаме да има регистър на законодателните актове в извънредното положение."

Друго предложение е към всяка мярка да има ясни критерии кой може да кандидатства, както и регистър на всички разходи на правителството във връзка с кризата. "Ще настояваме управляващите да се отчитат всеки месец колко са похарчили, какво са постигнали, за какво предстои още да похарчат и какво искат да постигнат. Трагично е, че за края на първия месец от извънредното положение кабинетът няма отчет. И тук е огромна вината на парламентарната опозиция. Ако имаше истинска опозиция, отчет щеше да има", заключава Димитров.

"Парламентът може да бъде свикван по четири хипотези: от председателя, от народни представители, от президента и от Министерския съвет. При необходимост това става за 24 часа. Ако днес се появи такова предложение, аз още утре мога да го свикам". Така председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, цитирайки конституцията, уверяваше опозицията, а и широката публика, че независимо от наложеното преди около месец от управляващото мнозинство решение за спиране на работата на парламента, опозиционните формации имат механизъм, по който, ако пожелаят, могат да предизвикат извънредно заседание по определена тема. Още първият опит на опозицията от БСП да се възползва от даденото й от конституцията право като поиска изслушване на премиера Бойко Борисов за мерките на кабинета във връзка с епидемията в рамките на парламентарния контрол на правителството обаче удари на камък. Депутатите от ГЕРБ бойкотираха заседанието във вторник, като не се регистрираха в пленарната зала и така предотвратиха идването на премиера Борисов в парламента.

Процедурната хватка за "спасяването" му от неудобни въпроси беше обяснена с мотива парламентът "да не се превърне в развъдник на заразата", с нежеланието на ГЕРБ да стават съучастник в "PR кампанията", която според тях си правела лидерът на БСП Корнелия Нинова, както и с това, че премиерът същия ден вече бил говорил пред журналисти. Само че откакто парламентът работи в режим на повикване (само за промени, свързани с извънредното положение), депутатите присъстват в пленарната зала по определени от тях правила, съобразени с препоръчаните от Националния оперативен щаб мерки за безопасност. Освен това парламентарният контрол е един от малкото инструменти на опозицията, чрез които тя може да изисква обяснения от властта за действията й. В случая това е още по-задължително, защото само така управляващите могат да бъдат принудени да дадат публично отговори на въпроси, които обслужващите ги медии няма да поставят. Още повече че, откакто страната е в извънредно положение, се ползват и с пълната подкрепа на още две формално извън властта партии - ДПС и "Воля".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK