Милен Цветков - учителят на слепите
Двама приятели на загиналия телевизионен журналист разказват за живота му извън екрана
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Известният телевизионен водещ Милен Цветков загина при ужасяваща катастрофа в столицата на Великден. Дрогиран младеж с тежко Ауди Q7 помете спрялата му на червен светофар кола на кръстовище в София. Милен беше неподражаем журналист, който отстояваше позициите и принципите си - хората, гостували в предаванията му, са усещали това върху себе си.
Точно по тези причини той често беше свалян от екран или сам си тръгваше от него, защото задаваше точните въпроси, които обикновено са неудобни. Във време, в което все повече журналисти приличат на мисирки, подобни хора са най-неудобни. Но Милен не го уби това, че беше оставен без работа. Точно обратното - това беше най-ценното в неговия характер - целенасочено упорство да не прави компромиси с принципите на журналистиката, без да се огъва пред началници или собственици на медии. Уби го това, срещу което се бореше - неспазването на законите и правилата в едно разюздано общество.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
7 коментара
Благодаря ви, Капитал. Тъжно е. Много е тъжно това. Познавах Милен бегло, а последните над 10 години съвсем не. Но ми е мъчно.
А още по-страшното е че такива хора вече не остават. Те просто не виреят. Избутвани и изтласквани на светофара от другите. Знаете кои. Аз съм ляв по сърце човек. Но леви и некоректни не останаха. Едно време се задявах с приятели от Икономедия, че са юпита капиталисти. Отдавна беше. Те ми казваха, че съм загубен комунистка, защото дори произходът ми съвсем не е ляв.
Е, вече сме от една страна на барикадата. Избутани и като некоректни към другите, към масовите.
Жалко е, че вече няма спектър. Сивото победи. Май.
Действително много интересна личност бе и остава г-н Цветков. Не знаех, че е имал чак толкова драматична съдба в някои отношения.
Според мен си струва тези и други спомени за него от негови колеги и приятели да бъдат публикувани в книга. За да остане като паметно писано слово за него. Той определено го заслужава (макар че приживе не получи напълно това признание в медийните среди, за което се бореше или може би точно заради това).
Не си спомням такава тъга по журналист. Причината е много проста - почти всички други се продадоха. Когато си отидат от този свят, не липсват на никого. Дори на този, който ги е напазарувал.
И едно утешение през пролет 2020 : в голяма степен преповтаряме лято 1994. Този път в смисъл на всенародно емоциално обединение и в тъгата и съжалението по загубата най вече на моралния човек Милен Цветков и в гнева по толерираната брутална разюзданост, т. е. липса на морал.
Интересно, как всезнаещите и всевиждащи журналисти, полицаи и „психоаналлизатори“ не забелязаха и не разбраха откъде и от какво се появи идиотското поведение на надрусаните богаташки запъртъци – гонки, дрифтове и т.н. По телевизиите обилно минава един филм „Бързи и яростни 1,2,3...“, а за геймърите има и видео игра. В него се случва същото, което после превръща българските пътища в касапница, НО ... в киното се прави с професионални каскадьори и безбройни технически видео трикове. За съжаление интелектуалното ниво на друсаните запъртъци не им позволява да направят разликата и те се идентифицират с героите от филма. Във видео играта можеш да удариш както си искаш другата кола и никой няма да загине – ще има само „рестарт“!
Интересно, как всезнаещите и всевиждащи журналисти, полицаи и „психоаналлизатори“ не забелязаха и не разбраха откъде и от какво се появи идиотското поведение на надрусаните богаташки запъртъци – гонки, дрифтове и т.н. По телевизиите обилно минава един филм „Бързи и яростни 1,2,3...“, а за геймърите има и видео игра. В него се случва същото, което после превръща българските пътища в касапница, НО ... в киното се прави с професионални каскадьори и безбройни технически видео трикове. За съжаление интелектуалното ниво на друсаните синчета не им позволява да направят разликата и те се идентифицират с героите от филма. Във видео играта можеш да удариш както си искаш другата кола и никой няма да загине – ще има само „рестарт“!
Поклон!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.