Електронното правосъдие - като аналоговото
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Електронното правосъдие - като аналоговото

Shutterstock

Електронното правосъдие - като аналоговото

Съдебната система предпочита да живее на хартия, а ако няма как - да не работи

5825 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Средата на 80-те години на миналия век. Някъде из софийските съдилища. Практиката повелявала писмените защити (нещо като пледоария, която обаче не се чете в зала, а се предоставя на съда на хартия) да се депозират директно през процепа под вратата на кабинета на съответния съдия.

Адвокат заварва свой колега приклекнал на пода, опитвайки се да набута навътре заклещилите се листове хартия. На въпрос какво точно прави, адвокатът отговорил: "Пледирам!"

Четиресет години по-късно, няколко десетки милиона лева по-малко, две отчетени оперативни програми, правосъдието в България е все така аналогово.

Да - пишещите машини са заменени с компютри, делата се разпределят от софтуер на случаен принцип, в който има постоянно съмнение, но между потребителите на правосъдие и съдилищата не съществува почти никаква възможност за виртуална връзка.

Липсата на електронно правосъдие се усети особено остро с безпрецедентното решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет от средата на март, с което всички съдилища бяха затворени. Единствените заседания, които продължиха да се провеждат, бяха по няколко групи "спешни" дела като мерките за неотклонение, но те ставаха само с присъствието на прокурора и защитата, а дори понякога и без обвиняемия, който чакаше съдбата си в ареста, докато следи заседанието по скайп.

Кратка история

По ирония на съдбата генезисът на идеята за електронно правосъдие се нарича Единна информационна система за противодействие на престъпността, която трябваше да обедини базите данни на полицията, следствието, прокуратура, съда и затворите.

Идеята за нейното въвеждане се ражда с успехите на националния отбор по футбол в САЩ през 1994 г., а няколко поколения съдебни репортери могат да се похвалят, че поне веднъж са отбелязвали тържественото откриване на системата, за която днес малцина могат да кажат дали функционира или не. Също загадка остава и общата стойност на похарчените средства по проекта (оценките варират между 20 и 30 млн. лв.).

През 2000 г. е въведена системата на Върховния административен съд. По думите на тогавашния председател на съда Владислав Славов тя е струвала общо 32 хил. лв. и по нея са работили пет души. През страницата на съда дълги години бяха свободно достъпни електронни досиета на делата, които съдържаха сканирани обжалвания на административен акт, жалбата, решението на първия съд, а също така съдебни протоколи и актове. Подобна прозрачност остава без еквивалент, но беше силно ограничена от бившия председател на съда Георги Колев и така от сайта бяха свалени сканираните документи.

През 2006 г. беше въведен принципът на случайно разпределение на делата, който трябваше да отнеме корупционния заряд на някои председатели на съдилища да подават конкретни дела към магистрати, които могат да гарантират конкретен резултат. Следващата голяма стъпка към дигиталния свят дойде през 2009 г., когато със закон всички съдилища бяха задължени да публикуват съдебните си актове онлайн. ВСС не успя да наложи единен стандарт как точно да става това.

И днес различните решения са горе-долу колкото са и съдилищата в страната. Някои публикуват само отделни актове, други всички, дори и разпитите пред съдия или исканията за разкриване на данъчна тайна.

Най-важният процес при публикуването на съдебните решения е тяхното "обезличаване", т.е. махането на имената и всички други защитени данни от тях. Това става със софтуер, който, общо взето, съкращава до първа буква всяка дума, която започва с главна и не е начало на изречение. Така анонимизирани остават решения, в които се споменава за "Господ Бог" (който става съответно Г.Б.), а на други места засекретени са дори имената на съдебния състав и прокурора. В други случаи, когато подсъдимите и свидетелите имат еднакви фамилии, може да се стигне до абсурди като: "Тогава свидетелят Г. видял подсъдимия Г. заедно с подсъдимия Г. да се доближават до свидетеля Г., а след като се разделили Г. и Г. тръгнали отново заедно в неизвестна посока".

Какво имаме

Към днешна дата най-голямото достижение на електронното правосъдие в България е системата за електронни съдебни дела. По замисъл тя трябва да предостави възможност за онлайн достъп до делата на страните и техните представители. Седем съдилища обаче не предоставят услугата. Сред тях са ключовите Софийски районен съд и Върховен административен съд, но също така и Военноапелативният съд, който през 2010 г. усвои 700 хил. лв. именно за да "дигитализира" деловодните си системи.

Адвокати, използващи системата за достъп, разказаха пред "Капитал", че всичко е пожелателно и зависи от субективната преценка на съдията, при когото е делото. По правилник той трябва да се произнесе на молбата за дистанционен достъп в рамките на един ден, но има случаи, когато в продължение на месеци тя остава без отговор.

Няма единна практика и какво се качва онлайн - може да е всичко (буквално сканирано цялото дело онлайн) до нищо - в онлайн папката на делото да няма нито един сканиран документ.

Единствената практическа полза от тази виртуална адвокатска стая е, че страните по делата няма нужда да ходят до съда, за да се запознават с делото и да хабят хартия за копия (или време, за да снимат с телефона си).

Все така от преценката и уменията на отделния съдия зависи дали той е готов да си комуникира със страните по мейл или по телефон.

В ситуацията на извънредно положение съдилищата гледат само спешни дела, като беше дадена възможност на председателите на съдилища да преценят кои други казуси да се гледат. Преди седмица ВСС даде зелена светлина на съдилищата да образуват дела, но без да ги администрират, т.е. да изпращат съобщения до страните.

Абсурднoто е, че за делата, при които личното явяване на обвиняемия е задължително и това е основен принцип в наказателното право, каквито са заседанията по искане за постоянно задържане, съдът прецени, че е допустимо използването на видеоконферентна връзка, но за други, при които основната комуникация е писмена (жалба/искова молба/отговор/писмена защита), заседания не се провеждат.

Утопията идва наесен

По информация на ВСС от тази есен трябва да заработи Единнната информационна система на съдилищата (ЕИСС), която се представя като перлата в короната на електронното правосъдие. От модулите, които ЕИСС включва, става ясно, че едно от най-големите достижения на бъдещата система ще бъде автоматичното генериране на част от най-масовите съдебни книжа - призовки и съобщения, които се изпращат до страните. Сред другите модули, които софтуерът ще включва, е случайното разпределение на делата, мобилно приложение за призовкари (което да съдържа опция през GPS координати да се докаже, че призовкарят е посетил адреса), анонимизиране и публикуване на съдебните актове, връзка с различните инстанции. Друга функционалност на системата е свързана с възможността за генериране на информация относно натовареността на съдиите, което без съмнение ще помогне за управлението на ресурсите на съда.

Основната критика към системата е, че тя е по-скоро насочена навътре към магистратите, отколкото към потребителите на правосъдие.

В цялото техническо задание на ЕИСС думите електронна поща/имейл се срещат общо десет пъти, като девет пъти това е свързано с достъпа на съдиите или съдебните служители. Един-единствен път това е използвано в контекста на комуникацията на страните по делата със съда (другата опция е това да става по пощата или по факс). Електронната идентификация (с електронен подпис) също се коментира само в контекста на използването на системата от вътрешни потребители.

Накратко - дори и мегасистемата да бъде въведена успешно есента, тя не само няма да даде възможност на потребителите на правосъдие да комуникират със съда дистанционно, но дори няма да оптимизира кой знае до каква степен и процесите вътре в самите съдилища.

Или казано по друг начин - 40 години по-късно адвокатите пак ще ходят с листа в съда, но поне ще знаят, че някой, някъде вероятно ще ги сканира и прочете.

Средата на 80-те години на миналия век. Някъде из софийските съдилища. Практиката повелявала писмените защити (нещо като пледоария, която обаче не се чете в зала, а се предоставя на съда на хартия) да се депозират директно през процепа под вратата на кабинета на съответния съдия.

Адвокат заварва свой колега приклекнал на пода, опитвайки се да набута навътре заклещилите се листове хартия. На въпрос какво точно прави, адвокатът отговорил: "Пледирам!"


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    guentchovelev avatar :-P
    guentchovelev

    Система, която не иска да работи, а да си придава тежест е така - бавна, тромова, неефективна. Ефективни са само заплатите дето вземат ...

    Имам познат българин, който основната си фирма в Дубай отвори. Каза данъците, ама по-важното е, че в БГ може ме рекетират и не вярвам на правосъдната система, дубайската е по-добра. Ето такъв е резултата от бавно и ненужно тежки процедури , които има 100 начина он-лайн да се облекчат.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK