Няколко промила рефлектопопулизъм
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Няколко промила рефлектопопулизъм

Няколко промила рефлектопопулизъм

Защо предложението на управляващите за увеличаване на наказанията за пияни и дрогирани шофьори няма да намали катастрофите, а само ще създаде проблеми

5901 прочитания

© Булфото


"Предложените мерки и санкции ще въздействат предупредително и възпитателно, тъй като са еквивалентни на последиците, които могат да бъдат нанесени, а именно отнемане на човешки живот или трайно увреждане на физическото здраве."

Така по ханкрумовски завършват мотивите на последния от серията законопроекти за промени в Наказателния кодекс, които последваха бруталната катастрофа, в която загина журналистът Милен Цветков.

На 19 април джип, управляван от 22-годишен младеж, се заби с около 100 км/ч в спрялата на червен светофар кола на Милен Цветков. Впоследствие ще стане ясно, че спирачен път преди сблъсъка няма, а в организма на младото момче са открити следи от четири вида различни наркотични вещества.

Предложенията на управляващите са в духа на серия от общо четири проекта, внесени в парламента, които целяха да дадат институционален отговор на нелепия инцидент. Общото между тях е в посланието - който прави така, трябва да лежи дълги години в затвора.

Уви, нито борбата с катастрофите по пътя, а още по-малко тази с наркотиците или престъпността могат да станат по-ефективни с подобни законодателни заклинания. Въпреки политиката на рефлектопопулизма България продължава да бъде на първите места в ЕС по жертви на пътя.

Post mortem ентусиазмът, последвал катастрофата с Милен Цветков, няма да направи изключение. Промените, които управляващите предлагат, не само няма да имат превантивен ефект, но вероятно ще предизвикат нови проблеми.

Какво се предлага

Предложенията са свързани със завишаване на съществуващите наказания (вместо от 3 до 15 години наказанието да стане от 5 до 15 при катастрофа след употреба на наркотични вещества, а при установено шофиране след употреба вместо до 3 години затвор наказанието да бъде до 5). Друго предложение в Закона за движение по пътищата предвижда и възможност колата на заловения да бъде свалена от регистрация до пет години вместо една година, както е в момента.

"Употребата на алкохол и наркотици е сред основните причини за катастрофи с голям брой жертви в България и в Европа", пише в мотивите към проекта на ГЕРБ. От "Воля" влизат и в конкретика: "Над 25% от инцидентите по пътищата са извършени от водачи след употреба на алкохол или наркотични вещества."

Според данните на Пътна полиция реалността е малко по-различна. През 2017 и 2018 г. (откогато са последните достъпни данни) пияни или дрогирани водачи са причинили съответно 1.7 и 1% от всички тежки катастрофи, а загиналите са общо 11. За сравнение - загиналите заради неправилна маневра на заден ход за 2017 и 2018 г. са двойно повече.

"Ние имаме данни, имаме вече статистически доказателства, че едногодишното отнемане на регистрацията, т.е. дерегистрацията, е намалило този вид деяния с хиляда", коментира пред "Канал 3" правосъдният министър Данаил Кирилов. От статистиката, която министърът предостави на "Капитал", се вижда действително, че през 2018 г. е имало 3271 досъдебни производства срещу шофирали след употреба на забранени наркотични вещества, а през 2019 г. техният брой е 2310.

Спадът на броя установени дрогирани водачи може да има различни обяснения - от по-малък брой направени тестове до ефективността на свалянето на регистрацията на автомобили на такива шофьори. Нито едно от тези обяснения обаче не може да мотивира завишаване на санкциите.

Статистиката не отчита и друг важен факт - че законът не преследва "дрогирани водачи", а всички, които шофират след употреба на наркотично вещество. Тестовете, които МВР използва на пътя, могат да засекат следа от забранено вещество и дни след неговата употреба, когато субстанцията на практика няма вече ефект върху психомоторните способности на водача. При изследванията, които се правят в лаборатории, положителен тест излиза и за много по-голям период назад във времето.

Разстрел, а след разстрела - без катастрофи

Основната философия на проекта е, че колкото по-големи са санкциите, толкова по-малко ще са извършителите. Уви, в света на правонарушенията нещата не се случват толкова просто.

"Във времето е доказано, и то във всички правни системи, че никога тежестта на наказанието не е била възпиращ фактор пред извършването на нарушения или престъпления, в противен случай в държавите със смъртно наказание нямаше да има тежка престъпност", коментира наказателният съдия Анелия Щерева, която правораздава в Софийския градски съд, който гледа дела за тежки катастрофи на територията на столицата и е втора инстанция по делата срещу подсъдими за шофиране в нетрезво състояние или след употреба на алкохол.

От 2015 година държавата затяга режима срещу "пияните и дрогираните" шофьори. Според статистиката за такива нарушения всяка година в затвора попадат около 500 осъдени. В същото време жертвите от катастрофи растат, както растат и заловените да шофират след употреба на алкохол или наркотици.

"След като от последното увеличаване на наказанията за същите престъпни състави досега не се отчита положителна тенденция за намаляващ брой на извършваните престъпления, значи очевидно увеличаването на санкциите не постига целта си. Тогава до какъв размер ще трябва да достигнат наказанията, докато разберем, че генералната превенция не работи срещу ситуативната престъпност", коментира Андрей Янкулов, дългогодишен прокурор, а през 2014-2015 г. зам.-министър на правосъдието, отговарящ за местата за лишаване от свобода.

Той споделя мнението, че не пращането в затвор, а друго наказание, което управляващите умишлено изключват с политиката си, би било много по-ефективно, а именно пробацията: "За формални престъпления (без настъпили вредни последици), каквито са шофирането след употребата на алкохол или наркотици, много по-удачно наказание е пробацията - от осъдените да се изисква активно поведение по изпълнение на наказанието, като не се откъсват от социалната им среда."

И кукувиче гнездо

ГЕРБ подхвърлиха друга идея, която за радост на експертите още не е облечена в законодателно решение - признатите за виновни за такива престъпления да бъдат осъждани на затвор, но и на принудително лечение срещу зависимостите, което да се изпълнява в "психиатричен затвор".

Психиатърът и преподавател от Нов български университет Румен Петров посочва, че затворите по дефиниция би трябвало да са място за справяне с проблема заради "заявения нулев достъп до упойващи вещества", но веднага прави уточнението, че в българските затвори може и да няма достъп до специалисти в областта на психичното здраве и зависимостите, но този до наркотични вещества не е ограничен. "Нашите затвори не са в добра психичноздравна форма", обобщава той. Според него тепърва "трябва да се инвестира - в обучение на общите и специализираните служители, в ресурси, в достъп, в програми, в проучвания".

През 2019 г. омбудсманът прави оценка на единствената психиатрия към затвор в България - тази в Ловеч. Едно от предписанията, които са направени в доклада, е в болницата да бъде назначен... психиатър.

Изстрел в грешната посока

Всъщност нито едно от двете звена, които би трябвало да формират политиката на държавата в пътната безопасност - Държавно-обществената консултативна комисия по безопасност на движението по пътищата и Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата" (ДАБДП), не коментират в стратегическите си документи нуждата от подобни промени.

От ДАБДП коментират пред "Капитал", че "направените предложения за увеличаване на наказанията за водачи, причинили ПТП под влиянието на упойващи вещества, са в унисон с провежданите политики по безопасност на движението по пътищата", и уточняват, че са на финала на "иницииране на законодателни промени (извън Наказателния кодекс), с които да се подобрят контролът, събираемостта и налагането на санкциите, в това число и за превенция на употребата на алкохол/наркотични вещества или техни аналози".

В една от последните съвместни изяви двете организации посочват като приоритети за 2020 година: "Градска среда и безопасна градска мобилност; обучение по безопасност на движението по пътищата; маркировка и сигнализация; използване на предпазни колани и детски седалки." На последното заседание на комисията е констатирано: "Анализът на статистиката на пътните инциденти показва, че средно 100 живота на година можеха да бъдат спасени, ако водачите и пътниците, попаднали в тях, бяха поставили своите колани."

Звучи логично, нали? Само че глобата за неизползване на колан/каска е 50 лева и не е променяна от 2007 г. насам.

"Предложените мерки и санкции ще въздействат предупредително и възпитателно, тъй като са еквивалентни на последиците, които могат да бъдат нанесени, а именно отнемане на човешки живот или трайно увреждане на физическото здраве."

Така по ханкрумовски завършват мотивите на последния от серията законопроекти за промени в Наказателния кодекс, които последваха бруталната катастрофа, в която загина журналистът Милен Цветков.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    kamenvm avatar :-|
    Читател

    Премахване на всякакви наказания или най-много строго мъмрене (или пък символична глоба) и толкоз. Така ще пресечем из дъно престъпността в страната и ще бъдем пионери в това отношение в света. (казано иронично)

  • 2
    Silverman avatar :-|
    silverman

    Моля да коментирате наказанията и в сингапурската правна система, и съответно нивата на нрестъпност в тази страна, преди на се пишат глупости от сорта: "Във времето е доказано, и то във всички правни системи, че никога тежестта на наказанието не е била възпиращ фактор пред извършването на нарушения или престъпления, в противен случай в държавите със смъртно наказание нямаше да има тежка престъпност".

    Също така искам да разгледате влиянието на рамера на наказанията и съответно престъпността в ОАЕ и Катар!

  • 3
    kamenvm avatar :-|
    Читател

    До коментар [#2] от "silverman":

    Едва ли ще получите коментар, колега. Правата линия в изданията на "Икономедиа" (и при тези, спонсорирани от "Америка за България") е ясна отдавна. Всичко, което не се вписва в нея, е неполиткоректно и се премълчава.

  • 4
    wew13434946 avatar :-|
    wew13434946

    Разликата е как закона разглежда различните вещества. Закон казва : под въздействие на алкохол и след употреба на наркотици.
    Разликата е, че може да сте употребили наркотик преди една седмица и пак да ви отчете, което няма никаква логика.
    Сега ще кажете, че който е употребил е нарушил закона, но алкохола и цигарите също са наркотици, само че разрешени. Как ще се чуствате ако ви затворя за една година защото сте карали автомобил една седмица след като сте се напили на рожден ден?
    И сега сериозно. Много хора се лекуват с масло от трева, като за някой болести ти си ейч компонента е необходим, същият който хващат тестовете. Тези хора не са наркомани.
    Необходима е промяна на закона, за да хване шофирането под въздействие на вещества, не популитски мерки.
    Да не говорим, че има и лекарства, след употребата, на които е опасно да се шофира като някой бета блокери, но никой не тетсва за това.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK