Държавата ще контролира повече "Лукойл"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Държавата ще контролира повече "Лукойл"

Политическият комфорт на "Лукойл", изглежда, е към края си. Но контролът над всички играчи все още не е равен

Държавата ще контролира повече "Лукойл"

В спешен порядък ще бъдат гласувани задължения за още измервателни уреди по нефтопровода, лицензи за отделните бази по него, а оттам и повече банкови гаранции

Калина Горанова
12452 прочитания

Политическият комфорт на "Лукойл", изглежда, е към края си. Но контролът над всички играчи все още не е равен

© Георги Кожухаров


В сезона на коронавируса държавата реши да засили контрола над "Лукойл България", което ще донесе огромна и скъпа промяна за бизнеса на най-големия търговец на горива. Компанията ще трябва отдели и регистрира като отделни данъчни складове шестте бази, които са свързани с нефтопровода й, както и да монтира още измервателни уреди на съоръжението. То започва от рафинерията в Бургас и завършва в София. Това на свой ред означава повече разходи за дружеството, 7 пъти по-големи обезпечения към държавата, повече измервателни уреди и по-сложна администрация. За държавата промяната би трябвало да значи по-голям контрол, който тя се опитва да наложи още от времето на Ваньо Танов, но досега липсваше политическа воля.

Сега според представители на пазара има политическо отслабване на позициите на "Лукойл", активизиране на прокуратурата и удобен момент промяната да бъде прокарана в парламента бързо заедно с измененията на текстовете около извънредното положение.

Новите изисквания за нефтопродуктопровода и базите за складиране са в ресорния Закон за акцизите и данъчните складове, но, странно, те са записани в преходните и заключителните разпоредби на Закона за здравето. Проектът му беше гласуван от Министерския съвет в понеделник и има за цел да регламентира някои ограничения и политики след края на извънредното положение на 13 май. Поправката "Лукойл" няма логично място там, като единственото обяснение е, че се бърза с приемането й.

Отношението на държавата към петролния сектор обаче не е равнопоставено. Години наред друг играч на пазара - "Инса ойл", не поддържа законовите резерви, което му спестява десетки милиони годишно, но по този казус не се прави нищо.

Повече измервателни уреди и контрол над тръбата на "Лукойл"

Нефтопреработвателното дружество "Лукойл Нефтохим Бургас" има два данъчни склада - рафинерията и пристанище "Росенец". Търговецът на едро и дребно "Лукойл България" има един данъчен склад в Русе и т.нар. тръба. Нефтопродуктопроводът тръгва от рафинерията и стига до София, като по пътя към него са свързани базите в Карнобат, Ветрен, Стара Загора, Пловдив, Ихтиман и "Илиянци". На практика това сега е един данъчен склад, разположен на територията на повече от едно митническо учреждение.

Сега предложените текстове предвиждат данъчен склад да "не може да бъде обект, който обхваща нефтопродуктопровод и свързана към него повече от една база за складиране и/или производство на енергийни продукти". Подобно съоръжение в България има единствено руската петролна компания. В случаите, когато нефтопродуктопровод е разположен на територията на повече от едно митническо учреждение, за него се издава отделен лиценз за управление на данъчен склад.

Ако поправката бъде приета, петролната компания ще има срок един месец да поде заявление до директора на Агенция "Митници", с което да поиска за шестте й бази да бъдат издадени нови лицензи за данъчни складове. Тази промяна води след себе си и по-големи разходи за търговеца. Към момента по Закона за акцизите и данъчните складове максималното обезпечение, което трябва да се предостави към Агенция "Митници" за данъчен склад, е 30 млн. лв. При седем данъчни склада това би означавало 210 млн. лв. максимално обезпечение.

В проекта има и изискване за монтиране на измервателни уреди на входа на помпените съоръжения на нефтопровода, както и на местата, в които се вкарват суровини и се изкарва готова продукция.

Между Русия и прокуратурата

Идеята за раздробяването на тръбата на отделни складове е още от времето на покойния директор на Агенция "Митници" Ваньо Танов. След това поправката беше внесена от Реформаторския блок по времето на втория кабинет "Борисов" и мина първо четене в парламента, но депутатите решиха да искат нотификация от Брюксел и казусът остана на трупчета.

Сега, дори изненадващо, идеята е напът да се реализира, като според представители на пазара руската компания вече не се радва на толкова голяма политическа подкрепа в България. През миналата година с нея се случиха някои съществени промени, като дългогодишното лице на компанията - генералният директор Валентин Златев, беше сменен от руснака Булат Субаев. Тогава от бранша коментираха, че руската компания ще започне да провежда по-пазарна политика.

При настоящата криза с коронавируса и срива на цените на петрола компаниите от сектор горива смъкнаха цените до едно ниво, но не продължиха надолу въпреки различните призиви за антиспекула и ниски цени. Тоест петролният бизнес предпочете да си запази маржовете пред това да регистрира политическа точка. Отговорът на държавата не закъсня. Комисията за защита на конкуренцията образува поредното производство за установяване на евентуално извършени нарушения от страна на повечето големи играчи на пазара на горива на едро и дребно, като дългият списък включва и основните играчи - "Лукойл Нефтохим Бургас" и "Лукойл България". Производството на антимонополната комисия в сферата на горивата идва след сигнал от края на март на Върховната административна прокуратура относно "несъответствието между значителния спад в цената на суровия петрол в световен мащаб (с 47.4% според Агенция "Митници") през месец март и намаляването на цените на дребно на автомобилните горива в страната (с около 11%) в същия период". До момента проверките на КЗК обаче не могат да се похвалят с големи успехи.

В сезона на коронавируса държавата реши да засили контрола над "Лукойл България", което ще донесе огромна и скъпа промяна за бизнеса на най-големия търговец на горива. Компанията ще трябва отдели и регистрира като отделни данъчни складове шестте бази, които са свързани с нефтопровода й, както и да монтира още измервателни уреди на съоръжението. То започва от рафинерията в Бургас и завършва в София. Това на свой ред означава повече разходи за дружеството, 7 пъти по-големи обезпечения към държавата, повече измервателни уреди и по-сложна администрация. За държавата промяната би трябвало да значи по-голям контрол, който тя се опитва да наложи още от времето на Ваньо Танов, но досега липсваше политическа воля.

Сега според представители на пазара има политическо отслабване на позициите на "Лукойл", активизиране на прокуратурата и удобен момент промяната да бъде прокарана в парламента бързо заедно с измененията на текстовете около извънредното положение.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    edin131 avatar :-|
    edin drugii

    На Ваню Танов сигурно внучетата станаха студенти за последните 10 години , а още измервателните уреди не са инсталирани в рафинерията ни и контрол нет ,щото бавно става другари ,ама нека и завършат за още 5-6 ,време има ,спокойно ,а и тя винаги е на загуба ,ей го даже и нефта почти е на нулеви цени .

  • 2
    slarty avatar :-P
    Slarty

    "...Новите изисквания за нефтопродуктопровода и базите за складиране са в ресорния Закон за акцизите и данъчните складове, но, странно, те са записани в преходните и заключителните разпоредби на Закона за здравето..."
    Напреднали са! Обичайно заподозрени са ПЗР на Закона за посевния и посадъчния материал. Да не забравяме с него как се опитаха да пробутат промяна на ЗОЗЗ, касаеща зем. земи с променено предназначение. Тъй че, всичко е наред, има ли изненадани?

  • 3
    kdo52372883 avatar :-?
    kdo52372883

    Сетила се Мара да се побара!! А неплатените досега данъчни задължения на Лукойл?! Жокер за Владко: трансферно ценообразуване. Спестени са бая парици, някъде над един милиард. Или за това няма “политическа воля”? Що не питаме кума на Другаря Златев - мисля, че Б. М. Борисов се казваше? Той ще да знае защо през последните 12 години няма политическа воля. Сетила се Мара... виж по-горе.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK