В наградата България присъства с една добра и една лоша новина. Добрата е Боряна Джамбазова, която показа, че въпреки 111-ото място в класацията на "Репортери без граници" българската независима журналистика е на световно ниво. Лошата е темата на публикациите - активността на руските служби в България, което в продължение на години е било тотално игнорирано от българските служби за сигурност.

Беларус и малко късмет

"Мисля, че цялата ми кариера се състои от ситуации, в които имам късмет и се възползвам от него." Така Майкъл Шуърц отговаря на въпросите как е започнал да се занимава с журналистика и как е стигнал до едни от най-силните му текстове за NYTimes.

Връща се през 2006 г. в Минск, когато е "полуактивист, полужурналист": "Работих на свободна практика и така се бях озовал в Беларус, където отразявах президентските избори. Точно бях завършил и не знаех какво точно да правя в живота си.

Тогава попаднах в много неприятна ситуация - службите за сигурност ме бяха идентифицирали и по националната телевизия се появи информация, че съм нещо като шпионин. Бях в голяма беда и тогава бях настанен в едно убежище на Radio Liberty."

Там той се запознава със Стивън Майърс, който по това време ръководи кореспондентското бюро на NYTimes в Москва (този март Майърс беше изгонен от китайските власти от Пекин).

"Запознахме се и няколко месеца по-късно той ми спомена, че имат свободна позиция в Москва и ме попита дали имам интерес и така започнах работа като изследовател за техния офис. Не мисля, че реших целенасочено да се занимавам с журналистика, просто попаднах в това", спомня си Майкъл Шуърц.

Когато си в задънена улица

През пролетта на 2019 г. в. NYTimes публикува мащабно разследване на Майкъл, което на практика разкрива, че руските власти са имали план да избиват по списък украински военни, които са помогнали на грузинската армия при инвазията през 2006 г.

"Аз бях в Украйна заради съвсем друга тема, по която работех. Бях в задънена улица с историята, по която работех, и се обадих на редактора ми, за да го попитам дали да се прибирам. Тогава разбрах, че в малък град в западната част на страната тече интересен съдебен процес и реших да наема кола и да отида дотам, за да видя какво се случва.

Отидох на място, очаквайки, че ще е пълно с журналисти. Всъщност се оказах сам. Доведоха този човек, който беше обвинен в това, че е убил служител в затвора (става дума за украински военен ветеран, който е участвал в операция в Грузия - бел. ред.).

Отидох до него и пробвах да го заговоря. За моя изненада той искаше да говори. При това искаше да говори много. След това направих още няколко срещи с него в затвора."

Благодарение на разказа на подсъдимия Майкъл възстановява цялата наказателна операция, насочена към украинци, участвали в защитата на Грузия.

"Отново се възползвах от една щастлива случайност", обобщава Майкъл.

От Гебрев до звено 29155

В началото на 2019 г. Майкъл започва да обсъжда с редакторите си случая с отравянето на оръжейния търговец Емилиян Гебрев. "Ние разбрахме за този случай от вас. Боряна ни каза, че вие работите по него."

През януари 2019 г. "Капитал" публикува статия, която прави връзка между отравянето на Гебрев и това на Сергей Скрипал през март 2018 г. По същата идея сайтът Bellingcat разкрива имената на предполагаемите участници в отравянето на Гебрев и потвърждава връзката на случая със Скрипал.

"Имахме някаква базова идея, че в случая са замесени хора, свързани с руската държава. Това, от което имахме нужда, беше някаква конкретна връзка, през която да го докажем", разказва Майкъл.

От момента, в който той започва да се занимава със случая, до първата публикация минава повече от половин година: "Много добре знаеш, защото също сте работили по този случай, беше изключително трудно да накараш служителите да говорят. Отне много време, защото винаги е трудно, когато става дума за източници в разузнавателните служби, и това отнема време. Когато са замесени правоохранителните институции и има действащо разследване, те много често използват това, за да отказват информация."

В две публикации на Майкъл, публикувани през октомври и декември, той разкрива, че опитът за убийството на Гебрев е част дейността на специализирано звено 29155 на руското военно разузнаване, което има отношение към отравянето на Скрипал и редица други акции, целящи дестабилизация.

Два големи въпроса: с какво и защо

"Мисля, че написах всичко, което можах да открия по този случай. Има няколко важни детайла, които все още искам да разбера", връща се към публикациите Майкъл. Едната е с какво точно е отровен Гебрев. "Има индикации, че е близка до новичок, но това не е потвърдено окончателно", отбелязва той, но веднага минава към по-важния проблем - каква е причината да бъде отровен: "Когато в началото говорих с мои източници от западните разузнавателни служби, те бяха много скептични, че Русия има нещо общо със случая. Според тях нямаше мотив за това - защо някой като Гебрев ще бъде отровен от Русия. Да, той се намесва на пазари, в които Русия има интерес, но в никакъв случай това не е било кой знае колко решаващо. Все още нямам ясен отговор защо Русия има интерес от това отравяне."

Другият въпрос, който вълнува Майкъл, е свързан с присъствието на руските агенти на българска територия: "Интересно ми е също така каква помощ може да са получили руснаците от българското правителство или български интереси, веднъж влезли в страната - ако въобще са получили такава. Нямам доказателства за това, само предположения от източници."

Той припомня, че президентът Росен Плевнелиев му е казал, че към момента на отравянето службите не са му докладвали хипотетична руска заплаха.

"Със сигурност можем да си зададем въпроса за ефикасността на българското контраразузнаване, ако в страната незабелязано е действал екип от руски наемни убийци, които отравят хора по най-варварски начин. Мисля, че всяко контраразузнаване ще приеме такъв пропуск като провал. Не знам какво е знаело българското контраразузнаване и какво не, но със сигурност не е успяло да ги спре, което в крайна сметка е работата му", коментира Майкъл Шуърц, правейки уточнението, че и британските служби са "проспали" отравянето на Скрипал.

Едно успешно сътрудничество

В края на разговора Майкъл отговаря на въпрос за впечатленията му от работата с Боряна Джамбазова: "Ние работихме много тясно по този случай. Тя не участваше в целия процес, но беше замесена в най-ключовите му моменти. Без това партньорство тази история нямаше да се случи. Тя е невероятен журналист, който много добре познава политическия контекст в България. Това е невероятно богатство. Много често в такива случаи авторът получава целия кредит, но в случая с Боряна става дума за наистина добро взаимодействие, в което тя помогна с изключително много информация и беше невероятно."

Боряна е завършила журналистика в Софийския университет и има магистратура по нови медии в New York University по програма "Фулбрайт". Боряна е член на управителния съвет на Асоциацията на европейските журналисти - България.

Тя работи с NYTimes от 2012 г., когато излиза първият й материал: "Спомням си го много добре, защото беше свързан с много вълнение. Репортаж от Конго, където имах възможност да работя през 2011 г. Прекарахме няколко дни с жена, която всеки ден пътуваше по 15 километра с близо 50 килограма товар, за да може да изхранва семейството си."

От България и региона тя прави различни репортажи и материали. Темите, по които пише варират - избори, разследвания или материали за култура.

Боряна казва за Майкъл, че има "един от най-интересните и трудни ресори", а "от известно време се занимава да разследва руски шпиони, както и те него". Казва, че той подхожда "изключително професионално към работата си и има усет към детайл, много сериозно се отнася към проверяване на фактите и информацията", но има и едно ключово качество - умее да разказва интересни истории.

На всички ни е известно числото 111

Боряна разбира за "Пулицър" от Майкъл, който в понеделник й изпраща съобщение дали има планове за деня, защото иска да я покани на събитие. Става дума за "вътрешното" обявяване на наградите в редакцията на NYTimes.

Когато я питаме за състоянието на медиите в България, тя не е толкова оптимистична: "Самата реалност е по-лошо нещо от това 111-о място. Занимавам се с журналистика от 15 години. Като млад журналист се надявах, че медийната свобода и качеството на журналистиката ще се подобрят, но стана обратното. Много от моите талантливи колеги вече не работят и ги разбирам защо се отказаха - заради климата в страната, натиска, лошото качество, неспазването на съвсем елементарни правила."

Тя е убедена, че е много важно да бъдат подкрепяни "малкото независими медии" (тук посочва "Капитал", за което ще декларираме конфликт на интереси), които "въпреки средата, атаките, натиска" продължават да си вършат работата "професионално, да разследват важни теми, каквато е темата за Гебрев - вие бяхте първите, които информирахте обществото за този случай".

И тя, и Майкъл си дават сметка, че малко медии в света разполага с ресурса на NYTimes, още по-малко в България: "Затова е изключително важно да инвестираме в това", казва Боряна.