Чиновници в излишък

Три години след като премиерът Бойко Борисов обяви война на бюрокрацията, раздаде задачи на министрите и заплаши с уволнения, ако не бъдат постигнати конкретни резултати, чиновниците продължават да се множат. Въвеждането на електронни услуги също не може да спре този процес. Нещо повече - държавната служба дори е станала още по-сигурна, а текучеството (макар и голямо на някои места) значително е намаляло в сравнение с десетина години по-рано. Заплатите са се увеличили, а с тях вероятно и бонусите за "добре свършена работа". Това показва Годишният доклад за състоянието на администрацията, който дава подробна информация за това как се развиват кадрите на най-големия работодател - държавата.

През 2019 г. общото число на щатните бройки, включително тези в МВР, надхвърля 142 000. За сравнение през 2010 г. те са били около 135 000. За девет години броят им се е увеличил със 7000 въпреки постоянното твърдение, че се правят съкращения. Подобно е положението и при реално заетите. През 2019 г. те са били 131 хил. души, а през 2010 са били 124 хиляди.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Постоянно присъствие

Поддържането на многочислена и постоянно нарастваща администрация е странно и на фона на десетките и дори стотици електронни услуги, пуснати в последните няколко години - само НАП предлага почти 140 безплатни електронни услуги, чрез които на година се обменят около 80 милиона документа. Явно обаче тези възможности не отменят нуждата от физическо присъствие в редица администрации.

Дори в условията на извънредно положение не бяха направени стъпки за оптимизация на съставите във ведомствата - експертите и персоналът бяха пуснати в отпуск или продължиха да работят от вкъщи, а проучване на "Капитал" показа, че макар министерствата да режат част от разходите си, съкращения на служители не се предвиждат.



Спестяване на средства обаче може да се предвиди - над 8% от заетите в администрацията са на 60- и над 60-годишна възраст, което дава възможност за разтоварване на бюджета, ако те бъдат пенсионирани. Явно обаче подобен ход ще се предприема само в краен случай. За сравнение - данните от доклада за администрацията през 2010 г. показва, че работещите пенсионери са били около 1400, като най-много от тях са били заети в Пътната агенция, Агенция "Митници" и Агенцията за социално подпомагане, както и в някои други структури като община Варна, общинската администрация в Перник, областната дирекция "Земеделие" - София област и др.

Интересно е, че през 2019 г. над 84% от заетите в администрацията служители са на възраст между 30 и 59 г. Държавната служба все още не е толкова атрактивна за най-младите - на възраст до 29 години са само 7.05% от чиновниците, показва още последният Годишният доклад за състоянието на администрацията.

Добра заплата = добра мотивация

Заплащането в администрацията обаче става все по-добро, а работата - все по-гарантирана, тъй като икономическите кризи (с изключение на политическите реформи) се отразяват последно на чиновниците. В същото време за разлика от други сектори като туризма и строителството тук на практика няма заплащане на сиво, а осигуровките са на 100% от заплатите. Отделно се раздават и прословутите ДМС-та, които в масовия случай формират една допълнителна заплата на година, а някъде и повече. Има ваучери за храна, пари за дрехи, някои от експертите работят и по европроекти и др., което е допълнителен стимул. Почти всяка година се прилага 10%-но увеличение на заплатите в държавния сектор, без оглед на постигнатите индивидуални резултати.

Илюстрация Увеличаване Автор: Капитал Смаляване

Все пак обаче парите варират - минималното заплащане на един главен секретар в министерство може да бъде грубо от 3000 до 4500 лв. основна заплата, а възнаграждението на един главен експерт може да е между 700 и 3000 лв. Разликата в сумите зависи от много неща, част от които са свързани и с придобития трудов стаж например.

Дали заради заплатите или заради условията, текучеството в различните държавни звена рязко се е стопило в сравнение с 2010 г. Все пак обаче в някои структури като областните администрации, държавните агенции и държавните комисии то остава около 15%. Макар на пръв поглед това да е много, то е значително по-малко в сравнение с 2010 г., когато текучеството е било над 20%. Най-рязка е кривата при министерствата - ако преди десетина години текучеството там е било близо 20%, то сега то е само 4 на сто. Обяснение за този феномен в доклада за администрацията няма, но вероятно основните причини за това са "сигурната" държавна служба и гарантираната заплата и бонуси.

Работим добре

Въпреки честите критики от страна на бизнеса държавата оценява работата си на ниво. На въпроса спазват ли се сроковете за административно обслужване 473 администрации са отговорили с "да", 56 - с "по-скоро да" и една единствена е признала, че те не се спазват (без да става ясно коя е тя). В графата за самореклама част от институциите изреждат облекченията за бизнеса и гражданите. Например - Велико Търново е дигитализирала семейните регистри, Банско вече има вътрешен безхартиен документооборот в администрацията, съветът по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти съобщава за е-подаване на декларации и заявления за липса или наличие на промяна при цените на лекарствата. Държавната комисия по хазарта пък е намалила таксите за разглеждане на документи, заявени по електронен път, а регионалното управление на образованието в Пловдив и туристическото министерство са подобрили работата си чрез въвеждането на нова система за оценка на качеството.

Това обаче съвсем не е достатъчно, защото на фона на армията от чиновници условията за бизнес в България стават все по-лоши. Според последния годишен доклад на Световната банка Doing Business България най-сериозно влошава резултата си в показателя "стартиране на бизнес". По него страната ни изпада до 113-о място (от 190 страни) в общата класация. Причината е, че и процедурите, и времето, което те отнемат, не са се променили въпреки многократните призиви на бизнеса.

Вярно е, че не всичко зависи пряко от чиновниците, но също е вярно, че до неотдавна по данни на БСК администрацията събираше от гражданите над 5000 вида документи или удостоверения, за да предоставя услугите си, при положение че огромната част от тях биха могли да се издирят служебно. България все още е далече от успехите на Естония, която за кратко време и с минимални разходи изгради работещо електронно управление и се "раздели" с хартията. Доброзорното преминаване към онлайн справки и работа от вкъщи по време на извънредното положение бяха добър тест за държавната администрация, която и сама се убеди, че за извършването на една услуга не са нужни много хора, а гъвкавост и оперативност. Сега остава да приложи новите си умения и след вдигането на забраните и в условията на обичайно натоварване.