Дефектните мерки
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дефектните мерки

Shutterstock

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

3856 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Темата накратко
  • След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата.
  • Интересът към 60/40 засега изглежда слаб, грантовете за микрофирми свършиха за часове, а някои от другите мерки още не са стартирали.
  • Сега е важно да се мисли умен план за излизане от кризата.

Ако ситуацията за бизнеса след края на извънредното положение се обобщи накратко, тя би изглеждала така: много от компаниите оцеляха благодарение на "натрупаните мазнинки" (по Борисов) и на бърза пренастройка в работните процеси, а не защото разчитаха на подкрепа от държавата. Оставяме настрани дали предложените мерки бяха добри или достатъчни. Проблемът е, че тези, които бяха лансирани от властта заради COVID-19, не стартираха навреме.

Първа тръгна най-мащабната откъм бюджет програма - за запазване на заетостта (позната като 60/40). По нея работодателите могат да кандидатстват от 31 март, но почти два месеца по-късно ефектът от нея е минимален. Схемите за осигуряване на ликвидна подкрепа през ББР и Фонда на фондовете пък започнаха частично едва през изминалата седмица. Едва на 14 май бе отворена и процедурата за безвъзмездна помощ към малките фирми.

Как това се е отразило на икономиката на страната (данни за второто тримесечие ще има през юли) и дали ще забави още повече възстановяването й зависи и от други фактори, като например дали няма да има втора вълна на вируса и колко бързо ще се съвземе Западна Европа, която е най-големият търговски партньор на България. Засега прогнозите са за остра рецесия тази година, подобно на целия ЕС, като все още не е ясно кога и колко бързо ще започне възстановяването. В допълнение - приближаващите парламентарни избори и свръхочакванията на голяма част от обществото към държавата вече дават отражение и върху решенията на властта. В опит да потуши набиращото скорост напрежение след извънредното положение тя започна да одобрява и мерки на парче, без особена икономическа логика. Такава например е идеята за по-нисък ДДС за заведения, която премиерът Бойко Борисов наложи еднолично в ГЕРБ въпреки негативното мнение на Министерството на финансите и на хората с експертиза по темата в партията.

Какво е на масата

В началото на кризата кабинетът обяви пакет от мерки за няколко милиарда лева: 1 млрд. лв. от бюджета за мярката 60/40, 700 млн. лв. от фискалния резерв към ББР за ликвидна подкрепа и безлихвени заеми, отложено плащане на данък печалба и около милиард пренасочени средства от еврофондовете към различни схеми за подпомагане. На фона на много от останалите страни в ЕС сумите са скромни, но все пак трябва да се има предвид, че България е във валутен борд и трябва да борави по-внимателно с публичния ресурс.

"В сравнение с други страни мерките може и да изглеждат консервативни, но в голяма степен това се дължи на доброто състояние на българската икономика преди началото на пандемията - сравнително висок икономически растеж, рекордно висока заетост, излишък по текущата сметка, високи валутни резерви, бюджетни излишъци през последните години и ниско ниво на публични дълг", казва Калоян Стайков от Института за пазарна икономика. Според него настоящите мерки следва да се фокусират единствено върху последствията от пандемията, "докато в редица други страни предприетите мерки засягат и други проблеми, например забавящата се икономическа активност в големите страни в ЕС, която започва още през миналата година".

Освен че българските мерки са по-скоро скромни на фона на останалите страни, много от тях тръгнаха късно от гледна точка на бизнесите, които трябваше да затворят врати заради усилията за ограничаване на коронавируса. Което пък предизвика загуба на работни места - извънредното положение е "оставило" без работа почти 83 хил. българи, показва справка на Агенцията по заетостта. Числото вероятно е и още по-голямо, защото част от освободените служители не се регистрират в бюрата по труда, а други нямат това право.

Други мерки пък срещнаха шумното неодобрение по начина, по който бяха конструирани.

Субсидирана заетост: засега интересът е слаб

Такава е мярката 60/40, за която повечето бизнес организации твърдят, че е неработеща по няколко причини: насочена е към фирми, които нямат големи затруднения, предполага плащане на пълни заплати и за служители, които са вкъщи и не работят, и за такива, които полагат труд, предложените 60% от заплатата да се поемат от държавата са занижени спрямо много страни в ЕС и ОИСР. От АИКБ дават пример с Австрия (90%, 85%, 80%), Великобритания (80%), Швейцария (80%), Словения (80%), Дания (75%), Латвия (75%), Канада (75%), Кипър (70%) и т.н. В съседна Румъния, с която обичаме да се сравняваме, мярката е във вида 75/0.

Какво показват данните - месец и половина след старта на схемата 60/40 общо по нея са кандидатствали почти 13.5 хил. компании по данни на социалното министерство. Те са подали заявления за компенсации на заплатите на 220 хил. служители, а изплатените вече суми са общо за над 28 млн. лв. (по данни от списъците в НОИ). На фона на общата картина обаче тези числа са малки - по данни на НСИ действащите в страната компании към 2018 г. са над 413 хил., а заетите в тях са над 2.2 млн. души. Т.е. досега мярката е обхванала около 3% от компаниите и 10% от работещите на трудов договор в страната. Все пак трябва да се има предвид, че не всички бизнеси бяха засегнати от мерките за социална дистанция и от спирането на потреблението и на поръчки от чуждите пазари, поради което въобще не могат да кандидатстват по тази схема.

Сумата, която е изплатена до момента, също не е голяма на фона на милиарден бюджет, заделен за мярката. А ако интересът към нея продължи със сходен темп, едва ли ще бъде изразходван повече от една десета от предвидения милиард. Да се правят генерални заключения обаче е твърде рано - заявления за субсидирана заетост ще могат да се подават до края на юни и очакванията са броят на фирмите да се увеличи.

Автор: Капитал

"Тепърва започват плащанията за април, които ще са много по-големи, а предстоят компенсации и за май, и за юни", обясни пред дни Деница Сачева, министър на труда и социалната политика. Според нея оценка на мярката 60/40 може да се прави чак през юли и то по два индикатора - колко души са запазили работата си и колко е спаднала регистрацията на безработни. "Това е мярка за подкрепа на заетостта и тя трябва да бъде оценява именно по това дали сме спрели потока на безработни към бюрата по труда", смята социалният министър.

Според Калоян Стайков от Института за пазарна икономика обаче мярката е тръгнала много бавно и на фона на големи спорове, което в някаква степен е намалило ефективността й. "Ръстът на новите безработни е най-голям именно през последната седмица на март и първата седмица на април, след което темпът намалява и се нормализира до средата на май. Приложението на самата мярка също не е идеално, тъй като последните данни към 18 май показват, че средства са изплатени на по-малко от половината от компаниите, обхващащи малко под половината от наетите лица", казва той. И допълва, че това може да е заради пропуски в заявленията, които Агенцията по заетостта се опитва да изчисти заедно с работодателите и това да отнема време, но не променя факта, че компаниите все още не са получили въпросната помощ. Стайков допълва още, че тестът за тази програма предстои и успехът ѝ зависи от това дали ще има втора вълна на безработица поради изтичане на срокове на предизвестия за съкращаване и нови съкращения на хора в платен и неплатен отпуск.

Ден след редакционното приключване на броя обаче се очаква да бъдат обсъдени варианти за продължение на 60/40 под различна форма и след 1 юли. Как точно ще изглежда бъдещата мярка засега не се казва, но най-вероятно ще има субсидиране на заплатите в определени конкретни сектори, като помощта ще бъде фиксирана, а не процент от осигурителния доход.

Микроразрез на 60/40

Какво показват данните от НОИ за изплатените суми по фирми и брой служители? Докато през март преобладават компаниите от пряко засегнатите бизнеси като туризъм и търговия (съответно 22% и 18% от всички), през април основният получател на помощ са експортно ориентирани компании от сектор машини (32% от всички). Това променя и разреза на получилите бюджетна субсидия компании - ако за март преобладават микро- и малки фирми (почти 50% от всички), към април 38% от фирмите са големи.

Автор: Капитал


Интересна е и класацията на първите десет компании, получили най-високи суми от държавата - в топ 5 преобладават експортно ориентирани компании, които са подизпълнители на големи западни автомобилни концерни. Сумите са високи и защото служителите им са хиляди. Впечатление правят две компании в топ 10 - общинската "ЦГМ София", която след силен негативен обществен отзвук се е отказала да иска помощ и за април, както и ПФК "Лудогорец" на Кирил Домусчиев, който е получил суми и за март, и за април въпреки призива на финансовия министър футболните клубове да се въздържат от кандидатстване.

Автор: Капитал


Като се гледат данните на НОИ за изплатените помощи обаче, трябва да се имат предвид няколко особености - за субсидирана заетост от държавата в размер на 60% от осигурителния доход плюс дължимите върху тази сума осигуровки на всеки служител могат да кандидатстват фирмите, които са били принудени да спрат дейност заради мерките за социална дистанция, или тези, чийто оборот е бил намален с 20% спрямо за предходния месец преди подаване на заявлението, спрямо друг предходен период, който зависи от това дали фирмата е учредена преди или след 1 март 2019 г. Дружествата кандидатстват за всеки месец поотделно, като преценката за кои и колко служители да се иска субсидия е месец за месец. Крайният срок на програмата е 30 юни. Има няколко особености. Едната е, че дори и през април или през май може да се поиска субсидия за възнагражденията през март (когато беше обявено извънредното положение), т.е. наличните данни по месеци не са окончателни. Другата особеност е, че средствата, които изплаща държавата за март, са за периода от 13-о число нататък.

Единственият грант свърши за часове

Първата и засега единствена процедура за предоставяне на безвъзмездна помощ за микро- и малките фирми (в размер от 3 до 10 хил. лв.) се изчерпа за само за 48 часа. Тя бе отворена с голямо закъснение, ден след отмяната на извънредното положение - на 14 май, и според източници на "Капитал" към 18 май целият бюджет от 173 млн. лв. вече е бил разпределен. Важният момент е, че класирането не е по критерии, а ще се извършва по реда на постъпването на документите до изчерпване на финансовия ресурс по процедурата.

Кандидатстването обаче няма да бъде спирано, като причините за това са две. Първо, не е сигурно, че всички кандидати са допустими и ще получат грантовете, за които са подали заявление. И второ, бюджетът за безвъзмездна помощ със сигурност ще бъде увеличен. В сряда Министерският съвет взе решение за пренасочване на 70 млн. лв. от оперативна програма "Околна среда" към "Конкурентоспособност" именно за да се осигурят средства за подкрепа на бизнеса. Очакванията са обаче само около 20 млн. лв. да бъдат насочени към микро- и малките фирми, а с останалите средства да се отвори нова схема за по-големи предприятия. По думите на икономическия министър Емил Караниколов това ще стане в средата на юни, като за целта ще се ползва и част от наличния ресурс в оперативната програма "Конкурентоспособност", който е над 600 млн. лв. Към момента няма яснота какви ще са параметрите на тази мярка и кои точно фирми ще могат да се възползват от нея.

Предполага се, че с допълнителни 20 млн. лв. обаче грантовата помощ ще стигне за около 25 хил. фирми.

Въпреки че тази мярка за подкрепа на бизнеса бе определена от управляващите като изключително облекчена и с максимално широк обхват, на практика фирмите се сблъскаха с доста ограничения. Докато условието за поне 20% спад в оборота е сравнително лесно изпълнимо, това предприятието да не е в т.нар. хипотеза на "затруднено положение" към 2019 г., се оказа проблем за голяма част от бизнеса. Причината е, че "затруднено положение" означава непокритите загуби по баланса на фирмата да не са повече от половината от записания капитал на дружеството. Или ако дадена фирма е с капитал от 2 лева, каквито са повечето микрокомпании, тя не може да се възползва от грантовете дори при 1 лв. непокрита загуба от минали години.

Това изискване се прилага към всички кандидати по оперативните програми, но в случая е проблем, защото повечето от потенциалните получатели на тази безвъзмездна помощ никога досега не са били допустими за еврофинансиране и следователно не са спазвали съответните счетоводни изисквания.

С най-късен старт

Тепърва ще започнат да се отпускат кредитните и гаранционни линии със средствата, които правителството отпусна на ББР. От трите мерки на Фонда на фондовете пък в момента е действаща само една - за дялови инвестиции, но тя е само за стартиращи компании и реално работата по нея започна още преди кризата.

"На пръв поглед изглежда, че вече е късно, защото минаха два месеца от началото на извънредното положение, а в момента ограниченията започват да намаляват и икономическата активност да се възстановява. С други думи, ако компанията е оцеляла досега, най-вероятно няма да има нужда от ликвидна подкрепа. Това обаче е вярно само ако до края на май всичко се върне постарому, което не е ясно дали ще се случи, а оттам - подкрепата може би все още е необходима", казва Стайков. Според него останалата част от инструментите, които предлагат инвестиционни средства, ще са по-скоро като механизъм за възстановяване след извънредното положение. А че ще са нужни още мерки за икономиката - няма спор. Според Стайков обаче те не трябва да са помощ за оцеляване, а такава, която да стимулират бизнесите с потенциал да разширяват производството си, както и тези, които имат интерес да го преструктурират. Защото настоящата криза поставя под въпрос самите бизнес модели на много сектори.

Бизнесът за 60/40: Мярката е несправедлива

Бизнесът приема мярката 60/40 със смесени чувства. Като начало - компаниите твърдят, че кандидатстването е лесно, няма излишни регулации или бюрокрация. В същото време повечето от тях намират за спорна идеята по програмата да се плащат заплати на хора, които реално не работят. Някои фирми неофициално заявяват, че се притесняват от извънредни проверки след получаването на помощта, което допълнително би нагнетило напрежение в условията на криза.

От компанията "Калоян ВТ", която работи в сферата на туризма, казват, че кандидатстването по 60/40 е било изключително опростено и лесно. Дружеството е получило подкрепа за 75 души за общо малко над 15 хил. лв. "Мярката е хубава, а кандидатстването е облекчено максимално", коментира за "Капитал" счетоводителят на компанията Валентина Елкениева. По думите й обаче самото подпомагане не е достатъчно. "Все пак работодателят трябва да отдели една немалка сума, за да допълни подкрепата от държавата. Затова трябва да се мисли за още и по-сериозни мерки, с които бизнесът да бъде подкрепен", смята тя. И изтъква, че фирмите са много по-заинтересовани за кандидатстване по грантовете от 3000 до 10 хил. лв. "Аз работя в кантора и в момента с 12 такива фирми обмисляме как и кога да кандидатстват - сред тях има не само хотели и ресторанти, но и фирми от целия спектър на икономиката, имаме дори химическо чистене", коментира Елкениева.

Други компании са далеч по-резервирани спрямо държавната подкрепа по 60/40. "Не мога да кажа, че съм доволна. На практика в последните два месеца не сме работили изобщо, а в същото време трябва да се плащат част от заплатата на служителите ни", коментира едноличният търговец Росица Габровска. Тя работи в сферата на хотелиерството и ресторантьорството в Разград и за първия месец на карантината е получила 380 лв. Помощ. "Разучавам новите мерки за подкрепа на бизнеса и вероятно ще кандидатствам по тях", коментира тя. За по-голям дял на подпомагането по 60/40 настоя и директорът на Двореца на културата и спорта (ДКС) във Варна Минко Христов. Той обяснява, че дружеството в момента не може да разчита на свежи постъпления. "Нашите спортни прояви са отменени до края на 2020 г., концертите също са под въпрос", коментира той. Затова Христов обмисля всякакви варианти на алтернативна заетост на хората, които иначе работят в ДКС. Един от тях е, докато няма събития да се направят нужните ремонти на сградата и да се изгради подземен паркинг. Дворецът на културата е получил подкрепа по 60/40 за възнагражденията на 39 души, като общата субсидия възлиза на малко над 15.6 хил. лв. през март.

Превозвачът "Бургасбус" пък е една от по-големите компании, одобрена по 60/40. Директорът инж. Петко Драгнев казва, че е доволен от мярката. Дружеството е получило одобрение за заплатите на 173 души, или общо малко над 57 хил. лв. за март. На въпрос дали "Бургасбус" не се затруднява в осигуряването на неговия дял при покриването на заплатите Драгнев заяви, че мярката е насочена към служителите. "В крайна сметка всеки работодател трябва да има предвид, че хората формират резултата на фирмата", обясни той. Драгнев добави, че компанията се надява и на секторно подпомагане от страна на държавата. "През този период возихме по 5-6 души, защото всички си стояха вкъщи. А това доведе до сериозни загуби", казва той.

По темата работиха Румяна Гочева, Ивайло Станчев, Иглика Филипова и Вера Денизова

Темата накратко
  • След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата.
  • Интересът към 60/40 засега изглежда слаб, грантовете за микрофирми свършиха за часове, а някои от другите мерки още не са стартирали.
  • Сега е важно да се мисли умен план за излизане от кризата.

Ако ситуацията за бизнеса след края на извънредното положение се обобщи накратко, тя би изглеждала така: много от компаниите оцеляха благодарение на "натрупаните мазнинки" (по Борисов) и на бърза пренастройка в работните процеси, а не защото разчитаха на подкрепа от държавата. Оставяме настрани дали предложените мерки бяха добри или достатъчни. Проблемът е, че тези, които бяха лансирани от властта заради COVID-19, не стартираха навреме.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK