Парите ваши, схемите наши
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Парите ваши, схемите наши

По груби сметки от пазара изграждането на верига от 100 бензиностанции би струвало минимум 100 млн. евро

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Калина Горанова
17344 прочитания

По груби сметки от пазара изграждането на верига от 100 бензиностанции би струвало минимум 100 млн. евро

© Капитал


Темата накратко
  • Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази.
  • Зад идеята прозират стари амбиции на политици и смяна на любимеца в сектора от "Лукойл" към "Инса ойл".
  • Ако мащабният план се изпълни, конкуренцията може съвсем да изчезне от пазара на горива, а данъкоплатецът ще плати сметка от стотици милиони.

Автор: Капитал

Държавният капитализъм, който се разгърна по време на третото правителство на Бойко Борисов, достигна (засега) апогея си с проекта за създаването на Държавно предприятие "Държавна петролна компания" - ДП ДПК.

Публиката чу два аргумента за грубото и бързо нахлуване на този пазар:

  • цената на горивата - тя не е паднала достатъчно по време на корона кризата и имало големи разлики в цените по бензиностанциите при различните търговци (не е ясно защо това е нещо лошо);
  • недостига на складове за горива.

Ако държавата се беше ограничила само до опит да промени системата за пазене на резерви от горива - което е скъпо и сложно начинание, това най-вероятно не би предизвикало толкова негативни емоции и очаквания. Тя обаче реши да излезе с нещо много по-мащабно.

Обявяването на ДПК с нейните 100 бензиностанции се падна на министъра на финансите Владислав Горанов и министъра на икономиката Емил Караниколов. Въпреки че от КЗК сме получавали извода, че конкуренцията работи и няма нарушение на антимонополното законодателство, държавата планира да влезе на пазара и да предложи "действителната цена", обясни Горанов.

Така властта на практика призна, че не може да изпълнява функциите си - да създава пазарна среда с работещи норми и да контролира спазването им. Следователно и че Комисията за защита на конкуренцията явно не се справя със задачите си.

Вместо усилия в тази посока държавата се захвана с нещо, в което е доказала своята неспособност - да прави бизнес. Тя има на сметката си редица държавни компании, мащабно бреме за бюджета, които не се справят успешно с поверените им задачи.

Проектът за държавна петролна компания изглежда нереалистичен на първи прочит и страховит на втори. Ако операцията се ограничи само до по-прозрачен и споделящ базите си държавен резерв, добре. Но познавайки стила на управление на тази власт, обоснованите предположения са, че целта е облагодетелстване на определени играчи. Операцията най-вероятно ще създаде повече проблеми на пазара, отколкото решения, и може да доведе до още по-голямо разрушаване на пазарната среда, изгонване на играчи и обезценяване на активи.

Автор: Капитал

Създаването на нова мащабна държавна компания крие и рискове да се превърне в перфектната нова машина за обществени поръчки за избрани - от строителството, през доставките на едро на горива, до зареждането на обектите. А ако подобна структура не работи на печалба, тя ще се превърне в огромна тежест за бюджета, т.е. за всички.

Не на последно място държавата е напът да забърка взривоопасна смес от структура, изпълняваща секретни дейности по военните запаси, която лесно може да мине удобно в графата "конфиденциално", и пазарен играч, налагащ недостижимо ниски цени. Или кутията по всяка вероятност ще е черна и тъмна и в крайна сметка и скъпа.

Енигмата е кой стои зад идеята. Залаганията в сектора започват от търсене на предизборна полза от Борисов с популистко обещание за евтини горива, до обичайния заподозрян. За влиянието на Делян Пеевски върху схемата преки доказателства липсват, но други участници на този пазар припомнят стария му апетит към "Петрол", който едва ли се е изпарил (виж карето). Другият аргумент да се подозира участието му е, че неговата политическа, а вероятно и бизнес история започва по времето, когато той, като заместник-министър по бедствията и авариите отговаряше именно за държавния резерв, който в частта горива ще прелее в новото предприятие. Голяма част от дружествата под шапката на Министерството на икономиката (където ще е и ДПК) също са практически на неформална концесия на Пеевски - в последните години ББР финансира свързани с него и ДПС компании със стотици милиони левове.

Според представители на пазара една от целите на държавната компания е да дирижира цената на едро, за да отнеме ценообразуването на пазарния лидер "Лукойл България".

Игра с публиката

Създаването на ДПК ще се случи през корекция на Закона за държавните резерви и военновременните запаси. Това, което е ясно към момента, е, че активите на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" ще бъдат апортирани в новата "Държавна петролна компания", с принципал Министерство на икономиката.

Тя ще започне да изпълнява всички функции на резерва в сферата на горивата. Резервът съхранява горива по два закона - за държавните резерви и военновременните запаси (по който пази много други неща) и за запасите от нефт и нефтопродукти (по директивите на Брюксел, като си разделя тази задача с компаниите, производители и вносители на горива - държавата пази запаси за 30 дни, а фирмите - за 60). Агенцията също така извършва и контрола над фирмите, длъжни да съхраняват горива. ДКП ще прави и това, т.е. излиза, че тя ще контролира компаниите, с които се конкурира, а ако реши да внася горива, ще контролира и себе си.

Структурата ще се финансира по две линии. По думите на Горанов дейността по поддържането на резерви - военновременни и по европейската директива, ще продължи да се финансира като държавен ангажимент, а продажбата на горивата на дребно ще е на търговски принцип. Т.е. създава се реалната възможност държавата да прави нелоялна конкуренция на останалите играчи, които калкулират складовите си дейности и резервите в цената и се създават предпоставки за кроссубсидиране на дейности. Вариантът ДПК да е шапката с базите, а да се създаде дъщерно дружество също не гарантира нищо - справки БЕХ и преливането на милиарди към губещи производства.

Автор: Капитал

С държавен размах

Плановете продължават с мащабен проект, препънал преди компании от калибъра на Gazprom Neft - изграждане на верига от 100 бензиностанции, което трябва да започне идната пролет. Или предизборното строене на бензиностанции се превръща в традиция след веригата на Веселин Марешки.

Размерът на планираната инвестиция от ДПК не стана ясна, като беше съобщено, че ще се търси банково финансиране. Първата асоциация е за държавната ББР, което отново не е достатъчно пазарно решение. По план бензиностанциите ще са навсякъде. В големите населени места, първокласните пътища и магистрали и там, където има липса на качествени горива, заради малкия обем консумация, което само по-себе си е бизнес абсурд.

По груби сметки от пазара това би струвало минимум 100 млн. eвро, като при заявката да се продава на минимална цена на места с малка консумация не е ясно как ще излязат сметките. Много интересен е и въпросът с кадрите и експертизата, като изборът на ръководство ще покаже и кой стои зад проекта. Вече се спрягат и имена.

Резерви към резерва

Всичко това се случва година след като приключи ерата на Валентин Златев в "Лукойл България", като той беше заменен от руснака Булат Субаев. Според всички представители на пазара след смяната руската компания е започнала да се държи много по-пазарно. Бедите за "Лукойл" от държавна посока обаче започнаха именно след пазарния руски катарзис.

"Лукойл" е дългогодишен партньор на държавния резерв не само при доставката на горива, но и при тяхната обмяна (която се налага, тъй като с времето качеството на горивата деградира), казват от сектора. Както и че резервът трябва да сменя количествата си нефтени продукти на всеки пет години, като го прави на порции всяка година.

Поне доскоро компанията е била почти пълен монополист и в двете дейности, твърдят източниците. Обмяната на количествата горива там от години е потънала в мистерия. Имало е няколко опита да се надникне зад завесата на държавния резерв, като по време на едно от изслушванията преди години на негови представители в парламента става ясно и че една от основните критики към структурата е обичаят да се продава по-евтино от цената, на която е купено.

Интересното е, че при покупката държавният резерв е използвал процедури по ЗОП, които поне като общи параметри са публични, а обмяната ставала на стоковата борса. На борсата брокерите формират цените, като вземат под внимание наличните ценови репери, например цените на едро на "Лукойл".

В период от няколко години се е наблюдавала странна зависимост - всеки път когато резервът освобождавал горива, петролната компания спирала спедицията на горива, а често именно в този период цените на едро падали. Според източници след смяната на ръководството на руската компания тя е отказала вече да участва в сделките.

В последната година други компании са били по-активни в сделките с резерва - сред които и "Инса ойл", но в по-малки обеми. Според източници новата некооперативност на "Лукойл" е активирала и пренареждането на пазара от страна на държавата.

Други твърдят, че идеята е да има по-голям контрол над дейността на резерва - данъчните му складове ще се лицензират от митниците по общия ред, а не както сега преференциално. Ще има изисквания за монтиране на камери и за измервателни уреди. Последните в миналото са били премахнати.

Държавата им отива

Основните подозрения на сектора сега са, че идеята не е дошла от двете министерства - на финансите и на икономиката, а извън системата. Както и че компанията, която би имала най-голяма полза, е "Инса ойл". Дружеството на Георги Самуилов може да се яви един от основните доставчици на новото държавно дружество, тъй като вероятно е най-големият вносител на горива и съответно е единствена алтернатива на "Лукойл".

Подкрепата на държавната идея се движи по ясно обозначилите се фронтови линии на пазара на горива в последните години. Смяната на Златев в "Лукойл България" беше предшествана от остър конфликт във връзка с договорите за търговия на едро на "Лукойл България" между него и собственика именно на "Инса ойл" Георги Самуилов.

Кариерата на Самуилов започва през 1993 г. и в даден период минава през структурата на 'Мултигруп". Сега "Инса ойл" управлява рафинерията в село Белозем до Раковски, а в началото на 2018 г. петролното дружество финансира лихтенщайнската офшорка за покупката на 67.65% от Общинска банка с 46 млн. лв. Неофициално множество източници твърдят, че петролната компания ползва подкрепата на Делян Пеевски.

Самият Самуилов казва пред "Капитал", че двамата не се познават. Пред вестника Самуилов коментира, че е оптимист по отношение на идеята да се създаде ДПК, но беше лаконичен по темата дали той ще я снабдява с горива.

В сюжета преди година влезе и Кирил Домусчиев, председател на КРИБ и концесионер на пристанището "БМФ Порт Бургас", откъдето преминават танкерите по вноса на "Инса ойл". По думите на Георги Самуилов за 2019 г. той е внесъл 80-90 танкера. Според източници от пазара горивото е основно на "Роснефт", купено през трейдъри. Домусчиев беше обвинен от Валентин Златев в конфликт на интереси заради пристанището. Сега КРИБ е един от поддръжниците на идеята да се създаде държавна компания, както и Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива, ръководена от Симо Симов, който не е криел бизнес контактите си и подкрепата си за "Инса ойл".

В разгара на корона кризата срещу големите петролни компании се включи главният прокурор Иван Гешев, като за пореден път секторът започна да се проверява от КЗК. Последва и поправката "Лукойл" за раздробяване на складовете на компания, разписана в Закона за здравето. Не на последно място промяната се прави в ключов период - договорите за търговия на едро на фирмите с "Лукойл България" изтичат в началото на юли.

Да диктуваш цената

Няколко са основните въпроси за пазара на дизел и бензин сега. Първият е какво ще се случи с цената на горивата след влизането на държавата. Според представители на пазара една от целите на държавната компания е да дирижира цената на едро, за да отнеме ценообразуването на пазарния лидер "Лукойл България".

Това, което се очаква да се случи, е да продава на по-ниски цени през стоковата борса от руската компания. Проблемът е да не купува горивото на по-висока цена и да продава на загуба. Това може да навреди на конкуренцията. И макар и краткосрочно да впечатли крайните потребители, в крайна сметка ще се покрие от тях през разходи на бюджета по дейностите на компанията и би било много лош сигнал за инвеститорите.

Автор: Капитал

Кой ще пази резервите

Вторият е какво ще се случи с ангажиментите на компаниите и държавата за пазенето на резерви. Според представители на пазара държавата може да реши да промени тотално системата на пазене на 60-дневните резерви от бизнеса и това вече да се прави от държавата срещу такса от фирмите, което ще генерира приходи за структурата. Тази система работи в други страни и е смислена и ако ДПК се ограничи само до менажирането на резервите, това би изглеждало доста по-различно. Към момента обаче това не е заявено.

Нещо повече, темата многократно е повдигана от различни представители на бизнеса, но не е приемана. Дори с последните промени в Закона за запасите от нефт и нефтопродукти бяха по-скоро създадени нови ангажименти за някои играчи.

Автор: Капитал

Това което беше съобщено, е, че първата задача е ДПК да приведе складовете си в съответствие и това трябва да стане до три месеца. Тя разполага с два склада. Основният е в Сливен. От пазара казват, че по размери може би е втори след рафинерията, като е закачен и за прословутата тръба на "Лукойл", пренасяща горивото от рафинерията до София. В сектора смятат, че този склад е пълен. Според правителствени източници обаче фактът, че в момента тръбата и складовете са един данъчен склад и няма измервателни уреди между тях, не позволява да се прецени в кой момент какви количества има в склада и какви в тръбата. Вторият склад на резерва се намира в Поликраище, беше в реконструкция и скоро ще започне работа, като беше заявено, че ако е нужно, държавата ще строи още складове.

В проектозакона е предвидено и забрана за лицензираните складодържатели да отказват достъп до техните вместимости на конкуренти. От пазара очакват да им наложат да блокират около 30% от обемите си за останалите. Според източници от сектора това е била и основната крайна цел на малко по-рано прокараната поправка "Лукойл", минала през Закона за здравето в края на извънредното положение. Тя задължи "Лукойл България" да отдели и регистрира като отделни данъчни складове шестте бази, които са свързани с нефтопровода й, които сега се водят един. Така тя ще трябва да освободи вместимости навсякъде. Другата цел на поправката е да има повече отчетност, като се изиска инвентаризация на количествата в базите и се сложат още измервателни уреди.

Официалният мотив, който до момента се тиражира от държавата за изискването за вместимости, е да се даде възможност на фирмите да ползват складове. На практика обаче на пазара има много бази, които не се използват, но пък изискват и милионни инвестиции. Пример за това са старите обекти на "Петрол", като по думите на Гриша Ганчев (виж интервюто) базите, които не се ползват, са около 15.

До момента държавният резерв е поддържал тезата, че ведомството има проблеми основно с два типа задължени пред него лица. Кухи фирми, главно вносители, които се прехвърлят на подставени лица, от които трудно се търси отговорност. И втора група - единични големи компании на пазара, които всяка година водят дела с държавния резерв за изпълнението на задълженията си и така ангажиментът за съхранение отпада по давност.

Във втората група попада вносителят "Инса ойл", която години наред не пази запаси, пропорционално на направения внос предходната година. И предпочита да води дела за десетки милиони с държавния резерв за неизпълнението на задълженията си и докато те траят, ангажиментът за съхранение отпада по давност, като така компанията пести десетки милиони. Делата между държавния резерв и "Инса ойл" имат дълга история, която може да бъде проследена през определенията и решенията на Административен съд - Пловдив, и Върховния административен съд, където финишират.

Аргументите на Самуилов са, че този ангажимент е тежест за бизнеса и оскъпява горивото и системата за съхранение трябва да се промени, както и че когато няма възможност да съхранява определени количества, се явява в съда. Това не му попречи да финансира покупката на Общинска банка. В плановете му беше и покупката на "Петрол", която в крайна сметка не се състоя.

Предизборни бензиностанции

Най-много усмивки предизвиква темата с бъдещите държавни бензиностанции. Заявката за 100 броя нарежда държавата в топ 5 на веригите (виж инфографиката). Според депутати планът наистина е държавата да започне строителство. От пазара на горива са по-скептични към идеята, тъй като е много ресурсоемка и трудоемка и по-лесен вариант би бил покупката на активи от други играчи. Ако това се комбинира с една агресивна ценова политика, би могло да доведе до обезценка и лесни покупки за държавата или нейни любими партньори. Мрачен сценарий, в който всички дългогодишни усилия на създаване на пазарност биват лишени от смисъл. А суми от порядъка на стотици милиони от платените ни данъци ще изгорят в схемите на политиците.

Апетитът на Делян Пеевски към "Петрол"

За разпада на някогашния тандем Цветан Василев - Делян Пеевски през 2013-2014 г. има много причини. Едно от често повтаряните твърдения на банкера е, че политикът му е поискал безвъзмездно дялове в редица компании, придобити с финансиране от КТБ. Една от тях е и овладяната в края на 2013 г. "Петрол". Апетитите на Пеевски към дружеството никога не са официално афиширани, но те прозират през цялата хронология след затварянето на банката през 2014 г.

Тогава "Петрол" остана под контрола на Гриша Ганчев, който малко преди краха на КТБ влиза във веригата като председател на управителния съвет с мисия да оздравява натрупаните проблеми в дружеството. Следващите вече близо шест години са същинска съдебна епопея, като за опитите за връщане на контрола са впрегнати всички сили. Реално много от активите - бензиностанции и петролни бази, вече не са формално под шапката на "Петрол", а пръснати в няколко свързани с Ганчев дружества. Същевременно обаче с някои поправки в Закона за банкова несъстоятелност стана възможно синдиците на КТБ да развалят сделки, възкресяват заличени обезпечения и дори да връщат имущество, придобито със средства от банката. Повечето тези законови поправки са внесени от Пеевски и колегите му от ДПС Йордан Цонев и Хамид Хамид. Още при приемането на промените в юридическите среди се коментираше като евентуална тяхна цел "Петрол" и действително съществената част от исканията, подадени по новите свръхправомощия на синдиците, са насочени към групата на Гриша Ганчев.

Друга линия, по която се считаше, че Пеевски оказва натиск над Ганчев, бяха точещите се осем години криминални обвинения по т.нар. захарно дело за укриване на данъци. По тях в началото с шумни акции бяха задържани Ганчев и синът му, а преди броени месеци Специализираният наказателен съд излезе с оправдателна присъда.
Темата накратко
  • Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази.
  • Зад идеята прозират стари амбиции на политици и смяна на любимеца в сектора от "Лукойл" към "Инса ойл".
  • Ако мащабният план се изпълни, конкуренцията може съвсем да изчезне от пазара на горива, а данъкоплатецът ще плати сметка от стотици милиони.

Автор: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 2
    dde1590148753662528 avatar :-|
    Vlad Vladov

    Държавен-едноличен капитализъм е това, което се случва в момента в България. Горко ни народе, горко ни :(

  • 3
    drug avatar :-|
    реалист

    До коментар [#2] от "Vlad Vladov":
    Държавен-едноличен капитализъм . Абсолютни глупости! Нормален парламентаризъм. В РБ има около 400 партии, но по волята на Избирателят, само няколко влизат в Парламента, а една от тях има мнозинство и съставя Правителство. Това, че хората няколко пъти гласуват за тази партия, значи я предпочитат, това е Демокрацията. По въпроса за Капитализма и Държавата. Не може да има пазарен капитализъм там, където има един производител и няма естествена конкуренция. А, такава конкуренция при горивата може да стане само, ако се внасят отвън. При нас, с този малък пазар, бедни капиталисти и силовите методи на Лукоил, малкото оцелели петролни фирми не си създават "на баир лозе"с конкуренция срещу Лукоил и всичките (без Марешки), и без договорки правят спонтанен, "естествен картел" с неестествено високи печалби . Държавата е силен, независим, конкурентен играч, който може да пддържа нормални печалби за отрасъла и така да стабилизира ниски цени на горивата, така отрасълът ще е на пазарен принцип.

  • 4
    chichka avatar :-|
    chichka

    Колко много приказки на вятъра, теории, ожесточени спорове за чурката на нероден Петко....
    Никой ли не разбра каква е целта на ДПК? Да изгради бази за съхранение на държавен резерв е военновременни запаси!!! До 1990 г резерва бе в отделен склад на НХК и неснижаем 30% остатък в резервоарите на държавните бензиностанции Петрол. Сега държавата плаща десетки милиони на руската компания Лукойл за да държи резерва! Натиснаха ни по европейските правила и ще си направим държавни бази, това е. А дали ще има бензиностанции, колко ще бъдат.... е въпрос последна дупка на кавала!
    В Капитал толкова ли няма някой запознат с темата....

  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#4] от "chichka":

    Интересна и нелишена от смисъл версия излагаш, капитане.
    Ама като знам, че изотзаде й стоят чакалите на БББ, Доган и Пееф, от които досега нищо читаво не се е пръкнало, очаквам да го докарат до някакво петролно Кремиковци, Химко, Марица-2, Соди и други осмукани колоси.

    Бензиностанциите са скъпа работа. Ако се стигне до тях, казват, че чакалите щели да вкарат полуудавения Петрол на Митко Събев в далаверата с апорта на неговите бевзиностанции, а и на трите петролни терминала, сред което държавата в един миг ще вдигне капитала и Митко и Кирсан ще станат дребни акционери и ще пият по една студена.

  • 6
    uprsport avatar :-|
    Uprsport

    С тази Капка (няма нищо общо с лафка) на първа страница бръкнахте в здравето на цялата бойкова (дали е негова е друг въпрос) сволач, която последните 12 години разсипва България.

  • 7
    veratr28 avatar :-|
    veratr28

    Държавен капитализъм ?
    Комунистическа кочина от 9 септември 1944 г. до днес.
    75 години, 8 месеца и 14 дни.

  • 8
    lji25617358 avatar :-|
    simChо

    Дко Инса Оил навлезе на пазара това може да помогне на Ботев Пловдив !

  • 9
    chichka avatar :-|
    chichka

    До коментар [#5] от "D-r D":

    Чакалите са с гуши на пеликани! Никога няма да разберем колко милиарда ще потънат там. Но и никога никой журналист няма да попита, напише колко милиарда сме дали на Лукойл за 20 години да "държи" резерва!!!
    А така спешното създаване на ДПК е по външен натиск!

  • 10
    voda avatar :-|
    The investor

    Хайде хаирлия да е. И никакво закриване на Мариците. Автомобилите скоро ще са електромобили.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK