Столичната община планира да отвори данните си за гражданите и бизнеса
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Столичната община планира да отвори данните си за гражданите и бизнеса

От март 2021 ще се кандидатства за първи клас онлайн

Столичната община планира да отвори данните си за гражданите и бизнеса

Това е една от целите на зам.-кмета по дигитализация Владимир Данаилов

Анина Сантова
4696 прочитания

От март 2021 ще се кандидатства за първи клас онлайн

© Юлия Лазарова


Създаването на платформа за отворени данни, която ще показва на едно място разнообразните данни, които Столичната община планира - от движението на градския транспорт в реално време до събирането боклука. Това е една от целите за дигиталното бъдеще на София, които, изглежда, ще се ускорят заради пандемията от коронавируса.

Подобна платформа се обещава от години и дори през 2018 г. липсата ѝ стана проблем при интегрирането на разписанията на автобусите в Google Maps. Но дори и сега не се залага на мащабна реформа, а по-скоро ще се тръгне с малки стъпки. В четвъртък зам.-кметът по дигитализация Владимир Данаилов, общинският съветник Христиан Петров и председателят на комисията по икономика Николай Стойнев обявиха, че ще бъдат пуснати около 40 нови електронни услуги и общината ще надгражда стари системи. От догодина например класирането за записване в училище пък най-накрая ще мине онлайн.

Дигитализирай това

Макар и закъснели, тези стъпки са важни за града, който едва тази година създаде собствено звено за дигитализацията и за пръв път изработи Стратегия за дигитална трансформация. По принцип тя е доста амбициозна - очаква се общината да си сътрудничи с бизнеса, IT сектора и стартъп средата, за да взима "умни" решения. Както винаги обаче, има опасения дали всички тези иначе пожелателни неща ще си останат само на хартия, или ще бъдат изпълнени.

В бюджета за 2020 г. бяха заделени 2 млн. лв. за новото дигитално звено.

"За да изработим Стратегията за дигитална трансформация, се допитахме до бизнеса, администрацията, неправителствени организации и много други и направихме оценка на дигиталната си зрялост, а после и на дигиталните си амбиции. Идеята беше тя да бъде написана от града и за града, нямаше как да вземем шаблон", коментира пред "Капитал" зам.-кметът Владимир Данаилов, който преди беше изпълнителен директор на Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции (СОАПИ).

И уточнява, че сега на фокус са четири приоритета - създаване на повече електронни административни услуги, информационна сигурност, тестови "умни проекти" (като например устройства за измерване на качеството на въздуха в детските градини) и платформата с отворени данни.

Владимир Данаилов: Ще следим качеството на въздуха в детските градини

Преди да стане зам.-кмет по дигитализацията, Владимир Данаилов беше изпълнителен директор на Столичната общинска агенция по приватизация и инвестиции (СОАПИ)


Какви дигитални промени планира Столичната община тази година?

- Ще надграждаме електронните административни услуги - нещо, което вече започнахме. Имаме няколко инфраструктурни проекта, които да обезпечат всички услуги които пускаме. Работим и за подобряване на единната комуникационна среда на Столичната община. Това е връзката между всички дивизии на общината, като целта е да я направим сигурна и с по-голям капацитет. Тя е създадена преди десет години, а досега не е обновявана. Информационната сигурност също е голям приоритет, защото колкото повече развиваме дигиталните процеси, толкова повече сме уязвими.

А в областта на умните решения?

Имаме амбиция да стартираме няколко смарт сити проекта в тестова фаза. Не съм сигурен с кой ще започнем, но например планираме да поставим уреди за измерване на качеството на въздуха в детските градини. Колкото е важно измерването му навън, толкова е важно и вътре - и за качеството на работа, и за подрастващите. Ако получим и обединим информация от всички градини, може да предприемем съответните стъпки според резултатите. В същото време ще е добре и за бизнеса, защото той ще може да разработи решенията.

Какво ще представлява системата за отворени данни на общината, която планирате?

Искам да отбележа, че отварянето на данни за един град минава през няколко стъпки. На първо място, се решава каква ще е политиката за данните и чия собственост ще са те. Има различни примери - може градът да ги контролира или самите граждани, както е например в Естония. Освен това трябва да сме сигурни, че тези данни не отиват при някой с недобри намерения. Създаването на политика за данните обаче обичайно отнема на европейските градове около две години и се надяваме и ние да започнем скоро.

Същевременно ще започнем още тази година да качваме масиви от данни - там, където имаме възможност да направим това, за да може бизнесът да ги ползва. Амбицията ни е да качваме всякаква такава информация - за транспорта, въздуха, това, което генерираме от Столичното предприятие за третиране на отпадъци, също така и икономически данни, особено за безработицата.

Как това отваряне ще е полезно за бизнеса?

То е преди всичко ресурс и на база данните могат да се направят множество приложения и решения. Например, когато имаме информация в реално време за движението на градския транспорт и тя е интегрирана в система, всеки ще знае кога ще дойде следващият автобус, как ще направи връзка с метрото или дори самолет. Това е много полезно решение, от което бизнесът ще може да се възползва. Друг пример е в областта на здравеопазването.

Могат да се направят различни приложения, които например да ограничат образуването на опашки пред кабинетите. Ще знаете колко точно време ще ви отнеме отиването в кабинета на личния лекар и колко време ще отсъствате от офиса, вместо да чакате 3 часа за 15-минутен преглед. Сигурен съм, че бизнесът ще измисли много приложения. По този начин стимулираме и нашите стартъпи, които сега, като искат да правят приложения, идват до вратата на СОАПИ или ходят до Центъра за градска мобилност, за да ги искат например. Всичко това ги усложнява, докато ние трябва да развиваме потенциала на нашата екосистема - от няколко години преминаваме от чиста аутсорсинг дестинация към продукти за произвеждане, има и доста чуждестранни компании..

Създаването на платформа за отворени данни, която ще показва на едно място разнообразните данни, които Столичната община планира - от движението на градския транспорт в реално време до събирането боклука. Това е една от целите за дигиталното бъдеще на София, които, изглежда, ще се ускорят заради пандемията от коронавируса.

Подобна платформа се обещава от години и дори през 2018 г. липсата ѝ стана проблем при интегрирането на разписанията на автобусите в Google Maps. Но дори и сега не се залага на мащабна реформа, а по-скоро ще се тръгне с малки стъпки. В четвъртък зам.-кметът по дигитализация Владимир Данаилов, общинският съветник Христиан Петров и председателят на комисията по икономика Николай Стойнев обявиха, че ще бъдат пуснати около 40 нови електронни услуги и общината ще надгражда стари системи. От догодина например класирането за записване в училище пък най-накрая ще мине онлайн.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK