От справка на финансовия министър Владислав Горанов, изготвена в отговор на парламентарно питане, става ясно, че през първите четири месеца на годината спрямо същия период на 2019 г. приходите на общините от основни данъци са намалели общо с над 210 млн. лв. Основното намаление е при постъпленията от такса битови отпадъци - 95.4 млн. лв. по-малко. Със 75.7 милиона са спаднали и платените данъци върху недвижимите имоти, а тези върху превозните средства са с 42.2 млн. лв. надолу. И докато за последните два приходоизточника все пак има обяснение - заради извънредното положение беше дадена отсрочка за тяхното плащане до края на юни, при такса смет ситуацията не е такава. А това създава ликвиден проблем като във Велинград - просто няма пари за заплати.

Големият удар обаче ще дойде от очаквания срив в туризма, особено за морските и планинските курортни общини - те формират голяма част от собствените си приходи именно от туристически дейности. Така че негативната тенденция за някои от градовете тепърва ще се задълбочи.

Свободно падане

"След въвеждането на извънредното положение от 13 март постъпленията от данъци намаляха с около 75% в сравнение с предишната година", казва още Палигоров и посочва, че директна загуба на общинска хазна само от курортен данък е 100 хил. лв. на месец. Това са безвъзвратно загубени пари, също както освобождаването на наеми в общински имоти, спряното събиране на тротоарно право и др., които бяха въведени като мерки за бизнеса заради ограниченията от коронавируса.

Критична е ситуацията и в Созопол. По данни на кмета Тихомир Янакиев постъпленията от данък сгради и такса смет са се понижили почти наполовина - от 1.5 млн. лв. до 844 хил. лева. "Същевременно ние трябва да поддържаме ангажиментите си към жителите на общината по сметосъбиране и сметопочистване и да плащаме на фирмата, която извършва тази дейност", обяснява той и дава пример, че месечните разходи по това перо са над 100 хил. лева.

От Националното сдружение на общините в България (НСОРБ) дават и по-общ поглед на ситуацията. Тяхна анкета сред местните власти в страната, проведена от 1 до 10 май, показва, че постъпленията от собствени приходи за периода 1 март - 31 април 2020 г. намаляват спрямо същия период на предходната година с 41%, като при данъчните приходи този срив е с 45%.

Конкретно за градове с туристически профил като Банско, Бяла, Варна, Велинград, Поморие, Приморско и Созопол данните са още по-неблагоприятни. Само за тези седем града постъпленията от собствени приходи спадат наполовина спрямо същия период на 2019-а, или с над 30 млн. лв. При неданъчните приходи таксата за ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари, улични платна и други намалението е с близо 60%.

Според анализ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за териториалното измерение на кризата натискът върху общинските бюджети ще бъде съществен не само в краткосрочен, но и средносрочен и дори дългосрочен план. Очакванията на ОИСР са за съществено намаляване на местните приходи през 2021 г. и дори и през 2022 г. В същото време ще има непрекъснато увеличаване на разходите, което може да доведе до голяма задлъжнялост на местно ниво. "Тези данни предполагат формирането на траен дефицит по общинските бюджети в резултат на въведеното извънредно положение и наложените ограничения за овладяване разпространението на заразата с коронавируса, който към края на май се очаква да надхвърли 77 млн. лв.", казва изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева.

Да викат неволята

Според ОИСР бъдещата финансова стабилност на местните власти ще зависи значително от нивото на извънредната подкрепа от страна на централните правителства. Финансовият министър Владислав Горанов обаче засега не вижда проблем и в отговора си на парламентарното питане на депутата от ВОЛЯ Елена Пешева посочва, че въпреки спада в постъпленията бюджетното салдо на общините за първите четири месеца на годината е положително - почти 339 млн. лв. Но това до голяма степен се дължи на София, Варна, Пловдив, Русе и Плевен, които общо формират 40% от тази сума. В същото време близо 60 общини са на минус, като най-голям е той в Кърджали, Смолян и Перник - общо 85 млн. лева.

Все пак с последните извънредни промени в Закона за здравето по предложение на НСОРБ бяха включени няколко мерки в подкрепа на общините. Сред тях са безлихвени заеми за сметка на централния бюджет, използване на средствата за зимно поддържане за други цели, достъп до натрупаните средства от отчисления и обезпечения по Закона за управление на отпадъците и др. Созопол например, която е една от общините в недобро финансово състояние, вече се е задействала. "В рамките на около месец вече сме разработили план за финансово оздравяване и сме го изпратили на Министерството на финансите. Целта е да получим около 5 млн. лв. безлихвен заем с тригодишен срок на действие", казва Янакиев. Тези средства обаче ще отидат за разплащане на старите задължения, натрупани от предишния мандат, и няма да решат настоящите ликвидни проблеми.

Кредит за рефинансиране на стари задължения подготвя и община Велинград, като целта е да се намалят лихвите. "При подписаните сега споразумения ние сме в доста неизгодно положение с високи лихви", казва Палигоров.

Кой как пести

"Някои служители излязоха в неплатен отпуск, помолих тези, които са пенсионери, да напуснат, за да можем да направим икономия от фонд работна заплата. Предстои да видим занапред дали са необходими тези щатове и дали ще ги съкратим при следваща актуализация на структурата на общинската администрация", обяснява още кметът на Созопол. Във Велинград с решение на общинския съвет от 5 май са съкратени 22 служители от администрацията, като Палигоров обяснява, че част от тях ще се включат в проекта за доставки по домовете на хората. Община Кюстендил пък съкрати целия състав на "Ученическо хранене", общинския театър и други структури от системата на общината - общо 150 служители.

Като цяло общите разходи на общините в страната по данни на финансовото министерство са спаднали с 68 млн. лв., или една трета от спада на приходите. Което е ясен знак за предстоящи финансови затруднения и недостиг на средства на много места в страната.

"Обмисляме кои от общинските данъци и такси да бъдат вдигнати, защото така или иначе те не са променяни от доста време. Това е неизбежно, както и това да се оптимизират разходите във всичките им аспекти - за персонал и т.н. Данъците обаче трябва така да бъдат вдигнати, че да има баланс общината да работи в полза на хората, а не за тяхна сметка", коментира ситуацията Палигоров.

Мнението на експертите на НСОРБ пък е, че прилагането на познатите досега мерки, като например процентно съкращение на разходи в бюджетната сфера, е неприложимо поради това, че биха предизвикали масови съкращения на работещите в най-засегнатите от кризата общински предприятия и дейности и биха довели до значително натоварване на държавния бюджет с обезщетения за безработица. "Заетите в местни дейности и общински предприятия са над 36 хиляди души, чиито заплати и осигуровки се финансират от собствените приходи на общините. Това е над 1/3 от работните места, пряко заети в туризма в страната, за който сектор обаче се предвиждат редица мерки за държавна подкрепа", казва Силвия Георгиева.

От сдружението са скептични, че финансовите проблеми на местните власти ще бъдат преодолени до края на годината, както и че значителна част от задълженията за местните данъци ще бъдат събрани до края на юни. По този повод НСОРБ поставя въпроса с предоставянето на полагащата се съгласно чл. 45, ал. 2 от Закона за публичните финанси компенсация за намалението в собствените приходи на общините, когато то произтича от провеждането на държавна политика.

Доколко опасенията на общините са оправдани обаче ще стане ясно след края на юни, когато се очакват първите вноски на отложените данък сгради и такса смет, ще е ясно и каква част от ползващите тротоарно право търговци са подновили дейността си.