Очаква се изменението да се гледа в зала другата седмица, като конкретно изключенията са за инвестиционни предложения за общински обекти от първостепенно значение или сертифициране като приоритетни инвестиционни обекти по Закона за насърчаване на инвестициите.

Мотивите са тайна

През 2017 г. депутатите премахнаха касационната инстанция за проекти, като магистралите например. Сега обаче обхватът на тази практика се разширява с общински пътища, метрополитени, трамвайни трасета, улици от първостепенната улична мрежа, депа или други съоръжения за третиране на отпадъци, гробищни паркове, както и други обекти - публична общинска собственост. Включват се и малкото на брой инвестиционни проекти за 100 млн. лева и поне 200 заети. Такъв например е бил заводът на Sisecam в Търговище. За някои дейности праговете са по-ниски, ако имат регионална важност (район с висока безработица например).

"Капитал" опита да разговаря с депутатите, внесли предложението. Александър Сиди ни насочи към Красимир Богданов, който е зам.-председател на Комисията по околна среда, но той не отговори на обажданията и съобщенията впоследствие.

Основните въпроси са два. Първият е защо са внесли предложенията си през друг закон, а не с обществено обсъждане, след като това е значима промяна. Вторият е свързан с мотивите към законопроекта, които при проверка се оказват най-малкото пресилени, а понякога и направо неверни.

Бавно ли е

"Твърденията, че касационната инстанция е бавна, са анахронични, защото визират ситуации отпреди повече от две години, когато Върховният административен съд (ВАС) гледаше много повече дела, което след промените в Административнопроцесуалния кодекс от 2018 г. вече не е така. С други думи, по никакъв начин не може да се твърди, че касационната инстанция е бавна. Към настоящия момент жалбите, които се подават във ВАС, се администрират в рамките на месеци и най-често е само едно заседание", коментира пред "Капитал" адв. Александър Кашъмов.

Според данните на ежегодното информационното табло за резултатите в областта на правосъдието за 2019 г. в страните - членки на Европейския съюз, всъщност България има второто най-бързо административно правораздаване. Новината от края на май 2020 г. дори е публикувана на сайта на ВАС. Т.е. скоростта на този тип дела у нас не е проблем в сравнение с други държави.

Освен това тези дела не са чести, въпреки че в мотивите си депутатите твърдят така. В доклад на Висшия съдебен съвет за 2018 г. в броя административни дела по закон нито ЗООС, нито Законът за биологичното разнообразие са отделно посочени - те влизат в графа "други", която е под 1% от общия брой.

Асоциацията на парковете в България e направила анализ на данните от всички РИОСВ за броя на издадените от тях административни актове за екологична оценка, ОВОС и процедурата по оценка за съвместимост по реда на ЗБР. "За периода 2013 - 2015 г. по тези три процедури има общо 14 604 административни акта. От тях по административен и съдебен път се оспорват едва 58 броя средно годишно, като това са едва 0.2% от всички", обяснява Тома Белев от Асоциацията на парковете.

"Щетите от спрените или забавени проекти се изчисляват за над 1 млрд. лв. и нереализирани над 50 000 директни работни места, без да са изчислени кумулативният ефект за бюджета и отражението върху БВП", посочват патриотите, но така и не става ясно откъде са взети тези изчисления, тъй като няма посочен източник. Обвързването на предложението с кризата покрай COVID-19 пък се оказва лицемерно, тъй като идеята не е нова. Искрен Веселинов, също от групата "Обединени патриоти", коментира пред "Капитал", че депутати са опитвали да прокарат тази идея и в миналото Народно събрание, но без успех. По думите му предложените сега промени не са обсъждани с групата на ГЕРБ, за това не е ясно дали ще получат подкрепа.

Инстанция без гаранция

Според адв. Кашъмов проблемът с въвеждането на едноинстанционно производство е, че местните съдилища ще се ръководят само от собствената си практика и така за аналогични обекти в Ловешка област ще се прилага законът по един начин, а в Благоевградска - по друг. "Абсурдно е от гледна точка на самата идея, че правото унифицира правилата, а не ги сепарира. Съществуването на една-единствена инстанция и да не може да излезе от своята територия означава неединно прилагане на закона и най-вероятно ще доведе до явлението някои бизнеси могат да се изнасят към територии и места с по-благоприятна съдебна практика", казва той и уточнява, че идеята не отговаря на концепцията за равенството на всички пред закона. "Ще се окаже че конституционни права ще бъдат защитени по различен начин в различни области", уточни още той.

Нелепото е, че повечето дела у нас са на поне две инстанции, като много от тях са по въпроси, които в никакъв случай не са в такъв спектър и обхват като тези за околната среда. Например такива са дела за изваждане от общинско жилище, за незаконен строеж, където може да става въпрос за една колиба или един неправилен кабел, както и за уволнението на държавен служител. "Там става въпрос за правата на един човек, а един ОВОС може да засегне правата на няколкостотин хиляди души", допълва той.

Тома Белев пък коментира, че административните съдилища на първа инстанция нямат специализации, особено в сферата на околната среда, и нямат възможност да се задълбочават в практика на Съда на ЕС.

Човешки права? Абсурд

Любопитно е, че в мотивите за промяната се споменава и Орхуската конвенция, която България е подписала. В основата й стоят достъпът до информация и правосъдие за гражданите по теми, свързани с околната среда. Според депутатите от "Обединени патриоти" в нея не се искало изрично да има две инстанции. Въпреки това според европейската директива за ОВОС, която България е задължена да спазва, целта е да се осигури "широк достъп до правосъдие на заинтересованата общественост". Ограничаването до минимален брой инстанции е точно обратното.

"Ние говорим за право на здравословна и чиста околна среда, което в много случаи има връзка с право на живот и рискови опасности. Логиката в правовата държава е: колкото по-значимо е правото, толкова по сериозно да бъде защитавано. Обявихме извънредно положение за защита на здравето на хората, но за същата защита няма да предвидим възможност за две съдебни инстанции", коментира адв. Кашъмов.

От коалиция "За да остане природа в България" пък припомнят решение на Конституционния съд от 2019 г., според което завишаването на таксата за касационно обжалване на решения по ОВОС е противоконституционно, т.е. вероятно би било противоконституционно и премахването на достъпа изобщо до втора инстанция по неясни критерии. В същото решение конституционните съдии подчертават, че достъпът до правосъдие за околна среда е гаранция за основно човешко право, а именно правото на живот, допълват от коалицията. "За да остане природа" припомня, че точно за процедурите по ОВОС има и наказателна процедура на Европейската комисия срещу България.

"Процедурите по екологична оценка, оценка на въздействието върху околната среда и оценката за съвместимост с целите на "Натура 2000" имат една обща цел, а именно превенция на рисковете за човешкото здраве, живот, върху средата на обитаване и върху живата природа", казват още от "За да остане природа".

Тома Белев припомня, че една инстанция е имало в съдебните дела преди два века и смята, че действията на патриотите сега "ни връщат в по време на Османската империя от 19в.".

"Капитал" не успя да се свърже с Красимир Богданов, зам.-председател на комисията по околна среда в парламента, който е и един от вносителите на законопроекта, въпреки че помоли да го потърсим в определен ден и час.

Фотограф: Юлия Лазарова