750 милиарда шанса
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

750 милиарда шанса

С подкрепата на Франция и Германия Европейската комисия предложи тя самата да набере 750 млрд. евро дълг на международните финансови пазари

750 милиарда шанса

Планът за икономическо възстанояване предлаган от ЕК ще предостави рамката за развитие на ЕС през следващото десетилетие

5428 прочитания

С подкрепата на Франция и Германия Европейската комисия предложи тя самата да набере 750 млрд. евро дълг на международните финансови пазари

© Reuters


Темата накратко
  • Предложеният от Европейската комисия план за възстановяване от корона кризата ще зададе новата посока на ЕС.
  • Възможностите за България са сериозни, но не са гарантирани.
  • Правителството ще трябва да формулира ясна идея какво и как иска да постигне.

Миналата седмица се случи нещо ключово за ЕС. На 27 май Европейската комисия (ЕК) представи своя план за икономическо възстановяване от кризата от коронавирус. Това е безпрецедентен отговор на безпрецедентна криза, както каза и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен. Но както подсказва и името на плана - "Следващата генерация на ЕС", той отива смело там, където Брюксел никога не е стъпвал.

За България няма да е преувеличено, ако кажем, че това са най-важните европейски преговори заедно с тези за влизането ни в еврозоната. Резултатът ще предостави рамката за развитие на ЕС през следващото десетилетие и сериозна подкрепа за инвестиции в тази посока. Ако искаме да се възползваме от възможността, която се открива пред нас, България ще трябва да има ясна идея какво иска и как да го постигне.

В следващите седмици страната ни ще трябва активно да участва в преговорите между държавите членки, за да защити сравнително добрата позиция, която настоящото предложение й дава. В следващите месеци ще дойде предизвикателството да се формулира бързо, но внимателно как точно и за какво бихме искали да използваме тези средства. А в следващите няколко години - да следваме успешно този план.

Защо се налагат европейски действия сега?

Въпросът, който стоеше пред ЕК през последните няколко седмици, беше сравнително ясен - как ЕС да отговори на най-голямата икономическа криза в последните десетилетия? Собствените ѝ прогнози показват (засега) спад със 7.4% от БВП в ЕС за 2020 г. и вдигане на безработицата до 9%. За да ограничат последствията, държавите вдигат своите разходи, докато в същото време приходите от данъци спадат.

Не всички могат обаче да подкрепят собствените си икономики в еднаква степен - някои са ударени по-силно от заразата, други зависят силно от сектори с особено големи загуби, като например туризъм, или от средни и малки предприятия, а трети имат ограничени фискални възможност отпреди кризата.

Логиката на "всеки сам за себе си" неумолимо би довела до допълнително разделение в ЕС. Някои биха се справили по-добре, но само за да се окаже, че единният пазар, на който толкова много разчитат за своя просперитет, изведнъж е изправен пред криза, а еврозоната - пред нови екзистенциални проблеми.

С други думи, тук става въпрос за солидарност с най-силно засегнатите, но още повече за собствен интерес на силните икономически държави да запазят средата, която е в основата на техния икономически успех. Средно около 60% от търговията на страните от ЕС е с други страни от единния пазар, а само Германия, Холандия и Франция заедно формират 45% от вътрешната за ЕС търговия.

Какво предложи ЕК

Тук на сцената излиза ЕК именно като институция, която има в ДНК-то си защитата на общия интерес на ЕС. Накратко, ЕК предложи масивна програма за възстановяване на обща стойност до 750 млрд. евро, които са в допълнение към средствата в европейския бюджет. Към това трябва да се добавят вече предложените миналия месец механизми за подкрепа в общ размер 540 млрд. евро, които бяха незабавният отговор на кризата, както и, разбира се, новото предложение за следващия бюджет на ЕС на обща стойност 1100 млрд. евро.

От тези три стълба без съмнение най-голям интерес предизвиква програмата за 750 млрд. евро, от които около 500 млрд. евро ще са под формата на грантове, а останалото - заеми. По-голямата част от тези грантове ще идват от нов Европейски механизъм за възстановяване и устойчивост на стойност 310 млрд. евро, към което ще има допълнително финансиране през европейски програми, свързано с кохезия, прехода към зелена икономика, подкрепа за европейски компании, нова програма за здравеопазване и др.

Държавите членки ще могат да използват тези средства за своето възстановяване между 2021 и 2024 г. Сумата, до която всяка страна ще има достъп в рамките на този механизъм, се определя основно от населението, нивото на доходи и нивото на безработица, като другите програми имат изисквания, свързани с тяхната специфика. Това взима предвид както притесненията за последиците за тежко ударени държави, така и фактът, че държави като България са значително по-бедни.

Тук е важно да се подчертае отново, че това не са безусловни суми, които просто се превеждат на държавите членки. Парите от основния механизъм например ще изискват национални планове за възстановяване и устойчивост. Тези планове трябва да адресират проблеми на национално ниво, идентифицирани в разговорите между ЕК и държавата членка в рамките на т.нар. Европейски семестър всяка година, но и европейските приоритети за преход към зелена икономика и дигитализация.

Логиката отново е ясна: тези значителни суми пари трябва да подпомагат възстановяването, но и да му дават посока в съответствие с вече приетите от всички приоритети за "следващото поколение ЕС".

Откъде ще дойдат парите

Тук е основната иновация от страна на ЕК. По време на кризата в еврозоната ставаше въпрос за решаване на понякога системни проблеми, натрупани в някои отделни държави в миналото. Тук обаче става въпрос за нещо много различно - нито една страна от ЕС не е "виновна" за този шок, който удря всички едновременно. Следователно тук не говорим за решаване на минали проблеми, а за ограничаване на последствия в бъдещето от един еднократен шок, удрящ всички държави.

Това обяснява защо с подкрепата на Франция и Германия ЕК предложи тя самата да набере 750 млрд. евро дълг на международните финансови пазари. С високия си кредитен рейтинг няма съмнение, че лихвите по този дълг биха били доста ниски. Самото действие не е без прецедент - по подобен механизъм ЕК помогна на Унгария, Румъния и Латвия след 2008 г. например. Но това, че ще има значителен нов дълг в такива размери, който ще е дълг на самия ЕС, а не на отделните държави членки, е важна стъпка.

Ключово за икономическата ефективност на предложението е, че става въпрос за 500 млрд. във вид на грантове (останалите 250 млрд. са заеми, които държавите ще връщат в цял размер). За някои държави членки натрупването на нови дългове - дори при ниски лихвени проценти - просто е много рисково, тъй като може да доведе до един вид ефект на доминото. По този начин една здравна криза рискува да се превърне в дългова.

Дългът за тези грантове ще трябва да се връща от всички заедно в ЕС през европейския бюджет между 2028 и 2058 г. и да се обслужва дотогава отново от общия бюджет. Ключово тук е обаче, че те ще се връщат в дълъг период в бъдеще. През 30-те и 40-те години на XXI век бюджетът може да изглежда много по-различно от днес: някои държави ще са по-богати и ще плащат относително повече от днес, а други - днешните богати - може да плащат относително по-малко.

Още по-фундаментално, значително може да се увеличи частта от бюджета, финансирана по други начини, а не през държавни вноски - ЕК например споменава търговията с въглеродни емисии, облагане на големи компании, които имат значителни печалби благодарение на единния пазар, или дигитални данъци.

Не на последно място, докато този дълг се обслужва, е възможно в бъдеще да бъде взето решение да бъде покрит с нов заем, както обикновено става с национален дълг, особено ако обслужването остане на ниски цени.

Всичко това обяснява защо е трудно да се направи "нетно" изчисление колко печели всяка държава членка от този допълнителен ресурс, като просто се извади днешната държавна вноска от средствата, до които държавата има достъп. А една реална сметка ще трябва да включва и финансовите, и политическите последствия върху единния пазар и еврозоната утре при липса на икономическа подкрепа днес.

Къде е България

България ще трябва сега да се подготви да участва активно в дискусиите върху това предложение, както и да планира как да използва най-добре тази нова възможност.

В чисто финансово измерение страната ни ще има достъп до 6.6 млрд. евро грантове (и вероятно около 5 млрд. евро заеми) по Механизма за възстановяване, към които се добавят още 2.7 млрд. по Фонда за справедлив преход за Зелената сделка и вероятно още значителни суми по други инструменти, най-вече тези, свързани с кохезия.

Все още нямаме всички данни, но вероятно всичко това ще са общо около 10 млрд. грантове за 2021 - 2024 (около 17% от БВП), сравнено със средно малко под 2 млрд. евро годишно нетно (около 3% от БВП), които България получава между 2014 и 2018 г.

С други думи, по това предложение България би имала достъп до значителен ресурс от ЕС в рамките на около 4% от БВП годишно в допълнение към "стандартните" програми на ЕС в следващите четири години. Това би била една ключова възможност не само за възстановяване от сегашната криза, а и за задаване на посока на развитие на българската икономика.

Разбира се, няма нищо гарантирано. България трябва до април 2021 г., но за предпочитане още със следващия си проектобюджет, да представи своята национална програма за възстановяване. Критериите на ЕК дават доста свобода на държавите да изберат сами своите мерки, но те трябва да са свързани с препоръките от Европейския семестър, да целят икономически растеж и да са в съответствие с прехода към зелена икономика и дигитализация.

След това тази национална програма ще бъде оценена от ЕК, както и вероятно от държавите членки, преди да ни бъдат обещани конкретни средства за изпълнението й. Финансирането ще бъде отпускано на траншове и в съответствие с това дали страната ни следва своите собствени планове успешно. Не на последно място, ЕК намекна и за обвързване на тези фондове отчасти и с въпросите за върховенство на закона.

Какво предстои

Предложението от страна на ЕК обаче е едва началото на процеса. То дава ясна отправна точка и конкретни параметри за разговори между държавите членки, в които България има силен интерес да участва активно. Тези преговори няма да са лесни - става въпрос за значителни суми, критерии за тяхното отпускане и управление и нов начин за набиране на финансиране.

Въпреки че може да разчита на подкрепа от основни държави като Франция и Германия, предложението вече среща значителен отпор от "пестеливите" държави като Австрия и Холандия, които предпочитат да бъдат давани основно заеми, които всяка страна да връща отделно, а не грантове, които са общ дълг на всички. Ще има спорове и за условията, с които тези пари ще се обвържат, и кой ще ги контролира, както и за новите "собствени ресурси", които ЕК иска.

След ЕК на ход в следващите седмици и месеци са лидерите на държавите членки. За да стане реалност, предложението трябва да бъде прието от всички държави членки, което понякога може да изисква и гласувания в националните парламенти. То трябва, разбира се, да бъде прието и от Европейския парламент. Целта е всичко това да стане в следващите седем месеца, но трябва да сме наясно, че това е изключително амбициозна цел.

За ЕС това е ключов дебат. Ясно е, че някои държави ще получат повече от други, което води до еднократно преразпределение през бюджета на ЕС на базата на общ дълг. Това не е "фискалният съюз", който някои искат, но е тера инкогнита за ЕС в този размер и по този начин. Но пък предложението на ЕК изглежда да е именно това, което е необходимо в отговор на безпрецедентна външна криза.

За България по този начин ЕС дава възможност да излезе по-силна от кризата с коронавируса. Но, както винаги, дали ще успеем да се възползваме зависи от нас.

* Д-р Ивайло Яйджиев е изследовател, работил в Института за европейски политики в София и в Оксфордския университет. Коментарът е в лично качество.

Темата накратко
  • Предложеният от Европейската комисия план за възстановяване от корона кризата ще зададе новата посока на ЕС.
  • Възможностите за България са сериозни, но не са гарантирани.
  • Правителството ще трябва да формулира ясна идея какво и как иска да постигне.

Миналата седмица се случи нещо ключово за ЕС. На 27 май Европейската комисия (ЕК) представи своя план за икономическо възстановяване от кризата от коронавирус. Това е безпрецедентен отговор на безпрецедентна криза, както каза и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен. Но както подсказва и името на плана - "Следващата генерация на ЕС", той отива смело там, където Брюксел никога не е стъпвал.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    По абсолютно нищо не си личи, че ЕС имат намерение да контролират повече парите, които раздават. Докато не си сменим мошенниците в парламента - червени, сини, лилави - все ще ни крадат по много. Покрай нас и европейците.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK