Защо пак растат заразените
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо пак растат заразените

Защо пак растат заразените

Случаите се увеличават в България и други балкански страни заради падането на ограниченията, празниците и зачестилото пътуване

Ани Коджаиванова
38378 прочитания

© Георги Кожухаров


По-малко от седмица след като премиерът лично освободи кризисния щаб от задължението на ежедневните брифинги и наложи отмяната на почти всички останали антиепидемиологични мерки, тенденцията - напълно закономерно, се обърна. Коронавирусът всъщност никога не си е тръгвал, а изтикването му към периферните теми бе политическо наложено решение, не експертно - на практика от щаба всекидневно повтарят, че заразата все още циркулира, рискът не е малък и без мерки и изострено внимание броят на заразените ще продължи да расте. Политическият избор за бързо сваляне на ограниченията създаде усещане за нормалност и притъпи вниманието на хората. А към момента единствено личната отговорност е мярка срещу заразата, след като забраните и задължителностите преминаха към режим "по желание" - въпреки видимото несъгласие на щаба.

Така без изненада от 1 юни насам регистрираните случаи у нас растат и за последното денонощие достигнаха 83 положителни проби - число, което не сме виждали от "пика" на заразата през втората половина на април (виж графиките). "Не се случва нищо, което да не съм казал", коментира днес Тодор Кантарджиев от щаба. Колегата му Ангел Кунчев пък сподели мнение, че заради няколкото огнища в страната би трябвало да се удължи извънредната епидемична обстановка. Това обаче също е политическо решение.

Тенденцията за ново разбуждане на заразата се усеща и в други балкански страни. Най-видимо и силно е завръщането в Северна Македония, която в последната седмица регистрира най-високите си дневни стойности от началото на епидемията досега. Но ръст на новите случаи - повече или по-малко забележим, има и в Гърция, Сърбия, Босна и Херцеговина.

Причините са различни, но предвидими: желанието за рестарт на икономиките и стремежът на хората за завръщане към нормалния живот; концентрацията на празници - християнски и мюсюлмански; увеличеното пътуване в последните седмици. Последното между другото е аларма за истински големите рискове, които ще последват евентуалното масово отваряне на границите в Европа след броени дни.

Добрата и лошата новина

Високият брой новозаразени у нас в последните дни за щастие има видимо клъстерен характер. Става дума за няколко огнища. Едното - най-активното в момента, е в Доспат, където вече има общо 51 заразени, след като инфекцията се разпространи от цех за играчки в града. В него работят хора от три области - Смолян, Пазарджик и Благоевград. Свързано с това огнище е заразата в близкото градче Сърница, от което са голяма част от работничките в цеха. А също и в село Барутин, Смолянско - където има 16 заразени работници по същата линия.

Концентрация на случаи обаче има още в Самоков, където миналата седмица пациент зарази няколко медици и други пациенти в местна болница. Друга "спирка" е Сливен, където в последните дни бяха регистрирани петнадесетина случая, включително сред медицинския персонал.

Днес в София-град също има отчетени повече случаи от обичайно - общо 14, но подробна информация за тях липсва. Според Тодор Кантарджиев от щаба "в София разпространението не е дифузно, но е последствие от събирането на хора" след падането на ограниченията.

"Това, което откриваме като положителни, е резултат на активно търсене. Огромната част от тези хора не са болни, те са носители, не развиват тежка клинична картина засега", казва и доц. д-р Кунчев пред журналисти в Пловдив. Според него сякаш има известно отслабване на инфекциозността на вируса, но това зависи и от средата на заразения.

Кунчев смята, че не става дума за втора вълна, защото разпространението не е масово дифузно, а по огнища. Това не е неочаквано, защото България, както и целите Балкани, затвори границите си и наложи мерки навреме, преди заразата да може да получи широко разпространение и от самото начало развитието ѝ има клъстерен характер. Лошата новина обаче е, че огнищата напоследък се увеличават, а това означава повишен риск от изпускане на свързани случаи, което може да доведе и до дифузно разпространение.

Положителното в случая е, че поне засега системата за тестване изглежда успява да установи новите заразени. Огромна част от случаите сега са засечени не при посещение на лекар заради симптоми, а защото са контактни лица на вече установени инфектирани. Случващото се сега всъщност е първият сериозен тест на системата, която беше създадена през последните няколко месеца. Ако тя успее да ограничи заразата, това означава, че рискът отново да се стигне до втори, унищожителен за икономиката локдаун, ще е сравнително нисък. Ако обаче случаите продължават да се увеличават, ще трябва да се върнат някои от неприятните ограничения на последните месеци.

В момента сме свидетели на първите стъпки от танца с вируса, който ще продължи поне до следващата пролет. В него ще има периодично затягане и отпускане на мерките в зависимост от нивото на разпространение на заразата.

Без карантини

Донякъде изненадващо, но според здравните власти няма нужда да се карантинират населените места, като засега нито в Сърница (макар вероятно градчето да е източникът на заразата и в Доспат), нито в самия Доспат ще бъдат наложени тези мерки. Има само препоръка да не се влиза и излиза в градчетата, макар че автобусният транспорт пътува без промени между населените места. Въведени са вътрешни мерки - затворени са туристически и публични места, детски градини, училища и спортни площадки, забранено е и събиране на повече от двама души. Що се отнася до маските - в Доспат те са задължителни, но в Сърница - не. Продължават и тестовете в засегнатите места и в околни села.

По думите на доц. Кунчев "карантината не е най-ефективната мярка за овладяване на заразата". Освен това "едно затваряне създава невероятен брой проблеми от чисто хуманитарен и човешки характер", коментира той.

Карантина така и не бе наложена и на близкото до Сърница село Осина, където също имаше огнище. Към 20 май там бяха регистрирани 30 заразени, а няколко случая имаше и в друго близко село - Ваклиново. Доказана връзка между двете огнища няма, но факт е, че заразата циркулира от доста време в региона.

Той е и пъстър етнически, като има голям дял мюсюлманско население. Точно преди две седмици - на 23 май, бе и големият мюсюлмански празник Рамазан байрям, който традиционно преминава с големи семейни сбирки, а това вероятно е помогнало за разпространението на заразата.

Според доц. Кунчев е очевидно, че огнища на зараза ще има и в бъдеще. "Ще намираме голям брой положителни лица, там ще трябва да има по-строги мерки. Тенденцията в Европа все пак е към намаляване", отбеляза още главният здравен инспектор.

Обръща ли се тенденцията на Балканите?

Тенденцията в Западна Европа определено е към утихване, но на Балканите не е съвсем така. С постпразничен ефект, но в доста по-голям мащаб, се бори в момента Северна Македония. След като в края на май бяха отчетени няколко поредни дни с под 20 случая, броят на регистрираните заразени започна да расте и достигна и в последните 5 дни е трайно над 100 на ден. Предвид че населението на Северна Македония е няколко пъти по-малко от това на България, броят е значителен.

Огромна част от регистрираните случаи пък са сред мюсюлманското население, което ясно говори, че COVID-19 се е разпространил заради невниманието на хората и масовите събирания за празника Рамазан. Така се наложи страната да върне част от строгите мерки, включително и вечерния час.

Почти 100 случая са установени в последните четири дни и в Гърция, което е значително повече в сравнение с периода преди това. От тях 52 са само за последните 24 часа, което е най-голямото увеличение за ден от 23 април. Според местни медии 30 от случаите са внесени от чужбина - при това още преди границите са отворени широко, което ще се случи на 15 юни. Още толкова пък са регистрирани в рамките на масово тестване в региона на Ксанти.

На заседание на правителството днес е било взето решение да бъдат засилени проверките за прилагането на съществуващите мерки, както и да бъдат наложени допълнителни мерки на локално равнище, където се прецени, че е необходимо. Възобновява се и ежедневното оповестяване на данни за коронавируса в Гърция.

Поглед към данните в Worldometers пък показва, че лека тенденция за нарастване на случаите се наблюдава и в Сърбия, както и в Босна и Херцеговина, a донякъде и Албания. Балканите може и да се разминаха с мащабни епидемии от типа на тези в Западна Европа, но това бе основно благодарение на навременния локдаун и без него регионът остава уязвим.

По-малко от седмица след като премиерът лично освободи кризисния щаб от задължението на ежедневните брифинги и наложи отмяната на почти всички останали антиепидемиологични мерки, тенденцията - напълно закономерно, се обърна. Коронавирусът всъщност никога не си е тръгвал, а изтикването му към периферните теми бе политическо наложено решение, не експертно - на практика от щаба всекидневно повтарят, че заразата все още циркулира, рискът не е малък и без мерки и изострено внимание броят на заразените ще продължи да расте. Политическият избор за бързо сваляне на ограниченията създаде усещане за нормалност и притъпи вниманието на хората. А към момента единствено личната отговорност е мярка срещу заразата, след като забраните и задължителностите преминаха към режим "по желание" - въпреки видимото несъгласие на щаба.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    cmf1446637585478928 avatar :-|
    Petia Nikolova

    Поне при някои е твърде дълъг инкубационния период на вируса. Тези не са толкова новозаразени, колкото новооткрити случаи. Зависи и как е подходено с тестовете - дали да изследвали само симптоматичните случаи. Колко от хората там и дали не са прекарали заболяването леко или почти безсимтомно?

  • 2
    buba_mara avatar :-|
    buba_mara

    От кога форматът за изписване на дати в България е месец, ден, година?!?! Капитал?!?!

  • 3
    lji25617358 avatar :-|
    simChо

    ВСЕКИ , един човешки живот е безценен!
    Починалият инфектиран с коронавирус - Джордж Флойд се е оплаквал на целия свят , " не мога да дишам "

    Не можем да кажем - майната му - един негър !
    Черният живот има значение!


    Против такъв мангъров начин на мислене-кво толкова , съчките да пукат , да падат съчки и задръжки - един негър плюс , минус , ко те брига - та против такова мислене се възправиха Луиза Чиконе- Мадона , Анджела Дейвис , Радан Кънев и други световни интелектуалци!

  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Кадрите с траншеите на островче до Манхатън, в които погребват камари ковчези, с труповете по улиците в Перу, с военните камиони-гробари в Бергамо, пенявенето на тъпи местни вождове за хладилни камиони-морги по кръстовищата и яко умиране, създаде масово у хората травматично усещане за Ковид-а, с който 99% от тях нямат друг досег, освен медиен.

    Безсмисленият като информация, изводи и решения текст в Капитал не прави нищо друго, освен да ни връща в противоестественото състояние на тревожност. Защо е нужно това? Заплахата е никаква!
    По света и у нас обикалят много по-смъртоносни патогени и съществуват ендемични огнища на много по-сериозни заболявания, които винаги водят до смърт, но техните названия са познати и колкото и да са страшни, сме свикнали с тях от деца. Докато САРС Ков-2 е непознат, нелечим, без ваксина – абе, геноцитаджия!

    Никой не се занимава да свали тревожността и никой не пише, че вирусоносител не е равно на болен и болен не е равно на обречен на смърт. Никой из медиите не повтаря непрекъснато, че смъртността С К-19 е леко по-висока от тая на сезонния грип! Преповтаряната с унес от сутринта вест, че в Доспатско за ден е открит к-вирус у 81 човека поражда страх, че не само тия хора са обречени, а и всички ние сме потенциални мъртъвци.
    И никой на Иван Вазов не се замисля, че всяко подобно писание предизвиква нова вълна на тревожност и психически разстройства. Имунната система може да се пребори с всякакъв вирус, но у човека няма биологична система, която да се преборва обострени психически състояния. Просто няма. Дефектира „уиндоусът“ на биологичния компютър и оттам грешните команди на мозъка постепенно разстройват невъзвратимо целия баланс на организма.

    Психичните състояния са значително по-опасни от острите вирусни респираторни инфекции, каквато е САРС Ков-2, защото са невидими и трудни за овладяване. Не е излишно да започнем да го осмисляме. И когато можем – да не си ги причиняваме зорлем.

    Нека авторката поседи един предиобед в чакалнята на някоя психиатрична клиниката. Все пак колкото и да е въздействащ, „Полет над кукувиче гнездо“ е просто литература, а там е живият живот.
    Такъв, към какъвто авторката ни бута.

  • 5
    hou1510481221539200 avatar :-|
    Stoyan Dimitrov

    До коментар [#4] от "D-r D":

    Хората имат способността да изпитват повече от две емоции. Между насиране от страх и "майната му, ве, да доди, да доди" има и ред възможности просто да се замислим и да сме внимателни. И тази статия ни информира за това. Сега по-ясно ли е?

  • 6
    ss avatar :-|
    SS

    Който кръстоса Ковида с Ебола ша спичели Нобел ...

  • 7
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    До коментар [#5] от "Stoyan Dimitrov":

    Докторът в миналото имаше и доста адекватни постинги, но като цяло силно ме разочарова по време на тази епидемия. Като се почне от постингите му през февруари как ковид бил грип по-безобиден от сезонния и се стигне до воплите му как психическото здраве е по-важно от физическото. А хич не осмисля, че без добро физическо състояние няма как да има и добро психическо. Иначе най-спокойни са мъртъвците - те депресии никакви нямат. Страх ме хваща, когато осъзнавам, че много от хората дето трябва да се грижат за здравето на нацията не са съвсем адекватни.

    Постинги като този потвъждават, че болно от болестите на прехода и комунизма е цялото ни общество - и системата на здравеопазване не прави изключение.

  • 8
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Случаите в Ксанти са пак сред мюсюлманско население. Явно Рамазан Байрам си е казал думата - както и у нас.

    На този фон ние пускаме публика на стадионите. То, слава богу, у нас хората не ходят масово на мачове, ама още от сега виждам клъстър в Лудогорието. Щото и там са карали Рамазан, а ако сега започнат да се съберат и по няколкостотин души на мач то вирусът ще удари джакпот.

  • 9
    borodino avatar :-P
    borodino

    До коментар [#7] от "Николов":

    Експертизата ти, многознайко, е нулева. Обикновено те пресщачам, ама суга не изсържах на леещата се маниакалност. Разсъжденията тип "здрав дух в здраво тяло" го показват.

  • 10
    grgrggrgrgr avatar :-|
    grgrggrgrgr

    До коментар [#9] от "borodino":

    Всичките леви тролове във форума сте изключително типични. Обиждате и омаскарявате всеки изказал мнение, отклоняващо се от опорните ви точки. Един изказва опорна точка, а други 3-ма плюят по несъгласните.

    При всяко положение вашата експертиза е по-лоша. Особено като се погледнат няколко ваши мнения на тема икономика.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK