Как София планира да се дигитализира
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как София планира да се дигитализира

Столичното звено по дигитализация има шанс да навакса с изпуснатия дигитален опит на столицата.

Как София планира да се дигитализира

Общинският съвет прие Стратегия за дигитална трансформация на града, но няма яснота дали и кога ще я изпълни

Анина Сантова
3729 прочитания

Столичното звено по дигитализация има шанс да навакса с изпуснатия дигитален опит на столицата.

© Юлия Лазарова


"Ама това наистина ли е възможно?" Това е първият въпрос, който идва наум при прочита на заложените целите в новата Стратегия за дигитална трансформация на София. Тя беше приета днес от общинския съвет и като цяло е обвързана с множество поправки на действащи софтуери и системи, създаване на нови, както и повече електронни услуги. Предлагат се доста иновативни решения за града, които биха могли значително да променят средата. Например дигитален портфейл на София, информационна платформа за потреблението на комунални услуги в реално време или споделено пътуване по квартали. Тоест точно обратното на досегашната представа за общината - разкарване от една институция в друга за лист хартия, множество мълчаливи откази и трудно достъпна информация.

Дигитални промени се чакат от години - още през 2016 г. например директорът на Центъра за градска мобилност Християн Петров заяви, че ЦГМ ще отвори данните си за това къде се намират превозните средства от градския транспорт в реално време и колко места в синя и зелена зона са свободни. Три години по-късно обаче столицата не успя да предостави данните си за разписанията на Google Maps. Заради подобни недоразумения и сега е трудно да се повярва, че ще има истинска дигитална промяна.

"Хората знаят, че ако не се наредят на гишето на общината и не пуснат документ с входящ номер, всъщност нищичко няма да стане. Сега е 2020 г. и тепърва има кмет по дигитализацията, тепърва общински съветници могат да подават документи с електронен подпис, всичко става след усилия, публично говорене, разобличаване", коментира по време на обсъждането общинският съветник от "Демократична България" Методи Лалов. Партията му в общинския съвет също беше изработила и предложила своя стратегия за дигитализацията, но в крайна сметка се стигна до консенсус с ГЕРБ, че Стратегията за дигитална трансформацията е достатъчно обширна. От ДБ обещаха, че ще следят за реалното ѝ изпълнение. Калоян Паргов от БСП пък отбеляза, че дейностите за изпълнение в стратегията са формулирани със сложни термини като "езеро от данни", от което не се разбира кои желания на гражданите ще се удовлетворяват.

Известно объркване в очакванията предизвикаха и думите на кмета Йорданка Фандъкова, че зам.-кметът по дигитализацията Владимир Данаилов, който е на този пост от едва половин година, ще се премести в ръководството на Фонда на фондовете. Така реално ресорът ще остане вакантен и процесът по дигитализация може да се забави фатално.

Все се започва от някъде

Още в средата на май зам.-кметът Данаилов обяви, че ще бъдат пуснати около 40 нови електронни услуги и общината ще надгражда стари системи, като от догодина класирането за записване в училище пък най-накрая ще мине онлайн.

"Не сме чакали да се гласува стратегията, а вместо това екипът работеше. Коронавирусът някак си даде фокус върху нашия ресор и дистанционната работа, електронните услуги и това ни даде възможност да се разгърнем, като направим няколко канала за дигитализация. Да, това не е кой знае какво, но в крайна сметка в ситуация, в която беше много важно хората да се информират, направихме два чатбота, разработвахме и нови системи за административни услуги и свързаност на общинските данни", коментира пред "Капитал" зам.-кметът Владимир Данаилов.

Дигитална София до две години

Иначе осъществяването на по-иновативни проекти е предвидено да започне в началото на следващата година. Тогава например трябва да заработи онлайн платформа за услуги в училищата и такава за договори и публични дългове. Обещава се и споделено пътуване по квартали. То ще се случва, като се разработят платформи, които да подпомогнат намаляването на използването на автомобили. Целта е определен брой споделени електрически коли да обслужват определени жилищни сгради по квартали.

Промени се предвиждат и при транспорта - ще се търси съдействието на Центъра за градска мобилност за създаването на интегрирана платформа за мобилност. Идеята е да се обединят всички налични сега софтуерни решения, данни и доставчици на услуги като оператори, таксита, групи за споделено пътуване. Освен това се предвижда създаването на общ модел на таксуване за всички видове услуги за мобилност. То обаче е отложено чак до юни 2022 г., нищо че в края на тази година се очаква да бъде пусната изцяло новата електронна билетна система на Столичната община, която очевидно не включва подобен модел, но пък струва близо 100 млн. лева.

"Ама това наистина ли е възможно?" Това е първият въпрос, който идва наум при прочита на заложените целите в новата Стратегия за дигитална трансформация на София. Тя беше приета днес от общинския съвет и като цяло е обвързана с множество поправки на действащи софтуери и системи, създаване на нови, както и повече електронни услуги. Предлагат се доста иновативни решения за града, които биха могли значително да променят средата. Например дигитален портфейл на София, информационна платформа за потреблението на комунални услуги в реално време или споделено пътуване по квартали. Тоест точно обратното на досегашната представа за общината - разкарване от една институция в друга за лист хартия, множество мълчаливи откази и трудно достъпна информация.

Дигитални промени се чакат от години - още през 2016 г. например директорът на Центъра за градска мобилност Християн Петров заяви, че ЦГМ ще отвори данните си за това къде се намират превозните средства от градския транспорт в реално време и колко места в синя и зелена зона са свободни. Три години по-късно обаче столицата не успя да предостави данните си за разписанията на Google Maps. Заради подобни недоразумения и сега е трудно да се повярва, че ще има истинска дигитална промяна.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    sfasaf avatar :-P
    sfasaf

    Това същата община, дето не може да направи една велоалея като хората ли?

    Следете контракторите в онзи държавния разработчик, ще става интересно.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK