Какво се случва в политическата шатра

Натрупването на серия от скандали през последните седмици създава впечатлението, че конструкцията, която крепи на власт Бойко Борисов, е подложена на сериозно напрежение и може да не издържи. На моменти изглежда, че премиерът пак ще хвърли кърпата и предсрочните избори вече са на вратата. По-внимателен поглед обаче показва, че това едва ли ще се случи - никой от основните играчи няма интерес от избори сега. Вместо това обаче зад всички скандали и противоречия може да се види началото на борбата как да бъде конструирана следващата власт. Залогът в тази битка е доста сериозен за всички, но най-вече за тънката мрежа от хора и икономически интереси, която стои зад настоящото управление. На тези избори ще се решава не само въпросът за политическото оцеляване на ГЕРБ и мрежата от икономически интереси около ДПС - те не могат да оцелеят без непрекъснат достъп до властта. Сега към това се добавя и нов елемент - кой и как ще усвоява няколкото милиарда от фонда на ЕС за възстановяване от корона кризата. Иначе казано, битката за следващите няколко години започва да се води сега, и то на много високи обороти.

Краткият извод от случващото се през последните няколко седмици е, че стабилността свърши. Може би най-голямата гордост на Борисов - предвидимостта, вече не съществува. През следващите няколко месеца конфликтите ще стават повече и по-сериозни. Премиерът вече не е в позиция да успокоява абсолютно всичко и заради липсата на собствена политическа състоятелност има риск да падне жертва в чужди война. Ако задкулисието реши, че повече няма интерес от сегашната ситуация - опашката ще има нужда от нов гущер.

Ефектът от това разместване е, че през следващите месеци - до март догодина, когато трябва да се проведат редовните парламентарни избори, политиката и държавното управление ще са фокусирани върху битката за властта. Това означава, че няма да се вземат решения, които могат да създадат каквито и да било недоволни, ще се дава предимство на ефектни проекти и скандалите ще стават по-големи и шумни. Последното всъщност вече се случва.

Усещането за нарастване на напрежението сега се създава от концентрацията на няколко скандала едновременно:

Атаките на Васил Божков, които удариха досега ключови хора около премиера - финансовия министър и близката му съветничка Севделина Арнаудова, вече се прицелват и в самия Борисов.
Прокурорската акция срещу Бобокови и разширяването й с близкия до премиера Валентин Златев засили още повече впечатлението, че властта се опитва да пренареди картата на едрия бизнес. Това се засилва и от изказванията на коалиционния партньор Валери Симеонов кои ще са следващите, по които ще удари властта.
Напрежение има и вътре в самата управляваща партия - нещо невиждано през последните 10 години. В някои местни организации на ГЕРБ избиват конфликти и има явно разцепление, което, изглежда, е свързано с новия политически проект на Цветан Цветанов. То няма да унищожи ГЕРБ, но ще отнеме част от енергията й.
В отговор премиерът и близкият до него Томислав Дончев заговориха за освежаване в партията и нови лица за изборите през март, което по принцип е правилна стратегия, но изключително деморализираща за "старите" лица и означава още напрежение.
Към това се добавят и текущи, но показателни за средата скандали като този със земеделската министърка, която публично съветва да не се признава за злоупотреби с еврофондове, така че те да продължат.

Има и друго - следващите месеци носят много рискове от по-силна втора вълна на коронавируса, засилване на икономическата криза и съответно загуба на подкрепа за управляващите. В предишни ситуации натрупването на тези събития в комбинация с добрите резултати, които социолозите дават в момента на ГЕРБ, щеше да означава избори през септември.

Сега обаче е по-различно.

За разлика от предишните два мандата, когато Борисов и Цветанов сами предизвикваха предсрочни избори с оставката на правителството, този път най-малко склонен на такъв вариант изглежда премиерът Борисов. И не е трудно да се заключи от многобройните коментари на хора от партията и близки до нея анализатори, че това, което ги притеснява особено, е възможността за служебен кабинет, съставен от президента Румен Радев.

Почти откритата война между управляващите и него в последните месеци не оставя много място за съмнение какво би разказало и показало едно "неприятелско" правителство от наследството на настоящата власт.

Срещу предсрочни избори са и коалиционните партньори на ГЕРБ от "Обединени патриоти". Според социологическите данни те имат шанс да влязат в следващия парламент, но бройката на депутатите им най-вероятно ще бъде сериозно редуцирана.

Поне засега плътно зад премиера и ГЕРБ стои и другият ключов играч в парламента - ДПС. "Предсрочни избори не са възможни, не биха били и полезни. Ние сме изразили нашето негативно отношение към управляващата коалиция, но в интерес на гражданите и страната е след тази криза правителството да завърши мандата си и след това да се проведат редовни избори", каза зам.-председателят на ДПС Йордан Цонев пред "Нова тв".

Решението дали да има избори по-рано, естествено, зависи най-много от Борисов, но той трудно би тръгнал в тази посока и по още една причина - пред него и партията му стои проблемът с бъдещия партньор на ГЕРБ и докато този въпрос не бъде решен, такъв ход остава силно рисков. Намаляващите шансове на "патриотите" за следващия парламент и ясните опозиционни заявки от страна на други партии - като "Демократична България" и евентуалната партия на Слави Трифонов, свежда възможностите на Борисов основно до ДПС и БСП. Партията на Доган и Пеевски отдавна иска да е открито във властта, защото в момента от подкрепата за управлението печели почти само "бизнес" крилото. Самият Борисов обаче е наясно с рисковете от подобно партньорство - все пак последния път, когато ДПС беше открито в правителство, премиерът му Орешарски съвсем официално и насериозно предложи Пеевски за шеф на ДАНС. Така валенциите на Борисов за коалиция стигат и до БСП.

Кръгове в ГЕРБ все повече говорят за възможна широка коалиция между партиите на Борисов и Нинова. Такова евентуално партньорство обаче минава през битката за лидерския пост в социалистическата партия. Тя ще се състои в края на септември и дотогава остава открит въпросът дали политиката на социалистите ще се определя от Корнелия Нинова, която изключва всякакъв вид партньорство с Борисов, или ще надделее про-ГЕРБ настроената вътрешна опозиция в БСП, която изглежда по-склонна да подели властта с основния си политически опонент.

От евентуална коалиция ГЕРБ - БСП обаче няма интерес ДПС, защото това ще застраши ролята му на вечен балансьор. Най-добрият вариант за движението би бил отслабена ГЕРБ, раздираща се от противоречия БСП и раздробен от още няколко политически сили парламент, което ще затрудни сглобяването на ново управляващо мнозинство и чувствително ще качи цената на ДПС в следващото Народно събрание. В този смисъл активността на прокуратурата работи в полза на движението. В ареста първо попаднаха близки до червените бизнесмени - Миньо Стайков, Ветко Арабаджиев, сега и такива, които по-скоро клонят към ГЕРБ, като братя Бобокови. Прокуратурата затяга и примката около бившия генерален директор на "Лукойл България" Валентин Златев - личен приятел на Борисов, като го призова за разпит по досъдебното производство срещу Бобокови, и арестуването на близкия му зам.-министър на екологията Красимир Живков.

Обезсилването на ГЕРБ ще продължи и със създаването на новия политически проект на Цветан Цветанов, чието разследване за купуването на апартамент на занижени цени беше прекратено от прокуратурата миналата седмица. Формацията на бившия втори човек в ГЕРБ няма да застраши сериозно партията на Борисов, но със сигурност ще я отслаби, защото основно ще черпи ресурс от нея.

Негативен ефект за Борисов ще продължи да има и от активността на Васил Божков. Намеците на избягалия в Дубай хазартен бос, че ще влезе директно в политиката, едва ли някога ще се осъществят директно - той нито има капацитета да осъществи подобен проект, нито какъвто и да било потенциал да направи партия. Действията на Божков до момента обаче успяват да одраскат тефлоновото покритие на Борисов. Обвиненията му (голяма част от които всъщност са намеци) за корупция получават внимание и част от тях полепват по образа на ГЕРБ и могат да нанесат щети на изборите.

Ефектът от партията на Цветанов обаче може и да бъде отвъд самия вот. Ако тя успее да не попадне под контрола на мрежата, която сега стои зад управлението на Борисов, и събере достатъчно подкрепа, за да влезе в следващия парламент, това ще създаде по-различна от сегашната ситуация. В момента в Народното събрание практически няма силна опозиционна партия. ДПС и "Воля" са неявно във властта, БСП е отслабена с вътрешни противоречия. Ако обаче в следващия парламент влязат партията на Цветанов, на Слави Трифонов и "Демократична България", това ще отнеме комфорта, на който се радва сегашното мнозинство. Ако освен това и Корнелия Нинова надделее над про-ГЕРБ крилото в БСП и заздрави лидерството си, това ще намали рязко възможностите пред Бойко Борисов да си намери партньори и вляво, и вдясно. И ще го постави под тежък избор какво да прави с ДПС.

Затова можем да очакваме, че през следващите месеци ще се направи всичко възможно да се предотврати подобно развитие. Прокуратурата вероятно ще се активизира още повече срещу всички, които не са с ГЕРБ и ДПС, скандалите ще валят един след друг. Битката сегашната ситуация да се запази вече започна и от нея се очаква опонентите на сегашните силни да станат по-малко, по-слаби и по-тихи. Ако спечели отборът, който сега дърпа конците в държавата и все по-голяма част от икономиката, може да очакваме всички основни характеристики на това управление да се засилят. Това означава да се овладеят всички публични парични потоци и понеже това изглежда е недостатъчно - и все повече частни бизнеси.

Залогът сега е дори по-голям от обикновено. През следващите няколко години - дали като грантове, дали като заеми, ще започнат да идват парите от фонда на ЕС за възстановяване от корона кризата. На етапа изглежда, че те ще са доста над 10 млрд. евро и това прави залога за идващите избори още по-голям. Контролът над политическата власт ще направи потъването им в търбуха на олигархията леко и незабелязано. Другият вариант ще бъде тези пари да се използват за ударна трансформация на българската икономика, така че тя да бъде адекватна на новия свят. През следващите месеци ще се води битката за това кой от тези варианти на бъдещето ще се случи. И понеже значението на тази битка, изглежда, е изключително важно, ще се използват всички възможни средства и целият арсенал от налични оръжия за спечелването й. Накратко, предстоят бурни месеци, които ще определят идващите години.

В тази картина няма добро бъдеще

Живко Георгиев, социолог, пред "Капитал"

Безспорно навлизаме и в предизборен период, но още не сме наясно с много неща - с епидемиологичната обстановка, която у нас се разви малко особено, със социално-икономическите измерения на кризата, които ще се проявят вероятно през есента и зимата. Политическата среда не е в състояние да генерира нормален, без PR и без наглост диалог с обществото.

Допреди 10 години поне имаше борба на идеи, сега и политиката, и обществото са в насипно състояние, а организиращите елементи са коалиции на частни интереси между политическия елит и клиентелите му. В тази картина няма добро бъдеще. Всички тези скандали, които преди биха довели до социални експлозии, сега се приемат с привикване и спад на чувствителността.

Няма политически жизнеспособни субекти, които да върнат ситуацията в полето на разума, на идеите и на служенето на каузи в политиката. БСП е в незавидна ситуация - не само с тежките вътрешни проблеми, но най-вече с дефицита на идеи и лица, които да въплътят една нова версия на гражданското ляво. Що се отнася до политическия проект на Цветан Цветанов, той е зависима величина - и от бившата си позиция в ГЕРБ и от прокуратурата. Може да постигне разпиляване на вот около 2-3% от периферията на ГЕРБ, но при по-големи амбиции може бързо да бъде респектиран, защото е уязвим. Социологическите проучвания дават на партията на Слави Трифонов между 5 и 9%, но профилът на хората зад тях е на мразещи политиците и политиката. Не вярвам г-н Божков да излезе със собствен политически проект, но в кампанията му има просветителски елементи за това докъде е стигнало упражняването на властта в България - добър повод за осмисляне на средата, в която живеем.

На тези избори ролята на прокуратурата ще е голяма - вероятно по-голяма от тази на ЦИК, но дано не е по-голяма от тази на избирателите.

Гражданското общество изглежда неспособно за колективно действие - седи си във фейсбук и там се реализира. Ако в следващия политически цикъл натрупалите се сериозни проблеми не бъдат решени, ще продължат деструктивните процеси на задълбочаване на неравенствата, отчуждението на гражданите от държавността, рушенето на социални защитни системи. Това ще направи България неконкурентоспособна, а води и до големи рискове.