Само 1% от пловдивчани са с антитела за коронавируса

Резултатите са от първото представително проучване, правено в България. 3% пък са положителните тестове сред изследвани 200 медици в Града под тепетата

Само 1,08% от пловдивчани са имали среща с коронавируса. Това показват крайните резултати от първото в България представително проучване за антитела. Отделно то включва и тестове сред близо 200 медицински лица в града, като сред тях 3% са положителните проби.

Проучването стартира в средата на месец май, а по думите на националния здравен инспектор доц. Ангел Кунчев Пловдив е избран заради добрата медицинска и лабораторна база, както и заради нивото на заболеваемост в града, което е около средните стойности на страната.

"Резултатите показват, че има много ниско ниво на серопревалентност. Това означава, че българското общество в много малък процент се е срещало с вируса. Ако чакаме да стигнем 70% и да достигнем общ и колективен имунитет, трябва да минат 2-3 години с този темп и ще платим висока цена в човешки животи", коментира доц. Ангел Кунчев.

Какви са резултатите

В изследването всъщност са включени две отделни проучвания.

Първата и най-важната част, която е и единствената представителна статистически, обхваща 553 души от 291 домакинства, като само 6 души от тях са имали положителни тестове за антитела. Домакинствата са от шестте района на града, като са разпределени пропорционално на гъстотата на населението. Предварително съгласие да бъдат тествани всъщност са дали 1108 души, но само около половината от тях в крайна сметка наистина са дали кръв. Според екипа обаче и бройката, и методологията са достатъчни, за да се покрият изискванията за представителност.

Втората част от изследването е сред рискова група - 200 медици. От тях също шест души са с положителен тест за антитела, което е 3% от всички.

Има и трето проучване, което обхваща непредставителна група доброволци - общо 249 души, като са установени 10 лица с антитела срещу SARS-CoV-2, което e 4.01 %. Д-р Савина Стоицова, която е ръководител на изследването, посочи, че това са хора, които много активно са търсили екипа и са искали да се включат в изследването. Тя отбеляза, че много от тях всъщност са имали съмнения за прекарана инфекция, били са в досег с рискова група или пък са пътували. С това се обяснява и по-високият процент на положителните проби сред тях.

Областният управител на Пловдив Дани Каназирева пък посочи, че иска да разсее предразсъдъците към ромското население като едва ли не основни носители на заразата. Тя и посочи, че над 20 теста са направени в квартал "Столипиново", а 10 - в "Шекер махала", като от тях няма нито един положителен резултат.

Какво означават резултатите

"Резултатите като цяло показват ниско ниво на колективен имунитет, което е индикация, че много малко хора до момента са се срещали с вируса. Нивото е сравнимо с нивата, установени в други проучвания в страни при подобни нива на заболеваемост и епидемиологична обстановка", каза доц. Кучев. Това означава, че огромната част от населението е уязвима за коронавируса.

Част от данните от проучването всъщност станаха ясни още миналата седмица. Интересно е, че и дванадесетте положителни проби от кръвните тестове сред представителите на домакинствата и медиците са показали наличие на имуноглобулин А (IgA). Това са едни от краткотрайните антитела, които се образуват още когато инфекцията е активна. Известно време след отшумяването й се появяват дълготрайни антитела (IgG). Такива обаче не са открити. Хората с положителни резултати са били подложени и на PCR тестове, които обаче са се оказали отрицателни.

Това може да означава, че те са прекарали инфекцията съвсем наскоро и все още нямат изградени дълготрайни антитела. Не е напълно изключена все пак и грешка от серологичните тестове, въпреки че по думите на доц. Кунчев те са "99,9% сигурни". Точният им производител не е оповестяван, но при обявяването на старта на проучването преди месец стана ясно, че след анализ на няколко продукта е избран тест, използващ метода ELISA, който като цяло се смята за по-надежден в сравнение с имунохроматографските тестове, или т.нар. бързи тестове, с които бяха изследвани по-рано рискови групи като полицаи и шофьори. И все пак серологичните тестове като цяло не са напълно безгрешни.

Защо е важно проучването

Серологичните проучвания за имунитета на населението са много важни, за да се получи добра представа в каква степен и как се разпространила заразата дотук. Това дава и шанс на епидемиолозите да нагодят последващите си стратегии за борба с разпространението й.

Подобни проучвания в много други градове засега показват, че спорната практика за умишлено изграждане на колективен имунитет по-скоро не е опция. Дори силно засегнати от епидемията градове след направени серологични проучвания се оказва, че са твърде далече от колективен имунитет, за какъвто е нужно около 70% от населението да е имало досег с вируса. Така изграждането му би отнело години, а рисковете са твърде високи.

Дори в Стокхолм, където ограничителни мерки на практика нямаше - точно с цел за по-бързо изграждане на колективен имунитет в населението, делът на хората с анитела е едва малко над 7%. В тежко засегнатия Мадрид пък само 12% имат антитела, а в Ню Йорк, също особено силно ударен от епидемията - малко под 20%. Единственото изключение засега е Бергамо - епицентърът на тежката италианска епидемия, където около 57% от населението е имало досег с коронавируса. Градът обаче бе ударен изключително тежко от заразата, здравната система не успяваше да поеме болните и смъртността бе много висока.

"Много малък процент от обществото се е срещало с вируса. Това означава, че всички теории от рода "Дай да го пуснем да се вихри и така да изчезне" от епидемиологична гледна точка са една голяма глупост", каза доц. Кунчев.

Резултатите и анализа ще бъдат публикувани в научни издания, което по думите му е много важно редом с друго, за да може България да участва с представителни данни и в международните бази данни и други международни изследвания. Медотологията на изследването е разработена с помощта на експерти от чужбина, включително на български анализатор на данни и доктор по биоинформатика - Виктор Сендеров, който в момента работи в Природонаучния музей в Стокхолм. По думите на Кунчев тя гарантира както географска, така и възрастова и етническа представителност на извадката за града. Изследването е направено според изискванията на Световната здравна организация.

То е струвало общо около 58 хил. лв., което според доц. Кунчев е около 10 пъти по-малко от реалната цена на такива проучвания.