В сряда "Дневник" разкри, че лични снимки (заедно с друг обвиняем бизнесмен - Васил Божков и съпругата му), за които Пламен Бобоков твърди, че са били на телефона му, бяха публикувани от близка до властта и прокуратурата жълта медия.

Според юристи, специализирани в сферата на защита на човешките права и наказателния процес, подобен подход трудно може да намери правна опора - както в Европейската конвенция за правата на човека, така и в Конституцията и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Какво казва законът?

Конституцията казва съвсем ясно, че "свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени", като изключение от тази защита е допустима само с "разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления". НПК повтаря този текст, като уточнява, че задържането и изземването на кореспонденцията става само с предварително съдебно разрешение, а без такова кореспонденцията може да се задържи и след това да се поиска разрешение от съда за нейното изземване. Последното изключение е допустимо само за разкриване на престъпления, свързани с тероризъм и разпространение на наркотици.

адвокат Стоян Мадин

Фотограф: Анелия Николова

"Телефоните като апарати могат да са носители на чувствителна лична информация, защитена от Конституцията - чл.32, и чл.8 от ЕКЗПЧ, която е записана на самият апарат. Проблем обаче създава обстоятелството, че посредством телефоните полицията и прокуратурата могат да получат достъп до акаунти, които съдържат кореспонденция. Ако телефонът е приобщен по делото като иззет в хода на претърсване и изземване, личен обиск или е предаден доброволно, това не означава по подразбиране и разрешение за задържане и изземване на кореспонденция, за което си има съвсем отделен ред. Телефонният апарат е приобщен по делото, защо най-вероятно се твърди, че съдържа информационни данни, които могат да имат значение за него. Акаунтите (социални мрежи, скайп, месенджъри) обаче, първо, не се съдържат на телефона и, второ, при всички положения са носители на кореспонденция. Всеки опит на разследващите да заобиколят специалния ред по чл.165 от НПК ще доведе до много сериозно процесуално нарушение", коментира адвокат Стоян Мадин, който има дългодишен опит като съдия и прокурор, както и специализации по защита на човешките права в Европейския съд по правата на човека и университета в Остин, Тексас.

Пламен Бобоков

Фотограф: Надежда Чипева

В случая с Пламен Бобоков той е предоставил доброволно мобилния си телефон, както и всички кодове и пароли за него. Адвокат Ина Лулчева, която го представлява, коментира, че Бобоков е направил така, защото е бил убеден, че не е правил нищо укоримо: "Това, че е разговарял с високопоставени политици, е престижно. Те не са престъпници, нали?"

В прессъобщенията на прокуратурата се твърди, че президентския съветник Пламен Узунов е предал добровлно единия си телефон и кодовете за него, едно от устройствата е било повредено, а за друго е предоставен грешен код.

Юристите са разделени във вижданията си дали доброволното предаване на телефона освобождава разследващите от задължението да потърсят съдебно разрешени за достъп до кореспонденцията в него.

В свое решение от 2019 г. Върховният касационен съд приема, че "няма никаква пречка след доброволно предаване - в конкретния случай на джиесема, в който се намират изпратените съобщения - да се направи проверка на съдържанието на апарата и да се стигне до тях. Както е и сторено в процесния казус. М. сам се е съгласил да предаде на органите на разследване своето мобилно устройство и няма нужда от съдебна намеса по този повод. Последната е необходима, когато при липса на съгласие на едно лице чрез използване на процесуалния инструментариум, се посяга върху същностни конституционно гарантирани права, свързани с неговата неприкосновеност."

Михаил Екимджиев

Фотограф: Георги Кожухаров

Адвокатът правозащитник Михаил Екимджиев заема по-различна позиция. Според него това, че телефонът е предаден доброволно, не освобождава прокуратурата от задължението да поиска съдебно разрешение, защото само съдът може да прецени дали са налице законовите изисквания за разкриване тайната на кореспонденцията.

Сходна е и позицията и на адвокат Мадин за случаите на доброволно предаване: "Тук по аналогия с разпитите може да се поддържа тезата, че разследващите и прокуратурата преди пристъпване към това действие следва да разяснят на обвиняемия или на свидетеля, че може да не предават апаратите и паролите си, ако смятат, че в тях може да има информация, която да ги уличи в извършване на престъпления - тях или техни близки. Правото да неуличиш себе си в престъпление е дълбоко залегнало както в Конституцията ни, така и в Европейската конвенция за защита правата на човека"

Основният проблем - законно ли и е да се публикуват

Другият според юристи по-важен въпрос, свързан с практиката на държавното обвинение да изпраща части от комуникация, е дали това е оправдано от законова гледна точка. Тук адвокатите, с които разговаряхме, са категорични - не е.

Адвокат Ина Лулчева не е съгласна с твърдението на прокуратурата, че съобщенията се публикуват, защото има обществен интерес - според нея разкриването на тайната на кореспонденцията не може да става заради "обществения интерес", а само за посочените в закона цели - "разкриването на тежки престъпления". Тя дава пример: "Иззет е телефон, в който има съобщение, че Иван се готви да извърши убийство. Съобщението може да се публикува, за да се призове обществото да се намерят свидетели."

Адвокат Михаил Екмиджиев поставя въпроса принципно: "Всеки конкретен казус трябва да се разглежда индивидуално, защото е несъмнено, че когато е налице явен обществен интерес - например става дума за политици, този обществен интерес превалвира защитата на кореспонденцията."

Той прави уточнението, че когато това публикуване става избирателно, прокуратурата действа "неморално и неправомерно" и нарушава презумпцията за невиновност. Екимджиев напомня, че "по-лошото от неприлагането на закона е избирателното му прилагане".

На практика с всекидневните си прессъобщения, съдържащи части от кореспонденция, прокуратурата води кампания, която няма много общо с правомощията й по закон. В четвъртък Пламен Бобоков заяви, че има и кореспонденция с премиера Борисов, която обаче не е обявена от прокуратурата, потвърждавайки на практика обвиненията от държавния глава, че се действа избирателно. "Аморално и превратно използване на институционални правомощия - внимавай какво правиш, защото ще пуснем следващия епизод", коментира адвокат Екмиджиев.

"Фрагментарното публикуване на произволни, извадени от контекста разговори, снимки или друга информация може да създаде усещането и разбирането в публиката, че определено лице е извършило престъпление и това преди да е приключил процеса срещу него, с което държавните органи са нарушили презумпцията за невиновност. Също така тези действия на прокуратурата по разкриване на информация трябва първо да се основават на закона и второ - да преследват някаква легитимна цел, да са необходими в едно демократично общество и да са пропорционални на правото на личен живот на засегнатите лица и правата им, гарантиращи справедливостта на процеса срещу тях. Не виждам как едно такова публикуване на информация, и то на такъв ранен етап преследва някаква легитимна цел, още по-малко това е необходимо в едно демократично общество", коментира адвокат Стоян Мадин.

Двамата юристи са категорични, че "изтичането" на лични снимки от иззетия от прокуратурата телефон на Бобоков към жълти медии не може да намери каквото и да било законово оправдание. "Това е драматично нарушение на правото на личен живот", заяви адвокат Екимджиев.

"Очевидно след като определени материали от разследването се озовават в медиите, то отговорността тука е за органа който ръководи разследването - прокуратурата. По никакъв начин допускането на такива снимки в медиите не може да бъде оправдано с правото на информация. Според мен по-скоро се търси внушение, че Бобоков е част от някаква твърдяна за престъпна организация, което пък не е нищо повече от нарушаване презумпцията за невиновност", коментира Стоян Мадин.

От разпространените от държавното обвинение скрийншотове със съобщения се вижда, че данните най-вероятно са извлечени с помощта на софтуера Cellebrite, който се използва и от американските служби за сигурност. Въпросният софтуер пази изключително подробни логове за това каква информация и била извлечена от телефона и кога е станало това, а също и как е била копирана въпросната информация.

Една аналогия - през януари Комисията по правни въпроси към Камарата на представители на Конгреса на САЩ публикува документ, съдържащ извлечена (отново чрез Cellebrite) whats app кореспонденция на бизнесмена от украински произход Лев Парнас. Съобщенията са анализирани в рамките на разследването за натиск на Тръмп над украинските власти да разследват негови опоненти. Това е единствената прилика с действията на българската прокуратура.

Какви са разликите:

• комуникацията беше изпратена до медиите, но не "на парче", а във файл от 20 страници, съдържащ всички съобщения и целия контекст и други доказателства. Те бяха анализирани и събрани по ясна процедура, по която действа комисията (в която влизат представители на управляващите и опозицията). Докладът беше публикуван не в отговор на коментар на Парнас или някой от свързаните в него, а именно следвайки ясно разписаните правила;
• към момента на публикуването на информацията Парнас беше обвиняем от няколко месеца за престъпленията, които имаха нещо общо със съдържанието на съобщенията. В смисъл - американските власти не публикуваха нищо встрани от тези обвинения;
• в случая става въпрос за политическо разследване (което можеше да доведе до импийчмънт на американския президент), което оправдава тезата за обществения интерес.

Как ще продължи sms кампанията на прокуратурата можем да предположим от думите на главния прокурор Иван Гешев от четвъртък: "Анализът на експертизата само на мобилните устройства - телефони и айпади, е над 260 гигабайта. "Война и мир" е около пет гигабайта. Продължава анализът на тази информация."