По пътя на Орбан и Путин със закона за НПО сектора
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

По пътя на Орбан и Путин със закона за НПО сектора

Според сайта на парламента вносителят Искрен Веселинов, съпредседател на "Обединени патриоти", има образование като юрист и инженер. Няма данни за професионалната му дейност преди влизането му в политиката като общински съветник на ВМРО през 1999г.

По пътя на Орбан и Путин със закона за НПО сектора

Проектозаконът на "Обединени патриоти" за регистрация на неправителствените организации с чужди донори не се вмества в базисни международни стандарти

5634 прочитания

Според сайта на парламента вносителят Искрен Веселинов, съпредседател на "Обединени патриоти", има образование като юрист и инженер. Няма данни за професионалната му дейност преди влизането му в политиката като общински съветник на ВМРО през 1999г.

© Юлия Лазарова


Само две седмици след като Съдът на ЕС (СЕС) в Люксембург осъди Унгария за рестриктивния закон за прозрачността, който налага регистрация на неправителствени организации (НПО), получаващи финансиране от донори в чужбина, в България коалиционният партньор на управляващите - "Обединени патриоти", внесе в парламента законопроект, пред който законът на Орбан бледнее.

Депозираният в сряда проект за промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел не просто налага регистрация на юридическите лица с донори от чужбина (само на тях), вменява задължение на ръководителите им да подават декларации в антикорпционната комисия (но не и на ръководителите на другите НПО, които са на хранилка на бюджета) и дава възможност за бъдат заличавани по искане на министъра на финансите. Нещо повече - паралелно с това законът обезсмисля новосъздадения Съвет за развитие на гражданското общество и изрично премахва предвидения контрол върху разходването на публичните средства, с които държавата финансира неправителствения сектор.

Кризисен пиар, предизборно позициониране или продължение на атаката срещу независимото гражданско общество

На фона на ясните международни стандарти за задължението на държавата да гарантира свободата на сдружаване, изразени не само в решението на СЕС за Унгария, но и в неотдавнашния доклад на Венецианската комисия за финансиране на сдруженията, позицията на Комисията по правата на човека към ООН, практиката на Съда в Страсбург и т.н., внесеният законопроект е толкова арогантен, че по-скоро налага впечатлението, че цели нарочен шум в системата за отвличане на публичното внимание от актуалните скандали във властта или е опит за предизборно позициониране на "Обединени патриоти".

Ако такъв закон бъде приет, България ще се нареди в списъка на държави като Русия, Унгария, Полша, а отскоро и Азебрайджан, където се в преприема преследване на опозиционни неправителствени организации и правозащитни активисти, включително и по критерий финансиране от чужди донори (в путинова Русия такива организации са официално окачествени като "чужди агенти").

От друга страна обаче, тази инициатива идеално се вписва в последователните атаки на знакови представители на институциите и на медиите, близки до Делян Пеевски към независимата част от неправителствения сектор, която успява да е независима от властите благодарение именно на публично финансиране от чуждестранни донори, които подпомагат гражданското общество. Тези атаки напоследък са особено активни по отношение именно на Съвета за развитие на гражданското общество към МС, в който влязоха част от независимите граждански организации. Оттогава в много от медиите на Пеевски тече кампания за отмяна на този избор. Наскоро антикорупционната комисия КПКОНПИ, оглавявана от бившия главен прокурор Сотир Цацаров лансира теза за въвеждане на нови критерии за избор на този съвет, за да имало по-широка представителност.

В този контекст се вписва и решението на правосъдния министър Данаил Кирилов да отмени жребия за избор на членове на Гражданския съвет към новия орган за наблюдение на съдебната реформа с аргумент, че не му харесва изборът.

За организациите с донори от чужбина - отделен регистър, ревизии и на отчет в КПКОНПИ

Законопроектът въвежда задължение за всяка НПО, която е получила финансиране над 1000 лв. от чужда държава или от чуждестранно лице (освен ако става дума за финансиране със средства на ЕС) да подаде декларация в Министерството на финансите, заедно с "писмени доказателства за източника и размера", при това - в 7-дневен срок от получаване на финансирането. Тези декларации се вписват в нарочен регистър при министъра на финансите, а самото деклариране на финансиране от чужбина е основание за министъра да нарежда финансова инспекция на въпросното НПО от Агенцията за държавна финансова инспекция. При недеклариране на получено от чужбина финасиране или при недеклариране в срок, съответната НПО се глобява, а министърът може да иска спирането й. При повторно нарушение министърът може да наложи и прекратяването на организацията.

Това обаче далеч не е всичко. Предлага се допълнение в антикорупционния закон, според което председателите и членовете на управителните органи на такива организации се задължават да подават декларации за имущество и интереси пред КПКОНПИ. Такова задължение няма за ръководствата на други организации, включително за тези, които получават публично финансиране от българската държава.

Съветът за развитие на гражданското общество се обезсмисля

Законопроектът съществено ограничава функциите на Съвета за гражданско развитие, като се предлага отмяна на основни негови правомощия - изготвянето на план за действие по Стратегията за развитие на гражданското общество, който се предлага на МС, проследяването на изпълнението на този план, определянето на приоритетите, правилата и процедурите за разпределяне на публичните средства за насърчаване и подкрепа на проекти с обществено значение, оценка на резултатите и постиженията на гражданските организации и т.н.

Особено интересно е обаче предложението (и мотивите към него) за премахване на ангажимента на Съвета да събира информация за финансирането на гражданските организации с публични средства с цел определяне на ефективността на отпусканите средства, както и въобще да отпадне закрепеното в закона правило, че държавата ежегодно предвижда в бюджета средства "за насърчаване и финансова подкрепа на проекти с обществено значение на юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност".

Без централизирана информация за отпуснатите от бюджета пари за НПО - можело да се използва

От мотивите на законопроекта става ясно, че вносителите не одобряват централизираното събиране на данни за отпуснатите от бюджета средства за неправителствени организации и настояват това да си остане дейност и информация, раздробена по ведомства и общини. В проекта се предлага да отпадне правомощието на Съвета да събира информация от органите на централната и местната власт за предоставените от тях бюджетни средства за подпомагане на неправителствени организации и да анализира ефективността на тази дейност.

Сегашният текст на закона дава възможност в Съвета да се концентрира информацията кои държавни структури на кои неправителствени организации са предоставили подпомагане и за какви дейности, пише в мотивите, без да се казва изрично дали това, само по себе си, е добро или лошо. Очевидно обаче вносителите го смятат за лошо, защото предлагат да се премахне под претекст, че наличието на такава централизирана информация щяло да бъде използвано за очертаване на приоритетите за следващото финансиране (!). Нямало ясни критерии за това, казват вносителите и на практика предлагат да остане сегашното положение, при което "отделни министерства подпомагат неправителствените организации в своята си сфера на компетентност. Напр. Министеството на отбраната подпомага организации на ветерани, Министерството на културата - за дейности по културата, Министерството на правосъдието - за дейности в сферата на съдебната власт и върховенството на закона и т.н.", се казва в мотивите.

Другояче казано, всяко ведомство си харчи държавни пари както то си прецени, за организиции и проекти, които то си хареса, по неясни критерии, и без да дължи оценка на ефективността на този харч. Без да има централизирана информация за разходваните държавни пари за подпомагане на НПО сектора, без централизиран контрол и без анализ на ефективността.

"Капитал" зададе по телефона въпрос на вносителя, подписал се на първо място - Искрен Веселинов, съпредседател на групата на "Обединени патриоти", защо законопроектът изключва контрола върху бенефициентите на пари от държавния бюджет, а въвежда контрол върху получените от чужди донори пари. Отговорът бе, че държавата и сега осъществява контрол. На въпрос защо пред КПКОНПИ ще декларират само ръководителите на организации, бенефициенти от чужди донори, но не и тези, които са получили пари от държавата, Веселинов каза, че може би е пропуск.

Не пожела обаче да отговори на въпрос познава ли международните стандарти в тази област и последното решение на Съда на ЕС в Люксембург по делото, заведено от ЕК срещу Унгария.

Какви стандарти очерта Съдът на ЕС по делото срещу унгарския закон

На 18 юни т.г. СЕС се произнесе с решение по дело C‑78/18) с предмет унгарския Закон № LXXVI от 2017 г. за прозрачността на организациите, които получават финансова подкрепа от чужбина (закон за прозрачността), с който се налагат задължения за регистриране, деклариране и оповестяване на някои категории организации на гражданското общество, получаващи пряко или непряко чуждестранна подкрепа над определен праг и съответни санкции за неспазилите тези задължения.

СЕС обяви този закон за несъответстващ на правото на ЕС, въвеждащ дискриминационни и необосновани ограничения, които противоречат на свободата на движение на капитали, както и на правото на зачитане на личния и семейния живот, правото на защита на личните данни и на свободно сдружаване. Законът за прозрачността не може да бъде обоснован от нито една от целите от общ интерес, на които се позовава Унгария, посочи СЕС. Принципно посочената цел за увеличаване на прозрачността на финансирането на неправителствени организации, които по своето естество са в състояние да влияят на общественото мнение и да накърнят важни за държавата интереси, е легитимна цел, приема СЕС.

Това обаче не оправдава приложената "презумпция, че всяка финансова подкрепа от физическо или юридическо лице, установено в друга държава членка или в трета страна, и всяка получаваща такава подкрепа организация на гражданското общество сами по себе си могат да застрашат политическите и икономическите интереси на първата посочена държава членка и необезпокояваното функциониране на нейните институции". А точно това е презумпцията, която този закон прилага по принцип. Това, от своя страна, би могло да има възпиращ ефект върху финансирането от чужди донори.

В решението се цитира и практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, според която законодателства, които значително затрудняват дейността на сдружения чрез установяването на по-строги изисквания за регистрирането им, чрез ограничаване на възможностите им за финансиране, чрез налагането на задължения за деклариране и оповестяване, които могат да им създадат негативен образ, или чрез излагането им на риск от санкции, и по-специално прекратяване, така или иначе следва да се квалифицират като намеса в правото на свободно сдружаване.

Венецианската комисия: Ограниченията пред НПО сектора са допустими само ако са насочени срещу реалн, а не хипотетична опасност

Решението на СЕС е само последното от множеството становища на авторитетни международни институции, в които се очертават стандартите, свързани с финансиране на сдружения в контекста на правото на сдружаване, правота на свободно изразяване и правото на лична тайна.

През март т.г. Венецианската комисия (Европейска комисия за демокрация чрез право) публикува доклад за финансирането на сдруженията, в който изрично се отбелязва, че свободата на сдружаване включва правото на сдруженията да търсят финансови ресурси. Това право може да бъде ограничавано само от закон, само в интерес на националната или обществената сигурност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите и то - доколкото е необходимо с оглед преследваната цел. Така например, ако става въпрос за борба с финансирането на тероризма и прането на пари, задължението за деклариране и обявяване на източника на финансиране не изглежда адекватната мярка, държавата има други органи и методи за проследяване на това, се казва в доклада на ВК.

"Ограниченията на свободата на сдружаване могат да се считат за преследващи легитимна цел само ако са насочени към предотвратяване на реална, а не само на хипотетична опасност. Следователно всички ограничения могат да се основават единствено на прее дварителна оценка на риска, показваща "правдоподобни доказателства" за достатъчно непосредствена заплаха за държавата или за демократичното общество. Абстрактна "обществена загриженост" и "подозрения" относно законността и честността на финансирането на НПО сектора, без да сочи конкретен анализ на риска, свързан със специфичното участие на НПО сектора в извършването на престъпления, не могат да обосноват ограниченията на това право", се казва още в доклада.

Само две седмици след като Съдът на ЕС (СЕС) в Люксембург осъди Унгария за рестриктивния закон за прозрачността, който налага регистрация на неправителствени организации (НПО), получаващи финансиране от донори в чужбина, в България коалиционният партньор на управляващите - "Обединени патриоти", внесе в парламента законопроект, пред който законът на Орбан бледнее.

Депозираният в сряда проект за промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел не просто налага регистрация на юридическите лица с донори от чужбина (само на тях), вменява задължение на ръководителите им да подават декларации в антикорпционната комисия (но не и на ръководителите на другите НПО, които са на хранилка на бюджета) и дава възможност за бъдат заличавани по искане на министъра на финансите. Нещо повече - паралелно с това законът обезсмисля новосъздадения Съвет за развитие на гражданското общество и изрично премахва предвидения контрол върху разходването на публичните средства, с които държавата финансира неправителствения сектор.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • evpetra

    Колко ли още безобразия ще натворят обединените идиоти до края на мандата им?!

  • 2
    nca43604694 avatar :-|
    Данчо

    Унгария не я мислете, има си Орбан.

  • 3
    snm1486320369516567 avatar :-|
    GS

    На мен не ми се връща в комунизма? Кой нормален би искал да си го причини?

  • 4
    wuy30563015 avatar :-|
    wuy30563015

    Комунизъм другарко никога не е имало, но трябва да се върне социализмът, и всички крали на бесилото.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK