София отваря врати за публично-частни паркинги
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

София отваря врати за публично-частни паркинги

София отваря врати за публично-частни паркинги

Столичната община ще позволи на частни инвеститори да строят в общински терени паркинги или да изграждат сгради с паркинг

Анина Сантова
7342 прочитания

© Юлия Лазарова


Темата накратко
  • Столичната община има нова идея за решаване на проблема с паркирането
  • На частни инвеститори ще се позволи да строят в общински терени паркинги или да изграждат сгради с паркинг
  • Центърът за градска мобилност инвестира малко в общински паркинги и няма изгледи скоро да промени това

"В последните години тук става все по-трудно и това го усеща всеки един от нас." Така кметът на София Йорданка Фандъкова оцени възможностите за паркиране в града в началото на юни. Липсата на достатъчно паркоместа в най-големия български град е очевадна. Унищожават се зелени площи, задръстват се улици, а в някои квартали паркирането вече е ежедневна война, която свършва често с бой. На този фон досегашните действия на администрацията на Фандъкова бяха доста неадекватни.

Този път общината има нов подход. Решението е изграждането на паркинги в кварталите да става с помощта на частни инвеститори. Те ще могат да ги строят в общински терени или направо да изграждат цели сгради с паркинг, който после става общинска собственост. Целта е да се наблегне на осъществяването на публично-частно партньорство в тази сфера, тъй като София има "по-приоритетни обекти" и малък публичен ресурс.

Идеята за ПЧП принципно не е лоша, а българските градове ще имат нужда от такива в бъдеще. Има обаче няколко проблема: първо, вратата ще бъде широко отворена за инвеститори, които искат да строят сгради срещу ангажимент за паркинг, което само по себе си е безсмислено, тъй като не решава никой проблем; и второ, съблюдаването на правилата ще зависи от същите органи, които превърнаха обществените поръчки и инспекциите в града в пародия на законност.

Къде отиват парите от синята зона

Самата община така или иначе не отделя средства от бюджета си за изграждането на паркинги. Тази отговорност носи нейното дружество "Център за градска мобилност" (ЦГМ). Досега ЦГМ удобно забравяше за нея. Още при обособяването на "синя" и "зелена" зона едно от обещанията беше, че със събраните средства ще се изграждат именно паркинги. На въпрос на "Капитал" за приходите от зони за 2019 г. от ЦГМ отговарят, че са били събрани общо 19.4 млн. лв. без ДДС, като в тях не влизат тези от общо шестте буферни паркинга. Единственият паркинг, за който са отишли част от тези пари, е този на метростанция "В. Левски", който чака довършителни работи от години. Останалата част от инвестиционната програма за годината се изразява във "възстановяване на тротоари, поддържане на зоните и подкрепа за изпълнение на транспортната задача на градския транспорт".

На въпрос на "Капитал" дружеството казва, че "следва конкретна политика за обществените паркинги". До седмици ще се реши дали следващият паркинг, в който ще се инвестира, ще е на "Сливница" или на Централна гара, тъй като се подготвят идейните проекти за довършването им.

Липсата на публична разбивка за приходите и разходите на дружеството подтикна общинския съветник от "Демократична България" Симеон Ставрев да изпрати запитване до общината. Три месеца по-късно Ставрев получава отговор: 10% от общите приходи, които заедно с постъпленията от наказателните "паяци" и скоби са на стойност 26 млн. лв., отиват за паркинга до стадиона, а 5% - за тротоари. Това повдига въпроса в такъв случай за каква услуга по-точно плащат гражданите на София. "Има огромна нужда да се разчистят тротоарите от коли в районите, затова има намерения да се разширява зоната. При положение обаче че събраните средства от нея не се инвестират после в паркинги или тротоари, аз не виждам как общината иска това от гражданите. Ако ЦГМ е само преразпределител на едни пари, то трябва да се обмисли изцяло тази политика и да се каже точно колко средства отиват за ремонти, колко за градския транспорт и тротоарите", коментира той пред "Капитал".

Освен това дружеството отделя 8 млн. лв. годишно за прословутата тикет система на обща стойност 83 млн. лв. Високата сума преди време беше обяснена с това, че ще има камери в градския транспорт. "Въпросът е защо ще плащаме за камери, вместо тези средства да отиват за паркинги, както беше предвидено", пита Ставрев.

ЦГМ вече има ново оправдание: коронавирусът. Дружеството е в тежко финансово положение със загуба 24 млн. лв., от което ще бъде спасявано най-вероятно със следващи актуализации на общинския бюджет. Дори да искаше (а е очевидно че няма такова желание), ЦГМ не може да прави нови паркинги.

"Една трета от събраните приходи на ЦГМ отива за несъществуваща още тикет система, а останалите средства потъват в дупката в градския транспорт, вместо да се правят паркинги и тротоари", казва Симеон Ставрев, общински съветник от "Демократична България" (вдясно)
Фотограф: Юлия Лазарова

Две врати за частния интерес

Така е очевидно, че единственото спасение за София ще бъде публично-частното партньорство. Новата програма предвижда паркинги върху пустеещи в момента общински терени, определени от общината именно за тази цел. Те ще се строят от частни инвеститори, избирани с конкурс и ще се стопанисват от него в продължение на 30 години. Инвеститорите ще определят цените и ще събират приходите от ползване, а след като изтече срокът, за който се счита, че ще бъде постигната рентабилност, ще връщат паркинга на общината. Това ще става само при положение че живеещите в квартала са съгласни. За всеки конкретен парцел районният кмет ще е длъжен да проведе обществено обсъждане.

Общинският съвет ще гласува Програмата за общински паркинги с частни инвестиции на 23 юли

"Ще строим паркинги само там, където хората ги искат", коментира пред "Капитал" общинският съветник от ГЕРБ Георги Георгиев, който е един от вносителите. Според него този модел е доста добър, защото наистина ще реши проблема, без да се губи време. "Нашите приоритети са буферните паркинги, а в кварталите с наличните средства, които са ограничени, искаме да инвестираме в зелени площи, улици и тротоари. За тази дейност, която не е приоритетна, най-добрият вариант е този. Надяваме се да има желаещи инвеститори, които да преценят, че ще им е изгодно", казва той. Към момента с помощта на районните кметове са били идентифицирани 15 потенциални парцела за паркинги, но за голяма част от тях се оказва, че ще трябва да се направят промени в подробните им устройствени планове.

Другият начин, предвиден в програмата, обаче ще бъде доста по-апетитен за частния интерес. Общината ще позволи на инвеститор да построи сграда върху обществен терен с уговорката, че ще изгради и паркинг, който да бъде нейна собственост. Става въпрос за терени, които са със смесено предназначение, в които е позволен например строежът на бизнес сграда. "Ако не се реализират строежи, имотите пустеят, ние не реализираме печалба от тях. Затова искаме да дадем възможност за инвестиции, от които частният собственик придобива част от сградата, построена върху имота, а другата част е наша", казва Георгиев. Това ще се случва след обсъждания и решения на Столичния общински съвет и под контрола на Направление "Архитектура и градоустройство".

"Разчитаме на инициатива на предприемчиви хора и гарантираме оптимално обществен интерес. Най-лесно е да се критикува обаче никой не дава формула за решение", коментира Георги Георгиев, който е председател на комисията за финанси и бюджет и общински съветник от ГЕРБ.
Фотограф: Велко Ангелов

Това обаче е странна идея. Първо, защото ако не е изключително добре прецизиран (а досегашните действия на надзорниците не вдъхват доверие), отваря вратата за най-лошите страни на публично-частното партньорство, в които общественият интерес винаги е изигран за сметка на частния. И второ, защото ефектът от паркингите ще се нулира от новите сгради - инвеститорите така или иначе искат да строят сгради, като в случая вместо да плащат земята, просто ще представят паркинга като общински. "Проблемът с презастрояването ще се задълбочи със строежа на нови сгради, било то с паркинг", отбелязва Андрей Зографски от "Спаси София". "Общината си връзва ръцете с едни договори и след това, като вече е късно, всички си говорим колко лошо за съжаление се е получило", казва той.

Именно изпълнението на идеята е най-притеснително и според общинския съветник от "Демократична България" и съпредседател на "Зелено движение" Владислав Панев. Той по принцип подкрепя частната инициатива за строителството на паркинги, но смята, че е добре да се проведат разговори и да се поканят реномирани международни оператори на паркинги, които се занимават с това от десетилетия и управляват поне десетки хиляди паркоместа. "Иначе ще видим като печеливши обичайните заподозрени. Същите, които източват "Топлофикация", такса "смет" и други общински и държавни компании и фондове", коментира той пред "Капитал".

Георги Георгиев обаче обяснява, че именно с тази цел са предвидени "железни клаузи за неустойки, ясни срокове, бързо изграждане". "Системата от гаранции е всеки конкретен проект да бъде гласуван от Столичния общински съвет и да се явяват инвеститори, които имат опит в сферата", твърди той. Георгиев казва, че няма нищо против да има общински паркинги, "стига някой да ми каже как и с какви средства ще стане изграждането им".

И една вратичка за публичния

Всъщност общински паркинги не са напълно невъзможна идея. Няколко дни преди кметът Фандъкова да представи програмата си за общински паркинги, от "Спаси София" излязоха с предложения за изграждане на монтажни паркинги в кварталите с публични средства. Докладът беше внесен в общинския съвет от независимия съветник Борис Бонев и предвижда на терени публична и частна общинска собственост да бъдат изградени паркинги в районите "Люлин", "Овча купел", "Зона Б-18" и "Младост". Впоследствие се оказа, че някои от терените дори са включени в по-късно изготвената общинска програма.

Разликата е в мисленето откъде ще дойдат средствата. "Паркирането навсякъде е печелившо за общините, а градският транспорт нормално е губещ и средства там винаги се преливат. Сега общината да каже, че отдава тия приходи на частниците, вместо да иска да увеличи собствените си приходи, е глупаво", казва Зографски. Той се възмущава от това, че от общината не приемат предложенията на организацията само защото липсва финансов анализ. "Как така искат от една неправителствена организация да върши работата на администрацията? Нали затова имат толкова специалисти и инженери, за да помагат на съветниците при писането на доклади", обяснява той.

Идеята на "Спаси София" звучи смислено, най-вече от гледна точка на бизнес логика. В последните години инвестицията в паркомясто или гараж в София е изключително изгодна, тъй като те не изискват особена поддръжка, а цената на паркирането непрекъснато се покачва. Ако от тази цена се извади стойността на земята, която така или иначе е общинска, излизането на печалба от един паркинг в квартал би било доста бърза и лесна операция.

Отговорът на загадката е, че най-вероятно София ще има нужда и от публични, и от частни инвестиции, за да реши огромния си проблем на десетилетия бездействие. Но това, от което ще има нужда най-вече, е ефективна система за контрол и надзор.

Съседи за пример

В Белград общинското "Паркинг услуга" управлява осем подземни общински паркинга с капацитет от около 2800 паркоместа и 15 наземни с 4250, разположени в историческия и по-широкия център. Опциите за заплащане и в двата вида паркинги са няколко - на час, за ден или абонамент за месец. Цените варират между 60 и 120 динара (1 и 2 лв.) за час, като за единия от наземните паркинги - ВМА престоят до половин час е безплатен.

Градската управа на Загреб започва да изгражда и оборудва общински гаражи още в началото на 90-те години и в момента дружеството Zagrebparking управлява девет общински подземни паркинга с общ капацитет 2849 паркоместа. Целта на общината е да постигне "по-добро регулиране на движението и да намали трафика". Един от паркингите в града - Tuškanac, печели наградата на "Европейска асоциация за паркиране" в конкурса за най-красив нов паркинг през 2008 година. Zagrebparking предлага и възможност за закупуване на заредена карта за паркиране в общинските подземни паркинги, с която паркирането излиза по-евтино.

Обществените многоетажни паркинги в Скопие са общо 12 с 1782 паркоместа и са организирани в 4 зони в зависимост от близостта до централната градска зона. Един от новите паркинги - "Кирил и Методий", например е разположен точно в историческия център, до Градския музей, което го прави много удобен и за посетители на столицата.

Иновация в градското паркиране пък представлява изграденият през 2015 г. паркинг "Тодор Александров". Той се състои от две подземни и седем надземни нива и събира 605 превозни средства и 105 велосипеди.

Паркингът "Тодор Александров" в Скопие се състои от две подземни нива и седем наземни.
Фотограф: Капитал


Темата накратко
  • Столичната община има нова идея за решаване на проблема с паркирането
  • На частни инвеститори ще се позволи да строят в общински терени паркинги или да изграждат сгради с паркинг
  • Центърът за градска мобилност инвестира малко в общински паркинги и няма изгледи скоро да промени това

"В последните години тук става все по-трудно и това го усеща всеки един от нас." Така кметът на София Йорданка Фандъкова оцени възможностите за паркиране в града в началото на юни. Липсата на достатъчно паркоместа в най-големия български град е очевадна. Унищожават се зелени площи, задръстват се улици, а в някои квартали паркирането вече е ежедневна война, която свършва често с бой. На този фон досегашните действия на администрацията на Фандъкова бяха доста неадекватни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    voda avatar :-|
    The investor

    Най-накрая. От 2009 го предлагам постоянно като идея.

  • 2
    znayko84 avatar :-|
    znayko84

    В зоните вече има поне 50 000 паркоместа. Но да речем, че са 30 000. 30 000 х 8 часа работа на зоната х 220 работни дни в годината = 52 880 000 лева. Е как успяват да изкарат 19 млн. от париране? Искат да ми кажат, че запълняемостта на местата е 1/3? При положение, че дори в работни дни няма къде да паркираш, особено в централните зони. Не ми се връзва нещо.

  • 3
    m17 avatar :-|
    m17

    До коментар [#2] от "znayko84":

    А къде във вашата сметка останаха всички автомобили на живущи в зоните, които плашат 100лв НА ГОДИНА и си паркират пред кооперацията ?. Всеки един имот има издадена винетка, ако нямат автомобил просто продават винетката на някои който работи наблизо.

  • 4
    iavorski avatar :-|
    iavorski

    До коментар [#3] от "m17":

    Плюс че на един имот може да има повече от един автомобил - дори за трети автомобил месечно се плаща по 25 лева в зелена и 37,50 за синя. Което е нищо за възможността да паркираш в зоните.

  • 5
    grayeagle avatar :-|
    grayeagle

    Мафия. Досега винаги съм мислил, че нашия кмет, е със слаби качества, бавен и инертен, но почтен. Сега вече мисля, че има корупция. Ти да дадеш последните парцели на общината за офис и жилищни сгради, срещу паркинг , на цена каквато строителя реши. Това е дарение на актив. Това е корупция. Най лесния бизнес е строежа на надземен паркинг- Четириетажна сграда от бетон, без прозорци, врати, шпакловки и замазки. Всеки строител ще ти я изпълни. Но не, ти даряваш имоти до метростанции, за да ти построи един частник , нещо съвсем елементарно. Бетонна сграда в груб строеж. И вместо да има общината собствеността, вместо да прибира постъпления, вместо да си запази терена и да направи зелени градини с пейки наоколо, ..............тя го дава на близките до властта да строят офиси и жилища, които са суперконвертируеми, понеже са на метростанции и транспортни възли.
    Това е безобразие.

    Безобразие и корупция.

  • 6
    blagocvetanov avatar :-|
    Благовест Цветанов

    С този статус се обзалагаме, че скоро няма да има нито един публично-частен паркинг. Няма по-евтин паркинг от зелената зона -28 стотинки дневно, 8,30 лв месечно. Щом за това няма нагласа да се плаща, за останалото съвсем няма да има, освен случаите на ограда и бариера върху гола поляна.
    (Коментар на LIBE)

  • 7
    2alzheimer avatar :-P
    Dr Alois Alzheimer

    Няма да стане. В закона за здравето и в редица наредби има една т.н. хигиенна защитна зона - в радиус от 50 метра около надземният паркинг не бива да има други сгради, особено жилища. С това се сблъсках през 2005, когато след "разговор" с кмета Борисов проучвахме този въпрос. Оказа се, че всичките тре такива надземни паркинга - мол "Сердика", в Бизнеспарка и най-стария (на ЦК) са незаконни. Бяха ни посочени и вратичките, отказахме се.

  • 8
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    След подпорни стени, ще имаме и паркинг-хибриди. Може и като морските сараи - офис сграда с акт-16, паркинг в строеж завинаги.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK