Какво е "истински" българ/ин/ка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какво е "истински" българ/ин/ка

Какво е "истински" българ/ин/ка

Кристен Годзи, изследователка на прехода в Източна Европа след падането на комунизма

Ива Рудникова
7292 прочитания

© Алина Якубова


Кристен Годзи (р. 1970) е американска етнографка, специалистка по Русия и Източна Европа, преподава в Пенсилванския университет. Годзи е особено свързана с България, където след 2000 г. е работила върху различни научни изследвания и познава добре реалностите в нашето общество.

Кристен Годзи е от важните имена в областта на феминизма и науките за пола (gender studies).

Една от последните й книги - Why Women Have Better Sex Under Socialism: And Other Arguments for Economic Independence (2018) - предизвика международен шум и вече е преведена на 12 езика (без български, засега).

Последната й книга - Second World/Second Sex (2019), която предстои да бъде публикувана и на български през есента на 2020 г. от издателство "Изток-Запад" - третира преплетените истории на феминизмите и женските движения във Втория, Третия и Първия "свят". В блога си Годзи споделя, че е любителка на кучета порода басет и колекционира пишещи машини.

Като жена и американка с пуерторикански и персийски корени, чувствате ли се спокойна в днешна Америка?

Като човек с относително светла кожа се чувствам в по-голяма безопасност от сънародниците ми с по-тъмна кожа, защото знам, че няма да бъда тормозена от полицията, заради начина, по който изглеждам. Но като цяло, никога не съм се чувствала толкова незащитена в САЩ, колкото откакто Тръмп дойде на власт през 2017 г. Свръхполяризацията в нашата страна и възходът на радикализираните "бели господари" (виж речника бел.ред.) правят ситуацията опасна за всеки, който не е бял, англосаксонец и протестант.

Как според вас се превежда западната парадигма на расизма и върховенството на белите в контекста на България и Източна Европа, като се има предвид, че обществата ни са по-нехомогенни отвсякога?

Мисля, че западаната парадигма на върховенство на белите е уникално по рода си наследство на западноевропейския империализъм, трансатлантическата търговия с роби и белият колониализъм на места като САЩ или Южна Африка. Това я прави трудна за съотнасяне към Източна Европа. Много източноевропейски държави са били колонизирани от "великите сили" в хода на историята. Например България и голяма част от Балканите - от Османската империя; Унгария, Чехия/Бохемия, Хърватия и голяма част от Румъния - от Хабсбургската империя; а Полша - от Руската, Пруската и Хабсбургската империи. Поради собствения си опит с чужда доминация, източноевропейците често са подкрепяли народи, които са се опитвали да се борят с колониално потисничество и робство. Например, през 1802 г. полски войски, изпратени от Наполеон да потушат бунт на хаитянски роби, в крайна сметка се борят рамо до рамо със самите тях, и сразяват французите. Но няма никакво съмнение, че днес ксенофобията и расизмът са във възход навсякъде по света, и Източна Европа не прави изключение.

Базирано на вашите научни изследвания, как е изглеждал проблемът с расизма в социалистическа България?

Това е сложен въпрос, който няма прост отговор. От една страна, официалната идеология е следвала една доста антирасистка и приобщаваща доктрина, тъй като много от хората във властта са се борили активно срещу фашизма по времето на Втората световна война и са симпатизирали на освободителни движения в третия свят. Тъй като марксизмът повелява, че всички работници трябва да се обединят в битка срещу олигарсите, повечето марксисти разглеждат расистките идеологии като метод за разединяване и отслабване на работническата класа. Например, ако четем биографиите на чернокожи американци с леви убеждения от 20-те и 30-те години на ХХ век, ще научим, че много от тях са преживели първото си побратимяване с бели хора именно при посещения в СССР. Впрочем, когато американското правителство е започнало да преследва комунистите, един от начините, по който са определяли дали бял човек има комунистически убеждения, е бил да сложат "заподозрения" в една стая с чернокож и да наблюдават дали той се чувства комфортно в неговата компания. Тъй като по онова време САЩ е дълбоко сегрегирана държава, се е предполагало, че единствените бели хора, които са имали контакт с чернокожите, са били тези с леви убеждения. Повечето държави от Източния блок също са критикували САЩ по време на Студената война за това, че се хвалят със свободата и демокрацията си, докато се отнасят с чернокожото си афроамериканско население като с граждани втора ръка. Историчката Мери Дудзяк споменава в отличната си книга "Граждански права по време на студената война", че именно международният натиск от страна на СССР и държавите от източния блок са заставили белите американски лидери да разгледат собственото си лицемерие.

Можеш да взривиш мавзолея на Георги Димитров, но не можеш да накараш политическото наследство на комунизма да изчезне за една нощ.

Между 1944 и 1989 г. българското правителство е подписало множество споразумения за солидарност с африкански държави, и според професор Светла Колева от БАН, около 12 000 африкански студенти са се дипломирали от български университети с пълни стипендии, осигурени от социалистическата държава. България и други държави от Източния блок са образовали безплатно много експерти, които и до ден днешен работят по специалността си в различни африкански държави, и това е много важен жест на приятелство и подкрепа. От друга страна, не смятам че тези африкански студенти винаги са се чувствали добре дошли в България, като се има предвид че дълбоките несъзнавани нива на расизма оцеляват независимо от политическия строй. Така че, дори идеологията на властта да е била антирасистка по своята същност, много хора са имали дълбоко вкоренени стереотипни възгледи за онези, които изглеждат по различен начин от тях, особено по-тъмнокожите.

Расизмът и етническата омраза един и същи феномен ли са?

Няма как да попречим на хората да виждат различията у другите, но можем да направим така, че те да не приписват негативни характеристики на тези различия. И в двата случая - на расизма и на етническата омраза - хората приписват дадени негативни характеристики на група хора, които те решават, че са различни от самите тях. Мисля, че и расизмът и етническата омраза имат еднакъв корен, но расизмът е по-труден за сломяване, защото е толкова по-очевиден. Например, ирландците и англичаните може да се мразят, но един англичанин не би различил ирландец, който ходи по улицата на 20 метра от него.

Каква е ролята на политическите и икономическите доктрини в потискането на расистките нагласи?

Твърдо съм убедена, че когато хората имат повече икономическа сигурност и добър стандарт на живот, расизмът отслабва, защото на онези в долния край на веригата за разпространение на благата не им се налага да се борят за едни и същи оскъдни средства. В много отношения, циклите на възход и падение на капитализма подклаждат расизма и етническата омраза, тъй като създават бедност и безработица, а хората, които са бедни и безработни са изпълнени с гняв и търсят изкупителна жертва, която да обвинят за нещастието си. (виж "Ром Кихот" бел. ред.) Наблюдавали сме в хода на историята множество примери, в които, когато капитализмът бива дестабилизиран (поради депресия, финансова криза или пандемия), расизмът и междуетническото напрежение ескалират. Част от този ефект е търсен, както например в САЩ днес: Тръмп съзнателно подклажда огъня на междурасовата омраза, за да отклони вниманието от сриващата се икономика. Друга част от този ефект се дължи на естественото отместване от система, построена върху идеите за ожесточено съревнование, която създава малко печеливши и много разочаровани губещи. И тъй като е трудно човек да обвини цялата система за собствените си проблеми, е много по-лесно той да обвини хора, които изглеждат или се държат различно от него.

Преди няколко седмици в София се състоя малък протест в солидарност с Black Lives Matter и ромската общност в България. Доколко е уместно сравнението между чернокожото население в Съединените щати и ромите в България?

Мисля, че има база за сравнение дотолкова, доколкото мнозина българи приписват негативни характеристики на ромското население, поради цвета на кожата им. Но ситуацията на чернокожите американци е и посвоему уникална, поради историята на трансатлантическата търговия с роби (виж речника бел.ред.), законите на Джим Кроу (виж речника бел.ред.), и продължаващото и до днес полицейско насилие. САЩ има много сериозен проблем с расизма, и дори да се радвам, че малцинствени групи в европейски държави са се вдъхновили от Black Lives Matter да защитят собствените си права, вярвам, че ситуацията на чернокожото население на САЩ е много по-тежка от тази на малцинствените общности в европейските държави. Като един пример, повечето европейски граждани имат достъп до базово здравеопазване, което не е така в САЩ. Това значи, че чернокожите американци умират в пъти повече от коронавирус, най-малкото заради много по-малкия шанс те да имат достъп до здравна застраховка, в сравнение с белите американци. Силните механизми за социална грижа смекчават ефекта от расизма и ксенофобията, а в моята страна те просто липсват.

Българите продължават да смятат, че "истинските" българи са славяни, ортодоксални християни и хетеросексуални.

Според доклад на "Амнести интернешънъл" от 2019 г., малцинствените групи в България продължават да бъдат изложени на риск от упорита дискриминация и тормоз. Как може обикновеният гражданин да се бори срещу дискриминацията?

Мисля, че българите трябва да разширят дефиницията си за това кой може да бъде определен като българин. Разбирам, че има дълбоки исторически причини българите да смятат, че "истинските" българи са славяни, ортодоксални християни и хетеросексуални. Когато провеждах изследване сред помашкото население между 2005 и 2007 г., помня, че някои местни мюсюлмански лидери разграничаваха "българи" от "български граждани", като "българи" се отнасяше за славяни християни, а "български граждани" - за хора с друг етнически произход, но притежатели на български паспорт. Това разделение беше широко разпространено сред малцинствата в България. Помня как заместник-главният мюфтия през 2006 г. ми каза, че ако етнически турчин приеме християнството, хората биха казали за него, че той е "станал българин", което затвърждава идеята, че всички българи трябва да са християни. Така че може би най-важното нещо е да се започне дискусия за това какво означава да си "българин" и да бъде направен опит за разширяване на тази дефиниция, така че да може да приобщи повече различия. Например, повечето българи навремето са били селяни, но днес никой не би казал, че за да си "истински" българин трябва да си селянин. Можеш да си програмист или ядрен физик и пак да си българин, дори да не е имало такива през 1396 или 1878 г. Идеята е да се говори и да се преразгледа идеята за "българскостта"/"българщината", така че тя да започне да включва и хората, които не попадат в традиционната историческа дефиниция, като в същото време се запази чувствителността към важността, която традиционното историческо определение все още носи за много хора.

Днес сякаш сме пред прага на исторически промени. Милиони хора в цял свят протестират за равни права и събарят статуите, символизиращи робството. Вярвате ли, че Берлинската стена на расизма е започнала да се пропуква?

Силно се надявам това да стане, но също се опасявам, че нещата ще се влошат преди да се подобрят. Поклонниците на идеята за превъзходството на белите в моята страна няма лесно да се разделят с и без това намаляващите им привилегии, и няма да се дадат без бой. Например, призивите "да закрием полицията" поставят под директна заплаха една от последните области, в която бели мъже от работническата класа все още могат да намерят добре платена работа, подкрепена от синдикатите, и Тръмп ще направи всичко по силите си да защити една от най-мощните си групи избиратели: тази на белите мъже от работническата класа. Той иска хората да са в конфликт едни с други, за да отвлече вниманието им от екстремното неравенство в приходите, което трови системата на свободния пазар; от промените в климата и заплахата от автоматизация, и от ужасяващия начин, по който той се проваля в справянето с пандемията от коронавирус. Да се събарят статуи е лесно; дълбоката социална промяна отнема много повече време и изисква организирани усилия. Можеш да взривиш мавзолея на Георги Димитров, но не можеш да накараш политическото наследство на комунизма да изчезне за една нощ. Тези от нас, които са против расизма и ксенофобията, трябва да са подготвени за дълга и трудна битка.

Интервюто взе Ива Рудникова

Кристен Годзи (р. 1970) е американска етнографка, специалистка по Русия и Източна Европа, преподава в Пенсилванския университет. Годзи е особено свързана с България, където след 2000 г. е работила върху различни научни изследвания и познава добре реалностите в нашето общество.

Кристен Годзи е от важните имена в областта на феминизма и науките за пола (gender studies).

Една от последните й книги - Why Women Have Better Sex Under Socialism: And Other Arguments for Economic Independence (2018) - предизвика международен шум и вече е преведена на 12 езика (без български, засега).

Последната й книга - Second World/Second Sex (2019), която предстои да бъде публикувана и на български през есента на 2020 г. от издателство "Изток-Запад" - третира преплетените истории на феминизмите и женските движения във Втория, Третия и Първия "свят". В блога си Годзи споделя, че е любителка на кучета порода басет и колекционира пишещи машини.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK