Спорт и омраза

Расизмът в българското общество е най-видим по стадионите

Заглеждали ли сте се някога в цитата от Фридрих Шилер, който стои на фасадата на националния стадион "Васил Левски" в София - "Човекът е напълно човек само когато играе"? Според бившия министър на младежта и спорта, Васил Иванов-Лучано, инициатор на този проект от 2005 г., "спортът е най-доброто средство срещу насилието и сближава хората". Иронично, надписът стои на входа на стадиона на един от спортните отбори, чиито привърженици са известни с най-скандалните и агресивни расистски прояви не само у нас, но и в цяла Европа. Сочената за най-велика игра често е асоциирана с най-позорното поведение, което отдалечава много хора от играта.

По най-явен и масов начин расизмът в българското общество битува в спорта, и в частност - футбола. Най-видните представители на расистки прояви по стадионите, са т.нар. ултраси. Самоопределящите се като "субкултура" фанатични привърженици на даден отбор са известни с пристрастието си към крайни политически идеологии и виждания. Те са тези полуголи татуирани здравеняци, носещи шалове, маски и качулки, хвърлящи димки, развяващи знамена и скандиращи мощно репертоар от заучени песни и подвиквания. По-лошото е, че те пренасят тези свои идеологии и извън стадиона. Причините подобно поведение да се проявява именно в спортната среда е от една страна, защото спортът е умален модел на обществото. Тази масовост, която предполагат футболните мачове (националният стадион разполага с над 42 хиляди седящи места), включва в извадката хулиганство, насилие и дискриминация. За една значителна част от фанатичните запалянковци животът в рамките на агитките е цялата им социална комуникация. Агитките им дават валидация, усещане за принадлежност към общност, форма на самоопределяне, начин на живот, утеха. Анонимността в групата им осигурява възможност да се държат агресивно, като в същото време ги освобождава от отговорност.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    orchis avatar :-|
    orchis
    • - 4
    • + 1

    "...., защото спортът е умален модел на обществото. ". Това е много, ама много далеч от реалността, дори в България.

    Нередност?
  • 2
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев
    • - 4
    • + 2

    Като елиминираш свободната реч и движиш народа си към 1984, нормално да избие някъде. Тази статия е писана от човек, който си няма никаква идея за "субкултурата" и дейността на агитките и ги гледа през своята ултралиберална "субкултура". Аз не съм длъжен да се причислявам нито към едната, нито към другата. Ако трябва избирам, няма да избера вашата.

    Нередност?
  • 3
    Rosko avatar :-|
    Rosko
    • + 3

    До коментар [#1] от "orchis":

    Напротив, модел са...
    Състезателните спортове, въобще са един вид оскъдно прикрити символични конфликти. Това съвсем не е ново откритие. Индианците чероки наричали своята древна игра на топка „по-малкия брат на войната“.

    Говорим за победата или поражението във война също толкова естествено, колкото за победата или загубата в един футболен мач. В една телевизионна реклама за попълване на редиците на американската армия виждаме случващото се след едно бойно учение, в което един танк е разрушил друг танк; с подобаващ за заключителна реплика патос командирът на победилия танк казва: „Когато печелим, печели целият отбор, а не само един човек.“ Тук съвсем ясно личи връзката между спорта и битката. Известно е, че когато бъдат подигравани като губещия отбор, спортните „фенове“ (думата fan е съкратено от fanatics - „фанатици“) извършват нападения и побои, а понякога и убийства. Същото се случва, когато бъдат възпрепятствани от това да ликуват по случай победата на своя отбор или когато почувстват, че съдиите са извършили някаква несправедливост.

    През 1985 г. британският премиер се видя задължен да заклейми невъздържаното пиянско поведение на британските футболни запалянковци, които атакуваха група италианци, които бяха имали наглостта да викат за собствения си отбор. При сблъсъка на двете агитки загинаха десетки хора. През 1969 г., след три много оспорвани футболни мача, салвадорските танкове прекосиха границата с Хондурас, а салвадорските бомбардировачи нападнаха хондураските пристанища и военни бази. Жертвите на тази „Футболна война“ бяха хиляди...

    Оръжията в най-ранните войни вероятно са били ловни пособия. Колективните спортове не са просто стилизиран отглас от древни войни. Те освен това задоволяват една почти забравена страст към ловуването. Като се има предвид, колко дълбоки са нашите пристрастия към спорта, а също и колко широко е тяхното разпространение, изглежда вероятно те да са предварително програмирани в нас - не в мозъка, а в гените ни. Десетте хилядолетия, които ни делят от практикуването на земеделието, са се оказали недостатъчни за това подобни наклонности да са се развили и изчезнали. Ако искаме да ги разберем, ще трябва да се върнем много по-назад.

    Нередност?
Нов коментар