Последните години на л€ва
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Последните години на л€ва

Последните години на л€ва

България никога не е била по-близо до еврозоната, след като получи официално "да" за ERM II и Банковия съюз, какво следва

Вера Денизова, Николай Стоянов
11185 прочитания

© Shutterstock


Темата накратко
  • България никога не е била по-близо до еврозоната, след като получи официално "да" за ERM II и Банковия съюз.
  • Страната запазва валутния си борд и поема нови ангажименти за реформи.
  • Теоретично най-ранната дата за приемане на единната валута е 2024 г., но вероятно ще отнеме много по-дълго време.

Силният заряд на протестите за оставка на правителството и на главния прокурор остави едно иначе важно събитие встрани от общественото внимание. То ще определя икономическата и външнополитическата ориентация на страната за десетилетия напред. На 10 юли, две години след като министърът на финансите и управителят на БНБ представиха своето писмо за намерения пред европейските ни партньори, българският лев влезе в механизма на валутните курсове (ERM II), предшестващ еврозоната, а БНБ - в тясно сътрудничество с ЕЦБ. Накратко - страната е толкова близо до приемане на еврото, както никога досега. Ползите за българската икономика от общата валута са изтъквани многократно - по-ниски лихви, по-малки транзакционни разходи, по-добра интеграция в единния европейски пазар, външен поглед върху системно значими банки и като цяло по-добър имидж пред инвеститорите.

Подобно на приемането на България в ЕС преди 13 години обаче влизането в т.нар. чакалня на еврозоната изглежда по-скоро като политически компромис - след Brexit и все по-засилващите се националистически настроения по света стара Европа има нужда да покаже, че еврото е жив проект и към него все още има интерес. Решението за България дойде и по-бавно от предварително заложения от местните власти срок - лятото на 2019 г., след няколко колебливи движения на премиера Бойко Борисов и с компромис, чиято цена платиха данъкоплатците.

Пътят към еврото обаче е павиран с нови разписани ангажименти за реформи. Част от тях са доста общи и обтекаеми, но има и конкретни мерки като справянето с един от най-големите проблеми в застраховането - неплащането по щети в системата на бюрата "Зелена карта". Те заедно със засилващите се перспективи милиардите от новия Фонд за възстановяване на ЕС да са обвързани с реформи и с нов мониторинг над съдебната система могат да се превърнат в успешен морков за българските управляващи, които независимо от политическия спектър неминуемо са движени от жажда за повече евросредства.

"България вече е член на Банковия съюз, левът е част от валутния механизъм. Това е исторически акт, който ще има значение за бъдещето на България, акт, който трябва да ни обединява. Знам, че това няма да стане днес, но рано или късно ще се получи."Димитър Радев, управител на Българската народна банка
Фотограф: Надежда Чипева

На зиг-заг след няколко блъфа до успешен край

Вероятно няма правителство след 2007 г. насам, което да не е правило неформални сондажи за т.нар. чакалня на еврозоната. Но доколкото процесът винаги е бил по-скоро в полето на тихата дипломация, е трудно да се каже докъде са стигали разговорите и в кой момент какво не е достигало на страната, за да доведе процеса до край. Стената, която стара Европа изгради преди повече от десетилетие, когато за последно прие страна в т.нар. чакалня на еврозоната, обаче се пропука и на 12 юли 2018 г. България получи от европейските си партньори нещо като пътна карта за реформи и обещание, че ако си свърши домашното, приблизително след около година ще може едновременно да влезе във валутния механизъм, предшестващ еврото, както и в Банковия съюз. Крайният резултат не беше това, което правителството си представяше в началото - то се съгласи и на нова тежка проверка на шест български банки, този път от ЕЦБ, с крайна цел България да стане първата страна, която влиза в Банковия съюз на Европа, преди да е приела еврото за своя национална валута. Година по-късно по този път тръгна и Хърватия, която в крайна сметка финишира заедно с България.

Междувременно стана ясно, че две от проверяваните банки - ПИБ и Инвестбанк, имат нужда от допълнителна капитализация, а сроковете за ERM II започнаха да се удължават. В началото на тази година пък премиерът неочаквано за няколко месеца замрази пътя на България към еврозоната въпреки положителните сигнали от Брюксел. Трудности имаше и с капитализацията на ПИБ, като държавата направи компромис и с парите на данъкоплатците ББР вложи около 140 млн. лв. в банката.

В крайна сметка на 10 юли Франкфурт съобщи, че България и Хърватия официално са приети във валутния механизъм ERM II, а БНБ и хърватската централна банка влизат в т.нар. тясно сътрудничество с ЕЦБ. Решението за банковия съюз е на ЕЦБ, докато за чакалнята се взима с гласовете на всички страни от еврозоната, Дания като член на ERM II, както и на ЕЦБ. Според източници, запознати с процеса, при разглеждане на българската кандидатура не е имало инфарктни изказвания и проблемни моменти, въпреки че всичко се случи на фона на започналите протести с искане за оставка на правителството и на главния прокурор и след серия от скандали, в които бяха замесени и имената на Борисов и подалият оставка като министър на финансите Владислав Горанов. Няколко дни преди гласуването по информация на "Капитал" дори е имало устно изказани притеснения от високопоставени политици в някои от държавите, които трябва да дадат зелена светлина, породени от корупционните скандали в България от последните седмици.

Маастрихтските критерии

За да приеме еврото, всяка страна трябва да отговаря на четири числови критерия за конвергенция, известни като Маастрихтски критерии:

- Ценова стабилност. Средната инфлация не трябва да надвишава 1.5 пр.пункта от размера на инфлацията на 3-те държави членки с най-добри показатели.

- Устойчиви публични финанси - бюджетен дефицит под 3% от БВП и съотношението дълг към БВП под 60%.

- Дългосрочният лихвен процент не трябва да е по-висок от 2 пр. пункта над размера в трите държави членки с най-добри показатели в областта на ценовата стабилност.

- Стабилност на валутния курс. Участие в ERM-II най-малко две години.

Какво следва

По правилата на механизма България и Хърватия трябва да поддържат валутния си курс в диапазон от плюс-минус 15% около централния курс, който за България ще е 1.95583 лв. за евро. Това е курсът, при който левът е фиксиран от 1997 г. насам. По-важното е, че в официалното съобщение от Франкфурт изрично се подчертава, че България запазва едностранно режима си на валутен борд .

От съобщението стана ясно и че страната поема ангажимент и за още реформи, основно по направленията, в които бяха и ангажиментите, които правителството изпълняваше последните две години - по линия на небанковия надзор (като е изрично посочено разрешаване на проблема с неплащането на щети в системата "Зелена карта" от лидера на пазара "Лев инс", който доведе до мониторинг на страната и плащане на ежемесечна глоба сумарно от българските застрахователи), в областта на борбата с прането на пари, по-доброто управление на държавните дружества и рамката на несъстоятелността. В съобщението на ЕЦБ обаче отново се подчертава и нуждата от реформи "в съдебната система и в политиката за борба с корупцията и организираната престъпност в България с оглед на тяхната важност за стабилността и доверието към финансовата система".

Еврокомисарят Валдис Домбровскис поясни, че ЕК планира да наблюдава тази тема чрез Европейския механизъм за върховенство на закона, който ще бъде представен по-късно тази година. Фактът, че това изискване фигурира само в съобщението на ЕЦБ за България, а не и за Хърватия, обаче показва специалното отношение на западните ни партньори към тази тема и е поредно доказателство за нуждата от промяна в правораздавателната система - нещо, за което настояват и хилядите по площадите в България в последните дни.

Еврото - най-рано през 2024 г.

Членството на лева във валутния механизъм носи потенциално по-ниска цена за финансиране и по-добра репутация на страната в очите на инвеститорите. Но на практика няма да се усети от обикновения човек. Затова и логичният въпрос е дали и кога България ще замени националната валута с евро. Според Домбровскис средата на 2023 г. теоретично е осъществим срок, но досега традиционно еврото е въвеждано на 1 януари, а не в средата на годината, т.е. най-оптимистичният срок е началото на 2024 г.

Проблем за България обаче вероятно ще бъде и изпълнението на един от четирите числови критерия за членсвто в евозоната - инфлацията. За това сега предупреждават и икономистите от ING Reserach. Според тях през тази и следващата година показателят може да изглежда обнадеждаващо, ниските му нива ще са временни - на фона на нестабилните цени на петрола и временното свиване на търсенето. "В средносрочен и дългосрочен план дългият процес на наваксване на България според нас несъмнено ще предизвика натиск върху цените, който трудно ще се овладее в рамките на маастрихтските критерии", посочват анализаторите.

Има и още. От ЕЦБ вече предупредиха, че България и Хърватия все още имат да свършат много работа, за да "поправят" икономиките си и да подобрят работата на институциите, преди да се присъединят към еврозоната. "Реформите, предприети от двете държави, няма да могат да поправят всички дисбаланси и уязвими места, пред които са изправени, и е необходим по-голям напредък за подобряване на управлението, тяхната правна рамка и цялостното качество на институциите", заяви преди дни членът на борда на Европейската централна банка Фабио Панета, цитиран от Reuters. Тоест това са т.нар. меки критерии, които в годините неизменно присъстват във всеки Конвергентен доклад на ЕЦБ и ЕК, оценяващ напредъка на страните да се присъединят към еврозоната. Точно там обикновено са поместени и най-големите критики към България, на които властта - която и да е тя през следващите години, ще трябва да обърне внимание, ако иска да доведе пътя на България към еврото докрай.

"В крайна сметка, както при повечето решения, взети на равнище ЕС, окончателното решение (за еврото - бел. ред.) неизбежно ще бъде политическо и вероятно ще вземе предвид други аспекти като върховенство на закона, силни институции или законодателна предвидимост. Ние вярваме, че пътят за приемане на еврото и за двете страни ще надхвърли възможно най-ранната дата, която е 1 януари 2023 г.", посочват и от ING Research.

България в банковия съюз: Какво се променя

Сключеното "тясно сътрудничество" между БНБ и ЕЦБ по същество означава влизане на България в банковия съюз на еврозоната. Той представлява единен банков надзор и единен механизъм за преструктуриране на банки (по замисъл има и трети стълб - единна депозитна гаранция, но той не е изграден заради противоречия между страните членки).

Какво означава това? За крайния потребител на банкови услуги пряко не се променя нищо - той теоретично ще има косвени плюсове от по-добре надзиравана банкова система. Реално най-съществените промени са за самите банки.

От 1 октомври значимите банки в страната ще бъдат под надзор не само на БНБ, а и на ЕЦБ. Това става чрез т. нар. съвместни надзорни екипи (joint supervisory teams). Те се ръководят от координатор от страна на ЕЦБ, който по правило не е от страната, където е централата на банката. Във всеки екип влиза и национален подкоординатор, назначен от БНБ, а броят на останалите членове и експерти в него зависи от мащаба на конкретната надзиравана банка. Надзираваните от ЕЦБ банки ще плащат и надзорна такса не към БНБ, а към ЕЦБ, което е възможно да увеличи разходите им.

Кои са значимите банки тепърва ЕЦБ трябва да прецени. Като минимум обаче това са топ 3 по активи на пазара - за България това към момента са Банка ДСК, Уникредит Булбанк и ОББ. Теоретично ЕЦБ може да разшири този списък, макар че като цяло досега в другите страни Франкфурт избягва да се нагърбва с много допълнителни функции. Следващите по размер в България са Пощенска банка, която е със сходен размер с ОББ и по-голям рисков апетит в последните години, така че би могла и да я изпревари и да влезе в задължителната тройка. Номер 5 е ПИБ, в която ЕЦБ миналото лято констатира най-съществени нужди от корекции и капитализирането й беше последното препятствие за влизането на България в банковия съюз и ERM II - изпълнено буквално дни преди приемането на страната на 9 юли. На теория освен топ 3 на директен надзор от ЕЦБ подлежат и банки, получили държавна подкрепа, но въпреки че държавата чрез ББР инжектира 140 млн. лв. в нея, това формално не е помощ по дефинициите на Европейската комисия. Така че дали ПИБ също ще се надзирава от Франкфурт зависи само от ЕЦБ. По информация на "Капитал" българските власти подкрепят ПИБ да е под европейски надзор.

ЕЦБ обаче има правомощие по всяко време да поема надзора и на още която пожелае институция. А също така има възможност да предписва мерки и спрямо по-малко значими институции, които не надзирава - включително и да отнема лицензи. Технически БНБ за периода на "тясно сътрудничество" не участва в тези решения - тя има представител и право на глас само в надзорния съвет на ЕЦБ. Същевременно тя има и опция при несъгласие да не изпълни решение и да напусне тясното сътрудничество.

Освен в единния банков надзор България влиза и в единния механизъм за преструктуриране. Така при обявяване на някоя от същите големи банки за "проблемна или с вероятност да стане проблемна" решенията за преструктуриране вече ще се вземат в Единния съвет за преструктуриране. Този орган ще отговаря и за трансграничните групи, а при по-малките банки с него ще се съгласуват само плановете. Съответно и част от натрупаните средства в българския Фонд за преструктуриране на банки ще се насочат към европейския, където вече има набрани около 42 млрд. евро. По неофициална информация става въпрос за около 100 млн. евро.
България в ERM II: Какво означава

Влизането на България в ERM II не е нещо, което ще се усети. Страната и досега вече 23 години оперира в режим на валутен борд с лев, вързан към еврото, така че доказването на устойчивост в това отношение изглежда по-скоро формалност. Технически ЕЦБ въвежда коридор от плюс-минус 15% около познатия ни курс 1.95583, като при удряне на горна или долна граница поема ангажимент да интервенира. Вероятността това да се случи обаче е минимална - България запазва едностранно режима си на валутен борд. Така че курс, отклоняващ се от централния, би могъл да се случи единствено ако след продължителна криза или по друга причина валутните резерви са изчерпани и БНБ няма възможност да осигурява покритие на лева с евро. Към момента рискът за това изглежда минимален. Има теоретична опция и други държави в ERM II да поискат промяна на центалния курс, което би могло да се чете като събаряне на борда. Това решение обаче трябва да се вземе от всички, а България може да откаже, като именно страховете в тази посока доведоха в началото на тази година до изричен парламентарен мандат финансовият министър и гуверньорът да преговарят единствено за 1.95583 лева за евро.

Така присъединяването към механизма по никакъв начин не променя нещо в настройките на икономиката. Ако то носи някакъв плюс, той е репутационен. Допреди корона кризата рейтинговите агенции очертаваха евентуалното влизане в ERM II като основание за покачване на рейтинга на България с една стъпка. Сега то е по-скоро причина да не се понижи рейтингът въпреки влошените перспективи пред икономиката и очертаващия се дефицит. Дори и без промяна в рейтинга обаче поетият път към еврозоната и по-ясният хоризонт в тази посока може да означават по-добри бизнес перспективи и да доведат чужди инвеститори и да осигурят възможност на правителството да се финансира при относително по-добри условия.

На този етап членството в ERM II не води със себе си и съществени допълнителни разходи - евентуалното влизане на България в еврозоната би означавало задължително участие в спасителни фондове (като Европейския стабилизационен механизъм), което ще означава и стотици милиони евро, представени под форма на капитал и гаранции. Това обаче би могло да се случи най-рано 2023 г., а и идва с възможността и България да се възползва в пълен размер от спасителните фондове. Тогава и българските банки ще имат достъп до ликвидност от ЕЦБ, което реално би облекчило сериозно сегашните им баланси, натоварени със сериозни изисквания за ликвидност. А това би значело и възможност за понижаване на лихвите.
Темата накратко
  • България никога не е била по-близо до еврозоната, след като получи официално "да" за ERM II и Банковия съюз.
  • Страната запазва валутния си борд и поема нови ангажименти за реформи.
  • Теоретично най-ранната дата за приемане на единната валута е 2024 г., но вероятно ще отнеме много по-дълго време.

Силният заряд на протестите за оставка на правителството и на главния прокурор остави едно иначе важно събитие встрани от общественото внимание. То ще определя икономическата и външнополитическата ориентация на страната за десетилетия напред. На 10 юли, две години след като министърът на финансите и управителят на БНБ представиха своето писмо за намерения пред европейските ни партньори, българският лев влезе в механизма на валутните курсове (ERM II), предшестващ еврозоната, а БНБ - в тясно сътрудничество с ЕЦБ. Накратко - страната е толкова близо до приемане на еврото, както никога досега. Ползите за българската икономика от общата валута са изтъквани многократно - по-ниски лихви, по-малки транзакционни разходи, по-добра интеграция в единния европейски пазар, външен поглед върху системно значими банки и като цяло по-добър имидж пред инвеститорите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    ss avatar :-P
    SS

    По-близо до еврозоната - по далече от копейката ...

  • 2
    drakon avatar :-|
    Vassil Stoychev

    И по-близо до усвояване от управляващите на голяма част от валутния резерв на борда.

  • 4
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Последните дни и на държавта ни. Превръщаме се в гранична и нискоразвита провинция на ЕС... Интересното е, че високоразвитите са кредитни трилионери/при Германия е малко по-различно/.

  • 5
    olga_kokoshkina avatar :-|
    olga_kokoshkina

    Бас държа, че Хърватия ще влезе в еврозоната преди нас.

  • 6
    bpdplc avatar :-|
    bpdplc

    Считам, че Маастрихтските критерии, както са описани в статията са некоректни, явно неточен превод. Мисля, че коректната им формулировка е следната:

    1) Инфлация, измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени –не повече от 1,5 процентни пункта над осреднената стойност между трите страни членки с най-ниска инфлация;

    2) Бюджетен дефицит, измерен като процент от БВП - не повече от 3%. Правилото позволява дефицит, който надхвърля прага, само при изключителни условия;

    3) Държавен дълг, измерен като процент от БВП - не повече от 60%. В случай на низходящ икономически тренд, правилото позволява дълг над 60%, стига да се очаква в близко бъдеще той да падне под лимита;

    4) Дългосрочен лихвен процент, измерен като средната доходност по десетгодишни държавни облигации – не повече от 2 процентни пункта над осреднената стойност между трите страни членки с най-ниска инфлация;

  • 8
    bba30550215 avatar :-(
    bba30550215

    Много ясно, че ще отнеме много повече време.
    Сега ско Прецедента му се наложи да тури служебно правителство - ще бъдат основно агенти на КГБ, които ще ограбят целият бг народ (отново) като захлебят целя гласуван възможен дълг от 10 милиарда за тая година с някакви фъшкии за оправдание от рода на вируса и така с единудар 3 заека. Ем народа се преебва сам с протести за оставка на правителството, ем захлебват ем похарченото ще разклати башансираноя бюджет за 10 гадини напред и неа ни дадат еврото.

  • 9
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Не станахме 16-та република, но пък ще станем 27ма територия на ЕС :)

    Напълно разградени като държава... без армия, без валута, без национални ценности... чакащи само на европейски подаяния... с намаляващо население.. без квалифицирани кадри.

  • 10
    sfasaf avatar :-P
    sfasaf

    До коментар [#9] от "mickmick":

    Само БСП ще ни оправи! Напред на Изток!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK