Кристалина Георгиева: Фискалната подкрепа трябва да работи за по-зелена и по-интелигентна икономика
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кристалина Георгиева: Фискалната подкрепа трябва да работи за по-зелена и по-интелигентна икономика

Кристалина Георгиева: Фискалната подкрепа трябва да работи за по-зелена и по-интелигентна икономика

Управляващият директор на Международния валутен фонд пред "Капитал"

4882 прочитания

© Надежда Чипева


Светът вече няколко месеца живее в условията на пандемията от COVID-19. Станахме свидетели на пълно затваряне, понижаване на растежа, но и на огромни фискални стимули в подкрепа на икономиките. Какви са последните ви прогнози за световната икономика?

- На 24 юни публикувахме актуализирана прогноза за световната икономика, в която предвиждаме през 2020 г. свиване на икономиката с 4.9% - това e с почти 2 процентни пункта по-голям спрямо априлската ни прогноза. Очакваме не само по-дълбока рецесия през 2020 г., но и по-бавно възстановяване през 2021 г. - сценарий, при който кумулативните загуби за две години (2020-2021 г.) ще надхвърлят 12 трлн. долара. За първи път през годините на съществуването на Международния валутен фонд сме изправени пред една наистина глобална криза, водеща до отрицателен ръст на доходите на човек от населението в 95% от страните в света. През тази и следващите години БВП на нововъзникващите пазари и развиващите се икономики (с изключение на Китай) се очаква да бъде по-силно засегнат в сравнение с развитите икономики, което e лоша новина зa намаляването на бедността в света. Добрата новина е, че сме свидетели на невиждан досега отговор на тази безпрецедентна криза. В глобален план фискалните действия до момента възлизат на приблизително 10.7 трлн. долара (ръст в сравнение с приблизително 8 трлн. през месец април), a основните централни банки предотвратиха кредитна криза чрез намаляване на лихвените проценти, бързо и мащабно закупуване на активи и други извънредни мерки. Тези действия помогнаха на световната икономика да стъпи на здрава основа и продължават да я защитават срещу риска от унищожителна вълна от фалити и безработица.

Очакваме ръстът на световната икономика да достигне 5.4% догодина, но възстановяването да бъде частично и неравномерно. Частично - тъй като през 2021 г. БВП ще остане на нива, по-ниски в сравнение с 2019 г., и неравномерно - поради различията между отделните страни, региони и сектори.

Предвид актуализираната икономическа перспектива на МВФ можем ли да твърдим, че Европа е сред най-тежко засегнатите от кризата региони? Как оценявате отговора на ЕС на пандемията?

- Икономическата перспектива за Европа наистина значително се влоши. За развитите икономики прогнозираме спад на БВП от приблизително 10%, a зa развиващите се пазарни икономики на континента очакваният спад e около 6%. Въпреки че пандемията се отрази тежко на Централна и Източна Европа, въздействието ѝ в региона като цяло беше по-слабо, отколкото в Западна Европа, и съответно предприетите ограничителни мерки не бяха толкова продължителни и драматични. Това се изрази в по-добър отчетен растеж на БВП през първото тримесечие, както и по-малка негативна корекция на прогнозите ни за 2020 г. По отношение на отговора на пандемията освен мащабните фискални мерки на национално равнище ЕС още през март предприе незабавни действия за пренасочване на над 37 млрд. евро от текущия си бюджет в подкрепа на усилията на държавите членки за борба с кризата.
Оттогава ЕС и страните продължават спешно да разработват нови инструменти за борба с кризата. Може би най-амбициозната стъпка беше неотдавна оповестеното от Европейската комисия предложение за План за възстановяването на Европа в размер на 750 млрд. евро - около 5.5% от БВП за 2019 г. на 27-те държави - като сумата ще бъде осигурена чрез заемно финансиране на равнището на ЕС. От макроикономическа гледна точка планът би представлявал значителен стимул в подкрепа на икономическото възстановяване и по-важно - две трети от средствата ще бъдат разпределени под формата на безвъзмездна помощ. Това е сериозно и смело предложение, което показва, че ЕС прави всичко по силите си, за да отговори на кризата и да подкрепи своите членки. Изключително активна е и паричната политика в Европа - много централни банки намалиха значително основните лихвени проценти, а някои също използваха нетрадиционни инструменти (включително в развиваща се Европа). Наскоро въведената програма за закупуване на активи на ЕЦБ, "Пандемичната програма за извънредни покупки" с размер на 1.35 трлн. евро, силно подобри ситуацията в еврозоната, намали напрежението на финансовите пазари и облекчи финансовите условия. В същото време банковият надзор на ЕЦБ предостави значително капиталово облекчение от около 4 процентни пункта, помагайки на банките да омекотят въздействието на кризата, като същевременно им позволи да продължат да отпускат заеми на фирми и домакинства.

За да помогне за смекчаване на натрупващите се рискове извън еврозоната, ЕЦБ активира двустранни суап линии с България, Хърватия и Дания и създаде нов репо механизъм на Евросистемата за централните банки, който да допълни съществуващите репо и суап линии. Освен тази подкрепа жизненоважно е да бъдат въведени и силни стимули за насърчаване на основните структурни реформи. Кризата болезнено напомни, че по-конкурентните икономики се справят по-лесно с шока и че благоразумната фискална политика не е лукс, а необходимост. Готовността за реформи, където те са нужни, е необходима предпоставка за напредък в солидарността между държавите - членки на ЕС.

Как се ще отрази един по-нататъшен икономически спад в ЕС на перспективите на България?

- Пандемията отне живота на над 250 българи - трагедия за техните семейства и близки. Властите с основание въведоха ограничителни мерки за овладяване на разпространението ѝ. Въпреки че здравната криза не беше толкова тежка, колкото в други страни в Европа, България - както повечето страни в света - се бори с икономическите ѝ последици. Страната ни има малка, отворена икономика, в която износът на стоки и услуги през последното десетилетие възлиза на над 60% от БВП. Това я прави изключително чувствителна по отношение на свиването на икономиките на основните ѝ търговски партньори. Тъй като две трети от общия износ на България е предназначен за ЕС, очакваме тежката рецесия в Европа да има сериозни последици за българската икономика. Тези последици вече са видими. През първите четири месеца на 2020 г. износът на стоки за ЕС отбеляза спад от 4% в сравнение със същия период на миналата година, а пътуванията с цел туризъм от ЕС се понижиха с 40%. Това в съчетание с ограничителните мерки на национално ниво доведе до спад от 20% в оборота на производствения сектор, а до май месец броят на регистрираните безработни се повиши с почти 50% спрямо периода преди кризата. Като цяло очакваме икономиката тази година да се свие с 4% в сравнение с положителния растеж от 4.3% през 2019 г.

Искрено се надявам най-лошото вече да е зад гърба ни. Много държави от ЕС, включително България, вече са в процес на отваряне на икономиките си. Пътят напред продължава да бъде осеян с неясноти. Една втора вълна на пандемията - ключов рисков фактор в нашите прогнози - би била сериозна пречка за възстановяването на България. Отговорната макроикономическа политика през последните десетилетия много ни помага - България все още разполага със значителни фискални буфери. Те могат да бъде използвани за увеличаване на подкрепата за хората и предприятията, ако пандемията все пак се завърне.

Кои сектори в България са най-силно засегнати от кризата и кои са основните предизвикателства в настоящата ситуация?

- Необходимите ограничителни мерки в отговор на пандемията оказаха отрицателно икономическо въздействие върху много сектори, особено върху туризма, транспорта, ресторантьорството, културните и спортните дейности. Заедно те представляват около 14% от заетостта и 12% от БВП в България. Но и други отрасли бяха засегнати. Едномесечното блокиране на несъществени сектори по наши оценки отне около 3% от годишния БВП спрямо сценария без пълно затваряне. Основното предизвикателство сега е да се помогне на големия брой фирми и заетите в тях, които изпитват големи затруднения. За тази цел правителството въведе широк спектър от мерки, включително схемата за запазване на заетостта "60/40", при която държавата субсидира 60% от заплатите и осигурителните вноски, какво и мерките за увеличаване на ликвидността, мораториум върху плащанията по кредити, намаляване на ДДС, подкрепа за физически лица и компании в затруднение и отсрочване на различни плащания във връзка с данъчни задължения и комунални услуги.
Тези мерки помогнаха на хората да се справят с първоначалния удар на пандемията, но все още има потенциал за подобряването им и за засилване на обществената подкрепа. Степента на усвояване на някои мерки засега изглежда сравнително ниска - като например програмата "60/40" и кредитният мораториум. Отчасти това се дължи на процедурни забавяния, свързани със създаването на нови програми (например необходимостта да се сключат споразумения с банките посредници, както и за част от мерките изискването за предварително одобрение от ЕК). В някои случаи ниското ниво на усвояване се дължи и на строгите условия за достъп. Тяхното опростяване би намалило административната тежест за обработка на заявленията за помощ и би разширило набора от кандидати, отговарящи на изискванията. Друго сериозно предизвикателство е как да се извърши постепенното отваряне на икономиката, като същевременно не се допусне пандемията да излезе от контрол. Докато не се създадат ефективни медицински варианти за профилактика и лечение, рискът от втора вълна и още един цикъл от строги мерки за ограничаване на инфекцията не бива да се подценява. С поглед напред, правителството би могло да разшири финансовата подкрепа на уязвими групи, както и да въведе мерки за подкрепа на заетостта и за улесняване на дигиталната трансформация на икономиката.
Много помага европейската солидарност в тези тежки времена. ЕС реагира незабавно на здравната криза, а ЕК позволи на правителствата да разпределят наличните неоползотворени средства от ЕС през текущия програмен период за справяне с щетите от пандемията. Те бяха използвани в България за справяне с нуждите на здравния сектор, подпомагане на най-уязвимите групи от населението, отпускане на безвъзмездни средства, заеми и гаранции за малки и средни предприятия. По отношение на финансовия сектор ЕЦБ и БНБ установиха суап линия за осигуряване на ликвидност в евро в размер до 2 млрд. евро.

Според индикативните разпределения по държави на подкрепата както в Плана за възстановяване на ЕС, така и в бюджета за следващия програмен период 2021 - 2027 г. България се откроява като един от най-големите бенефициенти на средства от ЕС като процент от БВП. Предложените общо 30 млрд. евро - 17 млрд. по многогодишната финансова рамка 2021 - 2027 г. и 13 млрд. от "Следващо поколение ЕС", следва да подкрепят възстановяването на икономиката, провеждане на структурни реформи, както и публичните инвестиции в зелената икономика и цифровизацията.

Каква е ролята на МВФ в управлението на кризата?

- Ние мобилизирахме отговор на кризата, който е съизмерим с тежестта й. За щастие след световната финансова криза нашите акционери увеличиха 4 пъти финансовата ни мощ - от 250 млрд. на 1 трлн. долара. Това представлява огромен арсенал, който можем да разгърнем в помощ към държавите, които днес се нуждаят от нашата подкрепа.
Сумата на заемите, които сме предоставили досега, е малко над 250 млрд. долара - почти равна на общия финансов ресурс, с който разполагахме през 2007 г. - от които близо 90 млрд. бяха одобрени през последните три месеца. От тях над 25 млрд. предоставихме под формата на извънредно финансиране за справяне с най-неотложните нужди на 72 от нашите държави членки. Мащабът и темпът на отпускането на заеми са без аналог в историята на МВФ - никога досега не сме правили толкова много за толкова кратко време. По отношение на ангажимента на МВФ към Европа - предоставихме извънредна подкрепа от около 1 млрд. долара за Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Молдова, Северна Македония и Черна гора. Поели сме и допълнителен ангажимент в размер на 5 млрд. долара в подкрепа на усилията на Украйна за преодоляване на породените от пандемията предизвикателства и подкрепа зa икономическо възстановяване и растеж. Приканваме настоятелно държавите да разходват толкова средства, колкото са им необходими, но и да "пазят касовите бележки", да са отговорни пред данъкоплатците си. Много от тях са поели ангажименти чрез т.нар. писма за намерения да подобрят отчетността и да приложат независими одити на извънредно разходваните средства. Изключително важно е извънредното финансиране да бъде използвано за разрешаването на проблеми, породени от текущата криза, да не бъде изразходвано за неправомерни цели.

По подобие на вируса, който засяга най-тежко хората с по-слаба имунна система, икономическите сътресения засягат в най-голяма степен по-слабите икономики, така че действията за подкрепа на най-слабите страни са ключов компонент в отговора на фонда спрямо кризата.

Как виждате пътя към възстановяването?

- Виждаме четири основни приоритета за икономическо възстановяване. Първо, политиките за излизане от кризата трябва да бъдат изключително гъвкави и съобразени с бързо променящи се условия. За страните, в които пандемията е във фаза на ускоряване, това означава удължаване на основните мерки за овладяването ѝ, приоритизиране на разходите за здравеопазване и предоставяне на жизненоважна подкрепа на домакинствата и компаниите. Около три четвърти от икономиките са във фаза на отваряне, която изисква тестване, проследяване и мерки за безопасно взаимодействие (маски и спазване на дистанция). При нея е необходима постепенна промяна на някои политики, като например намаляване на подкрепата за неработещи лица и повишаване на подкрепата за наемане на работа (субсидии за наемане на работа, обучение и преквалификация за прехода към икономически дейности, които се очаква да се развиват успешно след края на пандемията).
Второ, изключително важно е финансовата система да остане стабилна. През последното десетилетие банките натрупаха капитал и повишиха ликвидността си - очакваното нарастване на случаите на несъстоятелност ще подложи устойчивостта им на изпитание. Te трябва да преустановят изплащането на дивиденти и обратното изкупуване на собствен капитал, за да подсилят допълнително cъздадените след глобалната финансова криза буфери. При условията на ниски и стабилни нива на инфлация паричната политика трябва да остане гъвкава, за да могат домакинствата и предприятията да продължат да имат достъп до кредитиране. Успоредно с възстановяването на икономиката ще бъдат необходими повече усилия за запазване на финансовата стабилност, включително справяне с проблема на непогасените дългове. Трето, фискалните стимули трябва да се използват разумно. По време на възстановяването ще бъде необходима значителна фискална подкрепа на растежа и заетостта - тя трябва да работи за по-зелена, по-интелигентна и по-справедлива икономика. Правителствата могат да инвестират публични средства и да създадат стимули за частни инвестиции в подкрепа на нисковъглеродния и устойчив на изменението на климата растеж. По отношение на интелигентния растеж - необходимо е да отключим пълния потенциал на цифровата икономика, големия победител в тази криза. Необходимо е също така да инвестираме повече в хората - в достъпа им до качествено образование и здравеопазване и по-сигурни системи за социална закрила. Четвърто, ние трябва да търсим изхода от кризата заедно. Една от ключовите поуки от пандемията e, че светът е толкова силен, колкото най-слабите сред нас. Международното сътрудничество за създаване на ваксина и универсален достъп до нея е решаващо за окончателна победа над болестта, то е ключово и за устойчиво икономическо възстановяване. Добре координираната икономическа политика след глобалната финансова криза доказа полезността си. Днес се нуждаем от съвместни действия повече от когато и да било в периода след Втората световна война. Именно това е и целта на МВФ - да работим в режим на максимална мобилизация в служба на нашите 189 страни членки за преодоляване на последиците на най-тежката криза в нашата 75-годишна история.
Втора вълна на пандемията ще е сериозна пречка за възстановяването на България.

Изключително важно е финансовата система да остане стабилна.

Международното сътрудничество за създаване на ваксина и универсален достъп до нея е решаващо за окончателна победа над болестта - това е ключово и за устойчиво икономическо възстановяване.

Светът вече няколко месеца живее в условията на пандемията от COVID-19. Станахме свидетели на пълно затваряне, понижаване на растежа, но и на огромни фискални стимули в подкрепа на икономиките. Какви са последните ви прогнози за световната икономика?

- На 24 юни публикувахме актуализирана прогноза за световната икономика, в която предвиждаме през 2020 г. свиване на икономиката с 4.9% - това e с почти 2 процентни пункта по-голям спрямо априлската ни прогноза. Очакваме не само по-дълбока рецесия през 2020 г., но и по-бавно възстановяване през 2021 г. - сценарий, при който кумулативните загуби за две години (2020-2021 г.) ще надхвърлят 12 трлн. долара.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK