Какво не вижда Европа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Парите от ЕС и моделът "Борисов"

Какво не вижда Европа

Какво не вижда Европа

Милиардите за България трудно ще скрият сделката на Борисов с ЕС - той не вдига шум в Брюксел, оттам се правят, че в София няма проблеми

Огнян Георгиев
13837 прочитания

© Иво Тодоров


Темата накратко
  • България ще получи рекордно количество пари от ЕС за следващите 9 години.
  • Бойко Борисов няма твърде голяма заслуга за това, но ще ги използва, за да върне легитимност.
  • Политиката в ЕС е сведена до това Борисов да не вдига шум в Брюксел, а оттам не се вторачват в проблемите в София.

"За хората, които ми искат оставката, им оставям 29 млрд. евро за следващите години." С това изречение и триумфиращ поглед премиерът Бойко Борисов ознаменува края на петдневния маратон на преговорите в Брюксел, на които беше договорен най-големият финансов пакет в историята на Европейския съюз: 1.8 трлн. евро за следващите 9 години.

Притиснат от протести по улиците на България, войната с президентството, неудобното извличане на светло на отношенията с Делян Пеевски и Ахмед Доган и непрекъснати компромати със снимки и записи, Борисов има спешна нужда от източник на легитимност, който да му позволи да продължи да твърди, че е единственият възможен управник на тази държава. Брюксел изглежда единственият възможен извор на такава легитимност: там никой не задава на висок глас неудобни въпроси, нещата стават с тихи договорки, а накрая към София потича огромно количество пари.

Години наред Борисов представя този финансов поток за резултат от собственото му управление и кадърността на ГЕРБ: "видимите резултати" на десетгодишния престой във властта са финансирани в огромна степен с европари. Отегчителните детайли на европейските сделки, заровени в купища от числа, рядко интересуват широката публика.

Този път обаче сметките на премиера може да излязат погрешни.

За пръв път погледите на мнозина по улиците в София са вперени в Брюксел и детайлите там не могат да се скрият толкова лесно. Сравнението с други държави е нож с две остриета: погледнато отблизо, то в никой случай не работи в полза на ГЕРБ и техните години на управление. А хвалбите, че Брюксел слуша единствено Борисов, олекват от факта, че България е видимо подценявана и изоставаща в един съюз, в който би трябвало да наваксва с бързи темпове.

Въпросът е дали европейските партньори на Борисов отново ще пропуснат както досега неудобните истини за начина, по който финансирането от ЕС укрепи порочния модел на управление в България. В този модел властта разпределя пари към близките до себе си, а в замяна получава вярност, контрол над медиите и лесни изборни победи.

Парите

Преди всичко останало, малко разяснение как работи механизмът за разпределяне на пари в Европа. България наистина получава повече пари от миналия програмен период (виж текста за разбивката на 29-те милиарда). Има две причини за това, едната от които не е свързана с Бойко Борисов, а другата косвено е. Първата е, че всички страни получават дял от огромния спасителен пакет след коронакризата, който възлиза на 750 млрд. евро и който ще бъде разпределян по нови правила. Втората е, че страната има повече пари по кохезионния пакет - политиката за сближаване на ЕС, която финансира всички оперативни програми в България. Но заслугата на премиера там е точно обратната на тази, която той би искал.

Кохезионната политика подпомага изоставащите региони, за да настигнат развитите. Формулата, по която се разпределят парите, зависи от БВП, безработица, образование и други показатели на даден регион и разликата им със средното ниво за ЕС. Има допълнителни бонуси за места, където населението е паднало с над 1% годишно за периода 2009-2018 г. С други думи, колкото по-слабо развит е даден регион, толкова повече пари получава. Дори най-изтъквания от него факт - че България получава със специална добавка 200 млн. евро за най-слабо развитите региони, е просто признание, че части от страната са застинали на дъното. В този ред на мисли хвалбата, че ще получим повече средства, е в същото време и признание, че развитието на тези райони в годините на управление на ГЕРБ просто не се е случило. За сравнение, Полша получава с цели 16 млрд. евро по-малко.

Но по-важното е как България е получила тези пари. В един съюз, където договорките стават с търговия между отделните столици, е важно да имаш силна преговорна позиция, готови разчети за бъдещите инвестиции и партньори за коалиция. Възможно е Борисов да е имал всички тези неща, подготвени от различните министерства. Но истината е, че няма как да знаем.

В последните години той все повече се превърна в единствения глас както във вътрешната, така и във външната политика на България. Запитан дали премиерът е обсъдил националната позиция с българските евродепутати, един от тях - Радан Кънев, посочи, че "премиерът не обсъжда позицията си дори с българския парламент, камо ли с европейския". В нито един момент премиерът не отговори на ключови въпроси - например на този дали предпочитаме грантове или кредити в новия европейски инструмент за коронакризата. Чешкият премиер Бабиш отиде на съвета с готов Национален план за инвестиции за новите пари. България тепърва ще създава такъв до април догодина. Проучване на Европейския съвет за външна политика (виж текста) показва, че България е един от най-малко желаните, или търсени партньори за коалиции в съюза и е държавата, за която най-много други страни смятат, че не използва адекватно тежестта си.

Възможно е Борисов да не е искал да заема публично позиция, защото нито една от групите в ЕС в момента не може да го приюти. Той няма как да се присъедини към пестеливите, водени от Холандия и Швеция, защото иска да харчи. Няма как да се присъедини към южните страни като Италия, Испания и Гърция, защото данните за спада на БВП и нивата на дълг там са токсични. А Вишеградската група, към която най-лесно би могъл да се прикачи, ще разруши внимателната дистанция, която се опитва да пази от гласовитите "рушители на демократични ценности". Това му оставя само една роля - на самотен и периферен играч, който лесно може да работи с всички, защото няма особени принципни линии, освен идеята, че има нужда от европейското финансиране.

Една от причините Борисов да получава мълчалива подкрепа, е членството му в европейското семейство на ЕНП, партията в която беше и бившият председател на ЕК Жан-Клод Юнкер
Фотограф: Yves Herman

Имиджът

Това е и тайната на дълготрайния комфорт, който Борисов има в ЕС. Той е "идеологически вакуум", както сполучливо го определя политическият редактор на брюкселското Politico Кристиян Оливър. "Огромното предимство на България пред Унгария и Полша е, че Борисов е по-малко токсичен идеологически. Другите две не си помагат, като обявяват културна война със Запада, с ксенофобия, хомофобия и антисемитизимъм. В много отношения Борисов е по-добър политически играч от унгарците и поляците, защото казва каквото е нужно, за да удовлетвори слушащия. Той знае, че Брюксел и водещите страни в ЕС ще го оставят по този начин да прави, каквото иска", споделя пред "Капитал" Оливър.

На същото мнение е и Том Джунс - историк от Европейския институт във Флоренция с интерес към Източна Европа, който публикува във Foreign Policy, Democracy now и Balkan Insight. "През последните 6 или 7 години България се представя по-зле по всички индикатори от Унгария и Полша. Следователно е забележително, че България лети под радара на ЕС. От завръщането му на власт след Орешарски и особено от 2017 г. насам, когато след десетилетие България най-сетне избра правителство с работещо мнозинство, България продава на ЕС идеята за "стабилност", казва той (виж цялото интервю с него).

Кристиан Оливър

политически редактор Politico

Най-голямата промяна в Брюксел е, че там, изглежда, са се отказали да искат дълбоката реформа, която би извадила България от периферията. ЕС има други, по-големи проблеми в момента. Дори богатият Запад не изглежда стабилен заради брекзит, Льо Пен, Салвини. Приоритетът на Меркел и Макрон е да спасят европейския проект, като се фокусират върху интересите на френско-германския бизнес - т.нар. европейски шампиони. Това е лоша новина за единния пазар и източните държави, които са вторична грижа. Демокрацията, човешките права и върховенството на закона в България паднаха много надолу в дневния ред в Брюксел.

Истината е, че е лесно да не забелязваш това, защото България е черна дупка за повечето хора тук. Големите групи имат нужда от партийните си съюзници от ГЕРБ, ДПС и БСП и не искат да знаят твърде много мрачни детайли за това как работи България. Докато Борисов строи антиимигрантски стени и подкрепя Меркел, големите в Берлин, Париж и Брюксел не виждат нужда да се намесват.

Единственият стратегически въпрос, който извади България на ниво грижа за целия съюз, беше енергийната сигурност. Южен поток беше важен въпрос, защото беше лесно да се посочи София като руска пионка. Това са двойни стандарти, защото никой не иска да предизвиква Германия за Северен поток 2. Но това е изключение.

Всъщност това "летене в сянката" на Орбан и Качински е изключителният късмет, който Борисов и ГЕРБ имат. Докато Будапеща и Варшава тропат по масата, в България тихо медийната свобода се срина, прокуратурата беше овладяна, а бизнесът беше притиснат чрез регулаторни органи и достъп до финансиране. "В България никога не е имало нужда да се променят закони или процедури, за да се контролира съдебната система, нито е имало силна опозиция, която да вдига шум за това, както в Унгария и Полша", коментира Юри Бюрер-Тавание, дългогодишен представител на ЕК в България по мониторинговия механизъм над съдебната система. "България е и част от същото политическо семейство - Борисов и Жан Клод Юнкер бяха от ЕНП, което безспорно изигра роля в спорното решение да се предложи отмяна на механизма, въпреки че резултатите не бяха постигнати, а корупцията не беше преборена".

Трагедията на ЕС е в това, че на Вишеградския фон случващото се в София е считано за нормално: вместо България да гони европейските критерии, те паднаха до местното ниво.

Автор: Иво Тодоров

Бъдещето

Предвид това избухването на Борисов срещу холандския премиер Марк Рюте, когото обвини, че иска да е "полицаят на Европа", изглежда странно. Но, първо, Холандия винаги е била трън в очите на ГЕРБ. Това беше държавата, която устойчиво спира България по пътя ѝ към Шенген заради проблемите с вътрешната сигурност и съдебната система, по този начин лишавайки лично Борисов от триумф, който той отдавна иска. И второ, това очевидно не е била особено дълготрайна позиция, защото Борисов подкрепи искането на Рюте за "ръчната спирачка", с която една държава може да спира парите на друга. Нещо повече, българският премиер след това му благодари за конструктивната помощ.

Том Джунс посочва, че "холандците бяха по-разтревожени колко пари ще харчи Италия, отколкото за върховенството на закона в Унгария и Полша или в България например. Ветото за това дали една държава ще получи грантове или не всъщност е по-строго от каквото и да е вето, обвързано с върховенството на закона". След десет години по европейските срещи на върха Борисов знае отлично, че другите държави нямат твърде много време или търпение да се вглеждат в детайлите на страни като България, освен ако не ги засяга по някакъв начин пряко.

Това, което му помага, е и че истината за управлението тук звучи като конспиративна теория - институциите са проформа, а политическата, съдебната и медийната власт са в ръцете на много малка група хора, чиято цел е да контролират всички парични потоци, така че да крадат част от тях. В момента България е трудна за разбиране отвън - това работи чудесно в полза на Борисов и протестите няма да получат подкрепа от Брюксел. Или поне засега.

Въпросът е дали тази ситуация не се променя. Приетото от всички 27 държавни ръководители предложение за механизъм върховенството на закона да се взима предвид при разпределянето на парите от новия фонд е двусмислено. То е обърнато спрямо искането на Комисията - вместо Европейският съвет да трябва да отхвърли с квалифицирано мнозинство предложение на Комисията за спиране на парите, сега съветът трябва да одобри такова. Но дори така това е победа за онези, които държат на ценностите в Европа: за първи път ще има възможност потокът от пари, които помагат на управляващите в Източна Европа, да бъде спрян при нужда.

За тази цел обаче институции като Европол, европейската сметна палата, бюрото за измами ОЛАФ и най-вече новата европейска прокуратура, ще трябва да имат много по-активно участие. "Трябва да помните, че ОЛАФ може да разследва, но все пак опира до националните власти, за да повдига обвинения, а те често са част от проблема", коментира Бюрер-Тавание. Според него новата прокуратура донякъде ще реши това.

Ако европейският надзор над разпределянето на парите се засили, неудобните въпроси към начина, по който те се разпределят на местно ниво, със сигурност също ще се засилят. А едновременно с това един от силните козове на Борисов на европейско ниво - личните симпатии на германския канцлер Ангела Меркел, също няма да вършат работа, когато тя слезе от поста догодина. С оглед на протестите по улиците и най-накрая прелялото недоволство от модела на управление обаче, напълно възможно е да се окаже, че това няма да е грижа на човека, който десет години управлява почти еднолично България.

Един от изводите от събитията през последните дни е, че моделът на Борисов се пропука. Той може и да не загуби властта си тази седмица или следващия месец, но траекторията му оттук нататък е надолу. В това няма нищо драматично - той е на върха на българската държава цяло десетилетие. Подобно дълголетие е рядко в политиката. Сега въпросът не е дали Борисов ще отстъпи, а дали след него ще стане възможно да се смени моделът на управление и поведението на България в Европа. Така че след няколко години да се хвалим, че парите за България са намалели, защото междувременно сме станали по-модерна, по-богата и по-конкурентна държава.

Темата накратко
  • България ще получи рекордно количество пари от ЕС за следващите 9 години.
  • Бойко Борисов няма твърде голяма заслуга за това, но ще ги използва, за да върне легитимност.
  • Политиката в ЕС е сведена до това Борисов да не вдига шум в Брюксел, а оттам не се вторачват в проблемите в София.

"За хората, които ми искат оставката, им оставям 29 млрд. евро за следващите години." С това изречение и триумфиращ поглед премиерът Бойко Борисов ознаменува края на петдневния маратон на преговорите в Брюксел, на които беше договорен най-големият финансов пакет в историята на Европейския съюз: 1.8 трлн. евро за следващите 9 години.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    scuby avatar :-|
    scuby

    Сигурни ли сте, че България щеше да вземе пак 29 милиарда ако Борисов не беше премиер? Ще е интересно какви ще пишете утре ако докарате Служебен кабинет например на Божков и ЕС спре тези пари? Тогава Борисов ще е пак виновен то е ясно! Много елементарно манипулирате читателите си и омаловажавате всичко постигнато от правителството!

  • 5
    lig35561597 avatar :-|
    lig35561597

    До коментар [#1] от "scuby":

    То манипулациите и демагогията съгласно опорните точки са отдавна политика на редакторите

  • 6
    m_vladimirov avatar :-P
    Miroslav Vladimirov

    Какво ли не е в състояние да направи човек за да се подмаже на шефа

  • 7
    drakon avatar :-|
    Vassil Stoychev

    До коментар [#1] от "scuby":

    В анимационния филм Скуби Ду не блести с интелект. Поста Ви също. Какво точно е спечелил Борисов? По това което четох, запазват се парите за директни плащания за земеделците по ОСП ( безспорно постижение) и има увеличение на парите за кохезионните фондове (+). Обаче фонда за преструктуриране към Зелената сделка е намален с 50%). Демек обезщетенията и програмите за миньорите и работещите в ТЕЦ-овете дето ще закриваме ще идват преобладаващо от бюджета ( голям минус). Носи се слух,че е подписал за извеждане от експлоатация на 5 и 6-ти блокове на АЕЦ Козлодуй до 2027 г. , срещу което ще получим като послушни на Брюкселските еко талибани малко фастъчки ( двеста милиона евро). Как ще се осигурява енергийната сигурност на страната след 2027 никой не знае, защото АЕЦ Козлодуй и да почнат да го подготвят и строят няма да стане преди 2030, а цената ще е над двеста лева на мегават ( т.е. непродаваема на никакъв пазар ни външен, ни вътрешен). Накрая основната част от пакета са кредити, с които още по-здраво Брюксел ще ни стъпи на шията и от които обичат обикновенния човек нищо няма да види. Та ,колко всъщност е успял Премиера - Слънце,а?

  • 8
    tulup avatar :-|
    tulup

    До коментар [#5] от "lig35561597":

    Няма как да бъдат спрени парите на този етап, тъй като това са предварителни договорки и трябва да се вземат с пълно съгласие. Т.е предполагате, че хипотетичния премиер Божков би подкрепил спирането на парите.

  • 9
    dgn1364O773 avatar :-|
    dgn1364O773

    На фона на другите страни от региона, парите за България са жълти стотинки. Отделно, че години наред страната получава в пъти по-малко за магистрали, земеделски субсидии и пр., въпреки че е най-бедна (то това е и една от причините да е такава). Толкова за европейската солидарност. А Тиквата не го закачат, защото им е удобен и обслужва интересите им. Той пък именно за това им угажда. Но България пропуска десетки милиарди и си гарантира първото место отзад напред за векове.

  • 10
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    До коментар [#7] от "Vassil Stoychev":

    Защо си губите времето да отговаряте на тези тролове -
    (lig35561597 и "scuby") те няма да Ви разберат, така както не са разбрали какво стана в Брюксел.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK