Патриотите искат данък "голям собственик на земя"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Патриотите искат данък "голям собственик на земя"

Патриотите искат данък "голям собственик на земя"

ВМРО и НФСБ се надпреварват със законопроекти по темата, в които ще предложат и регулация на пазара на земеделски ренти

Деница Ватева
4979 прочитания

Да бъде въведен данък за едрите собственици на земеделска земя, а рентите да се регулират и облагат над определени нива. Това предвиждат два законопроекта, готвени от партиите в по-малкия коалиционен партньор "Обединени патриоти": ВМРО и НФСБ.

Популистките идеи, мотивирани със "спекулативни инвестиции" и нуждата хората с подобна собственост "да дадат своя дан за обществото", вероятно ще се придвижат към парламента в следващите дни без да е ясно дали ще съберат достатъчно подкрепа от останалите партии. Но при евентуално приемане, се очаква да важат от следващата година.

И макар България да е държавата в ЕС с най-висока концентрация на земеделска земя в малко на брой собственици и ползватели, които получават и големият пай от евросубсидиите, новите предложения едва ли ще променят тази картина, най-малкото заради възможността за раздробяване на парцелите в различни дружества.

Данък "голям собственик"

ВМРО и НФСБ готвят два отделни законопроекта, общото между които е, че въвеждат данък за едрите собственици на земеделска земя в страната, които вероятно ще обхванат около 100 физически и юридически лица. Според концепцията на ВМРО въпросният данък ще бъде общински, ще се плаща от собствениците на над 20 хил. декара земя и ще бъде в границите от 1 до 10 лв. на декар в зависимост от категорията на земята.

Изчисленията на партията са, че новият данък ще обхване 61 собственика, които притежават 4.1 млн. декара ниви. Общините пък ще получат допълнителни приходи в рамките на 40 млн. лв. годишно, съобщават още оттам. В сряда сутринта депутатът от партията Искрен Веселинов обяви пред bTV, че "държавата трябва да даде ясен знак, че не поощрява едрата земеделска собственост". "Искаме въвеждането на нов данък, тъй като тази сфера не е облагана никога. В същото време тя се превърна в място за инвестиране на спекулативен капитал, на едно окрупняване на земеделска земя, което не е полезно за българското земеделско производство", каза още той.

Законопроектът на ВМРО бе "изпреварен" и от сходна идея от НФСБ. Във вторник от партията съобщиха, че се готви проект, който ще въведе данък за собствениците на земи с над 10-20 хил. дка, който трябва да обхване стотина юридически и физически лица. Депутатът от партията Йордан Апостолов мотивира идеята с "кумулативен ефект за бюджета". "А и смятаме, че хора, които имат такава голяма собственост, трябва да дадат своя дан на обществото", казва още той, цитиран от пресцентъра на НФСБ. На този етап няма яснота дали данъкът ще е държавен или общински, както и какъв би бил неговия размер. От партията съобщават, че предстоят обсъждания.

НФСБ има и втора абсурдна идея: за регулация на цените на рентите и наеми, които могат да се определят по различни признаци - области, райони за планиране, производствени характеристики и др., става ясно от информацията. Сходна концепция за минимален праг на рентите по области бе заложена преди година и половина в един от вариантите за нов кодекс за земеделската земя, който се подготвя от агроведомството, но след критики от бранша идеята за пряка намеса на пазара бе премахната.

Какъв е проблемът

Извън популистките мотиви, в изявленията и на двете партии липсват аргументи по същество защо инвеститорите в земи или големите земеделски производители, собственици на парцели, трябва да плащат допълнителен данък, както и оценка как това би се отразило на пазара на земя и на селското стопанство като цяло. Не е ясно и на каква база е определен прага от 10 или 20 хил. декара собственост.

"Прибързано е да се мисли за нови данъци, ако има такова решение, трябва да се прецени дали те да са например повсеместно за всички земи, както и дали да обхващат тези, които действително ги обработват или не", смята Ангел Вукодинов, който е зърнопроизводител и член на браншовото сдружение в сектора. Според друг негов колега за интензивно земеделие и инвестиции, особено в сферата на зърнопроизводството, е необходима голяма обработваема площ и подобен данък в крайна сметка ще е за сметка на сектора.

"Не бива да излизаме от пазарните принципи", коментира и Стайко Стайков, председател на aсоциацията на собствениците на земеделски земи, според когото в сектора има нужда от сериозни инвестиции, най-вече по линия на напояването.

Новите законодателни предложения идват на фона на трудната година в земеделието, където се очаква най-лошата зърнена реколта за последните 6-7 години и нагласите от последните дни, че това ще доведе до намаление на изплащаните ренти от земеделците в страната. Но извън текущите събития идеите за облагане на земеделските земи циркулират от години, като през този период са били в различни форми: облагане с имуществен данък на всички земи, облагане на пустеещите земи с цел насърчаване на обработването им и др.

В действителност според доклад, поръчан от комисията за земеделие към европарламента, България е държавата с най-висока концентрация на земеделска земя в малко на брой дружества- тук 1.5% от дружествата контролират повече от 82% от парцелите. Това се смята за тревожна тенденция, доколкото по този начин се затруднява достъпа на по-малките и средни стопанства до основен актив за производство, какъвто е земята. Но въвеждането на данък за едрите собственици едва ли ще реши този проблем, най-малкото заради факта, че той лесно би могъл да се заобикаля, например, с разпределението на парцелите в различни дружества или поставени лица, за което има сигнали, че се прави през последните години и заради въведения таван на субсидиите за един производител.

Според европейските депутати, които още през 2017 г., приеха със завидно мнозинство резолюция, призоваваща ЕК и държавите членки да се борят с това явление с комплекс от мерки, които освен данъчни политики, включват още промени на модела на изплащане на субсидии на база социални и екологични блага, които стопанствата произвеждат и др.

Иначе най-големите собственици на земеделски земи в страната са ясни от години: групата "Ромфарм", основателите на "Винпром Пещера", зърнопроизводителят Светозар Дичевски през холдинга "Октопод".

Фотограф: Анелия Николова

Да бъде въведен данък за едрите собственици на земеделска земя, а рентите да се регулират и облагат над определени нива. Това предвиждат два законопроекта, готвени от партиите в по-малкия коалиционен партньор "Обединени патриоти": ВМРО и НФСБ.

Популистките идеи, мотивирани със "спекулативни инвестиции" и нуждата хората с подобна собственост "да дадат своя дан за обществото", вероятно ще се придвижат към парламента в следващите дни без да е ясно дали ще съберат достатъчно подкрепа от останалите партии. Но при евентуално приемане, се очаква да важат от следващата година.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    wasabi avatar :-|
    Wasabi

    Капитал, статията е добра, но заменете навсякъде "парцел" с имот. Парцелите са урегулирани поземлени имоти, а земеделските земи не са такива.

  • 2
    ss avatar :-|
    SS

    Kрайно време е да обложат чокоите ...

  • 3
    patsis avatar :-|
    Patsis

    4,1 млн декара ниви представляват 10% от територията на България в ръцете на 61 собственика...
    Нито по време на феодализма, нито при султаните не е имало такава концентрация на земята.....
    Напред към робовладелския строй!

  • 4
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Ако на всеки имот има данък върхи пазарната цена - 1% или 0.5% - който има повече ще плаща повече. И най-важното ще има пари за поддръжка на съответните общини и села.

    Това трябва да се отнася за земеделски земи, гори, ливади.. парцели в регулация, сгради.

    Бедните почти нищо няма да плащат, щото имотите им струват малко. Богатите ще плащат адекватно, а не както е в момента - нищо. Като резултат - села и градове стоят и чакат на европомощи да си оправят улиците и общинските пътища.. ВиК и т.н.

  • 5
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    До коментар [#4] от "mickmick":

    И за да е общата данъчна тежест същата ДДС може да се намали.

    Макар, че тежестта ще се насочи към богатите, а не както е в момента към бедните и средната класа. Т.е. малко е вероятно да се направи това.

  • 6
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    До коментар [#4] от "mickmick":

    Аа да, и по тоя начин няма да има "бедни" богати такива с много собственост, но без доходи :)

    Т.е. всяка собственост/даже и движимата/ ако се облага, ще имаме един вид справедливо облагане. А не само доходите, щото те не могат винаги да се измерят. А държавата прави разходи и по правило - колкото човек повече собственост има.. толкова повече разходи прави държавата за него.

  • 8
    bobyys avatar :-|
    Димитър Мачев

    До коментар [#4] от "mickmick":

    Ако плащаш един данък за боксониера нормално е да плащаш друг за шестстаен, много простотии...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK