Една от тях е идеята на архитектурното студио "Ателие Серафимов архитекти" за подземни паркинги, които евентуално да се намират под нивото на археологичните останки. Според Трайков това е невъзможно и остава вариантът за многоетажен подземен паркинг, "който би контрастирал със заобикалящата го културно-историческа среда". Освен това автомобилният трафик ще замърси още повече въздуха, ще се увеличи значителното количеството генерирани битови отпадъци и ще усложни сметосъбирането и сметоизвозването, посочва той.

Проблеми с археологията

Най-голямото предизвикателство при строежа на нова сграда е археологията. Хотелът е разположен тъкмо в археологическия резерват "Антична Сердика и Средновековен Средец" и е построена върху ценни антични останки. Което значи, че при стоеж ще са необходими специални разрешителни режими, а това е свързано с трудности и рискове.

"При реализирането на плана следва да се приложат мерки за запазване на подземни мрежи и съоръжения и недвижимо културно наследство. С оглед статута и значението на мястото е необходимо тези мерки да са в максимална степен ясни, подробни и недвусмислени, за да се гарантира, че по време на строителството няма да бъдат унищожени ценни археологически находки и ще бъде спазен законът, така че те да бъдат експонирани в рамките на обекта с осигурен свободен достъп за гражданите. Досегашната практика показва, че достъпът до подобни частни обекти за широката общественост е затруднен и тяхната атрактивност е намалена", коментира Трайчо Трайков в становището си.

Шум и прах

Освен многото шум и прах, който ще последва от отварянето на строителната площадка и ще наруши спокойствието на живеещите, "при сегашната несигурна икономическа ситуация реализацията на подобни смели инвестиционни инициативи е много несигурна и би могла да се проточи допълнително", пише Трайков. Това от своя страна би довело до поредния спрян голям строеж, който би се отразил "много негативно на визията на най-представителната градска част".

Хотелът попада в територия с културно-историческо наследство и според кмета появата на нова висока сграда ще наруши сериозно архитектурно-историческия облик на ул. "Леге" и ще доминира над ниските ограждащи го сгради, повечето от които са архитектурно-строителни паметници на културата. Трайков добавя и че обектът попада в охранителна зона на Единична недвижима културна ценност "Църква "Св. Николай Мирликийски", с категория "местно значение", а уличната настилка около обекта представлява Единична урбанистична и архитектурно-строителна недвижима културна ценност.

Самият хотел "Рила" пък е включен в "Бяла книга" на модерната архитектура като обект, който трябва да бъде защитен, но все още не фигурира като паметник на културата, доколкото няма новообявени от неговата епоха.

От Божков - на Брендо

Преди 20 години хотел "Рила" беше купен от държавата от хазартния бос, известен с афинитета си към античността, Васил Божков, но в края на 2017 г. той го продаде на фирма, свързвана с Евелин Банев-Брендо, за 9.8 млн. евро. Сделката се финансира със заем 10 млн. евро от БАКБ.

По последни документи сега хотел "Рила" е собственост на "Пропърти груп България" през дружеството "Рила Център". Физическите лица в дружествата се сменят, като последно като действителен собственик на групата с 85% в Търговския регистър е посочена Яна Басам Хадам, а 15% има Георги Спасов Велев.