Любомир Христов: Всички фирми тук са съпричастни с проблемите в Шумен и помагат
Кметът на Шумен пред "Капитал"


Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Визитка
Любомир Христов е кмет на Шумен от ГЕРБ от ноември 2015 г. На изборите през 2019 г. печели втори мандат с преднина от само 77 гласа. Преди да поеме управлението на родния си град, е депутат в 42-ото и 43-ото Народно събрание. През 1984 г. завършва Висшето народно военно артилерийско училище - Шумен, специалност "Радиоелектроника". Минава през различни позиции в системата на МВР, като от 2010 до 2013 г. е директор на Областна дирекция на МВР - Шумен.
Шумен се развива доста добре индустриално. На какво се дължи успехът на града?
Още преди четири и половина години, когато дойде нашият екип, си поставихме за цел да възродим индустрията на град Шумен. Вече беше започнало изграждането на индустриалния парк и ние просто трябваше да направим реклама и да му дадем живот. Знаете, че общината е съдружник в парка. От първия ден започнахме да търсим контакти в посолствата, в търговските представителства, Агенцията за чуждестранни инвестиции, Българско-турската камара, Българско-германската камара. Може би това е рецептата - многото контакти, това, което е направено в парка, и това което предлагаме на инвеститорите. С идването си бизнесите могат веднага да започнат да реализират своите проекти. Индустриалният парк е 2400 декара. В зона А почти всички парцели са продадени. За 4 години и половина инвеститорите са повече от 23-24, а три от тях са клас А.Притеснява ли ви, че в даден момент недостигът на работна ръка може да се окаже таван за развитието?
Едно от условията, които поставяме на инвеститорите, е да дават съответното добро заплащане. Когато има добри заплати, България не е толкова голяма, хората могат да пътуват от съседни общини и да идват да работят. Има доста такива случаи - от Силистра, от Дулово, Русе, Варна. Само като факт ще посоча, че консумацията на промишлена електроенергия в община Шумен е по-голяма от тази във Варна. Проведохме среща с управителите на "Енерго-про", тъй като не ни достигат мощностите, за да отговорим на изискванията на инвеститорите.И все пак каква е ролята на общината за задържане на хората в Шумен?
Опитваме се да развиваме Шумен не само индустриално, но и да създаваме условия и за младите хора да остават тук. Видяхте, че сме изградили нова спортна зала. Около стадиона имаше огромно сметище, където преди една еврейска фирма искаше да прави мол. Дойде кризата и мястото беше изоставено. Сега там има Praktiker, в съседство - друг търговски обект за облекла. Имаме прекрасна природна даденост само на 10 минути - Шуменското плато.Има критики, че разходите за инвестиции на общината са само по 1.5 млн. лв. на година, че центърът и улиците не са ремонтирани и въобще, че градът изостава в сравнение с индустрията?
Знаете ли как заварих общината - с повече от 35 млн. лв. задължения. С извънсъдебно споразумение, сключено може би месец преди изборите през 2015 г. за 5.2 млн. лв. за изградена 8 години по-рано нова клетка на регионалното депо на Шумен, която не е била заплатена. Всяка година плащахме дългове. Сега 80-90% сме ги възстановили вече.Летателните балони, които общината купи по европроект, също ли са наследство от управлението преди вас?
Балоните не искам да коментирам. Те са ми наследство още и си стоят за голямо съжаление. Не можем да намерим начин да ги ползваме, тъй като нямат кошове или имат кошове, но за 1 човек. Те са предназначени основно да ги вдигнеш на 5-10 метра и да гледаш от тях. Няма и обучени хора.Най-голямата нова инвестиция е спортната зала.
Тази зала за мен е като моя рожба. Аз съм спортувал навремето и на моето поколение и по-младото беше мечта Шумен да има зала. Като станах кмет, смених лампи, на които като дете съм играл. В района бяха казарми с отпаднала необходимост. Руини бяха останали. Петнадесет години човешки крак не беше стъпвал, беше станал змиярник. А сега е едно от най-привлекателните места и ще стане едно от най-привлекателните места. Отзад има гаражи - около 30 декара. Там ще започне да се изгражда жилищен комплекс. Водили сме разговори с работодатели, които искат да се включат или да закупят входове, за да могат да осигурят жилища за техни специалисти. Ето другия начин, по който ще задържим специалисти в града. Имаме идейни проекти. Има пуснат търг за парцела за продажба. В съседство до залата се изгражда хотел - частна инициатива с две спортни игрища и с басейн на компанията "Вива пласт", която строи завода в зона C в индустриалната зона. Залата струва 8.5 млн. лв. - с изчистването на старите казарми, с изграждането на трафопост. Имаме зелени площи 25 декара, с кладенци за поливане. Допълнително имаме около 3 млн. лв. за двете кръгови кръстовища, за разширяване на централната улица с още платно и половина и т.н.Имало е предложение от общинската фирма, стопанисваща спортната зала, да се въведе гъвкава ценова политика за ползването й, но общинският съвет не го е приел. Защо?
Не искам да коментирам решенията на общинския съвет. Има и някаква политика при всяко едно решение. Беше доста импулсивно от страна на част от общинските съветници. Предполагам, че сега при едно ново предложение това ще стане реалност.Свързаността на града не е добра. Като кмет водили ли сте разговори и как могат да се подобрят транспортните връзки?
Водили сме разговори с кметовете на Силистра и Ямбол. Например Ришкият проход да стане трилентов още от границата с Турция и на Силистра да бъде изграден друг мост. Запознали сме министър Нанков. Има разбиране от страна на правителството и това ще стане. Имаше и фирми, които бяха проявили интерес, но искаха да се реши проблемът с тол системата. Ришкият е най-ниският проход и зимата не е толкова опасен колкото другите. Има възможност да се изгради мост и да се скъси с 14 км разстоянието и това е една много важна перспектива за нашия град и за Силистра. Ришкият проход обаче не е включен в тол системата и голяма част от тировете, които идват от Турция, минават през него за Русе.Какво може да се направи с архитектурното наследството от социализма в града - високите недовършени сгради, които са в идеалния център?
Това не са общински сгради. Те са на частни фирми, които са получили от приватизацията и от продажби в миналото всичко това, което е в центъра. Имаше един период и на определени години Централният комитет на партията и Тодор Живков обикаляха в окръжни градове и водеха посланиците и семействата им и се започваха грандиозни проекти покрай тези посещения. През 1991 г. домакин щеше да е Шумен. Ако беше 1989 г., градът щеше да има един различен център. Но това днес е един огромен проблем. Хвърлили са лопатите точно когато е бил нашият ред.Изтеглили сте късата клечка.
Късата клечка и не само за това, късата клечка сме изтеглили и за дунавската вода.Да стигнем и до водата. Защо вече толкова години в Шумен няма пречиствателна станция за питейна вода?
През 70-те години Шумен имаше проблем с водата, като 1973-1974 г. започва да се изгражда язовир "Тича", както и дунавският проект за водоснабдяване на Русе, Разград, Търговище, Попово, Лозница, Шумен, Каспичан, Нови пазар. В един момент стигат до Лозница. Кризата обаче е доста голяма, няма вода, и шуменци бързат и решават да свържат града с язовира за напояване "Тича". Има и алтернативни кладенци, но те дават все по-малко вода. Спират ги и започват изцяло да подават от "Тича". Идва 1989 г., този дунавски проект спира и оставаме само на язовирната вода. Започва обаче проблемът със замътването на водата и се заговаря за пречиствателна станция.Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.
Вход