Ще прогледнат ли Париж и Берлин за проблемите с демокрацията в Централна и Източна Европа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ще прогледнат ли Париж и Берлин за проблемите с демокрацията в Централна и Източна Европа

На 23 юли българи, живеещи в Берлин, протестираха пред централата на Християндемократическия съюз, чийто лидер дълги години беше Ангела Меркел.

Ще прогледнат ли Париж и Берлин за проблемите с демокрацията в Централна и Източна Европа

Протестите срещу корупцията и нарушаването на основни свободи могат да доведат до обвързване на парите от ЕС с върховенството на правото

3015 прочитания

На 23 юли българи, живеещи в Берлин, протестираха пред централата на Християндемократическия съюз, чийто лидер дълги години беше Ангела Меркел.


Хиляди поляци във Варшава и други градове протестираха миналата седмица против плановете на консервативното правителство на Полша да се оттегли от Конвенцията за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна в България като Истанбулската конвенция.

По същото време хиляди унгарци излязоха по улиците на Будапеща, за да протестират срещу ограниченията на медийната свобода в Унгария след превземането на последния независим новинарски сайт с голям брой потребители - "Индекс".

Месец по-рано в Чeхия се състоя протест с искане за оставка на правителството на Андрей Бабиш въпреки забраната за масови събирания заради пандемията.

В България демонстрациите с искане за оставка на правителството и главния прокурор заради корупция и потъпкване на правовия ред продължават вече 25 дни, като освен в София и големите градове в страната българската диаспора в чужбина също организира протести в много европейски столици.

Тези събития се разминават с изразеното най-вече от Париж и Берлин задоволство от сделката за фонда от допълнителни 750 млрд. евро за възстановяване от корона кризата, с чието изплащане ще бъдат натоварени следващите поколения европейци. След като т.нар. френско-германски мотор в ЕС успя да преодолее с натиск аргументите на "пестеливите" страни в съюза, на свой ред се изправя пред натиск - от гражданите на страните от Централна и Източна Европа за защита на демокрацията в региона.

Въпросът за установяване на ясен механизъм за контрол върху харченето на тези извънредни пари, официално предназначени за реформи и модернизация, тепърва ще излиза на дневен ред - и в Европейския парламент, и в националните парламенти на страните от ЕС, които трябва да ратифицират споразумението. И все повече стават сигналите, че отпускането на средства от фонда ще бъде обвързано със спазването на основните човешки права и върховенството на правото.

Правителствата в ЕС, които подкопават основни права като равенството пред закона и свободата на медиите, трябва да бъдат изправени пред финансови санкции в рамките на европейския фонд за възстановяване от коронавирусната епидемия, предупреди в интервю за "Файненшъл таймс" в понеделник новият министър по европейските въпроси на Франция Клеман Бон. Той заяви, че неговото правителство ще настоява за стабилен механизъм, който ще постави върховенството на правото и фундаменталните ценности на ЕС като условие за достъп до предвидените милиарди помощи за възстановяване.

"Ако има съмнение колко силен е ЕС по отношение на основните си ценности, тогава ще има съмнение в съзнанието на всеки европейски гражданин за уместността на проекта. Европа е не само пазар, но културен и политически проект", заявява Клеман Бон,

"Така Франция се съюзява със скандинавските страни и Холандия в настояването им за спиране на средствата от фонда за държавите, които нарушават основните принципи на ЕС", посочва FT.

Български сезонни работници протестираха срещу правителството и в общината Бри в Югозападна Франция.

"Протести в България - и ЕС пред дилема"

Това е едно от заглавията на публикациите в немскоезичната преса от последните обобщени в неделя от "Дойче веле".

Австрийският "Кронен цайтунг" обяснява на читателите си, че протестите в София и други градове на страната са срещу корупцията в икономиката и в правосъдието. Изданието отбелязва също така, че от Брюксел досега почти не са били чути критични думи спрямо страната - член на ЕС, за проблема с правовата държава. "Точно както унгарския премиер Виктор Орбан и българският премиер Бойко Борисов използва ролята си на "лошо момче" като предимство", пише вестникът, уточнявайки, че ЕС си затваря очите, защото "като посредник между ЕС и Анкара Борисов се надява на насрещни услуги".

"Кронен цайтунг" цитира близък до германския канцлер източник, според когото Ангела Меркел гледала със загриженост към София. "Сега Брюксел трябва да внимава настроенията в България да не се преобърнат. Ако ЕС не изрази подкрепа за демокрацията и правовата реформа в България, страната може да бъде загубена като проевропейски член на ЕС. Защита на външните граници за сметка на европейската ценности? ЕС е пред дилема", заключава изданието.

"Разочарованието от корупцията и шуробаджанащината в България е голямо. Но министър-председателят Борисов не се впечатлява", пише Михаел Мартенс във "Франкфуртер алгемайне цайтунг". И описва протестите накратко така: конкретен гняв, неясни изгледи.

Читателите на "Цицеро" научават и за разпространените кадри, на които се вижда нощното шкафче на Борисов с пачки от банкноти по 500 евро и златни кюлчета, а авторът Франк Щир цитира един от участниците в протеста - Тодор Стоянов, който казва: "Какво ли ще си кажат германците, когато видят пистолета на нощното му шкафче и пачките?". "Наистина - какво ли?", с този въпрос завършва публикацията "Цицеро".

Протестите на българите в чужбина също настояват за реакция на правителствата на водещите държави в ЕС. В четвъртък, 6 август, сънародниците ни в Берлин ще скандират пред сградата на канцлерството в работно време, така че все повече политици в Германия да чуят за проблемите в България - корупция, липса на реформи, цензура, унищожаване на природата, съобщи "Медиапул" . "Ще им зададем въпроса защо подкрепят правителство, което позволява това", обяснява един от организаторите на акцията.

Заедно с това продължава и кампанията с изпращане на имейли на депутати от всички политически сили в Бундестага, без крайнодясната "Алтернатива за Германия", с кратка информация за ситуацията в България, линкове към статии на немски език в местната преса и покана за участие в събития на българската общност..

Хиляди поляци във Варшава и други градове протестираха миналата седмица против плановете на консервативното правителство на Полша да се оттегли от Конвенцията за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна в България като Истанбулската конвенция.

По същото време хиляди унгарци излязоха по улиците на Будапеща, за да протестират срещу ограниченията на медийната свобода в Унгария след превземането на последния независим новинарски сайт с голям брой потребители - "Индекс".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK