Над 300 млн. лв. от еврофондовете и бюджета ще отидат за подпомагане в земеделието
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Над 300 млн. лв. от еврофондовете и бюджета ще отидат за подпомагане в земеделието

Над 300 млн. лв. от еврофондовете и бюджета ще отидат за подпомагане в земеделието

Предстои дебат и за по-ниско и обратно начисляване на ДДС в различни подсектори

Деница Ватева
5041 прочитания

© Анелия Николова


Малко над 106 млн. лв от европейската Програма за развитие на селските райони ще бъдат разпределени като корона мерки в земеделието, други около 140 млн. лв. от нея ще бъдат прехвърлени към директните субсидии на площ, а държавата ще даде и допълнителна финансова инжекция от бюджета за земеделците чрез схеми de minimis, нисколихвени кредити и увеличаване на парите по други държавни помощи. Това включва планът на агроминистерството, който бе представен от ресорния министър Десислава Танева във вторник.

На фона на диференцираните ставки на ДДС, които успяха да си извоюват различни браншове като ресторанти, фитнеси и туроператори в последните седмици, и в този сектор поискаха намаление на косвения данък. А заедно с бюджетната процедура през есента ще се води дебат и за евентуално обратно начисление на ДДС в секторите плодове, зеленчуци и мляко, за което от самите сектори настояват от години.

Нова финансова инжекция

През последните два дни премиерът Бойко Борисов проведе срещи с различни земеделски организации, на които щедро обеща финансова подкрепа покрай кризата с коронавируса и тежката суша, обхванала страната. А във вторник земеделското министерство обяви, че тя ще дойде по линия на европейската програма за развитие на селските райони и от държавния бюджет.

От самата програма, чието усвояване закъснява драматично и към края на юни са усвоени едва 57% от парите, ще бъдат пренасочени средства по три компенсаторни корона мерки, насочени към земеделци и преработватели на земеделска продукция, които ще се изплащат на база стопанство, отглеждани животни или заети служители.

Общият бюджет е 106.3 млн. лв., като освен евросредствата в него има и 15% национално съфинансиране. Десислава Танева обяви, че България е искала да бъдат заделени 25%, но в процедурата за нотификация на тази помощ, която е приключила в края на миналата седмица, е разрешен таван от 15 на сто. Според плана на земеделското министерство изплащането на тези средства трябва да се случи до октомври, когато пък земеделците ще започнат да получават и директните плащания на площ, достигащи 1.7 млрд. лв. през тази година.

Именно при директните плащания е и втората промяна, планирана от агроведомството. От Програмата за развитие на селските райони ще бъдат пренасочени 70 млн. евро към субсидиите, изплащани на площ и субсидиите, които се дават допълнително на чувствителни сектори като плодове и зеленчуци. По предварителни изчисления това би увеличило с поне 12% ставките на декар за овощари и зеленчукопроизводители и с около 9% по основното плащане на площ, което получават всички земеделци. Не се предвижда увеличение на парите, които получават животновъдите като директно подпомагане, тъй като настоящите им субсидии са възможният таван, стана ясно във вторник.

И държавна помощ от поне 65 млн. лв.

Извън националното съфинансиране към преразпределените европари агроминистерството готви и държавна помощ от поне 65 млн. лв. за фермерите, която ще бъде разпределена в следващите месеци. Голямата част от сумата ще отиде по т.нар. схема de minimis, която осигурява помощи за стопанства при кризисни ситуации. Предвидени са 25.6 млн. лв. за животновъдство, 19 млн. лв. за плодове и зеленчуци и 5 млн. лв. за пчеларство, стана ясно от думите на Десислава Танева.

Извън това обаче агроведомството обеща и още подкрепа. Настоящата помощ от 84 млн. лв., която земеделците получават като отстъпка от акциза за горивата, ползвани за селскостопанска техника, се предвижда да бъде увеличена до 100 млн. лв. през тази година, колкото е възможният таван според европравилата. Новите 16 млн. лв. освен за увеличение на ставките ще отидат и за нови направления, защото към получаващите отстъпката се очаква да бъдат добавени и оранжерийните производители, ползващи природен газ за отопление в стопанствата си.

Същевременно земеделското министерство ще се опита да рестартира и друга държавна помощ, която е съществувала в предходни години - за нисколихвени кредити от фонд "Земеделие" за нови инвестиции в селското стопанство. На този етап няма разчет колко би струвала такава мярка, нито кога евентуално ще стартира и при какви условия.

И ДДС на масата на преговорите

На фона на ударното финансиране за сектора в следващите месеци ще започне и обсъждане варианти за намаляване на ДДС в различни негови направления. Във вторник стана ясно, че биопроизводителите са поискали от премиера по-ниско облагане по примера на заведения, спортни центрове и туроператори, които вече получиха отстъпка до 9%. Други браншове продължават да настояват и за обратно начисляване на ДДС - в секторите на плодовете, зеленчуците и млякото, а от думите на Танева стана ясно, че този дебат предстои в рамките на новата бюджетна процедура, която ще стартира през есента. Земеделското министерство предлагаше идеята и през миналата година по искане на бранша, но тя така и не бе приета.

Малко над 106 млн. лв от европейската Програма за развитие на селските райони ще бъдат разпределени като корона мерки в земеделието, други около 140 млн. лв. от нея ще бъдат прехвърлени към директните субсидии на площ, а държавата ще даде и допълнителна финансова инжекция от бюджета за земеделците чрез схеми de minimis, нисколихвени кредити и увеличаване на парите по други държавни помощи. Това включва планът на агроминистерството, който бе представен от ресорния министър Десислава Танева във вторник.

На фона на диференцираните ставки на ДДС, които успяха да си извоюват различни браншове като ресторанти, фитнеси и туроператори в последните седмици, и в този сектор поискаха намаление на косвения данък. А заедно с бюджетната процедура през есента ще се води дебат и за евентуално обратно начисление на ДДС в секторите плодове, зеленчуци и мляко, за което от самите сектори настояват от години.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK