Внезапната щедрост на държавата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Внезапната щедрост на държавата

Внезапната щедрост на държавата

Притиснато от протести и пандемия, правителството започна спешно да раздава пари

6421 прочитания

© Капитал


Темата накратко
  • Притиснато от протести и пандемия, правителството започна спешно да раздава пари
  • Сред печелившите са земеделците, държавната администрация и полицаите
  • Най-вероятно ще се наложи втора актуализация на бюджета

Продължаващите протести не водят до оставка на кабинета, но съвсем явно водят до спешно раздаване на пари. Само през тази седмица правителството щедро обеща и раздаде над половин милиард лева. Сред получателите имаше различни закъсали браншове, повечето от които се готвеха да протестират, както и 28 държавни ведомства. Част от причината е коронавирусът, но един кабинет под обсада трудно може да си позволи да си създава още обществено недоволство, което пък гарантира още много нови разходи.

Коронавирусът вече наложи една спешна актуализация на бюджет 2020 през април, но предвид скоростта, с която се обещават държавни средства през последните седмици, все повече нараства вероятността от втора. Първата ревизия на държавния бюджет тази година превърна първоначално планираното нулево салдо в дефицит от 3.5 млрд. лв., или 3% от прогнозния БВП. Очакванията за приходите в бюджета бяха понижени с 2.44 млрд. лв., а разходите бяха повишени с малко над един милиард. Тези сметки са при прогноза за 3% спад на БВП за годината и 6% безработица - хипотеза, която четири месеца по-късно изглежда твърде оптимистична.

За администрацията

Социалните мерки включват над 300 млн. лв. доплащания за пенсионерите, допълнителни възнаграждения за лични асистенти и заети в медицинската и денталната помощ (250 млн. лв.), както и 16.5 млн. лв. месечно за увеличението на заплатите на 33.6 хил. държавни служители в 28 администрации.

Най-важното предложение от тази седмица дойде неочаквано - увеличение на заплатите в администрациите с до 30% е било обсъждано на коалиционен съвет на ГЕРБ и "Обединени патриоти". Засегнатите от това включват "персонал на администрации, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от COVID-19, включително за служители на първа линия" и "администрации, в които основните заплати на служителите са по-ниски в сравнение с други институции, в дисонанс с обема на отговорностите им и прекия риск за здравето". Тази странно подбрана група е една трета от държавните служители, а годишният разход за нея е почти 200 млн. лв., стана ясно от разчети на Министерството на финансите в отговор на "Медиапул".

Без да се изчака приключването на общественото му обсъждане, в сряда правителството набързо одобри пари за заплати в девет министерства, сред които тези на финансите, транспорта, земеделието, регионалното развитие и други, някои от които идват от вътрешно преразпределение, но в повечето случаи са допълнителна инжекция от бюджета.

В последните дни стана ясно още, че допълнителни средства ще получат полицаите - в сряда бяха гласувани 29 млн. лв. за извънреден труд на онези, които са участвали в дейности покрай коронакризата, както и за 122 млн. лв. за общините заради увеличени разходи за лични асистенти. Повишение на заплатите и увеличение на щата ще има и при надзирателите в затворите, които са в стачна готовност.

За земеделците и за туризма

Готовността да се излезе на протест се оказа изключително добър мотиватор за бързи държавни решения. Въпреки че получиха доста по-малко от исканото и от други браншове, туроператорите и агентите в туризма също седнаха на масата на Борисов тази седмица и станаха с пари. На тях правителството обеща 10 млн. лв. от програма "Конкурентоспособност и иновации", които да бъдат пренасочени за грантове към над 3 хил. туроператори и туристически агенти в страната. Сумата е далеч от исканията на бранша - за 155 млн. лв., но все пак успя да свали в известна степен напрежението с него.

Най-големият пай от средствата, които държавата раздава, ще отиде в земеделието, където ще се ползват както неусвоени пари от драматично изоставащата програма за развитие на селските райони, така и средства от националния бюджет.

По линия на програмата ще бъдат прехвърлени 106.3 млн. лв. за три корона мерки, които според плана на агроведомството трябва да бъдат изплатени експресно преди октомври, когато започва превеждането на парите от директните субсидии за фермерите. Средствата са заделени за грантове на земеделци и преработватели на земеделска продукция, които ще се изплащат на база стопанство или заети служители.

Парите идват от нестартиралата мярка за инвестиции в широколентов интернет в селата и остатъчни бюджети по други схеми за подпомагане. Освен евробюджета в средствата са заложени и 15% национално съфинансиране, като от изказване през седмицата на земеделския министър Десислава Танева стана ясно, че България дори е настоявала за 25%, но това не е било одобрено от ЕК.

Извън тези средства още 70 млн. евро от програмата за селските райони ще се прехвърлят към "бързооборотните" директни субсидии за земеделците. Така според предварителните разчети ще се увеличи и ставката за субсидията на площ и за подпомагането на сектор плодове и зеленчуци.

Правителството планира не само да размества европари, но и да налее бюджетни средства в сектора чрез т.нар. схеми за държавна помощ de minimis за 49 млн. лв., както и допълнителни 16 млн. лв. по схемата за намален акциз върху горивата, ползвани за земеделска техника, за които годишно се отделят 84 млн. лв.

На този етап агроведомството е стартирало още инициативи - да възроди съществувалата в предходни години схема за нисколихвени кредити от фонд "Земеделие" за инвестиции в селското стопанство, както и да поиска разрешение от Брюксел за помощ за "подобряване на ликвидността на земеделските стопанства, които са отсрочили задълженията си и са в невъзможност да ги погасят в условията на COVID-19".

Бюджетът ще бъде временно натоварен и с изплащането на директните субсидии на фермерите, което според ведомството ще започне още на 16 октомври, като общото подпомагане за сектора до края на годината трябва да достигне 1.7 млрд. лв.

Към края на полугодието изпълнението на бюджета показва, че постъпващите приходи изостават дори от актуализираните оценки.

Къде е бюджетът сега

Всички тези нови разходи ще обременят този и следващия бюджет, които обаче, по всичко изглежда, може и да не са грижа на Борисов. Към края на полугодието данни на финансовото ведомство за изпълнението на бюджета показват, че постъпващите приходи изостават дори от актуализираните оценки. Така например към юни внесените корпоративни данъци са едва 43.8% от заложените след ревизията при 50.1% през същия период на миналата година. При ДДС пък изпълнението достига 48.9% от общо заложени 10.64 млрд. лв. в бюджета за годината, а при акцизите изглежда, че неизпълнението към края на 2020 г. може да превиши 350 млн. лв.

Приходите спадат, но разходите се движат в стандартни граници за това правителство. Което означава, че към юни са разписани малко над 40% от заложените за годината разходи. През предходни години бюджетният излишък, който се трупа през годината, се раздава ударно през декември на 1-2 извънредни заседания на Министерския съвет. Вероятно това би се случило и тази година предвид предстоящите президентски и парламентарни избори през пролетта на 2021 г. Жертвата обикновено са капиталовите разходи, които към края на ноември миналата година например бяха изпълнени на 62%. "Свободният" ресурс от тях беше над 1.7 млрд. лв.

Но тази година държавните финанси може и да не стигнат за декемврийското харчене предвид размаха, с който в момента се раздават средства за потушаване на общественото напрежение в България. Силно вероятно е просто харчът от декември да се е преместил по-рано.

Какво предстои за хазната

През последните четири месеца бюджетната картина в България доста се измени. Така например през юни беше обнародвана първата порция отстъпки от общата ДДС ставка - 9% ДДС за заведения, книги, детски пюрета и памперси. Цената за бюджета е около 200 млн. лв. по сметки на финансовото ведомство.

Преди малко повече от седмица пък беше обявен вторият пакет социални и икономически мерки за преодоляване на кризата с коронавируса в страната за 1.16 млрд. лв. от централния бюджет, но не стана ясно за сметка на кои други разходи ще бъдат направени новите.

Част от този пакет е втората порция ДДС отстъпка - ставката пада на 9% за вино, бира, фитнес услуги и туристически агенции. Оценка за ефекта няма, но от публикувано становище на Министерството на финансите по повод първата част отстъпки става ясно, че загубите за бюджета от фитнесите са за 4 млн. лв.

При представянето на новите мерки премиерът обяви, че засега няма планове за нов дълг. Ще се разчита на фискалния резерв. Добра новина е, че резервите засега са на ниво - по данни на БНБ към края на юли във фискалния резерв има малко над 9 млрд. лв. (макар че 4 млрд. лв. са целеви и не могат да се харчат). Бюджетният излишък към края на полугодието превишава 1.7 млрд. лв. Но ситуацията бързо може да се промени при задълбочаване на кризата през есента или продължение на паническото раздаване на средства.

Кой спечели

- 33.6 хил. държавни служители

- 9.3 хил. служители на първа линия в борбата с коронавируса

- 15 хил. полицаи

- 2.12 млн. пенсионери

- 100 хил. земеделски производители
Темата накратко
  • Притиснато от протести и пандемия, правителството започна спешно да раздава пари
  • Сред печелившите са земеделците, държавната администрация и полицаите
  • Най-вероятно ще се наложи втора актуализация на бюджета

Продължаващите протести не водят до оставка на кабинета, но съвсем явно водят до спешно раздаване на пари. Само през тази седмица правителството щедро обеща и раздаде над половин милиард лева. Сред получателите имаше различни закъсали браншове, повечето от които се готвеха да протестират, както и 28 държавни ведомства. Част от причината е коронавирусът, но един кабинет под обсада трудно може да си позволи да си създава още обществено недоволство, което пък гарантира още много нови разходи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новата трибуна

Новата трибуна

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK