Димитър Радев: Това, че пред еврозоната има предизвикателства, не е основание да стоим в периферията на ЕС
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Димитър Радев: Това, че пред еврозоната има предизвикателства, не е основание да стоим в периферията на ЕС

Димитър Радев: Това, че пред еврозоната има предизвикателства, не е основание да стоим в периферията на ЕС

Управителят на БНБ пред "Капитал"

Николай Стоянов
4212 прочитания

© Надежда Чипева


Визитка

Димитър Радев е управител на Българската народна банка от 2015 г. Той наследява поста от Иван Искров година след затварянето на КТБ, като институцията е заредена с публично недоверие за несвършена работа като регулатор. Под негово ръководство започнаха реформи в банковия надзор, а банковата система премина през две мащабни проверки - през 2016 г., проведена от БНБ, и през 2019 г. - от ЕЦБ. Последната беше част от подадената от Радев и финансовия министър Владислав Горанов кандидатура българският лев да влезе във валутния механизъм ERM II, задължително условие по пътя към приемане на еврото като валута. След изпълняване на всички ангажименти, поети от българските власти, това вече е факт, а освен това и най-големите банки в страната ще бъдат надзиравани от Франкфурт. Разговаряме с него за свършеното досега и ползите от евентуалното влизане в еврозоната.

Приемането на лева в ERM II и сключването от БНБ на тясно сътрудничество от БНБ определено са ключови събития за управляваната от вас вече пет години институция. По какъв начин обаче те влияят на хората и бизнесите - нещо ще се промени ли от юли 2020 г. нататък за тях?

Това са събития с дългосрочно значение, тъй като с тях стартира процесът на интегрирането на страната в ядрото на Европейския съюз. Този процес ще има нарастващо във времето влияние за хората и бизнеса чрез ускоряване на модернизацията и просперитета на страната. Вероятно е трудно това да се осъзнае в условията на здравна, икономическа и политическа криза, но аз съм убеден, че ще се случи.

За последните две години бяха извършени много реформи - промени в законодателството и в практиките на банковия надзор. Как бихте описали работата по влизането във валутния механизъм и в банковия съюз отвътре и кои бяха най-големите трудности?

Много беше направено и преди 2018 г. Всъщност изминахме дълъг път от 2015 г. досега от ситуация, в която никой не искаше да разговаря с нас на темата валутен механизъм и банков съюз, до ситуация, в която сме пълноправен член. Работният процес беше добре структуриран и също толкова добре изпълнен. Той включваше ясна политическа рамка, подготвени институции, преди всичко БНБ и МФ и хора, които знаят какво искат и как да го постигнат. Основните трудности бяха свързани с това, че подобен процес на присъединяване към банковия съюз на страна извън еврозоната, при това едновременно с включване на нейната валута във валутния механизъм, се осъществяваше за първи път. Това постави много въпроси от експертен, технически и процедурен характер, които трябваше да се решават в движение.

Буквално до финалните дни преди решението за приемането на България беше останало едно препятствие - набирането на капитал от ПИБ. Неговото изпълнение остави в обществото определени съмнения. Според вас капитализирането на банката достатъчно убедително ли беше и трябва ли тя да бъде следена с по-особено внимание?

Процесът на присъединяване приключи успешно, без да останат открити теми за компетентните институции, български и европейски, които го наблюдаваха много внимателно, включително и по отношение на изпълнение на капиталовия план на ПИБ. Европейските институции включваха ЕЦБ, Европейската комисия, както и съответните институции на 19-те страни - членки на еврозоната, плюс Дания. При съмнения на която и да било от тези институции процесът нямаше да бъде финализиран. За това има достатъчно други примери.

Очаквате ли ЕЦБ да пожелае да включи ПИБ в списъка на системните банки, които да надзирава директно, и колко институции очаквате да са надзиравани от съвместни надзорни екипи с ЕЦБ?

Списъкът на системните банки, които ще бъдат надзиравани директно от ЕЦБ, е уточнен на експертно равнище. Предстоят формалните процедури на одобрение, след което списъкът ще бъде обявен.

В последните години се чуха доста гласове против приемането на еврото. Как ще отговорите на аргументите, изтъквани от критиците на единната валута?

При вземането на толкова важно решение, това, което има значение, са институционализираното знание и институционализираната експертиза. Не мисля, че има институция от политическия, икономическия и финансовия спектър у нас, която се обявява против приемането на еврото. Представителните организации на работодателите и синдикатите, които често са на различни позиции, също така категорично подкрепят процеса. Фактът, че еврозоната е изправена пред сериозни предизвикателства, не е основание да стоим в периферията на ЕС. България ще бъде в много по-силна позиция, ако е част от решението на тези предизвикателства, а не страничен наблюдател или потърпевш.

Има ли ясен разчет на плюсовете и минусите и анализ, който да показва кои от тях надделяват по отношение присъединяването на България към еврозоната?

Това е въпрос с повече от двадесетгодишна давност и отговорът винаги е бил в подкрепа на присъединяване на страната към еврозоната. БНБ подготви подобен анализ за ползите, разходите и предизвикателствата, свързани с приемането на еврото, и при стартирането на процеса за присъединяване към валутния механизъм и той дава основание да се направи същият извод. Не трябва да забравяме, че алтернативата е оставането неопределено дълго в периферията на Европейския съюз, а цената на задължителната за България финансова стабилност е значително по-висока в периферията, отколкото би била в ядрото на Европейския съюз, особено в условията на криза. Опитът на новоприетите страни от Централна и Източна Европа показва, че процесът на присъединяване и самото присъединяване към еврозоната са катализатор за ускоряване на това, което наричаме реална конвергенция, а това означава сближаване в структурата на икономиката, а също така в равнището на доходите и жизнения стандарт. Срещу това имаме предизвикателства от технически характер, които при добра подготовка са лесно преодолими.

Често се изтъква и че България губи суверенитет и че дори представители на БНБ са заявявали, че банковият съюз не е изгоден за страни извън еврозоната - как ще коментирате?

По дефиниция малките отворени икономики много трудно могат да провеждат суверенна парична политика, независимо от паричния им режим. В този смисъл споделеният паричен суверенитет в рамките на еврозоната е по-добрата алтернатива от гледна точка на формулирането и провеждането на парична политика.

Аз самият нееднократно и публично съм изразявал резерви относно разделянето на процеса на присъединяване към Банковия съюз от процеса на присъединяване към еврозоната. По принцип възможността страните да избират или да бъдат насочвани кога и към кой сегмент на ЕС да се присъединят и към кой не работи против целите на европейската интеграция. Брекзит е екстремен резултат от такъв подход. Той води и до редица оперативни проблеми. Асиметрията при вземането на решения е един от тях. Ето защо аз винаги съм бил привърженик на интегриран подход за присъединяване на страната към еврозоната. Нашето конкретно предложение, институционализирано с писмо за намеренията до европейските институции, беше този подход за България да стартира с едновременното присъединяване на страната към банковия съюз и на лева към валутния механизъм. Европейските институции оцениха и подкрепиха този подход. Не случайно една година след като той стартира за България, беше приложен по буквално същия начин за Хърватия, а еврогрупата взе решение този подход да бъде прилаган по същия начин за всички останали страни, които в бъдеще ще се присъединяват към еврозоната.

Влизането в ERM II се случи на фона на протести в България. Усложнената политическа обстановка може ли да забави влизането на страната в еврозоната и за вас кога е реалистичният срок това да стане? Доколко споменатото в съобщението на ЕЦБ, че ще се следят съдебните реформи и напредъкът в борбата с корупцията и организираната престъпност в България може да е пречка?

Политическата нестабилност във всички случаи няма да помогне на процеса. Ако тя бъде преодоляна сравнително бързо, не влошим чувствително добрата си изходна позиция, включително по отношение на маастрихтските критерии, и институциите действат решително, напълно реалистично е да се присъединим до 2024 г. Ако политическата нестабилност продължи по-дълго с всички свързани с това ефекти, включително забавяне или отлагане на необходими реформи и познатите ни от предишни епизоди снишаване и нерешителност на институциите, процесът може да отнеме 10 или повече години.

Данните показват рязко свиване на печалбата през второто тримесечие и дори загуби за отделни банки, като това се случва въпреки мораториума. С изтичане на шестмесечното отсрочване на вноски по заеми може ли да очакваме рязко влошаване на кредитните портфейли и в какви мащаби?

Подобно развитие не е изненада. То е израз на адекватна реакция от страна на банките на нововъзникналия кредитен риск, свързан с глобалната пандемия, посредством увеличаване на разходите за обезценка и съответно свиване на печалбата. Това е гаранция срещу неизбежното влошаване на кредитните портфейли. Размерът на това влошаване ще зависи от това колко бързо ще се възстанови икономическата активност. Мораториумът дава възможност за облекчаване на обслужването на дълга за кредитополучатели с временни затруднения, породени от пандемията и без промяна в изискванията на банките спрямо оценката на тяхната платежоспособност. Преференциалното пруденциално третиране ще отпадне след края на мораториума, като експозициите ще бъдат обслужвани по нови погасителни планове, които отразяват икономическите очаквания и капацитета на кредитополучателите да обслужват кредитите си.

Какви са приоритетите ви за последната година от мандата ви като управител на БНБ? Имате ли амбиции за още един мандат?

Приоритетите ми са основно три. Първият е постоянен и включва стриктно придържане към мандата на БНБ с акцент върху ценовата стабилност и стабилността на лева. Вторият е безпроблемен преход към новия надзорен режим на банковия сектор от 1 октомври т.г. и осигуряване от самото начало на пълноправно и пълноценно членство на страната в банковия съюз. И третият е подготовка на ясен и конкретен план за това, което БНБ трябва да направи, а то не е малко, за, надявам се, общонационалното усилие за успешно завършване на процеса на европейската интеграция на България чрез нейното присъединяване към еврозоната.

Поех ангажименти за един мандат. Най-важните от тях бяха: стабилизиране на банковия сектор и присъединяване на лева към Европейския валутен механизъм. Това, което спокойно мога да кажа, е, че в момента банковият ни сектор е един от най-сигурните в Европа независимо от кризисната ситуация, а левът е вече пълноправен участник в Европейския валутен механизъм. Това, което не мога все още да кажа, е дали имам готовност да поемам нови ангажименти след изтичане на настоящия ми мандат.

Интервюто взе Николай Стоянов

Визитка

Димитър Радев е управител на Българската народна банка от 2015 г. Той наследява поста от Иван Искров година след затварянето на КТБ, като институцията е заредена с публично недоверие за несвършена работа като регулатор. Под негово ръководство започнаха реформи в банковия надзор, а банковата система премина през две мащабни проверки - през 2016 г., проведена от БНБ, и през 2019 г. - от ЕЦБ. Последната беше част от подадената от Радев и финансовия министър Владислав Горанов кандидатура българският лев да влезе във валутния механизъм ERM II, задължително условие по пътя към приемане на еврото като валута. След изпълняване на всички ангажименти, поети от българските власти, това вече е факт, а освен това и най-големите банки в страната ще бъдат надзиравани от Франкфурт. Разговаряме с него за свършеното досега и ползите от евентуалното влизане в еврозоната.

Приемането на лева в ERM II и сключването от БНБ на тясно сътрудничество от БНБ определено са ключови събития за управляваната от вас вече пет години институция. По какъв начин обаче те влияят на хората и бизнесите - нещо ще се промени ли от юли 2020 г. нататък за тях?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    nwk08680695 avatar :-|
    nwk08680695

    mind controlled to prop the stocks up
    agnus dayton
    usa top 5 banks top managers
    fed , ecb governors
    usa , germany , france , uk , italy governments
    top 1%
    lawrence summers
    ben bernanke
    oliver blanchard
    cristina romer
    paul romer
    stoevski ecb
    rosen rozenov imf
    mariela nenova bnb
    statty stattev bnb
    tsvetan tsalinsky ec
    andrei vassilev bnb
    kalin hristov bnb
    hristo valev ceu
    ijan trapeznikova ceu
    reimo juks ceu
    anton badev fed
    mihai copachu ceu
    karagyozova ceu
    vladimir yankov fed
    nikolay angelov ceu
    roman horvath ceu
    cosmin ilut ceu
    bolash ceu
    gabor kotlay ceu
    other ceu economics alumni and department
    ivan tzerovsky ebrd
    dinko dimitrov unss

  • 2
    nwk08680695 avatar :-|
    nwk08680695

    - Optimal Currency Area requires flexible labor mobility that is not in EU , only USA. Shambaugh
    - Currency devaluations return you fast to growth , internal rigid price devaluations are unsuccessful.
    - So the EURO is in danger. Currency Acount deficits of south europe for years cannot be balanced by reducing prices but only own currency.

    - Shambaugh. The EU sovereign , banking, growth crises are interlinked
    - attempts at fiscal austerity to relieve the problems are slowing growth. without growth the sovereign debt crisis will persist.
    - the sovereign debt are so large that if Greece, Ireland, Italy, Portugal, and Spain cannot pay, the banking system is insol-
    vent
    - troubles for the banks could bankrupt certain sovereigns, supporting the banks , and failure of these banks could lead to a broken credit channel to stop growth.
    - Ireland , Greece in EURO currency suffers severe crises , Iceland devaluates their currency , the crisis is mild and short. Italy is also ready to leave EURO

  • 3
    nwk08680695 avatar :-|
    nwk08680695

    - Ask Kristalina Georgieva , bulgaria if she will be boss of IMF in compensation for my writings to return them the money. If she is with mind control from USA and EU , watch her activities closely for serving interests of a group of people or straight money not to disappear. IMF is the only institution that can bail out FED ECB in a new financial crisis.
    - Watch Maria Gabriel budget as in bulgaria a EU Human capital program for some 100m was exposed to be 90% fake contracts by emploees.Check all EU budget.
    - Ask Christine Lagarde if with Drag hi , Yelllen , Carney , Fisher , Moskivici they employed Dayton to black mail me for half a trillion from EU sovereign fund
    - Ask Christine Lagarde what are the intentions of the people behing FED and ECB to put for heads without PhD even without a single course in Economics
    - Ask Ursula Leyen if she will follow force minister Manuel Valls who was responsible for the death of some 2000 people in France and Belgium to unite France against civil war. He resigned with my questions.
    - Ask Ursula Leyen if she is going to continue with mind control of politicians and business man in EU and CEE for control of economy

  • 4
    rcs20503603 avatar :-|
    Kamen Iliev

    Във финансово и банково отношение страната стои добре и ни очакват само положително развитие с приемането на еврото.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK