Любомир Христов: Всички фирми тук са съпричастни с проблемите в Шумен и помагат
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Любомир Христов: Всички фирми тук са съпричастни с проблемите в Шумен и помагат

"С водата се занимават повече от 10 институции, но общината и кметът са само виновни... По темата за водата аз мога само да се хваля", казва Любомир Христов

Любомир Христов: Всички фирми тук са съпричастни с проблемите в Шумен и помагат

Кметът на Шумен пред "Капитал"

Калина Горанова
485 прочитания

"С водата се занимават повече от 10 институции, но общината и кметът са само виновни... По темата за водата аз мога само да се хваля", казва Любомир Христов

© Цветелина Белутова


Визитка

Любомир Христов е кмет на Шумен от ГЕРБ от ноември 2015 г. На изборите през 2019 г. печели втори мандат с преднина от само 77 гласа. Преди да поеме управлението на родния си град, е депутат в 42-ото и 43-ото Народно събрание. През 1984 г. завършва Висшето народно военно артилерийско училище - Шумен, специалност "Радиоелектроника". Минава през различни позиции в системата на МВР, като от 2010 до 2013 г. е директор на Областна дирекция на МВР - Шумен.

Шумен се развива доста добре индустриално. На какво се дължи успехът на града?

Още преди четири и половина години, когато дойде нашият екип, си поставихме за цел да възродим индустрията на град Шумен. Вече беше започнало изграждането на индустриалния парк и ние просто трябваше да направим реклама и да му дадем живот. Знаете, че общината е съдружник в парка. От първия ден започнахме да търсим контакти в посолствата, в търговските представителства, Агенцията за чуждестранни инвестиции, Българско-турската камара, Българско-германската камара. Може би това е рецептата - многото контакти, това, което е направено в парка, и това което предлагаме на инвеститорите. С идването си бизнесите могат веднага да започнат да реализират своите проекти. Индустриалният парк е 2400 декара. В зона А почти всички парцели са продадени. За 4 години и половина инвеститорите са повече от 23-24, а три от тях са клас А.

Притеснява ли ви, че в даден момент недостигът на работна ръка може да се окаже таван за развитието?

Едно от условията, които поставяме на инвеститорите, е да дават съответното добро заплащане. Когато има добри заплати, България не е толкова голяма, хората могат да пътуват от съседни общини и да идват да работят. Има доста такива случаи - от Силистра, от Дулово, Русе, Варна. Само като факт ще посоча, че консумацията на промишлена електроенергия в община Шумен е по-голяма от тази във Варна. Проведохме среща с управителите на "Енерго-про", тъй като не ни достигат мощностите, за да отговорим на изискванията на инвеститорите.

И все пак каква е ролята на общината за задържане на хората в Шумен?

Опитваме се да развиваме Шумен не само индустриално, но и да създаваме условия и за младите хора да остават тук. Видяхте, че сме изградили нова спортна зала. Около стадиона имаше огромно сметище, където преди една еврейска фирма искаше да прави мол. Дойде кризата и мястото беше изоставено. Сега там има Praktiker, в съседство - друг търговски обект за облекла. Имаме прекрасна природна даденост само на 10 минути - Шуменското плато.

Има критики, че разходите за инвестиции на общината са само по 1.5 млн. лв. на година, че центърът и улиците не са ремонтирани и въобще, че градът изостава в сравнение с индустрията?

Знаете ли как заварих общината - с повече от 35 млн. лв. задължения. С извънсъдебно споразумение, сключено може би месец преди изборите през 2015 г. за 5.2 млн. лв. за изградена 8 години по-рано нова клетка на регионалното депо на Шумен, която не е била заплатена. Всяка година плащахме дългове. Сега 80-90% сме ги възстановили вече.

Летателните балони, които общината купи по европроект, също ли са наследство от управлението преди вас?

Балоните не искам да коментирам. Те са ми наследство още и си стоят за голямо съжаление. Не можем да намерим начин да ги ползваме, тъй като нямат кошове или имат кошове, но за 1 човек. Те са предназначени основно да ги вдигнеш на 5-10 метра и да гледаш от тях. Няма и обучени хора.

Най-голямата нова инвестиция е спортната зала.

Тази зала за мен е като моя рожба. Аз съм спортувал навремето и на моето поколение и по-младото беше мечта Шумен да има зала. Като станах кмет, смених лампи, на които като дете съм играл. В района бяха казарми с отпаднала необходимост. Руини бяха останали. Петнадесет години човешки крак не беше стъпвал, беше станал змиярник. А сега е едно от най-привлекателните места и ще стане едно от най-привлекателните места. Отзад има гаражи - около 30 декара. Там ще започне да се изгражда жилищен комплекс. Водили сме разговори с работодатели, които искат да се включат или да закупят входове, за да могат да осигурят жилища за техни специалисти. Ето другия начин, по който ще задържим специалисти в града. Имаме идейни проекти. Има пуснат търг за парцела за продажба. В съседство до залата се изгражда хотел - частна инициатива с две спортни игрища и с басейн на компанията "Вива пласт", която строи завода в зона C в индустриалната зона. Залата струва 8.5 млн. лв. - с изчистването на старите казарми, с изграждането на трафопост. Имаме зелени площи 25 декара, с кладенци за поливане. Допълнително имаме около 3 млн. лв. за двете кръгови кръстовища, за разширяване на централната улица с още платно и половина и т.н.

Имало е предложение от общинската фирма, стопанисваща спортната зала, да се въведе гъвкава ценова политика за ползването й, но общинският съвет не го е приел. Защо?

Не искам да коментирам решенията на общинския съвет. Има и някаква политика при всяко едно решение. Беше доста импулсивно от страна на част от общинските съветници. Предполагам, че сега при едно ново предложение това ще стане реалност.

Свързаността на града не е добра. Като кмет водили ли сте разговори и как могат да се подобрят транспортните връзки?

Водили сме разговори с кметовете на Силистра и Ямбол. Например Ришкият проход да стане трилентов още от границата с Турция и на Силистра да бъде изграден друг мост. Запознали сме министър Нанков. Има разбиране от страна на правителството и това ще стане. Имаше и фирми, които бяха проявили интерес, но искаха да се реши проблемът с тол системата. Ришкият е най-ниският проход и зимата не е толкова опасен колкото другите. Има възможност да се изгради мост и да се скъси с 14 км разстоянието и това е една много важна перспектива за нашия град и за Силистра. Ришкият проход обаче не е включен в тол системата и голяма част от тировете, които идват от Турция, минават през него за Русе.

Какво може да се направи с архитектурното наследството от социализма в града - високите недовършени сгради, които са в идеалния център?

Това не са общински сгради. Те са на частни фирми, които са получили от приватизацията и от продажби в миналото всичко това, което е в центъра. Имаше един период и на определени години Централният комитет на партията и Тодор Живков обикаляха в окръжни градове и водеха посланиците и семействата им и се започваха грандиозни проекти покрай тези посещения. През 1991 г. домакин щеше да е Шумен. Ако беше 1989 г., градът щеше да има един различен център. Но това днес е един огромен проблем. Хвърлили са лопатите точно когато е бил нашият ред.

Изтеглили сте късата клечка.

Късата клечка и не само за това, късата клечка сме изтеглили и за дунавската вода.

Да стигнем и до водата. Защо вече толкова години в Шумен няма пречиствателна станция за питейна вода?

През 70-те години Шумен имаше проблем с водата, като 1973-1974 г. започва да се изгражда язовир "Тича", както и дунавският проект за водоснабдяване на Русе, Разград, Търговище, Попово, Лозница, Шумен, Каспичан, Нови пазар. В един момент стигат до Лозница. Кризата обаче е доста голяма, няма вода, и шуменци бързат и решават да свържат града с язовира за напояване "Тича". Има и алтернативни кладенци, но те дават все по-малко вода. Спират ги и започват изцяло да подават от "Тича". Идва 1989 г., този дунавски проект спира и оставаме само на язовирната вода. Започва обаче проблемът със замътването на водата и се заговаря за пречиствателна станция.

През 2015 г. ставам кмет на 9 ноември. Няма нищо, няма работен проект. Има определена площадка на около 500 метра на първата помпена станция в Дивдядово на изцяло частни терени. Няма никаква инфраструктура. Едно от нещата, които като екип си бяхме поставили за цел, беше да помислим за водоснабдяването на града и да намерим алтернативни източници.

Не само открити. Виждате каква е ситуацията - суша. Тези тръби са 40-годишни и като стане авария, водата се спира за два дни. Кого псуват - псуват кмета. Макар че кметът няма механизми и лостове, с които да влияе, тъй като ВиК е 51% държавно, а община Шумен има 23%. С водата се занимават повече от 10 институции, но общината и кметът са само виновни.

Когато поехме управлението, изградихме нова площадка с всички разрешителни на общински терен. Имаме пари от МРРБ, имаме работен проект, ВиК има договор за 126 млн. лв. за построяване на пречиствателна станция за питейна вода и подмяна на довеждащ водопровод. Имаше обжалване, но има и решение на КЗК и може в следващите месеци да се направи първа копка. Подготвена е и поръчката за водопровода. По темата за водата аз мога само да се хваля.

По отношение на алтернативните захранвания - в Шумен има една т.нар. горчива вода, която идва от Балкана. Имаше водоем, който се ползваше за миене и поливане до 1989 г. и който беше изоставен. Възстановихме го и сега от него използваме по 300 кубика на ден за миене на града. До спортната зала 4 кладенеца сме направили. Имаме още градинки с възможност за кладенци. Темата с водата някои я преекспонират. Шумен не е толкова застрашен колкото Бургас и Варна, защото язовир "Камчия" е по-празен от шуменския язовир.

Инициирахме с кмета на Попово да бъде довършен проект "Дунав". Направихме среща с кметовете в района и взехме решение да поставим въпроса пред МС. Аз и кметът на Търговище бяхме оторизирани да разговаряме с министър-председателя. Той разпореди да направим среща в МРРБ с министър Нанков. Отпуснаха средства и започна обследване. При доказване на ползата му новият ВиК холдинг ще почне изграждането.

Проектът за производство на пелети в Дивдядово ще се състои ли?

Това е бъдещето на един град, бъдещето на една държава. Виждате, че все по-малко стават местата, където могат да се складират битови отпадъци. Сметището на Търговище е запълнено изцяло и те депонират отпадъци при нас в Шумен. Нашето депо има капацитет за още 4-5 години. Рано или късно ще ни бъде наложено от ЕС да няма такова загробване на битови отпадъци.

Каква ще е технологията?

Фирмата, с която водихме разговори и представи проекта си пред общинския съвет, са немски и австрийски инвеститори, които искат да изградят завод и да преработват битовите отпадъци по тяхна нова технология. Ще произвеждат обогатени пелети, които ще се горят в предприятията. Име отпор на някои от живеещите, но нито са експерти, нито запознати. Просто да не стане.

На какъв етап е проектът?

Закупиха терен и имат инвестиционно намерение до общината. Това е инвестиция за повече от 50 млн. евро и те първо искаха да си осигурят банки и фирми за оборудването в Германия и Австрия. Тези преговори ги водим вече 2-3 години. Протестърите обаче сега жалят закупуването на терена.

Как се отрази корона кризата на финансите на общината?

Успяхме още преди да бъдат наложени всякакви ограничения и мерки, благодарение на партньорството ни с фирмите "Фикосота", "Теси" и "Алкомет", да направим дарителска сметка и се събраха 337 хил. лв. Веднага започнахме да купуваме маски, техника и апарати за болницата с решение на общинския щаб, където член е и нейният директор. Направихме ремонти, за да не се пресичат потоците и пациенти със съмнение за корона вирус да не преминават през цялата болница.

Тук общината и бизнесът работят много добре заедно и не само за това. Всички фирми и основно големите са съпричастни с проблемите в Шумен и помагат за спорта, културни мероприятия, в здравеопазването. Има разбиране от бизнеса. Шуменските успели бизнесмени не са от този тип, дето навремето са прибрали по нещо и така са тръгнали. Постигнали са го с много труд и акъл.

Интервюто взе Калина Горанова

Визитка

Любомир Христов е кмет на Шумен от ГЕРБ от ноември 2015 г. На изборите през 2019 г. печели втори мандат с преднина от само 77 гласа. Преди да поеме управлението на родния си град, е депутат в 42-ото и 43-ото Народно събрание. През 1984 г. завършва Висшето народно военно артилерийско училище - Шумен, специалност "Радиоелектроника". Минава през различни позиции в системата на МВР, като от 2010 до 2013 г. е директор на Областна дирекция на МВР - Шумен.

Шумен се развива доста добре индустриално. На какво се дължи успехът на града?

Още преди четири и половина години, когато дойде нашият екип, си поставихме за цел да възродим индустрията на град Шумен. Вече беше започнало изграждането на индустриалния парк и ние просто трябваше да направим реклама и да му дадем живот. Знаете, че общината е съдружник в парка. От първия ден започнахме да търсим контакти в посолствата, в търговските представителства, Агенцията за чуждестранни инвестиции, Българско-турската камара, Българско-германската камара. Може би това е рецептата - многото контакти, това, което е направено в парка, и това което предлагаме на инвеститорите. С идването си бизнесите могат веднага да започнат да реализират своите проекти. Индустриалният парк е 2400 декара. В зона А почти всички парцели са продадени. За 4 години и половина инвеститорите са повече от 23-24, а три от тях са клас А.

Притеснява ли ви, че в даден момент недостигът на работна ръка може да се окаже таван за развитието?

Едно от условията, които поставяме на инвеститорите, е да дават съответното добро заплащане. Когато има добри заплати, България не е толкова голяма, хората могат да пътуват от съседни общини и да идват да работят. Има доста такива случаи - от Силистра, от Дулово, Русе, Варна. Само като факт ще посоча, че консумацията на промишлена електроенергия в община Шумен е по-голяма от тази във Варна. Проведохме среща с управителите на "Енерго-про", тъй като не ни достигат мощностите, за да отговорим на изискванията на инвеститорите.

И все пак каква е ролята на общината за задържане на хората в Шумен?

Опитваме се да развиваме Шумен не само индустриално, но и да създаваме условия и за младите хора да остават тук. Видяхте, че сме изградили нова спортна зала. Около стадиона имаше огромно сметище, където преди една еврейска фирма искаше да прави мол. Дойде кризата и мястото беше изоставено. Сега там има Praktiker, в съседство - друг търговски обект за облекла. Имаме прекрасна природна даденост само на 10 минути - Шуменското плато.

Има критики, че разходите за инвестиции на общината са само по 1.5 млн. лв. на година, че центърът и улиците не са ремонтирани и въобще, че градът изостава в сравнение с индустрията?

Знаете ли как заварих общината - с повече от 35 млн. лв. задължения. С извънсъдебно споразумение, сключено може би месец преди изборите през 2015 г. за 5.2 млн. лв. за изградена 8 години по-рано нова клетка на регионалното депо на Шумен, която не е била заплатена. Всяка година плащахме дългове. Сега 80-90% сме ги възстановили вече.

Летателните балони, които общината купи по европроект, също ли са наследство от управлението преди вас?

Балоните не искам да коментирам. Те са ми наследство още и си стоят за голямо съжаление. Не можем да намерим начин да ги ползваме, тъй като нямат кошове или имат кошове, но за 1 човек. Те са предназначени основно да ги вдигнеш на 5-10 метра и да гледаш от тях. Няма и обучени хора.

Най-голямата нова инвестиция е спортната зала.

Тази зала за мен е като моя рожба. Аз съм спортувал навремето и на моето поколение и по-младото беше мечта Шумен да има зала. Като станах кмет, смених лампи, на които като дете съм играл. В района бяха казарми с отпаднала необходимост. Руини бяха останали. Петнадесет години човешки крак не беше стъпвал, беше станал змиярник. А сега е едно от най-привлекателните места и ще стане едно от най-привлекателните места. Отзад има гаражи - около 30 декара. Там ще започне да се изгражда жилищен комплекс. Водили сме разговори с работодатели, които искат да се включат или да закупят входове, за да могат да осигурят жилища за техни специалисти. Ето другия начин, по който ще задържим специалисти в града. Имаме идейни проекти. Има пуснат търг за парцела за продажба. В съседство до залата се изгражда хотел - частна инициатива с две спортни игрища и с басейн на компанията "Вива пласт", която строи завода в зона C в индустриалната зона. Залата струва 8.5 млн. лв. - с изчистването на старите казарми, с изграждането на трафопост. Имаме зелени площи 25 декара, с кладенци за поливане. Допълнително имаме около 3 млн. лв. за двете кръгови кръстовища, за разширяване на централната улица с още платно и половина и т.н.

Имало е предложение от общинската фирма, стопанисваща спортната зала, да се въведе гъвкава ценова политика за ползването й, но общинският съвет не го е приел. Защо?

Не искам да коментирам решенията на общинския съвет. Има и някаква политика при всяко едно решение. Беше доста импулсивно от страна на част от общинските съветници. Предполагам, че сега при едно ново предложение това ще стане реалност.

Свързаността на града не е добра. Като кмет водили ли сте разговори и как могат да се подобрят транспортните връзки?

Водили сме разговори с кметовете на Силистра и Ямбол. Например Ришкият проход да стане трилентов още от границата с Турция и на Силистра да бъде изграден друг мост. Запознали сме министър Нанков. Има разбиране от страна на правителството и това ще стане. Имаше и фирми, които бяха проявили интерес, но искаха да се реши проблемът с тол системата. Ришкият е най-ниският проход и зимата не е толкова опасен колкото другите. Има възможност да се изгради мост и да се скъси с 14 км разстоянието и това е една много важна перспектива за нашия град и за Силистра. Ришкият проход обаче не е включен в тол системата и голяма част от тировете, които идват от Турция, минават през него за Русе.

Какво може да се направи с архитектурното наследството от социализма в града - високите недовършени сгради, които са в идеалния център?

Това не са общински сгради. Те са на частни фирми, които са получили от приватизацията и от продажби в миналото всичко това, което е в центъра. Имаше един период и на определени години Централният комитет на партията и Тодор Живков обикаляха в окръжни градове и водеха посланиците и семействата им и се започваха грандиозни проекти покрай тези посещения. През 1991 г. домакин щеше да е Шумен. Ако беше 1989 г., градът щеше да има един различен център. Но това днес е един огромен проблем. Хвърлили са лопатите точно когато е бил нашият ред.

Изтеглили сте късата клечка.

Късата клечка и не само за това, късата клечка сме изтеглили и за дунавската вода.

Да стигнем и до водата. Защо вече толкова години в Шумен няма пречиствателна станция за питейна вода?

През 70-те години Шумен имаше проблем с водата, като 1973-1974 г. започва да се изгражда язовир "Тича", както и дунавският проект за водоснабдяване на Русе, Разград, Търговище, Попово, Лозница, Шумен, Каспичан, Нови пазар. В един момент стигат до Лозница. Кризата обаче е доста голяма, няма вода, и шуменци бързат и решават да свържат града с язовира за напояване "Тича". Има и алтернативни кладенци, но те дават все по-малко вода. Спират ги и започват изцяло да подават от "Тича". Идва 1989 г., този дунавски проект спира и оставаме само на язовирната вода. Започва обаче проблемът със замътването на водата и се заговаря за пречиствателна станция.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK