Мъчениците на карантината
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мъчениците на карантината

Сред осъдените с наказателна присъда има и неправомерно влезли в парк или хора, които не са носили маска

Мъчениците на карантината

Как опитът на държавата да спре COVID-19 през наказателна репресия се превърна в извращение

29444 прочитания

Сред осъдените с наказателна присъда има и неправомерно влезли в парк или хора, които не са носили маска

© Юлия Лазарова


"Трябва да се мине в режим на почти военно положение", "Няма да ни стигнат чувалите с трупове", "ще използват хладилните камиони не за месо, а за съхранение на трупове". Такива бяха посланията от върховете на държавата през март, когато вълната от коронавирус удари България. Когато правителството съвсем хаотично въведе серия от рестриктивни мерки, увеличи значително санкциите, предвидени в Наказателния кодекс за нарушаване на забраните, издадени "против разпространяването или появяването на заразна болест по хората". По настояване на главния прокурор Иван Гешев наказанието стана до пет години затвор, а глобата - от 10 до 50 хил. лв. (вместо съществуващите до 400 и без наказание затвор). Завишени бяха и санкциите за т.нар. всяване на паника.

Мерките бяха насочени най-вече към завръщащите се в България икономически емигранти, останали без работа заради пандемията. При прибирането си те трябваше да останат под карантина за срок от 14 дни. По това време прокуратурата изпадна в свръхактивност и всекидневно започна да информира за разследвания срещу нарушители на карантината. Следяха се постовете във фейсбук (помните обвинението срещу Владимир Каролев), видеа и дори цените на маските. Полицията проверяваше с НОИ всяка от декларациите, които шофьорите и пътниците оставяха на пропускателните пунктове, за да става излизането от областните градове само по належащи причини. Патрули дебнеха някой да не влезе в парка или да се качи на Витоша.

Кашата от репресия и глоби достигна до вакханалия със заповедите на здравния министър Кирил Ананиев (сега финансов), чийто срок на годност понякога беше няколко часа. Два месеца по-късно управлението рязко смени тактиката си. Всички ограничения, оправдавани с грижа за здравето на хората, отпаднаха, а премиерът Борисов обяви, че няма да въвежда нови дори при последвалото бързо разрастване на заразата.

Репресивният юмрук от края на зимата обаче продължава да действа. На съд са предадени стотици нарушители на противоепидемичните мерки. "Капитал" анализира над 350 съдебни акта, които разкриват мракобесна картина - несъразмерна репресия, двойни стандарти, фиктивна адвокатска защита, тотално безкритичен съд и наказания, които не са постигнали целите си, но за сметка на това вероятно ще объркат стотици човешки съдби.

Профилът, процесът и наказанията

Над 95% от делата по чл. 355 (който наруши наредба, правила или мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от 10 до 50 хиляди лева) се решават със споразумения. Това е съкратена процедура, в която съдът одобрява договореното между обвиняемия, адвокатa му и прокурора. Съдът не е безгласен и може да откаже да одобри споразумение, което явно противоречи на закона и морала, но това е станало в едва три случая. Без съгласието на адвоката няма как да се стигне до подписване на споразумение.

Профилът на обвиняемите е на трайно работещи в Западна Европа, на средна възраст, предимно със средно, основно или без образование, които преди това са живеели в малки населени места в България. Има немалко тираджии, но и студенти. Те са се върнали по принуда - защото са останали без работа и подслон или защото (каквито случаи има поне четири) техен близък е починал в България.

Близо 160 от осъдените получават наказание лишаване от свобода (най-често между 6 и 10 месеца), което e условно (т.е. няма да влязат в затвора, ако през следващите три години не извършат друго престъпление) заедно с глоба от 10 хил. лв. (над 15 пъти минималната работна заплата). Останалите около 200 случая са осъдени на пробация - в продължение на различен период от време (между шест месеца и две години) те трябва да са постоянно регистрирани на адреса, да се срещат всяка седмица с пробационния служител, да извършват безвъзмезден труд и т.н.

Всички в затвора

Пред "Капитал" адвокат Златка Стефанова, която е била лектор по темата в центъра за обучение на адвокати "Кръстю Цончев", коментира: "Дори при подписването на споразумение съдът трябва да изследва дали е спазен редът за издаване на предписанието за изолация. Съдът е длъжен да прецени дали не се касае за маловажен случай."

На практика това обаче не се случва. От съдебните актове, с които "Капитал" се запозна, се вижда, че липсва каквато и да е било връзка между тежестта на наказанията и деянията. Така например човек, върнал се от чужбина и отишъл няколко пъти на главната в града на кафе, може да получи по-леко наказание от друг, завел болния си родител до болницата.

Същото е и с глобата (която никак не е малка) - едни съдилища приемат, че не са задължени да я наложат, а други мислят обратно - ако има пробация или лишаване от свобода, то глоба не следва да се налага. Едва в три случая съдът се възползва от възможността да намали глобата под минимума (който е 10 хил. лв.), разписан в закона. От съдебните решения се вижда, че близо 90% от осъдените са без работа, т.е. едва ли ще могат да си позволят да платят подобна санкция.

Малко разум от Радомир, Дупница, Разград и Ново село

Изключенията са малко - два пъти Районният съд в Дупница и веднъж този в Радомир отказват да одобрят внесени споразумения, защото приемат, че те противоречат на закона - първо никъде в българското право няма понятие карантина и второ предписанията са издадени от неупълномощен орган.

Съдът в Разград чете оправдателна присъда на шофьор на ТИР, тъй като приема, че заповедта за поставяне на карантина, която според прокуратурата е нарушил, не е издадена от компетентен орган.

В друг случай в Нови пазар съдът оправдава подсъдимия, който е бил арестуван от полицията, след като отишъл в близкото дере, за да окоси трева за коня си. Магистратите приемат, че случаят е маловажен, а обвиняемият е бил единственият, който в дома можел да осигури храна на животното.

Присъдата в Нови пазар е единственият акт, който изследва взаимовръзката между забраната, обществената опасност от евентуалното ѝ нарушаване и тежестта на наказателната санкция.

"Капитал" не откри съдебни актове на Софийския районен съд за нарушаване на карантината, което вероятно означава, че делата там се гледат по общия ред и тепърва ще има присъди.

Как така ще ходиш до болницата!

Когато наказва за нарушаване на карантината, съдът не се интересува много от фактите. Така например в Пловдив шофьор на ТИР, върнал се от Германия, получава 2.5-годишна условна присъда и глоба от 20 хил. лв. заради това, че е карал след линейката, откарала сина му в спешното отделение.

Непълнолетна жена от село край Ракитово, завърнала се също от Германия, получава четиримесечна условна присъда, защото е отишла в пловдивска болница. Жена от Северна България получава едногодишна условна присъда и глоба от 10 хил. лв., защото е отишла да се погрижи за болен родител. Наказание пробация има в Добричко заради човек, напуснал дома си, за да отиде до аптеката.

Сред осъдените има и такива, които са били задържани, след като са отишли до КАТ, районно управление на МВР и бюрото по труда. Наказание лишаване от свобода получават и близки, отишли на погребение.

По някои от делата се вижда, че завърналите се в страната са настанени в жилища и къщи, които са изоставени и неподдържани. Някои от тях трябва да "съжителстват" с роднини, с които са в конфликт. В други не познават никого в населеното място и няма как да си купят храна и лекарства.

В Северна България има дело срещу жена, която се прибира от Англия и е карантинирана в дома й без отопление. По думите й самотата и студът отключват психическо разстройство. Тя излиза пред блока, за да пие кафе и да се стопли, а когато полицаите я виждат, я отвеждат. Въпреки състоянието си тя е привлечена като обвиняема, но от прокуратурата в крайна сметка внасят искане да бъде настанена принудително в психиатрично заведение. Пред съда жената пледира: "От това, което чух, съм съгласна, че трябва да остана още известно време в болницата, за да съм сигурна, че след като изляза, ще бъда в добра кондиция да си намеря работа. Дъщеря ми е в Англия. Когато остана сама, тогава имам проблем. Получавам паник атака и високо кръвно."

Всяване на паника: провал след провал

Въпреки, че през пролетта прокуратурата съобщаваше редовно, че образува и дела за "всяване на паника", т.е. разнасяне за неверни данни за коронавируса, такива дела има малко и не завършват положително за държавното обвинение.

В края на юли съдът в Силистра оправда лидерът на БОЕЦ Георги Георгиев, който беше обвинен от прокуратурата, че е всял паника, съобщавайки, че има заразени с коронавурус в местната болница (което се оказа и вярно).

Това беше поредната саморазправа с Георгиев, който си навлече гнева на Иван Гешев, след като се открои като един от най-ярките му противници. Въпреки че беше оправдан, Георгиев беше подложен на принудителна криминална регистрация.

Оправдателна присъда има и за пост във фейсбук, че в Силистра са открити първите случаи на коронавирус. Съдът във Варна е прекратил дело, по което според прокуратурата обвиняемият е всял паника, като е "поставил на вратата на купето, в което пътувал, бележка с надпис "Карантина"".

И още безсмислен тормоз

Поне в няколко области нарушителите на карантината са били подлагани на задължителна полицейска регистрация (взимане на отпечатъци, снимки и ДНК профил). В София прокуратурата е искала налагането на запори върху имущество (автомобили), за да се обезпечи плащането на глобите (всичките са отменени от съда).

Пробация и условни присъди са били наложени още за неносене на маска, посещение в парк или събиране на площад. В същото време за сходни деяния народни представители и министри получиха глоби от няколкостотин лева. Сред осъдените има два случая на хора, които са преминали през КПП-та и са напуснали областния град, без да имат уважителна причина за това.

Встрани от персоналните драматични истории, които вероятно стоят зад повечето от тези дела, проявата на репресия е крайно безсмислена. Най-масово налаганото наказание - пробацията, е практически неефективно. Първо, заради липсата на капацитет у служителите, които го изпълняват, второ, в това, че често мерките не са съобразени с извършеното престъпление. Например момче на 16 години, което не е имало сблъсък със закона, но е имало неблагоразумието да излезе от дома си, след като се е върнало от Германия, е задължено да се яви 10 пъти на програма заедно с "извършители на хулиганства и телесни повреди" и още шест месеца да се среща с пробационен служител.

И още - голяма част от осъдените на пробация нарушители на карантината, които живеят в малки населени места, ще трябва всяка седмица да пътуват до областния център, за да се срещат с пробационния служител (дали това е уместно от гледна точка на борбата с епидемията е друг въпрос). Ако те решат да се върнат в Западна Европа, за да работят, това ще се счита за нарушение на наказанието им и пробацията може да бъде преобразувана в лишаване от свобода.

Получилите условни присъди ще трябва да внимават много през следващите три години, защото при провинение ще влязат директно в затвора. За тях ще стои и задължението да платят тежките глоби, наложени от държавата, която сега им казва, че да се пазят от вируса си е тяхна грижа.

Вероятно през следващите месеци осъдените ще стават още повече, тъй като по информация на "Капитал" висящите досъдебни производства са над 1000.

Всички тези мъченици на карантината, които иначе очевидно нямат криминален уклон, години напред няма да могат да си извадят чисто свидетелство за съдимост, т.е. за тях ще е много по-трудно да си намерят работа.

А на фона на днешната пълна абдикация на държавата от мерки, свързани с превенцията на COVID, подобна наказателна репресия изглежда като мракобесна злоупотреба с правото.

"Трябва да се мине в режим на почти военно положение", "Няма да ни стигнат чувалите с трупове", "ще използват хладилните камиони не за месо, а за съхранение на трупове". Такива бяха посланията от върховете на държавата през март, когато вълната от коронавирус удари България. Когато правителството съвсем хаотично въведе серия от рестриктивни мерки, увеличи значително санкциите, предвидени в Наказателния кодекс за нарушаване на забраните, издадени "против разпространяването или появяването на заразна болест по хората". По настояване на главния прокурор Иван Гешев наказанието стана до пет години затвор, а глобата - от 10 до 50 хил. лв. (вместо съществуващите до 400 и без наказание затвор). Завишени бяха и санкциите за т.нар. всяване на паника.

Мерките бяха насочени най-вече към завръщащите се в България икономически емигранти, останали без работа заради пандемията. При прибирането си те трябваше да останат под карантина за срок от 14 дни. По това време прокуратурата изпадна в свръхактивност и всекидневно започна да информира за разследвания срещу нарушители на карантината. Следяха се постовете във фейсбук (помните обвинението срещу Владимир Каролев), видеа и дори цените на маските. Полицията проверяваше с НОИ всяка от декларациите, които шофьорите и пътниците оставяха на пропускателните пунктове, за да става излизането от областните градове само по належащи причини. Патрули дебнеха някой да не влезе в парка или да се качи на Витоша.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    bst avatar :-|
    Стефан

    Евала за анализа. Ето за това трябва да се иска оставка до дупка.

  • evpetra

    Това наистина е зловеща картина! Защо в такъв случай Каскетурата не предаде на съд 4-те хиляди гербери, които се бяха настанили плътно един до друг и без маски, за да изслушат началника си?!

  • 4
    petyo123 avatar :-|
    Petyo123

    Не забравяйте хирургът - генерал -вирусолог , който също трябва да обясни поведението си , за предпочитане пред прокуратурата .

  • 5
    mxy38359411 avatar :-|
    mxy38359411

    Крайно време е едни мислещи юристи да приемат закон за амнистия на несправедливо осъдените по този текст от НК. Това беше поредното безумие на управляващите.

  • 6
    deaf avatar :-|
    deaf

    Осъдените трябва да заведат дело в Страсбург срещу "българската" държава.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK