Борисов опитва да печели време и да елиминира малките партии с идеи за ВНС и нова конституция

Вместо оставка премиерът предложи да се направи нов основен закон, а мажоритарни избори да засилят влиянието на ГЕРБ и БСП

   ©  Цветелина Белутова
   ©  Цветелина Белутова

Заканата на Борисов отпреди няколко дни да очакваме "тежки" и "интересни" решения в петък придоби съдържание, но не под формата на оставка от премиерския пост, каквато очакват протестиращите вече повече от месец, а предложение за свикване на Велико народно събрание (ВНС) и приемане на нова конституция. В специално обръщение премиерът посочи мотивите за предложението си, както и конкретните виждания на управляващата партия какви точно промени да се направят.

Какво цели Борисов с този ход

С този ход Борисов очевидно се надява да овладее политическата криза в страната като я канализира в дебат за конституционни промени. Такова искане имат и част от протестиращите, които вече повече от месец настояват за оставката на правителството и на главния прокурор Иван Гешев. Освен това най-вероятно с отварянето на темата премиерът се опитва да си спечели време във властта, защото процедурата по свикване на ВНС е дълга и изисква по-широка подкрепа. Проектът за нова конституция или за промени в сега действащата се разглежда не по-рано от два месеца и не по-късно от пет месеца след внасянето му в парламента, а решението на Народното събрание за провеждането на избори за ВНС се взема с мнозинство от две трети от депутатите, или 160 души. ГЕРБ може да постигне такова мнозинство, ако проектът бъде подкрепен от "Обединените патриоти", "Воля", деветимата независими депутати и ДПС.

Другата цел на Борисов очевидно е да изземе темата от президента Румен Радев, който от доста време настоява за промени в конституцията. Държавният глава беше инициатор на няколко дебата по темата, а неотдавна получи и проект за промени в конституцията от неправителствената организация "Правосъдие за всеки", чиито членове са активни участници в протестите. Според основния закон президентът също може да инициира промени в конституцията.

Какви промени в конституцията предлага

Предложенията на ГЕРБ, които Борисов изчете под мотото "Време е за рестарт, време е за решения", в основата си са неща, които са обсъждани в публичното пространство, а за някои от тях дори беше направен опит да бъдат включени сред въпросите на референдума на "Шоуто на Слави". Такова беше предложението за намаляване на бройката на депутатите наполовина - от 240 на 120. Тогава въпросът беше спрян от Конституционния съд с аргумента, че за подобна промяна се изисква ВНС. Сега ГЕРБ предлагат същото. Другото предложение е броят на депутатите при ВНС, което ще приеме промените в конституцията, да бъде намален от 400 на 280, а следващите ВНС да са съставени пак от 400 народни представители, но половината от тях да се избират мажоритарно. Ефектът от това би бил, че ще се намали влиянието на по-малките партии. При мажоритарен избор печелят само кандидатите на двете най-големите политически сили. Така парламентът, който евентуално ще приема новата конституция, ще бъде доминиран (ако сегашната ситуация се запази) от ГЕРБ и БСП. Това означава, че за хипотетичната нова конституция няма никакви шансове за сериозна промяна - ако тези две партии искаха да променят нещо, вече щяха да са го направили.

От ГЕРБ предлагат и да се въведе институтът на индивидуалната конституционна жалба. За това настоява президентът Румен Радев.

Борисов обяви и намеренията на управляващата партия за промени на конституцията в частта й за съдебната власт. Едно от тях е да се премахне Висшият съдебен съвет (ВСС) и да се създадат Съдебен съвет на съдиите и Съдебен съвет на прокурорите. "Двата съвета ще решават отделно кадровите въпроси, свързани със съдиите, от една страна, и прокурорите и следователите, от друга. В съответствие с препоръките на Европейската комисия за демокрация чрез право - така наречената Венецианска комисия, която е консултативен орган към Съвета на Европа, членовете на Съдебния съвет на съдиите ще се избират седем от професионалната общност, тоест от самите съдии, и шестима от Народното събрание, избрани с мнозинство от две трети от народните представители, като членовете по право ще са председатели на Върховния касационен съд и Върховния административен съд", каза Борисов. ГЕРБ предлага и намаляване на мандатите на председателя на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, както и на главния прокурор от седем години на пет.

Ето и останалите предложения за промени в конституцията, които Борисов обяви:

  • Ограничаване на правомощията на министъра на правосъдието само до това да предлага проекти на бюджети на съответните органи и да управлява недвижимите имоти на съдебната власт.
  • Съветите на съдиите и прокурорите да се създадат отделни инспекторати, тоест да не е един инспекторат, както е в момента. Всеки от двата инспектората се състои от главен инспектор и петима инспектори.
  • Главният прокурор на всеки шест месеца да бъде изслушван от Народното събрание и докладът му да бъде приеман. Докладът обхваща прилагането на закона за дейността на прокуратурата и разследващите органи.
  • Народното събрание да може да изслушва главния прокурор по въпроси, свързани с конкретни наказателни производства, след разрешение на наблюдаващия прокурор.

Борисов увери, че в момента, в който парламентът вземе решение за свикване на ВНС, той ще се оттегли от премиерския пост.

Повече подробности, анализ и коментар по темата, очаквайте по-късно на capital.bg.