Част от промените вероятно са насочени и към другите участници в политическия процес - идеята за намаляване на депутатите (която е единствената, налагаща свикването на Велико народно събрание) е послание към избирателите на Слави Трифонов, плахите идеи за съдебна реформа - към тези на "Демократична България". С предложението Борисов изпреварва президента Румен Радев, който провежда консултации за промени на основния закон и също има право да внася промени в Конституцията. И така на практика се опитва да му изземе темата и съответно контрола върху процеса. Ако статуквото успее да прокара нова Конституция през близките години ще е изключително трудно да се направят тези промени в нея, от които наистина има нужда.

"Основната цел на Борисов е да отложи оставката си и да си осигури възможност да организира парламентарни избори, сменяйки в последния момент включително правилата, по които това ще се случи", коментира съпредседателят на обединение "Демократична България" Христо Иванов.

Против идеята се обяви лидерът на БСП Корнелия Нинова. Във фейсбук тя коментира: "Борисов не е човекът, който може да рестартира системата, защото той е олицетворението на същата система - най-дълго управлявалият премиер в България и премиерът с най-лоши резултати в Европейския съюз."

Лидерът на сочената за трета политическа сила в следващия парламент партия - "Има такъв народ", Слави Трифонов също отхвърли идеята. "Днешният ход на Бойко Борисов е като да играеш шах с каратист - ти местиш фигурите, а той рита дъската", коментира той и поиска оставка на правителството.

Подкрепа за идеята очаквано изразиха от СДС, коалиционни партньори на ГЕРБ от последните европейски и местни избори. В позиция, изпратена до медиите, от съюза казват: "Кой, ако не десните партии, членки на ЕНП, могат да затворят страниците на Лилово-Лукановата Конституция и да направят историческата стъпка към нов основен закон - модерен, европейски и адекватен на реалността."

Бивши и настоящи съдии от Конституционния съд, с които "Капитал" разговаря, изразиха възмущение от предложението на премиера. "Който твърди, че може да напише нова Конституция за пет месеца, или е за лудница, или е за Нобелова награда. Не може до такава степен да си вкопчен във властта, че за два месеца управление да си готов да отвориш тази тема" коментира един от тях.

В анализ за "Дойче Веле" политологът от "Центъра за либерални стратегии Даниел Смилов определи плана като "прост": "Първо: с него Борисов печели технологично време. Второ и дори по-важно: Борисов иска да прокара смесена избирателна система за ВНС."

"Свикването на ВНС на практика позволява Борисов и мнозинството да останат на власт до изтичане на редовния мандат на този парламент и да се избегне назначаването на служебно правителство - проектът за нова конституция или съществени промени в действащата се разглежда от НС между два и пет месеца след внасянето му. Мандатът на този парламент и на правителството изтичат в края на март следващата година", коментира доц. Атанас Славов, преподавател по Конституционно право в Нов български университет.

Възможно ли е свикването на ВНС

Според процедурата проектът за промени в Конституцията трябва да бъде внесен в парламента от 121 депутати, което означава, че ГЕРБ трябва да получи подписите на народните представители от "Обединените патриоти" заедно с тези от "Атака", които формално вече не са в мнозинството, или на "Воля". Това обаче ще наложи на ГЕРБ да се съобразят и с предложенията на коалиционния си партньор. Веднага след като беше разпространено видеообръщението на Борисов, вицепремиерът и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов публикува на страницата си във фейсбук предложенията на партията му за промени в конституцията, които, меко казано, звучат доста притеснително и дори са опасни. Като например "да се въведе образователен ценз за гласуване на изборите и то да стане задължително" или "връщането на наборната военна служба". Коалиционният партньор на ГЕРБ предлага и увеличаване на правомощията на президента, който да има право на законодателна инициатива и право да внася вот на недоверие на правителството. От по-малкия коалиционен партньор на ГЕРБ твърдят, че са били уведомени за намерението на Борисов да предложи конституционни промени и ВНС два-три часа преди да бъде излъчено обръщението. Не е ясно и на каква цена ДПС би подкрепило промени в Конституцията и ВНС. Пред "Капитал" зам.-председателят на парламентарната група на ДПС Йордан Цонев каза, че не може да коментира такъв важен и фундаментален въпрос, преди той да е обсъден в ръководните органи на партията. Допълни обаче, че е изненадан от предложението на Борисов.

Принципно, веднъж приет от обикновеното Народно събрание, ВНС не може да променя други текстове от Конституцията извън приетите в проекта. За одобряването му са необходими 161 гласа. На теория този парламент би могъл да свика ВНС, ако обаче проектът за промени в Конституцията бъде подкрепен освен от управляващите още от "Воля", деветимата независими депутати и ДПС. Те общо имат 162 гласа. Единият от независимите обаче - Александър Паунов, който неотдавна беше изключен от парламентарната група на БСП, обикновено гласува със социалистите. Така може да се окаже, че бъдещите промени в конституцията ще зависят от това дали депутатът от ДПС Делян Пеевски ще дойде на работа. От началото на мандата на този парламент той е идвал в сградата на Народното събрание само три-четири пъти.

Предложенията - от компетенциите и на това НС

"Ще настояваме от всичките 400 народни представители в него 200 да бъдат избрани пропорционално, а останалите 200 да бъдат избрани мажоритарно", коментира премиерът Борисов. Според доц. Атанас Славов: "Предложеният мажоритарен избор на половината депутати във ВНС на практика облагодетелства олигархично-клиентелни мрежи, които имат контрол върху ресурсите в местната власт (предвид и доминацията на ГЕРБ в повечето общини)".

В конституцията се казва, че изборите за Великото народно събрание се провеждат по общия ред, т.е. съгласно Изборния кодекс. Това означава, че ГЕРБ подготвят и промяна в кодекса.

Според доц. Атанас Славов в изказването на Борисов има вътрешно противоречие: "Няколко пъти се споменава нова Конституция, а на практика се предлагат ограничени промени в действащата, и то промени, които не изискват ВНС и не засягат реално балансите между политическите клонове на властта (парламент, правителство, президент). Не се дава решение на проблемите с липсата на реална отговорност на мнозинството в НС, липсата на реален парламентарен контрол, политизацията на "независимите контролни и регулаторни органи". Липсват гаранции за активно гражданско участие (законодателна гражданска инициатива, граждански инициативи за референдуми)."

Според университетския преподавател намаляване броя на народните представители на 120 не решава основния проблем, свързан с усещането за липса на реално и адекватно политическо представителство: "На практика означава още по-голямо отдалечаване на народните представители от гражданите (един депутат ще представлява средно ок. 40 хил. избиратели вместо средно около 20 хил. в момента) и възможност добре организирани, олигархично-клиентелни мрежи да контролират по-малкия брой депутати."

Предложението за намаляване на броя на депутатите вероятно е направено с цел оправдаване свикване на Велико народно събрание, защото според Конституционния съд подобна промяна е единствено от компетенциите на ВНС. Всички други промени могат да се направят и от обикновен парламент, включително настоящия.

Съдебната система: запазване на статуквото

В предложенията на Борисов е засегната и съдебната система, чиято реформа (и основно тази на прокуратурата) е сред основните причини за протестите. Застъпените идеи далеч не засягат същинските проблеми.

Премиерът предлага създаване на два отделни съдебни съвета - на съдиите и на прокурорите. "Предложеното създаване на отделен съдебен съвет на съдиите и съвет на прокурорите може да се извърши от обикновено НС, не е нужно свикването на ВНС; конкретното предложено разпределение членовете от професионалната и парламентарната квота в съдебния съвет не съответства на препоръките на Венецианската комисия, а повтаря "историческия компромис" от 2015 г.", коментира тази идея доц. Славов.

Той обръща внимание и на факта, че идеите за уж "рестарт" на системата не засягат главния прокурор: "Не е предвидена промяна в избора на главния прокурор и поставянето му под демократичен контрол и отчетност - няма процедура за предсрочно освобождаване, която да се развива пред парламента". На този фон идеята за намаляване на мандата на главния прокурор от седем на пет години, която по принцип е добра, едва ли ще има голям ефект.

Друга "новаторска" идея - за периодичното изслушване на ръководителя на държавното обвинение от парламента, съществува и в момента, но не се използва ефективно. "Не е необходимо ВНС, за да бъде приета по-ефективна процедура за изслушване", смята доц. Славов.

Борисов предлага създаване на отделни инспекторати за съдиите и прокурорите - нещо, което също може да бъде направено веднага от това Народно събрание. Идеята за реформа на тази институция изглежда като проява на дебелокожие най-малко поради факта, че мандатът на сегашните инспектори изтече още през пролетта, а управляващите отказват да изберат нови.

Доцент Атанас Славов приветства единствено идеята за въвеждане на индивидуалната конституционна жалба, но тази безспорна промяна също може да бъде постигната в рамките на обикновено Народно събрание.