Има ли Борисов политическа легитимност да предлага конституционни промени
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Има ли Борисов политическа легитимност да предлага конституционни промени

Има ли Борисов политическа легитимност да предлага конституционни промени

Предложенията на ГЕРБ за промени в съдебната власт - "за всекиго по малко, но недостатъчно"

7606 прочитания

В световната политическа практика на демократичните страни няма много случаи политическа сила или политическа фигура, лишена от легитимност, да предлага конституционни промени. В момента Борисов е в тази особена ситуация - предлага промени в конституцията, въпреки че е начело на трето правителство, срещу което има граждански протести, сериозно недоверие и високи очаквания за предсрочно прекратяване на мандата.

Това коментираха пред "Капитал" юристи по повод на изненадващите предложения от петък на премиера Бойко Борисов за свикване на Велико народно събрание и промени в конституцията. Точно поради тази липса на легитимност мнозина на този етап отказват да коментират предложенията по същество, възприемайки ги единствено като опит да се печели време до края на мандата на това правителство, което да му осигури и провеждането на изборите.

"Този парламент, доминиран от ГЕРБ, ще реши каква да е новата конституция. Проектът за промените ще бъде изготвен от това Народно събрание и Великото народно събрание може само да ги приеме или отхвърли, а не да ги измени по същество. Това е политически, морален и юридически парадокс, защото едно управление, което е загубило доверието на хората, ще ни натрапи свой проект за конституция", коментира пред "Медиапул" правозащитният адвокат Михаил Екимджиев. А евродепутатът Радан Кънев написа: "Очевидно е, че в обществото има изцяло нови настроения и разположение на силите в политиката. Абсурдно е досегашното изчерпано мнозинство да остави в наследство поредното юридическо недоносче."

На свой ред и президентът в изявлението си в петък вечерта също постави под въпрос легитимността на правителството и премиера да предлагат промени в конституцията и не пожела да коментира предложенията по същество. От една страна, правителството няма законодателна инициатива за свикване на ВНС и промяна в конституцията, обърна внимание Румен Радев. "Самият акт показва пренебрежение към конституцията - чл. 159 от основния закон е категоричен, че правото на инициатива за свикване на Велико народно събрание принадлежи на не по-малко от половината народни представители и на президента, не и на министър-председателя", се казва в изявлението му. От друга страна, "партията-държава, която методично погазва разделението на властите", и премиерът, "който превърна парламентарната република в автокрация", нямат легитимност да предлагат промени в oсновния закон, каза държавният глава.

Политическият ход

Очевиден е опитът да се изземе инициативата от президента и демократичната опозиция, които също поставиха въпроса за промени в конституцията, при това в контекста на загубилите легитимност кабинет и главен прокурор. Избор за Велико народно събрание (ВНС) обаче, при който половината депутати ще се избират мажоритарно, гарантира мнозинство за ГЕРБ и един парламент предимно от представители на системните партии и намаляване на шансовете на извънпарламентарната опозиция. Същевременно това ще е поводът за удължаване живота на настоящия парламент и правителството до края на мандата им.

Въпросът за ВНС

От друга страна е принципният въпрос въобще за съществуването на фигурата на Великото народно събрание в българското конституционно право. Близо две десетилетия българските конституционалисти постигат единодушие, че институцията на ВНС, останала в наследство от Търновската конституция и замислена при съвсем друга обстановка, в момента вече е безсмислена. Единственият смисъл да се свика ВНС е за да се премахне ВНС от българската конституция, т.е. да се самоликвидира - това беше почти единодушното заключение на участниците в Гражданския конвент за конституцията, стартирал в далечната 2003 г. След влизането на България в ЕС Великото народно събрание вече не е онзи гарант за опазване на основните демократични принципи в българската конституция, каквато роля поначало му е придадена. За една такава промяна принципно не се изисква и продължителен мандат на ВНС, тя може да стане и в рамките на две седмици, тъй като означава единствено премахване на няколко текста от глава девета на конституцията. В предложението на кабинета обаче въобще не се поставя въпросът за съществуването на ВНС, само се предлага намаляване на броя на депутатите в обикновеното и във Великото народно събрание.

Извън това многократно през изминалите месеци, откакто президентът стартира дебата за конституционни промени, авторитетни юристи заявяваха, че належащите конституционни промени в главата за съдебната власт,могат и трябва да се направят с обикновено Народно събрание. Само през последните седмици такова мнение изразиха проф. Екатерина Михайлова, бивш народен представител и преподавател по конституционно право, бившият съдия в Съда в Страсбург Здравка Калайджиева и др. Същата позиция изрази в сряда и съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов: "Нито една от съществените промени, които бяха анонсирани, не изисква Велико народно събрание. Нашата позиция е, че едно обикновено Народно събрание с достатъчно смелост може да направи тези промени по отношение на съдебната власт и други, по-смели и амбициозни, които не бяха анонсирани от Борисов."

Иванов има ясен коментар за целта на последния ход на Борисов и той е: печелене на време. "Основната цел на Борисов е да отложи оставката си, за да може той да организира парламентарни избори, сменяйки в последния момент включително правилата, по които това ще се случи", заявява той.

По съществото на предлаганите промени

Съвсем друг аспект на темата е за предлаганите от Борисов промени по същество. Ако се игнорират двете популистки предложения за намаляване на броя на депутатите в обикновеното и Великото народно събрание, остават предложенията за промени в главата за съдебната власт, които Здравка Калайджиева определя така: "За всекиго по малко, но недостатъчно."

Достатъчно е само да се погледне използваната терминология, коментира тя. "Терминът "Съдебен съвет на прокурорите" звучи също като "касационна прокуратура", но е показателен за представите на г-н Борисов за функциите на структурите в съдебната система. Не може да има съдебен съвет на прокурорите, това е оксиморон, както и касационна прокуратура, защото касацията е правораздавателна дейност, каквато прокуратурата не извършва."

Принципно е правилно разделянето на Висшия съдебен съвет на два отделни органа - Съвет на съдиите и Съвет на прокурорите и следователите, както препоръчва Венецианската комисия, но нейните препоръки далеч не спират дотук. В предложението на кабинета въобще не се обсъжда същественият въпрос за квотите в прокурорския съвет, което е част от по-големия и първостепенен въпрос за отчетността и контрола в прокуратурата, казва Калайджиева, като се позовава на анализа на Венецианската комисия, на която парадоксално се позовава и предложението на кабинета. В прокурорския съвет прокурорите, избрани от прокурори, трябва да са малцинство, а останалите да не са политически избраници - аватари на парламентарните партии, а хора, които ще осъществяват обществения контрол върху работата на прокуратурата. По тази причина политическата квота в прокуратурата трябва да бъде преобразувана в квота, която представлява обществото, като една част може да е избрана от парламента, друга от президента, трета от граждански организации, коментира Калайджиева.

Като цяло има предложения, които принципно биха били подкрепени от значителна част от юристите или поне представляват тема за сериозен дебат, макар и да са приемани нееднозначно. Такава тема например е индивидуалната конституционна жалба, за която мнозина са скептични, но всички смятат, че трябва да се мисли в тази насока. Струва си да се дебатира и върху продължителността на мандатите на тримата големи. Но така наложени тези теми по-скоро се профанизират, коментират юристи.

Най-нелепо звучи идеята наблюдаващият прокурор да дава разрешение на Народното събрание да изслуша главния прокурор по конкретно дело. Тази идея съветникът на президента по правни въпроси Иванка Иванова пародира във Фейсбук със свои "алтернативни предложения": "Народното събрание може да гласува решение за свикване на Велико народно събрание само с разрешение на наблюдаващия прокурор" и "Народното събрание може да изслушва главния прокурор всеки ден, но депутатите не са длъжни да му задават въпроси".

Всъщност предложението наблюдаващият прокурор да решава дали шефът му може да се яви в парламента по повод на конкретно дело напомня на идеята на настоящото правителство, с която се кани да се отчете пред Съвета на Европа и ЕК, че ефективно разследване на главния прокурор може да се провежда и от негов подчинен, който изведнъж ще стане независим, щом му бъде поверено делото. По този въпрос се чака поредно становище на Комитета на министрите към Съвета на Европа във връзка със забавеното повече от десет години изпълнение на делото "Колеви срещу България" и това може да даде нови аргументи на иначе наложителната промяна в конституцията, която управляващите се опитват да подменят.

В световната политическа практика на демократичните страни няма много случаи политическа сила или политическа фигура, лишена от легитимност, да предлага конституционни промени. В момента Борисов е в тази особена ситуация - предлага промени в конституцията, въпреки че е начело на трето правителство, срещу което има граждански протести, сериозно недоверие и високи очаквания за предсрочно прекратяване на мандата.

Това коментираха пред "Капитал" юристи по повод на изненадващите предложения от петък на премиера Бойко Борисов за свикване на Велико народно събрание и промени в конституцията. Точно поради тази липса на легитимност мнозина на този етап отказват да коментират предложенията по същество, възприемайки ги единствено като опит да се печели време до края на мандата на това правителство, което да му осигури и провеждането на изборите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    fcs1432069766431253 avatar :-|
    Antoaneta PETROVA Ardashes

    Предложението на Борисов е само част от неговата политическа игра. Той казва на хората какво ще последва, а друг е въпроса дали ще бъде или не. Велико Народно събрание беше разглеждано още в начало на перестройката, като с това се поставяше въпроса и за Монархия.Предполагам,че със смяна на системата е имал предвид това. Та преди да се манифестира и скандира трябва да се знае за какво оставка.За това ли,че успяхме да преминем през един мирен преход или,че държим на Монархия.

  • BezEmotsia

    Какви са аргументите на автора да поставя въпроса "Има ли Борисов политическа легитимност да предлага конституционни промени"? Правил ли е някакви проучвания на полтическите нагласи, или само посещава палатковия лагер на Орлов мост?

    Авторът познава ли законите на БГ свързан с инициативи за конституционни промени?

    Авторът се крие зад неформални фрази като "политическа легитимност" за да внуши, че медийна групировка, за която работи, или нейните производни формирования като ДБ са носители на легитимността. Но налодният вот за пореден път йм показа на мястото на извънпарламентарна опозиция или на опозицая с минимум депутати.

    В този смисъл, нека авторът да се замисли с каква политическа легитимност той задава подобни въпроси. Бих разбрал автора (но не съм съгласен с него) ако си признае, че иска да върнат чл.1 в Конституцията на ком-партията. В такъв случай нека Прокопиев, Хр. Иванов и подобни да посочват поименно прокурори, съдии, министри, депутати и президент и да не се занимаваме с избори.

  • 6
    jbx04527457 avatar :-|
    WWW

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK