Борисовата конституция: 90% същата, по-малко власт на президента и никакво пипане на главния прокурор

ГЕРБ показа проекта си за конституция и започва да търси 160 гласа за предизвикване на избори за Велико народно събрание

Заседание на Министерския съвет, Бойко Борисов, Данаил Кирилов
Заседание на Министерския съвет, Бойко Борисов, Данаил Кирилов    ©  Юлия Лазарова
Заседание на Министерския съвет, Бойко Борисов, Данаил Кирилов
Заседание на Министерския съвет, Бойко Борисов, Данаил Кирилов    ©  Юлия Лазарова

Предложеният от ГЕРБ проект на нова конституция в действителност преповтаря дословно около 90% от съществуващите текстове в основния закон. На пръсти се броят промените, които изискват Велико народно събрание (ВНС), всички останали нови идеи са от компетенциите на обикновено Народно събрание.

Най-важното от новите предложения:

  • управляващите предлагат премахване на Великото народно събрание, като съществените промени в конституцията да се правят с гласовете на ⅘ от депутатите в Народното събрание;
  • броят на народните представители става 120;
  • на президента се отнема правомощието да назначава главния прокурор и председателите на Върховния административен съд и Върховния касационен съд;
  • двете прокурорски колегии към Висшия съдебен съвет стават Съдебен съвет на прокурорите и Съдебен съвет на съдиите, без да се променят съотношенията на парламентарна и професионална квота в тях. Двата съвета ще имат законодателна инициатива поотделно. Към тях ще има и отделни инспекторати, които ще имат същите правомощия като съществуващия;
  • главният прокурор ще бъде изслушван два пъти в годината от парламента по общи въпроси, а ако народните представители искат да го питат по конкретни разследвания, това ще става само ако наблюдаващият прокурор даде на парламента разрешение за това;
  • предлага се въвеждане на индивидуалната конституционна жалба, но сред оправомощените лица не са посочени отделните граждани като субекти, които могат да сезират Конституционния съд с искане да обяви за противоконституционен закон, който нарушава правата му.

Най-мащабните промени всъщност представляват разместване на съществуващи глави от основния закон. Неясно защо управляващите предлагат премахване на преамбюла, в който са изброени ценностите в конституцията, а текстовете, определящи основните права на гражданите, от втора стават предпоследна - девета, глава.

Пълния текст на проекта вижте прикачения файл.

Обещаното в понеделник сутринта от премиера Бойко Борисов "внасяне" в парламента на проекта за нова конституция всъщност се оказа обръщение към останалите парламентарни групи и независими депутати да се запознаят с проекта на ГЕРБ, за да се проведат консултации за подкрепа и свикване на ВНС. Подобно обръщение обичайно се разпраща само по имейлите на парламентарните групи, но в случая неизвестно на какво основание то е депозирано в деловодството на парламента с входящ номер. Така или иначе това не е юридически валидно внасяне на законопроекта за нова конституция по смисъла на самата процедура в основния закон, която предвижда, че право на инициатива за свикване на ВНС за приемане на нова конституция имат най-малко ½ от народните представители, което означава поне 120 депутатски подписа. Това уточнение има значение, защото от датата на валидното внасяне на предложение за свикване на ВНС започват да текат срокове - проектът за нова конституция или за изменение на действащата се разглежда от Народното събрание не по-рано от два месеца и не по-късно от пет месеца след внасянето му. Таймингът, който днес премиерът очерта, е следният - до 2 септември трябва да се съберат 120 депутатски подписа, като за целта председателката на Народното събрание Цвета Караянчева и шефката на парламентарната група на ГЕРБ Даниела Дариткова имат ангажимента да проведат разговори с останалите парламентарни групи, а в такъв случай 2 ноември е постижима дата за провеждане на окончателното гласуване за свикване на ВНС. Преди това обаче премиерът поръча на двете дами да намерят начин да се проведе едно предварително "техническо гласуване", с което да се тества дали може да се съберат 160 подписа под проекта. Както той обясни, това е вид презастраховка, "за да не ни обвинят, че лъжем", въпреки че "правилникът може да не е такъв".

Велико народно събрание за последен път

Следващото Велико народно събрание да е последното за България, е едно от предложенията на ГЕРБ. Вместо сегашната уредба на механизма за промяна на конституцията, която предвижда, че само Великото народно събрание може да приема нова конституция, да решава въпроса за изменение територията на страната, за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление, както и някои други изрично изброени теми, в проекта на ГЕРБ се предвижда, че Народното събрание може да изменя и допълва всички разпоредби на конституцията. А промените, които са в периметъра на сегашното Велико народно събрание, се правят пак от Народното събрание, но с мнозинство от 4/5 от всички депутати на три гласувания в различни дни и по инициатива от поне половината от народните представители или на президента. Това обаче е единственото наистина ново положение освен лансираното до момента снижаване на броя на депутатите от 240 на 120, които предполагат свикване на ВНС.

При това положение обаче не е ясно защо се предлага изцяло нова конституция вместо промяна само на глава девета от нея, отнасяща се до Великото народно събрание. Идеята за писане на конституция на коляно противоречи на всяка парламентарна логика. Никоя от настоящите парламентарни партии не се е явявала на избори и не е защитавала мандата си с идея за нова конституция, това може да стане само на едни предсрочни парламентарни избори. Предишната конституция беше работена в парламента година и половина, сред кръгли маси и а дори живковската конституция от 1971 беше изработвана девет години, припомнят юристи.

Конституция без преамбюл

За разлика от действащата конституция този проект се предлага без какъвто и да е преамбюл. Това е текстът, който очертава целите на конституцията, в перспективата на които трябва да се тълкуват всички останали нейни текстове. През изминалите години Конституционният съд неведнъж е стъпвал на преамбюла, за да мотивира едно или друго свое решение. Така от конституцията отпада социалната държава като нейна цел, а това беше един от най-разгорещените спорове в предишното ВНС.

Разместване

Текстовете, уреждащи химна, герба, знамето, държавния печат и столицата на страната, са преместени преди досегашния член 4, който обяснява, че България е правова държава. За сметка на това обаче текстовете за основните права и задължения на гражданите, които са своеобразна харта на правата на човека и в момента са в глава втора на конституцията, веднага след основните начала, в проекта са изместени на финала на основния закон, непосредствено преди механизмите за неговата промяна и преходните разпоредби. Какво налага това разместване не е ясно, защото проектът не е придружен от мотиви.

Без съществени промени в статута на главния прокурор

Интересното е, че в предложения от ГЕРБ текст на конституцията остава непокътнат записът, че главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, без да се направи онова изключение, за което ГЕРБ изрично помоли Конституционния съд, а именно, че обвинител №1 не осъществява надзор и ръководство върху прокурора, който го разследва. По отношение на болезнения за българската съдебна система проблем за отчетността и отговорността на главния прокурор очаквано не е предложено нищо въпреки твърденията на Борисов, че напълно са удовлетворени препоръките в становищата на Венецианската комисия.

В Съдебния съвет на съдиите членовете са 15, от тях шестима са избирани от парламента, седем - от професионалната общност, а двама са членове по право - председателите на ВКС и ВАС. В този смисъл съдиите, избрани от съдии, отново не са преобладаващ брой в съвета, както препоръчва Венецианската комисия, доколкото двамата по право не са избрани от съдии, а от самия съвет.

При прокурорите е обратно. Там Венецианската комисия предлага превес на избраните не от прокурорската професионална общност, за да има сериозна възможност за обществен контрол върху строго йерархизираната прокуратура. В проекта обаче се предвижда прокурорският "съдебен съвет" да е от 11 членове, от които петима избрани от професионалната общност, петима от парламента и главния прокурор.

Любопитна подробност

От новата редакция на текста за предсрочното прекратяване на мандатите на депутатите излиза, че всяка присъда лишаване от свобода за умешлино престъпление от общ характер, дори и условна, води до напускане на парламента. Сега текстът на чл. 72 от Конституцията допуска депутат с условна присъда да продължи мандата си.

Обновена 17,59 ч.