"Рестартът" от ГЕРБ: Драстично намаляване на представителството
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

"Рестартът" от ГЕРБ: Драстично намаляване на представителството

"Рестартът" от ГЕРБ: Драстично намаляване на представителството

Механизми за това са заложени и в промените на изборния закон, и в проекта за нова конституция

3862 прочитания

© Велко Ангелов


Замисълът в предложените от ГЕРБ промени в правилата за изборите и в проекта за нова конституция се оказва лесен за "декодиране" от експрети по изборния процес и в областта на конституционното право. Анализите им в последните дни разкриват значението на важни детайли в текстовете, чиито последици са предвидими и могат да нанесат тежки вреди на установения със сегашната конституция характер на българската държава като демократична и правова.

В интервю за "Дневник" в четвъртък изборният експерт Стоил Стоилов определя предложението за мажоритарен избор на половината депутати в евентуално Велико народно събрание (с 400 народни представители) като провокативно. Тази система по думите му ше остави много хора непредставени. И обяснява как на практика ще се получи така.

"Ако имате 10 кандидати, един има 8%, девет имат по 10% и един има 11%, то този с 11% от гласовете взема мандата и 89% от избирателите "духат супата". Да не говорим за другите недостатъци на тая система, между които - силната радикализация, циментирането на етническия вот, създаването на електорални анклави, изборна апатия, евентуална емиграция и др.", казва Стоилов.

СТОИЛ СТОИЛОВ
Фотограф: Надежда Чипева

Той обръща внимание на това, че при отказ на спечелилия да влезе в парламента, по правило трябва да се произведе частичен избор. "Но тъй като партиите се страхуват от феномена падащо мнозинство, е записано мандатът да се заема от човек от партийната листа. Значи избираме мажоритарно звездата на Народния театър, после мястото й се заема от гардеробиерката. Пак е от същия театър (партия), нали? Така се прави подмяна на волята на избирателите".

Особено критичен е прочитът на експерта на текстовете, свързани с начина, по който се определят мандатите. "Основният международен стандарт - равна тежест на гласовете и мандатите, изисква разликата в нормата на представителство да е най-много до 10% - всеки депутат да представлява почти еднакъв брой граждани", посочва Стоил Стоилов. Според него в проекта за промени на Изборния кодекс този стандарт липсва, но е откровена глупост текстът, че Централната избирателна комисия "определя броя на едномандатните избирателни райони, като се спазва изискването, че в един едномандатен район не може да има секции от различни общини. Едномандатните райони са с приблизително еднакъв брой население според данните на Националния статистически институт (НСИ)".

"Извинете, но в България има 265 общини, а ще има 200 едномандатни района. Значи поне 65 общини ще са поне по две в един едномандатен район. Второто твърдение е също безсмислица: кой каза, че едномандатните райони - разбирай общини - са с еднакъв брой население? Община Трекляно колкото Казанлък ли е голяма? Или колкото Русе? И може ли община Трекляно да остане едномандатен район и в него да има само секции от тая община?"

Експертът посочва още, че квотата за едномандатен район, изчислена на база избирателен списък от 2017 г. при 200 мандата, е 34 191 избиратели, а изчислена на база "гласове в урната" е 18 412 гласа. "Тогава защо е тази врътка, която се предлага - пропорционалната норма на представителство да е по преброяването от 2011 г., а мажоритарната - по данни на НСИ неизвестно от коя година? Злите езици предполагат, че това се прави, за да се отнемат мажоритарни мандати от големите градове и да се пратят в провинцията, където е силен контролираният вот и натискът от местна администрация", казва Стоилов.

В друго интервю - пред "Медиапул", за особеностите на предложения от ГЕРБ проект за нова конституция, бившият народен представител и преподавател по конституционно право Екатерина Михайлова отбелязва, че изваждането на преамбюла и преместването на главата за правата и задълженията на гражданите в края на документа напомня структурата на конституцията от 1947 г. Тя уточнява, че т.нар. Димитровска конституция легализира тоталитарния режим в България и отнема правата и свободите на гражданите.

Екатерина Михайлова
Фотограф: Георги Кожухаров

"Това, което виждаме сега, е почти абсурдно. Не знаят ли какво са "основни начала на конституцията". Това са основните принципи на обществения договор, върху които функционира държавата - че е парламентарна република, че има разделение на властите, че е правова държава... Вместо това най-отпред са сложени текстовете за химна и герба. Те са важни, разбира се, но не им е там мястото. Всичко това води до въпроси - защо се прави? И това ме кара да отида при темата за балансите между различните власти. Всичко се разбалансира."

На въпрос за даването на законодателна инициатива на кадровите органи на съдебната власт тя отговаря: "Замислих се откъде може да е дошъл този модел и се поразрових. Подобно нещо няма в американската конституция, няма във френската, няма в испанската, в германската, да не изреждам всички. Намерих, че в руската има нещо подобно, но то е написано по доста различен начин от това, което се предлага у нас. Там е дадено право на законодателна инициатива на Конституционния и Върховния съд, но само по въпроси в тяхната компетентност."

Сега чувам аргументи, че в България и правителството имало право на законодателна инициатива, та защо не и прокурорският съвет. Разбира се, че правителството ще има право на инициатива, защото сме парламентарна република. Щеше да има въпрос, ако бяхме президентска република. Какво означава да сме парламентарна република? Това, че правителството произтича от парламента, а не от президента. Въобще не е работа на съда и прокуратурата да се бъркат в законодателството.

Екатерина Михайлова коментира още, че правенето на закони е политика, което не е работа на прокуратурата и именно затова в другите държави не са й дадени такива правомощия.

Тя намира и промените за омбудсмана за изключително смущаващи. "Това, че има нова глава за обществения защитник, да кажем, е добре. Но защо тя е сложена след главата за парламента и преди тази за президента не е особено ясно. По-важното обаче е, че изведнъж се появява текст, че омбудсманът следи за спазването на правата и свободите. Той не е следовател. В действащата конституция текстът е, че омбудсманът се "застъпва". Разликата е огромна.

В новия проект не можем да говорим за правна техника. Нека създателите на тези текстове първо проверят как и защо са правени нещата преди тях. Когато създавахме институцията на омбудсмана, депутатите имахме дълги дебати как точно да го запишем, за да пресъздадем най-пълно ролята на тази институция и за да не я обезкръвим още в началото. И адвокатурата следи за защита на правата, но това не е същото като омбудсмана. Много са въпросите.

"Сегашният модел отрежда на президентската институция ролята на арбитражна власт с отношение към трите власти - изпълнителна, законодателна и съдебна. Президентът е поставен извън тези власти, но има отношение към всяка една от тях. Той може да налага вето върху законите на парламента, с правителството съгласува множество решения, а при съдебна власт издава укази за назначението на "тримата големи". С проекта на ГЕРБ този баланс се губи, защото се отнема правото на президента да издава укази в съдебната власт, а се запазват останалите неща. Защо? Обяснение няма", коментира конституционалистката.

Екатерина Михайлова смята, че начинът, по който беше заявен този проект поражда въпроси, включително дали няма някакви задкулисни цели. По думите й заради тълкуването на Конституционния съд, че в неотложни случаи Великото Народно събрание може да функционира като обикновено, големите опасения са свързани с това - да не се стигне до едно Велико Народно събрание, което да си стои с години. И така извънредното събрание да се превърне в обикновено.

"Ние видяхме това със Седмото Велико Народно събрание, което до 1991 г. се занимаваше с какво ли не. Гладната стачка на 39-те народни представители целеше да го подтикне да приключи с конституцията и да се насрочат редовни избори", припомня Михайлова.

Тя смята, че е нормално да се мисли за отмяна на ВНС, но въпросът е какво се появява на негово масто. "В развитите демокрации има специални защитни механизми при промяна на конституцията. Където има двукамарен парламент, събират се двете камари и гласуват с квалифицирано мнозинство. Където няма такава възможност, има и задължителен референдум. Търси се разширяване на представителството. Целта е да няма диктат на управляващото мнозинство. И това е една от големите критики към проекта за нова конституция, защото представителството се намалява драстично", заключава тя.

Замисълът в предложените от ГЕРБ промени в правилата за изборите и в проекта за нова конституция се оказва лесен за "декодиране" от експрети по изборния процес и в областта на конституционното право. Анализите им в последните дни разкриват значението на важни детайли в текстовете, чиито последици са предвидими и могат да нанесат тежки вреди на установения със сегашната конституция характер на българската държава като демократична и правова.

В интервю за "Дневник" в четвъртък изборният експерт Стоил Стоилов определя предложението за мажоритарен избор на половината депутати в евентуално Велико народно събрание (с 400 народни представители) като провокативно. Тази система по думите му ше остави много хора непредставени. И обяснява как на практика ще се получи така.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    С действията си ГЕРБ може да стане толкова неизбираем, че промените да заработят срещу тях. БСП го имаха същия проблем, когато въведоха мажоритарност преди години.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK